Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 425 245
  • 3 478
  •   2
Отговори
# 3 285
  • Мнения: 42
Не знам как е при вас със спомените. Тъй като имахме дълъг семеен живот, повече от 45 години, когато си спомням началото на съвместния ни живот ми става много мило и се усмихвам, защото виждам себе си като едно момиче на 19 и половина, после на 20 и няколко, мъжът ми, сега на тези ми години, осъзнавам, че и той е бил момче според сегашните възприятия - само на 25 като се оженихме. И наистина ми става толкова мило, топло и никак не тъжно. Сякаш е един прекрасен цветен филм, в който ние сме актьори. То всички сме актьори в този свят, който е сцена, както е казал Шекспир. Но когато си спомням последните ни месеци и дни заедно ме пронизва жестока болка, може би защото внезапно си отиде, може би защото точно в тези месеци изживяхме много красиви мигове, бяхме като младоженци - без възрастни родители, за които да се грижим, без деца и внуци - само ние двамата. И изведнъж това рязко се прекрати и аз увиснах в някаква безтегловност. Да, далечните спомени ме зареждат, а близките ме смачкват. И си казвам - дай Боже, и тези мои спомени от последните ни месеци, дни, часове заедно, които ме изпълват с  толкова много болка сега, да станат такива летни, слънчеви, красиви като онези отпреди повече от 40 години! Дано!

# 3 286
  • София
  • Мнения: 9 544
Аз почти не мога да извикам никакви спомени, въпреки 20-те години заедно и многото прекрасни моменти и споделена любов. Все едно всичко е блокирано - година и 10 месеца по-късно.
Надявам се в някакъв момент да се върнат.

# 3 287
  • Мнения: 4 917
Аз също се усмихвам на спомените, имаме много през годините. Но тогава ме връхлита и мъката, че няма да имаме повече спомени заедно и не е честно, че няма да остареем заедно... Grief is a bitch.

# 3 288
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 269
За мен лятото е най-тежкото време от годината. Може би защото последното лято, което имахме, лято след първите шест курса химиотерапия и кратък момент на надежда, беше прекрасно. Трудно ми е всяка година по това време. Гледам да напълня лените месеци с някакви занимания и просто да минават.

# 3 289
  • UK
  • Мнения: 783
Относно спомените, какво мислите за хората, които нямат снимки от миналото по стените?
Чух обвинения, че щом нямаш спомени рамковани, заковани на стената и не ги гледаш всекидневно, значи не си обичал човекът.

# 3 290
  • Мнения: 7 366
Относно спомените, какво мислите за хората, които нямат снимки от миналото по стените?
Чух обвинения, че щом нямаш спомени рамковани, заковани на стената и не ги гледаш всекидневно, значи не си обичал човекът.
Не ти трябва нашето мнение , правиш така както чувстваш нещата .

Аз лично имам молко снимки , махнах всички магнити по хладилника от места ,на които сме ходили .И започнах да слагам нови ,където сме ходили с детето .

Албумите ми са в един диван .Дивана на спомените му казвам , не мога да го отворя .

Ако нещо ви натъжава и ви вкарва  в депресия  , по-добре да избягвате .

# 3 291
  • Мнения: 1 897
Относно спомените, какво мислите за хората, които нямат снимки от миналото по стените?
Чух обвинения, че щом нямаш спомени рамковани, заковани на стената и не ги гледаш всекидневно, значи не си обичал човекът.
Аз нямам снимки по стените. Не ми се струва естетично и красиво. Само събират прах и избеляват с времето. Ако на тях има починал това означава всеки ден да го виждам и да се натоварвам психически. Държа снимките в албуми. Разбира се, че починалите не съм забравила и често се сещам, но няма нужда непрекъснато да ме гледат от стената. Така го чувствам аз. Направи както го усещаш ти и не слушай хорското мнение.

# 3 292
  • София
  • Мнения: 20 235
Абсолютно.
Вкъщи навсякъде има снимки, тапета на телефона ми е с негова снимка.
Както се чувстваш, никой не е в ничий обувки.

# 3 293
  • София
  • Мнения: 9 544
Вкъщи има няколко снимки в рамки от преди, ни но всиимки го има, отделно на монитора се въртят постоянно всичките ни снимки. Бях ги спряла за някакъв период, защото ме товареха, но сега са си спомени, пуснах ги пак. Връщат ме към различни хубави преживявания.
Това с обвинението...
Бъди егоист. Никой не е на тове място. Ако някой иска за нещо да те обвини, винаги ще намери за какво.

# 3 294
  • Бургас
  • Мнения: 370
И аз не съм сложила снимки по стени и мебели, това би ме натъжило допълнително. Гледам свекървата се оглежда като дойде, но не й обръщам внимание. Така го чувствам, така ще и засега. Hug

# 3 295
  • Мнения: 131
Не знам как е при вас със спомените. Тъй като имахме дълъг семеен живот, повече от 45 години, когато си спомням началото на съвместния ни живот ми става много мило и се усмихвам, защото виждам себе си като едно момиче на 19 и половина, после на 20 и няколко, мъжът ми, сега на тези ми години, осъзнавам, че и той е бил момче според сегашните възприятия - само на 25 като се оженихме. И наистина ми става толкова мило, топло и никак не тъжно. Сякаш е един прекрасен цветен филм, в който ние сме актьори. То всички сме актьори в този свят, който е сцена, както е казал Шекспир. Но когато си спомням последните ни месеци и дни заедно ме пронизва жестока болка, може би защото внезапно си отиде, може би защото точно в тези месеци изживяхме много красиви мигове, бяхме като младоженци - без възрастни родители, за които да се грижим, без деца и внуци - само ние двамата. И изведнъж това рязко се прекрати и аз увиснах в някаква безтегловност. Да, далечните спомени ме зареждат, а близките ме смачкват. И си казвам - дай Боже, и тези мои спомени от последните ни месеци, дни, часове заедно, които ме изпълват с  толкова много болка сега, да станат такива летни, слънчеви, красиви като онези отпреди повече от 40 години! Дано!
Това е красиво. Отекна в душата ми. Вероятно идва с помъдряването и възрастта. Или с времето?
Аз имах късмета и щастието да бъда с моето момиче 25 години, но дори и да бяха 125, пак щяха да са малко. Но сега, 6 години по-късно, се обръщам към спомените си умиртворен. Болката, която ме изпепеляваше в началото, е утихнала. Там е и там ще остане, докато дишам, но вече не е нещото, което ме изяжда отвътре. Сега искам да се радвам на децата си, да помагам дай боже и за внуци, да подаря на родителите си спокойни старини, да имам хубави мигове с приятелите и човека до себе си. Не е много а всъщност е толкова много.
И накрая нещо, което ми попадна в мрежата. Житейската философия на испанците била - Que nos quiten lo bailao! Да ни вземат изтанцуваното 😁 т.е.никой не може да ни отнеме изживяното удоволствие, нещата, на които сме се насладили!

# 3 296
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 269
Един въпрос, смели момичета и момчета  -
Ликвидирали ли сте недвижимо имущество, намиращо се в област, различна от местожителството ви, вашето и на детето/децата ви, и от което имате наследствени дялове? Ще се консултирам с юрист, разбира се. Ще съм благодарна ако някой е минал по тези стъпки и сподели.

# 3 297
  • Мнения: 4 514
Един въпрос, смели момичета и момчета  -
Ликвидирали ли сте недвижимо имущество, намиращо се в област, различна от местожителството ви, вашето и на детето/децата ви, и от което имате наследствени дялове? Ще се консултирам с юрист, разбира се. Ще съм благодарна ако някой е минал по тези стъпки и сподели.
Не съм, защото едното дете е непълнолетно и проицедурите се оказаха много тежки юридически. Съсобственикът също като чу, се отказа на този етап да се занимаваме. Питай адвокат.

# 3 298
  • София
  • Мнения: 9 544
Аз за първи път чувам термина ликвидиране на недвижимо имущество Blush
В какво се състои?

# 3 299
  • у дома
  • Мнения: 8 019
Аз за първи път чувам термина ликвидиране на недвижимо имущество Blush
В какво се състои?
Ами ние например имате част от  наследствен имот,др собственик да ви изплати дела .

Общи условия

Активация на акаунт