Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Аз преди 9 години продавах два тежкотоварни автомобила. Тогава само поискаха да посоча имената и сумата, на която продавам. Съответно това се проследи от нотариуса. Имах обаче неблагоразумието сумата от пенсията да се набира в спестовна сметка. Детето беше на годинка. Справях се сама и не ми се видя необходимо всеки месец да ходя в пощата, а и бях много объркана. Реших, че е разумно средствата да се набират в сметката и да ги използвам за обемисти неща. Тази година реших да направя ремонт на стаята на детето, ще да ми необходими средства за училище, извънкласни дейности и т.н. Отделно сумата се обезценява с тази инфлация и не виждам смисъл да стоят. Реших да изтегля пари. И се започна една.... Разходите само по искането до тук са 50 лв. Социалните в становището си посочват, че не могат да излязат със становище и оставят съда да прецени. Сега чакам съда.

Аз за това всеки месец ги вземам, купувам по нещо на, всяко дете каквото желае.
Плащам обучение допълнително по английски на синът, тренировките му по футбол.
Безмислено е да се събират за мен.
Разходите за децата, аз ги гледам изцяло сама са достатъчни.

Явно и аз ще променя схемата. Просто си мислех, че няма да е нещо толкова драматично.  Да ама не ... ба си интереса на детето, който се защитава. Кога ли ще превъртя играта и ще ги увикам... В началото бях много уплашена, въртяха ми се мисли да ги подсигуря ако с мен се случи нещо... Нямам идея кое е правилно и кое не..

Аз ще си направя застраховка живот.
И да проуча кой има право да ги отгледа до пълнолетие при все, че стане нещо с мен. Аз държа да е голямата им сестра.

Животът се променя ежедневно. Едното ми дете вече е пълнолетно. Говорила съм с него.. Дано не се налага.

Моите са малки, каквото мога ще предвидя.

Времето се изтъркулва толкова бързо. При нас са вече близо 9 години.. Толкова неща минаха и се промениха! Променят се ежедневно! Всичко ще е наред! Надявам се! Вярвам!

На 03.09 стана една година.
Да, така е. Времето тече, живота върви.
И аз вярвам. ❤️

За разрешението няма правила ,зависи от съдията .Аз не съм описвала за колко ще продавам и пусках втора молба за да бъде изрично упоменато ,че парите ще бъдат превдени по моята сметка .Действах  с адвокат и беше скъпо .


midnightStar,не мисли кой ще ти гледа децата ако нещо се случи с теб ,мисли и живей така ,че да си пълноценна баба на техните деца .И аз се бях вглъбила в застраховки ,завещания ,попечители /въпреки че е голям / ,не се усещах как говорех за погребението си ,за кремация ,кой какво ,как да прави и то на родителите ми , а 10 месеца след смъртта на супруга ми загубих и брат си .Допълнително им стъжнявах живота и на тях и на синът ми .
Сега искам да съм жива ,здрава ,да пътувам .... и се надявам някой ден отново да се чувствам щастлива .Всъщност , ще бъда !!!

Ще бъдем щастливи, разбира се.
Не го мисля постоянно, но искам да взема мерки. Децата са на, 12 и 6.
Близки нямам освен баща ми, но е възрастен.

Отдавна не съм писал, но от дистанцията на времето (4.5 години), ще си позволя да споделя мисли с надежда да вдъхна поне малко кураж на четящите тук.
Сметки, пенсии, борба с администрация и други битовизми рано или късно се уреждат. Това не бе големият ми проблем, а и свикнах да ходя всеки месец до пощата. Перспективата за живот в самота първоначално ме ужасяваше. В комбинация със спомените и самосъжалението си беше тежък товар (ти си като гол охлюв на пътя и целият свят е срещу теб). С времето установих, че самотата не ме съсипа, даже си има предимства - един друг начин да живееш живота си. Намираш нови опорни точки, срещаш нови хора, това е неумолимият ход на времето. Трагедията обаче ми даде друга перспектива на оценка на живота ми. Научих няколко важни урока, които искам да споделя. Не е задължително да сте съгласни, но помислете.
1. Не всичко зависи от усилията ни или иначе казано  "човек предполага, господ разполага". Осъзнавайки това ще ни е по-лесно да приемем обратите на живота. Всяка трудност (включително и тази трагедия) ни е пратена за да ни изпита. Трудностите могат да бъдат преодолявани, независимо колко са големи. Трябва да продължим напред. Заради децата, но най вече заради нас самите.
2. Не изневерявайте на моралния си компас, когато решавате как да постъпите. Само така ще бъдете в мир със себе си дори и крайният резултат да е катастрофа. Не се съдете за "грешки" в миналото. НИКОГА! Това е загуба на енергия. Грешките са опит и е важно да извлечем полза, като не ги повтаряме. Важното е, че ТОГАВА сте постъпили по най-правилния и възможен за вас  начин. Не сме вездесъщи а каквото не е станало НЕ Е МОЖЕЛО да стане.
3. Не се вкопчвайте в нищо - деца, семейство, родители, приятели, спомени, вещи. Този свят не ни е дал нищо, което да не може да си вземе обратно. Нещата идват и си отиват и заедно с това ние преминаваме през различни етапи от живота си. Малко цинично може да прозвучи, но предишният ни семеен живот е ни повече ни по-малко просто един етап. Най-доброто което можем да направим е да изживеем настоящето на максимум. Ако след загубата на съпруг/съпруга съдбата ви срещне с нов човек, не му обръщайте гръб само заради спомена. Не отлагайте да бъдете щастливи тук и сега. "Животът е като фунийка сладолед. Ближеш или не, той се топи".

Здравейте.
Загубих съпруга си внезапно преди 12 дни. Беше само на 39 години. Най-невероятният човек, когото познавах. Още не мога да го осъзная. Обичахме се много и бяхме много щастливи. Сега, всичко се изсипа върху мен - фирмата, с която не съм се занимавала, а и е в сфера, от която не разбирам, колите, а не шофирам, макар и да имам книжка и най-вече ужасът от самотата и това, че няма да си дойде никога повече. Имаме две деца на 16 и на 4 години. Успокояващото за мен е, че поне те след първата седмица като че ли си влязоха в нормално състояние и ритъм на живот и изглеждат добре.
Ще се радвам да пиша тук, защото сутрините, когато го осъзнавам отново и отново и нощите, когато всички спят, са най-трудни.
Водя и вътрешна борба какво да правя с фирмата. Поемането и ми се струва, че ще му натовари много откъм стрес и окупира цялото ми време и енергия, а те ще ми трябват да оцелявам и за децата ми. От друга страна той я изгради с толкова труд и е успешна. Майка му, брат му ми говорят в посока да не я продавам. Но вариантът това да продължи е аз да го заместя и дори не е сигурно, че ще се справя, а и все повече осъзнавам, че май не го и искам и ще е грешка да си го причиня. Не мисля, че и той щеше да го иска за мен. Защото за него винаги е било важно да се чувствам.добре и да правя нещата, които ме правят щастлива.
А аз си имам моя си работа.

Съболезнования.
Прегръщам те.

Съболезнования!
Няма лесни решения, но от дистанцията на времето мога да дам съвет да не се товариш прекалено, сили тепърва са нужни. Няма ли вариант да намерите управител, който да движи бизнеса?

За съжаление е трудно с управител, защото съпругът ми съчетаваше доста качества и ако се търсят хора, ще трябват повече - поне добър търговец + отделно управител, който трябва да има и визия за развитие. И не съм сигурна, че са работещи варианти колкото и да го мисля в тази посока.