Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 424 919
  • 3 478
  •   4
Отговори
# 3 465
  • у дома
  • Мнения: 8 017
При мен свекър ми надживя мъжа ми-тоест сина си...

# 3 466
  • София
  • Мнения: 20 233
Да да и аз това имам предвид zazu не ми се рови.

# 3 467
  • Мнения: 2 559
Аз също не търся зависимости. Просто не изключвам възможността да има нещо такова. Но не искам да се задълбава в тази посока - да чета и да се интересувам.
Гледам напред и се боря. Баща ми започна 94 г. февруари, майка ми март почина на 84 г., брат ми януари на 64 г. Какво да търся в моетосемейство? Съпругът ми преди 3 г. И 7 м. почина на 55 , свекървата след него на 85 г, свекър ми на 83 г.
Приемам, че тона е трябвало да ми се случи и драпам, за да се справя сама с всичко в живота.
Само се пазете и гледайте вашето здраве.
Прегръщам ви всички и ми е болно, че преминаваме през всичко това.

# 3 468
  • София
  • Мнения: 429
Здравейте, ако ми позволите да ви попитам-детето ми навършва след 2 дни 18 години, днес получихме писмо от НОИ, че за да не му спрат пенсията, трябва да занесе служебна бележка, че е ученик.не разбрах той лично ли или може и аз. Ами в 12 клас е, мислех, че имат тази информация по електронен път . Както и да е, знаете ли срокове за тази бележка и какво още трябва се направи като навърши 18г, страх ме е нещо да не изпусна.
Днес се навършиха 3 години откакто останахме само двамата. Всеки казва, о, как лети времето,забързан в собственото си семейство. В моето времето е спряло.

# 3 469
  • у дома
  • Мнения: 8 017
След навършване на 18г не може вие,защото детето е вече пълнолетно.Занася бележка,че е ученик -след края на 1 срок също,иначе я спират,но след занасяне ма бележката се възстановява и се изплаща със задна дата-на моето я спираха тамън два пъти...
Иначе края на май също я спират /след ДЗИ/ и през юни,ако детето занесе копие от получената диплома/имаше срок до кой юни/ изплащат още един месец. Ако продължи да учи пак я възстановяват.Успех на детето!

# 3 470
  • Варна
  • Мнения: 4 054
След първия срок пак ли се носи бележка? Не знаех, мислех че е за учебната година.

# 3 471
  • у дома
  • Мнения: 8 017
След първия срок пак ли се носи бележка? Не знаех, мислех че е за учебната година.
На детето ми я спираха два пъти-веднъж като навърши 18г/роден е март/ и след това в началото на 12 кл/септември/.После след първия срок на 12кл си занесе бележка и не са я спирали,но не знам трябва ли.Другото ми дете е студент и носи след всеки семестър и решихме,че и за училище след 18г е така.

# 3 472
  • Мнения: 73
След навършване на 18г не може вие,защото детето е вече пълнолетно.Занася бележка,че е ученик -след края на 1 срок също,иначе я спират,но след занасяне ма бележката се възстановява и се изплаща със задна дата-на моето я спираха тамън два пъти...
Иначе края на май също я спират /след ДЗИ/ и през юни,ако детето занесе копие от получената диплома/имаше срок до кой юни/ изплащат още един месец. Ако продължи да учи пак я възстановяват.Успех на детето!

Не е вярно! Може и родител. Аз вече два пъти в нося, не ходи детето.

# 3 473
  • Мнения: 42
Винаги съм мразела да мия съдове! Това идва от детството, когато миенето на съдове беше наше задължение – на мен и на сестра ми – като поотраснахме. А бойлер и топла вода тогава в ония години (60-те и началото на 70-те през миналия век) нямахме и си беше изключително неприятно задължение. Като се омъжих през първите години на брака ни миех съдовете – приятно, неприятно, ама трябва да се свърши. Децата като поотраснаха – момичета са, правеха го. Като изхвърчаха децата от вкъщи, в един момент така се получи, че бях безкрайно заета в работа, че често дори нямах време да обядвам, камо ли да мия съдове. И тогава, без да го карам, мъжът ми пое това задължение. Сигурно го е дразнела купчината съдове в мивката, пък и е виждал, че наистина нямам време да се обърна както се казва. Когато той си отиде, изведнъж установих, че трябва аз да си мия съдовете, няма кой! Голямата дъщеря ми рече оня ден – мамо, купи си съдомиялна, това е най-големият помощник на една жена, имаш място къде да я сложиш. Пък аз се замислих – едно, че кой знае колко съдове няма за миене, освен като ги оставя да се натрупат, ама това не ме дразни. Но има друго – като застана до мивката, пусна водата и започна да мия, в паметта ми изплува неговия образ – застанал съсредоточено и изключително внимателно и прецизно мие съдовете. Сякаш пак си е при мене, сякаш  не съм аз, а той го прави, но с моите ръце…

# 3 474
  • у дома
  • Мнения: 8 017
Аз така винаги си спомням,че седмица преди да почине се прибрах от море с приятелка и не стига,че дойде на 50 км от града ни да ни вземе,за да не висим да чакаме връзка,но и като се пробрах беше сготвил свинско с грах/той не обичаше грах/и на учудването ми,че точно това е сготвил ми каза-сготвих го,защото знам че ти го обичаш!

# 3 475
  • Мнения: 73
Много, много отдавна не съм писала.
При мен минаха 4 години и половина. КОВИД !!!  Детето стана пълнолетно, върви по пътя си и така трябва. Аз не съм спирала да работя, да се грижа за него и дома си. Нищо не се е променило за това време освен, че свикваш да се оправяш сам с всичко, но е тежко, трудно, самотно, болезнено и пусто все още….
Не минава и не се забравя, не утихва болката кой знае колко, не свикваш с липсата…… човека го няма и ако беше тук всичко щеше да е различно и по- лесно и по хубаво и по - истинско….

# 3 476
  • Варна
  • Мнения: 4 054
Подкрепям. Ще станат скоро 6 години. Децата растат. Все повече се хващам да си мисля колко неща не видя, колко случки изпусна.

# 3 477
  • Мнения: X
И на мен това ми е най-голямата болка - децата. Един единствен път за всичките години се разплака и каза, че най го боли, че няма да е до децата си - да ги отгледа, да вижда как растат, да се радва на успехите им, да им помага в трудни моменти, да стане дядо. Наскоро дъщеря ми ми зададе въпроса, макар да е само на 15 - "Аз като съм булка, кой ще ме заведе до младоженеца?". За секунда светът ми се сгромоляса отново, гледам да не ги мисля тия събития. Е сега се задават празници, за нас те са "празни", иска ми се да ги проспя ...

# 3 478
  • София
  • Мнения: 9 544
Мен ме заведе бащата на малкия ми брат. Човекът е много добър, много си го уважавам. Не ни е делил. Животът продължава.
Но и на мен най-ми тежи децата като ми кажат, че им липсва. Защото няма как да излекувам това, да спра тази болка. Или другият въпрос на малкия (6г.) - кой ще ме гледа, ако с теб стане нещо. Добре, че поне батко му вече е пълнолетен.

Общи условия

Активация на акаунт