Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 426 565
  • 3 486
  •   1
Отговори
# 3 480
  • Мнения: 1 902
Със сигурност това поведение има предистория, хората си знаят най-добре. Според мен не се намесвайте. Възможно е и да е някакъв вид защитна реакция на тийнейджъра към трудната ситуация - напр. да неглижира смъртта и скръбта все едно нищо особено не се е случило, за да предпази себе си. Не познавам хората. Трудно е да се гадае само по описание.

# 3 481
  • Мнения: 2
Мъжът ми почина внезапно преди 18 дни. На  53 г. Изпаднал в безсъзнание на обществено място и е свършил за минути. Нищо не предвещаваше, че се задава такова нещастие Sad Денят започна като всеки друг - събуждане, кафе, приготвяне за работа, хайде чао ... и след 3 часа ми звънят от полицията с ужасяващата вест. Още съм в шок. Търся лицето му в снимките в годините назад, слушам гласа му от клипче, направено от детето преди година, гледам колата му на паркинга пред блока, с треперещи ръце галя вещите му... Много ми е мъчно. Не знам защо реших да пиша тук. Даже и профил си направих заради това. Всички вие, мили хора, носите тази тъга....

# 3 482
  • Варна
  • Мнения: 4 062
Съболезнования! Нормално е да сте в шок, толкова внезапно е станало. Ден за ден, полека, няма рецепта, кураж!

# 3 483
  • Мнения: 4 530
Съболезнования. Действай по задачи, гледай да си заета, за да не потъваш. Трудно е, но трябва да се продължи.

# 3 484
  • Мнения: 43
Съболезнования! Толкова млад! Трудно е да се дават съвети още повече съвсем скоро е станало и вие не сте на себе си и дълго още няма да сте на себе си. Плачете, ако можете. Сълзите помагат.

# 3 485
  • Мнения: 189
Съболезнования...разбирам напълно шока и мъката, която ви е обзела. И аз изгубих съпруга си абсолютно внезапно, вечерта си говорехме, смеехме и на следващия ден вече го нямаше! Скоро ще станат четири месеца от загубата ни, подкрепяме се със сина ни взаимно и се опитваме да живеем....някакси.

# 3 486
  • Мнения: 2
Съболезнования...разбирам напълно шока и мъката, която ви е обзела. И аз изгубих съпруга си абсолютно внезапно, вечерта си говорехме, смеехме и на следващия ден вече го нямаше! Скоро ще станат четири месеца от загубата ни, подкрепяме се със сина ни взаимно и се опитваме да живеем....някакси.

Приемете най-искрените ми съболезнования! Да, това е много точно определение - живеем някакси.... Един ден мъка, друг ден тъга, трети ден горе-долу, следващ ден пак мъка... Вървя във виелица сякаш...

Общи условия

Активация на акаунт