Публикувана: 3 март 2011, 09:59 ч.
Последно мнение: 22 юли 2011, 20:49 ч.

за сродните души, семейните отношения и връзките

12 280
120
1

1
...
3
4
5
...
9
Всички

# 45 7 март 2011, 13:18 ч.

Мнения: 1 849

Кармичните истории са ми леко противни...
Човек който да прилича на мен не съм срещала. Мъжът ми казва "Такова чудо като тебе няма!". Laughing

Но съпруга ми е единствения човек който ме разбира, с когото имаме една и съща ценностна система, еднакви дефиниции на понятията и се разбираме само с поглед, много пъти ни е достатъчно да чувстваме присъствието на другия без да се налага да говорим... Но пък имаме и доста интереси които не са интереси на другия... Не мисля, че бихме могли да живеем разделени.

# 46 7 март 2011, 16:35 ч.

благоевград
Мнения: 164

Мда срешнах моята сродна душа преди много години 7 или 8 . Това бе човек с който обичах дори да си мълчим заедно понеже сякаш съзнанията ни си общуваха на по високо ниво Heart Eyes

Незнам дали бих могла да обичам друг мъж така както този . Много се обичахме но беше невъзможна любов поради религиозни съображения. Sad

Аз никога няма да забравя тези 5 години и чуството което ме изпълваше присъствието му. Днес дори не си говорим ,така е по лесно и двамата имаме други семейства и дай боже да сме щастливи .

# 47 7 март 2011, 16:49 ч.

Бургас
Мнения: 364

Сродна душа... да, срещнах такава преди почти 6 години. Мъж, който беше със същия темперамент, със същия светоглед и сензитивност като моята, сходни недостатъци. Безумно се влюбих, но... не се получи. Много страдах - празнотата след раздялата беше голяма. Точно както някой каза - появи се в живота ми и изчезна, дори не разбрах как, защо... Времето, в което бяхме заедно (съвсем кратко - месец, но сякаш го познавах цял живот!), беше наситено с емоции... И досега си го спомням с вълнение и ми липсва просто като човек, с когото бих искала да си поговоря.
Иначе имам един много близък приятел, с когото имаме много общи черти. Обичам го като брат, вече се виждаме изключително рядко, но за мен е все така близък и важен.
Приятелките ми са доста различни от мен - така се получи, но си ги обичам - също много ми липсват, защото са далече.

# 48 7 март 2011, 19:07 ч.

Мнения: 3 371

Цитат на: Yulichka в пн, 07 мар 2011, 16:49

....Мъж, който беше със същия темперамент, със същия светоглед и сензитивност като моята, сходни недостатъци. Безумно се влюбих, но... не се получи. Много страдах - празнотата след раздялата беше голяма. Точно както някой каза - появи се в живота ми и изчезна, дори не разбрах как, защо... Времето, в което бяхме заедно (съвсем кратко - месец, но сякаш го познавах цял живот!), беше наситено с емоции... И досега си го спомням с вълнение и ми липсва просто като човек, с когото бих искала да си поговоря.
...

аз имах аналогичния случай. точно така беше и при мен, на всичко отгоре и на моята рождена дата роден/с две години разлика обаче/. много съжалявам за него. намира се на другия край на света, а беше огледалният ми образ. ужасно трудно го позабравих и винаги си спомням и ми липсва , точно да си поговорим. може да е бил моята сродна душа, знам ли. започна изневиделица, както и завърши. много жалко.

# 49 8 март 2011, 21:26 ч.

По света и У нас
Мнения: 238

Здравейте, случайно попаднах на темата и ми се стори интересна, реших и аз да споделя опит.
Имам човек до себе си от около 3 години, разбираме се, всичко върви добре.
Но преди известно време на сватбата на една позната се запознах с един човек, който вярвайте ми, още с първия път, в който се срещнаха погледите ни, изтръпнах. Случайно се намерихме в един сайт за запознанства, после си и писахме. Интересното беше, че ние сме изключително различни в житейски аспект и беше адски странно как намирахме теми за разговор до 4-5 часа сутринта. През цялото време имах топка в стомаха и се чувствах буквално като на 17. Беше ми много приятно да общувам с него, същото имаше и от негова страна, но и двамата знаехме, че няма как да се получи нещо повече между нас, освен да бъдем приятели. Често се случваше буквално да си четем мислите, въпреки че не се познавахме особено много, знаех какво ще направи и какво ще каже в повечето случаи. Случвало ми се е много често да взимам телефона да му се обадя и в същото време той звъни Simple Smile

Това обаче не продължи дълго, имайки предвид колко коренно различни бяхме в реалността.....Сега знам къде е, той също знае къде и как да ме открие, но......всичко до тук, просто живота ни отвя твърде надалеч един от друг.
За миг не съжалявам за това, което ми се случи с него, не съжалявам и че не се получи нищо повече, просто животите ни бяха и все още са на светлинни години различни един от друг.

# 50 9 март 2011, 15:01 ч.

Мнения: 755

Дам... след последният пост се замислих,че всъщност така погледнато- сродна душа се явява и съпругът ми. Имаме точно връзка на едно мисловно ниво т.е. разбираме се без думи. Дори , когато мен ме тревожи нещо и се чудя как да отворя дума , той ме изпреварва като изговаря на глас мислите ми.
Даже имаше един период , в който той ми казваше на шега" какво става , чак се плаша , дали да не се разделим за малко... за да има за какво да си говорим после..."
И такива ми ти неща. Тогава излиза , че имам сродни две сродни души. Нали половината ни е една на този свят... странна работа.
Много готина тема... пак да повторя.

# 51 9 март 2011, 16:14 ч.

По света и У нас
Мнения: 238

След много мислене и умуване относно сродните души, съм стигнала до извода, че единственото нещо, което можем да направим, за да останем близо един до друг, е да си останем само приятели и просто приятели. Нищо повече. Разбира се до колкото ви е възможно, защото има и други затрудняващи отношенията обстоятелства (половинката на всеки един, ревност от тяхна страна и т.н.). Оставяйки отношенията само на платоническо ниво има шанс да поддържате контакт за по-дълго време, като и двамата черпите положителните последици от тези отношения. Ако обаче позволите на любовта да се намеси ( което се случва доста често и в повечето случаи е неизбежно), преживявате много бурни и приятни емоции, но накрая всичко това завършва с раздяла. Позволите ли на любовта да се намеси в отношенията, започват проблемите, сложните теми за взаимоотношенията и т.н. и т.н., нещата стават сложни и в крайна сметка се разделяте. От моя гледна точка е по-добре да имам приятел, сродна душа, човек, на когото мога винаги за всичко да разчитам, като знам, че всичко, което прави е безкористно, отколкото да изживея няколко месеца, дори и година да е, в любовни трепети, след които да се отдалечим един от друг и да загубя човека, който най-добре ме е разбирал, с който мога да споделя всичко и да разчитам за всичко. А и реално това е сродната душа - пълно разбирателство, душевна хармония и комфорт. Сами разбирате, че тези неща почти винаги изчезват рано или късно, когато се намеси любовта. Simple Smile

# 52 9 март 2011, 16:17 ч.

Мнения: 7 947

Apple_of_discord - напълно те разбирам. И аз имам такъв човек, но не е партньорът ми. С него пишем в една секунда еднакви неща - само милисекундите се различават - когато си изпратим съобщенията в скайпа например. Преди да задам въпрос - той ми праща отговора, следват усмихнати човечета ...разбира се. Когато си говорим - често знам какво ще каже, какво мисли по дадена тема и това често е напълно еднакво с мен. В началото си мислех, че са просто съвпадения, но с времето ми е ясно, че не е така случайно. Та..вярвам в сродни души, да. Но също така вярвам, че мноого рядко се срещат, още по-рядко са завинаги заедно.

П.П. Понеже сме писали едновременно - да допълня - в такава близост почти винаги идват и онези трепети, просто е неизбежно, дори да не искате, д ори да не консумирате - почти съм сигурна, че само приятелство ей така е невъзможно.

# 53 9 март 2011, 16:34 ч.

София
Мнения: 7 098

Цитат на: nelka_bg в чт, 03 мар 2011, 19:16

Да, приятелите ми. Имам приятелки с които просто все едно живеем един и същ живот, дори проблемите ни да не са едни и същи, пак мислим еднакво. Имам и такава с която постоянно казваме едни и същи неща, по едно и също време, все едно си четем мислите Laughing

Просто в тяхно лице виждам себе си Grinning

Все едно знам във всяко едно време какво мисли и какво чувства

Същото, но приятелката е само една.
Мъж сродна душа не съм срещала. Може би до известна степен съм откривала и съм се доближавала, но така, както ги разбирам нещата за "сродна душа" - не.
За мен сродна душа е усещането за човека, не някакво вместване в точни определения - да усещам, че сме на една вълна...

# 54 9 март 2011, 20:37 ч.

Houston, TX
Мнения: 15 947

Преди години срещнах сродната си душа. Беше плашещо и забавно. Все едно някой да познава дълбините на душата ти ( от тук и страха да не те нарани) и забавно да откриваш себе си в другия. Това беше моето аз. Въпреки, че не сме заедно, той е човека, на който мога да звънна винаги.
Съпругът ми е липсващата ми половина, онази която ме допълва.

# 55 10 март 2011, 11:00 ч.

Мнения: 755

Цитат на: Titina в ср, 09 мар 2011, 20:37

Titina ти всъщност си дала отговор на моите чуденки/или не чак такива/. Така е наистина със съпругът ми имам силна духовна връзка, която не е единствено и само от любовта обусловена/ времето все повече доказва, че връзката ни е и на друго ниво/, но всъщност сродната ми душа е тази жена , която срещнах преди 5 години. Така и отговорих в началото на прима виста , но за миг се пообърках с тези мисловни връзки. Всъщност е страшно да видиш себе си в друго тяло.
Има една мисъл , която много харесвам : "Какво е приятелството? Това е душа живееща в две тела!"

# 56 10 март 2011, 16:37 ч.

Мнения: 15 942

срещнах го преди една година в една браузърна игра, която играя.
всичко започна с писане в скайп в продължение на три месеца. с времето откривах, че това е човека, когото съм чакала и търсила 30 години. той усети същото. след като се видяхме вече бяхме убедени, че е така.
и до ден днешен съм на това мнение - дори немога да повярма, че съм го срещнала

# 57 11 март 2011, 08:23 ч.

Мнения: 3 181

да

# 58 11 март 2011, 10:54 ч.

Мнения: 7 267

Аз не мисля, че "сродната душа" е човек, подобен на теб.
Според мен такъв е този човек, с когото се допълвате взаимно до такава степен,
че сякаш е част от теб и ти част от него. Иначе може да сте противоположни по характер.

# 59 17 март 2011, 10:24 ч.

Мнения: 755

Цитат на: Rosita в пт, 11 мар 2011, 10:54

Всъщност бих те репликирала... Защото "сроден" предполага близък някак подобен на теб на твоите трептения и мисли. А според мен този , който те допълва някак все едно е другата ти половина т.е. те никога не са еднакви , нищо че са две части на едно. Затова по-скоро повечето описват хора близки или подобни на тях с дух мисъл и действия.

Препоръчани теми

Привличане към 20г мъж по-голям.

Страх от раздяла

Брак и свобода

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: