Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 7 фев. 2026, 23:31 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

430 285
3 528
2

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво споделят участниците във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво споделят участниците във форума?
  
  Участниците във форума споделят своите емоционално трудни преживявания след загубата на любим човек. Те изразяват своята болка, тъга, искания за сила и подкрепа и начини, по които се опитват да се справят с грижите за децата си и да продължат напред в живота си. Един от участниците споделя, че има страница във Facebook, където публикува стихове. Той/тя изразява желание да издаде стихосбирка, но посочва, че това може да зависи от времето и финансите. Също така споделя историята си за загуба на любим човек и как се справя с болката.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми във форума се въртят около трудностите при справяне със скръбта след загубата на любим човек, начини за изразяване на мъка и търсене на подкрепа, споделяне на лични преживявания и размисли. Форумът обсъжда теми като загуба на близки, тежестта на празниците след загуба, справянето с травматични събития, нуждата от подкрепа и сили за продължаване напред. Потребителите споделят личните си преживявания, тъгата и болката си и търсят начини да се справят с трудностите.
- Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
  
  Участниците се справят с предизвикателствата чрез изразяване на емоциите си, търсене на подкрепа и сила, споделяне на своя опит и изразяване на болката си, както и чрез търсене на вътрешна сила и начини за продължаване напред в живота.
- Какво представлява скръбта и защо може да бъде по-тежка след известно време?
- Как да напиша завещание и какво трябва да включа в него?

# 3 480 28 ноем. 2025, 05:57 ч.

Мнения: 1 942

Със сигурност това поведение има предистория, хората си знаят най-добре. Според мен не се намесвайте. Възможно е и да е някакъв вид защитна реакция на тийнейджъра към трудната ситуация - напр. да неглижира смъртта и скръбта все едно нищо особено не се е случило, за да предпази себе си. Не познавам хората. Трудно е да се гадае само по описание.

# 3 481 30 ноем. 2025, 19:44 ч.

Мнения: 2

Мъжът ми почина внезапно преди 18 дни. На 53 г. Изпаднал в безсъзнание на обществено място и е свършил за минути. Нищо не предвещаваше, че се задава такова нещастие Sad

Денят започна като всеки друг - събуждане, кафе, приготвяне за работа, хайде чао ... и след 3 часа ми звънят от полицията с ужасяващата вест. Още съм в шок. Търся лицето му в снимките в годините назад, слушам гласа му от клипче, направено от детето преди година, гледам колата му на паркинга пред блока, с треперещи ръце галя вещите му... Много ми е мъчно. Не знам защо реших да пиша тук. Даже и профил си направих заради това. Всички вие, мили хора, носите тази тъга....

# 3 482 1 дек. 2025, 08:39 ч.

Варна
Мнения: 4 070

Съболезнования! Нормално е да сте в шок, толкова внезапно е станало. Ден за ден, полека, няма рецепта, кураж!

# 3 483 1 дек. 2025, 09:56 ч.

Мнения: 4 551

Съболезнования. Действай по задачи, гледай да си заета, за да не потъваш. Трудно е, но трябва да се продължи.

# 3 484 5 дек. 2025, 13:48 ч.

Мнения: 47

Съболезнования! Толкова млад! Трудно е да се дават съвети още повече съвсем скоро е станало и вие не сте на себе си и дълго още няма да сте на себе си. Плачете, ако можете. Сълзите помагат.

# 3 485 8 дек. 2025, 08:42 ч.

Мнения: 190

Съболезнования...разбирам напълно шока и мъката, която ви е обзела. И аз изгубих съпруга си абсолютно внезапно, вечерта си говорехме, смеехме и на следващия ден вече го нямаше! Скоро ще станат четири месеца от загубата ни, подкрепяме се със сина ни взаимно и се опитваме да живеем....някакси.

# 3 486 8 дек. 2025, 21:17 ч.

Мнения: 2

Цитат на: noni2009 в пн, 08 дек 2025, 08:42

Приемете най-искрените ми съболезнования! Да, това е много точно определение - живеем някакси.... Един ден мъка, друг ден тъга, трети ден горе-долу, следващ ден пак мъка... Вървя във виелица сякаш...

# 3 487 15 дек. 2025, 22:35 ч.

Мнения: 47

Десет месеца минаха, откакто той си замина, тече единайстия… Не знам при вас как е, но се улавям, че правя някои неща така, както той ги правеше, макар тогава, когато си беше при мен, това да ме дразнеше. Например, когато той ходеше на пазар и като се върнеше, абсолютно винаги оставяше торбата с продуктите на масата. А аз съответно ги слагах в хладилник, в шкаф и където си трябва. Сега аз правя същото, сякаш той е у мен. Ще правя ремонт в жилището на родителите ми, където живея сега, и започнах лека-полека да опразвам библиотеката от многото книги, които имаме – купувани предимно от нас, когато сме си били в родния град. И отново – също както него (той изключително много държеше на книгите, аз също) преди да сложа в кашона оглеждам всяка една книга. Той правеше точно така – разлистваше и тогава слагаше настрана, когато в нашето жилище правехме някакъв ремонт. И мен това ме дразнеше, защото много време той се мотаеше с прибирането на книгите. А сега аз правя същото. Дали е някакъв механизъм за защита на психиката, знам ли...

# 3 488 15 дек. 2025, 23:27 ч.

Мнения: 1 580

И аз сега простирам чорапите като моя мъж, не ги закачваше на простора, а ги нареждаше на един леген. Докато беше жив никога не съм го правила и ми беше смешно, че си пести усилията, да не се протяга. Тази вечер дъщеря ми напомни за него, седнах с нея да решаваме задачи по математика и тя започна да мрънка, че й се спи. И си спомних как той ми разказваше, че си е лягал в седем вечерта в прогимназията, преди баща му да се прибере от втора смяна, за да не решават задачи. Разказах й, на нея й стана много забавно, че прилича на него, а аз направо изпитах чак физическа болка от липсата му. Толкова имах нуждата да си споделя с някой на моята възраст такива весели случки от миналото, да се радваме заедно на порасналото си дете, да се сгуша в него.

# 3 489 16 дек. 2025, 06:14 ч.

София
Мнения: 291

При мен минаха девет месеца, а ми се виждат години. Не знам как да продължа нататък. Дните минават, не живея, а съществувам. Полагам усилия, срещи с психотерапевт, с приятели, разговори и време с дъщеря ми, филми, книги, спорт, но сякаш живея в някакво безвремие. Правя каквото се очаква от мен в ежедневието, но всичко е насила, защото трябва. Много ми липсва съпругът ми. Толкова ми липсва физически да го видя, да си поговорим, просто да сме заедно. Това е особен вид самота, когато си самотен, защото го няма точно този човек, а не защото си сам. Не знам как се свиква с това…

# 3 490 16 дек. 2025, 09:18 ч.

София
Мнения: 9 600

Аз продължавам да имам проблеми със съня вече повече от 2 години и да нямам една нормална нощ сън. Някой дали е намерил решение? Не ми помагат нито магнезий, нито мелатонин, душ преди лягане, спорт.

# 3 491 16 дек. 2025, 09:20 ч.

София
Мнения: 20 413

Нищо и на мен за жалост.

# 3 492 16 дек. 2025, 10:54 ч.

Мнения: 47

@sisy Просто не се свиква... Приема се, защото няма как да не приемеш отсъствието, няма го човекът и това е факт, както е факт, че слънцето продължава да изгрява и залязва... С моя съпруг последните години имаше месеци, през които не бяхме заедно - аз гледам болна майка в родния град, той с внуците в града, в който живеем. Нямаше го при мен, но въобще не съм чувствала самота, защото, сега го разбрах, съм знаела, че го има, че ще звънне късно вечер по телефона да попита как съм. Сега вече няма кой да звънне. Телефоните му са при мен, той много държеше на телефоните си. Спрях картите, разбира се, но телефоните са при мен и като паднат батериите им, веднага ги слагам да се зареждат. Понякога ми изглежда болно това мое действие, но не мога да се спра. Това сякаш е някаква нишка, която ме държи свързана с него. Винаги съм била много силен характер - при разните житейски ситуации съм успявала да преодолея трудностите, единствено при него съм се показвала слаба и той ми помагаше да се взема в ръце. И тежкото сега е, че всички около мен, включително децата ми, знаят, че аз съм силният човек. Няма пред кого да покажа, че всъщност в момента съм слаба. Не съм си позволила да заплача пред децата си... Запомнила съм няколко реда от една пиеса на любимия ми Тенеси Уилямс - We are all sentenced to solitary confinement inside our own skins, for life. - в мой превод - Всички ние сме осъдени на доживотен строг тъмничен затвор в своята собствена кожа... Истина е.

# 3 493 16 дек. 2025, 11:06 ч.

София
Мнения: 9 600

Аз съм силен човек, но нямам проблем да споделям с приятелки. Проблемът е, че в един момент почвам да се притеснявам, че ще им дойда в повече с тези периодични моменти на тъга. И по тази причина спирам да споделям, а продължавам да изпитвам нужда да го правя.

# 3 494 16 дек. 2025, 20:26 ч.

Бургас
Мнения: 406

Охх аз пък след две години самота нямам проблем със съня, даже ми е едно хубаво като спя…защото сънувам някакви приятни неща с него и се събуждам някак заредена, все едно е било наяве. И час два съм супер, но при мен проблема е през деня, обземат ме много черни мисли, паника и такива екстри. Но хора сме, различни сме.
Спрях да споделям с приятелки, защото усетих че не им се слуша вечно моите тревоги и мъки, но почнах да ходя на психотерапевт, та с нея си приказвам.

Препоръчани теми

Клуб на самотния родител, отглеждащ сам децата си - да се преброим и опознаем! - Тема 11

Родителско отчуждение

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Унаследяване при съжителство без брак / на семейни начала/

Причина:

Причина: