за сродните души, семейните отношения и връзките

Да, имах такъв приятел, с когото бяхме много близки - споделяхме си всичко, разбирахме се отлично и без думи, и винаги съм можела да разчитам на него. За съжаление сега ни разделя огромно разстояние.
Както и други са писали по-горе, мъжът ми категорично не ми е сродна душа. Особено в последно време

Подкрепям!
Когато/ако  срешнеш сродната си душа - то се усеща, някак интуитивно...Някак на друго ниво... Трудно ми е да го обясня може би защото влагам малко по-духовен и кармичен смисъл в самото понятие. Сродството на сродната ти душа не е толкова в еднаквостите и сходствата, колкото в предопределеността, съдбовността, в това че това е човека създаден точно за теб!Животът обаче има толкова обрати че дори и да си открил сродната си душа, не значи че ще остареете заедно... Ако пък все пак останете заедно ежедневието ви увлича и дори и сродна душа в един  момент партньора ви...умръзва...

happy mama,колко искренно си го казала
за съжаление сродната душа идва и нахлува в живота ни внезапно и неочаквано,оставя трайни следи след себе си и напуска отново така неочаквано живота ни,
споменът за нея винаги живее дълбоко в нас в съчетание с болка и наслада

aaa..aз съм такъв катил, че няма как да имам подобие..)
Имам близки хора, с които имам близки светоусещания и разбирания.
Приела съм ги безпрекословно и от раз.
По интуиция.

  Пояснете "сродна душа"! Влюбените винаги имат чувството, че са един за друг, това равно ли е на сродна душа? И като им "умръзва", разваля ли се сродството?
 А свое духовно копие едва ли някой е срещал, нали всеки човек е уникален...
 Или пък това е всяка добра приятелка? Май всеки си го разбира, както иска, та дори и авторката се обърка вече!

и аз исках нещо като формула, но мисля, че  няма. или го усещаш , ако ти се случи, или се разминаваш.

всеки случай около себе си съм видяла няколко семейни двойки, които са точно сродни души. малко им завиждам  . винаги съм се стремяла към това, а винаги ми е убягвало. или не 'виждам', или ми е 'писано' да съм във вечно търсене.

За себе си мога да кажа , че не това е усещането  ми за сродна душа .
Била съм влюбена много пъти и в мен са били влюбени много мъже , но само този съм почувствала като сродна душа !


Може би като го описва Весето

Влюбването е по-скоро химия и флуиди , а това е някакси по-духовно !

Да, сродната душа сама по себе си не е достатъчна да ме накара да се омъжа за някого, дори и също така да съм влюбена в него. Пак както в любовта, и това е малко подвеждащо и те заслепява за други недостатъци, които в семейния живот могат много бързо да развалят магията. Една от сродните ми души беше влюбен в мен и ми каза, че някой ден ще се оженим, защото така ни било писано, заради специалната ни връзка. Много ми се искаше да се развият нещата така. Но, освен че на мен химията ми липсваше, човекът просто не беше брачен мат'риал, така да се каже - беше черен песимист, давещ мъката си в алкохол вместо да се вдигне на крака и да си оправи живота. Колкото и да ми беше специален, просто осъзнах че този човек не става за съпруг, и толкоз. Сега сме си само сродни души, което мен ме устройва идеално.

Да, срещнала съм я.

Само с един човек съм имала усещането, че комуникираме изцяло на интуитивно ниво, нямахме нужда дори да говорим - само присъствието му ми е носело някакво усещане за мир, завършеност, пасване, "щракване". Не останахме заедно, защото имахме несродни желания. След много години пак се чувствахме по същия начин, но пак искахме различни неща. Не ми се получи със сродната душа!

Сродна душа го тълкувам като човек,който ме допълва и ставаме едно цяло.Това е гаджето ми.
Човек,който да е еднакъв с мен не познавам и не искам да срещам.Никой не може да мисли едно към едно като мен.

Това е сродна душа според Дънов  .
Спред мен сродната душа е от твоето небесно семейство/общност/група/. Сега заради темата се зачетох в Дънов и не знам защо интуитивно не съм съгласна, че сродната душа е само една. А пък не съм съгласна, защото аз имам доста срещи със сродни души  . Последната беше с човек, с който се разминахме на улицата, погледнахме се в един момент "отвъд" себе си, усмихнахме се и после почти цял месец ми беше леко, топло и душата ми искреше. Не го познавах от този живот, но съвсем ясно "видях", че се познаваме- така разбиращо се погледнахме, а когато се разминахме и двамата се обърнахме за последен поглед усмихнати. Иначе като сродна душа усещам баща си много силно, детето си също от момента, в който ме погледна право в очите за първи път, прабаба ми/макар че бях малка когато почина/ и доста хора, които са се появявали в определени моменти в живота ми. Съпругът ми не зная дали ми е сродна душа или половинка...от толкова време сме заедно, че не мога да определя.

Не съм срещала сродна душа. Не съм я търсила и съзнателно де.

Доколкото знам, сродната душа обикновено не е човекът, с когото сте двойка/семейство. Може човек да се ожени за сродната си душа, но обикновено този брак е нетраен поради особеностите на сродните души. Като се разведат две сродни души, установяват, че разведени имат много по-добри взаимоотношения, отколкото като са били женени. Човекът, с който влизаш в брак, е по-скоро твой кармичен учител, дошъл, за да те научи на нещо (с добри или лоши преживявания в конкретния брак), а не сродна душа.

Аз съвсем наскоро срещнах един човек - жена, за която интуитивно усещам, че е моята сродна душа. Обстоятелствата са такива, че нито моята позиция, нито нейната позволяват някакво по-близко приятелство (няма да се спирам на подробностите, но ни е забранено с клиенти и други служители да имаме лични отношения, както и за нея се отнася). Покрай служебнитие разговори обаче винаги сме си споделяли и толкова лични неща, които и с майка ми би ми било трудно да коментирам. Чудела съм се как с този човек, за чието съществуване преди 5 месеца още не съм подозирала, ще мога така свободно да говоря по доста трудни въпроси, че и да ме разбира идеално.
 
Много е странно изживяването - това взаимно желание за споделяне покрай служебните контакти. Още от първото изречение ми беше ясно, че тя не е като другите, дотолкова ни са хармонични възгледите. Просто тръпки ме побиваха в началото понякога, като виждах колко много означава тя за мен и че и тя мисли същото за мен. В един момент направо си мислех, леле, да не съм обърнала резбата, как може така? Но това в никакъв случай не е на сексуална основа, и двете имаме стабилни семейства и абсолютно никакъв интерес към собствения пол. След това "съвсем случайно" се зачетох в една книжарница в една книга за сродните души и там направо почти буквално беше описано това, което ми се случваше на мен.

Аз рядко сънувам, но съм имала толкова ярки и странни сънища с нея, че за мен няма съмнение - това е сродна душа.

Мисля, че е много извисяващо това да срещнеш сродна душа, контактът с нея обогатява невероятно и носи огромна радост.

Това много ми допадна и поне за мен обяснява някои моменти от живота ми !