Защо българите не изпращат картички?

  • 12 204
  • 130
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 4 841
Е, аз изобщо не питам:))) Просто ми е приятно, когато получа 'обратна връзка" , каквато и да е тя.

 Peace 

Обикновено винаги се обаждам - ако сме били поканени - да благодаря за поканата и за приятното изкарване (ако е било такова); ако сме били организатори - да благодаря, че човека ни е уважил с присъствието си. Обикновено казвам и по една дума за подаръка. Така или иначе на празници каним само доста близки хора, знам, че са вложили време и грижа в избора на подарък, не виждам нищо лошо да покажа, че го оценявам. Както и аз се радвам, когато оценят моят избор.
Но говорим за лично отношение, не за "отбиване на номера". Когато става въпрос за лични празници, и ходя, и каня само хора, на които наистина държа.

# 61
  • Мнения: X
Не разбрах какво общо имат висшите класи (по скоро отсъствието им) с една умираща традиция и с факта, че вече в България почти не се пращат поздравителни картички.  newsm78  Както писах в първия си пост по темата имам в наследство от родителите си стотици картички, изпратени им по всякакви поводи от техни близки и познати. Пък съм сигурна, че така е било във всяко българско семейство допреди 15-20 години. Нищо де, нека спорим за глупости. Stop

# 62
  • Мнения: 2 885
В последните 2 г наблюдавам възраждане именно на традицията на подаряване на картички с повод и без повод. Отваряне на малки китни магазинчета за арт материали, много повече сайтове за handmade изработка на картички /не само сватбени/. Преди 5 г само за една по-известна книжарница се сещам - "Слънчоглед", сега вече не е така...Покрай картичките доста други собственоръчни неща се правят.

# 63
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 969
Изпращам много и то не, за да отбия номера, а защото даден човек за мен е специален ( повечето изпращачи тук ( чужденци) са като мен. С два крака стъпали на земята, няма как да се дигнат да изпращат на някого нещо, ако този човек не е специален)....

 Картичката избирам според човека. Отделям доста време и старание да напиша текста. Може да звучи налудничаво, но докато пиша картичките до роднините си в Българяи, все едно в тези 15-20 минути сърцето ми прелетява хилядите киломентра и се докосва до тях.
На всяка получена картичка се радвам, като малко дете. Казвам си: Не са ме забравили. Смс-те нищо не ми говорят.

За съжаление, получавам много малко картички от България и това страшно ме натъжава, защото се чувствам все едно съм лицето Х, което носи подаръците и плаща вечерите, а веднъж в годината да ме зарадват, когато съм далеч от тях е твърде сложно и непосилно. Не става въпрос за благодарност, а за жест, че съм в сърцето им.  

Последна редакция: пт, 04 мар 2011, 22:10 от Kalinka

# 64
  • Мнения: 9 986
Калинка, а те знаят ли, че точно с картичка ще те зарадват?
аз бих предпочела телефонен разговор, да чуя гласа с емоцията, тонът би ми подсказал много повече, ако щеш, продължителността на разговора ми говори повече, отколкото картичка.

# 65
  • София
  • Мнения: 12 183
Пращам картички...на роднините в чужбина. Но българските пощи са на път да ме откажат от това. С майка ми пращаме едновременно картички - тя от Франция до мен, аз от тук до нея. В един и същ ден, следобед. Аз препоръчано писмо, тя най-обикновено. Ха познайте повече от седмица къде се губи моето писмо до нея?

# 66
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 969
Калинка, а те знаят ли, че точно с картичка ще те зарадват?
аз бих предпочела телефонен разговор, да чуя гласа с емоцията, тонът би ми подсказал много повече, ако щеш, продължителността на разговора ми говори повече, отколкото картичка.


Да, знаят. Не мога да очаквам да ми се обадят по телефона (знаеш как е с малките пенсии, а доста от роднините ми са на възраст или с малки доходи. Ама и тези с големите доходи нито ми се обаждат, нито пращат картичка). А не ми върви аз да се обадя и да кажа: Ами, днес имам РД и да ми честитите.

За Коледа получих една картичка от България и то от майката на моя приятелка. Ами, чувството, че си забравен си остава.

# 67
  • Мнения: 2 885
Според мен явно си зависи служителите в ПК. Примерно в София/Гео Милев и от Бургас/Зорница писмата и колетите до тук /4000 км/ идват точно за 8 дена. Oт София/Младост дойде картичка с 2 месеца закъснение.

Последна редакция: сб, 05 мар 2011, 04:06 от мило коте

# 68
  • Мнения: 13
Дидито,лицемерното е,че нещата стават на сила по задължение.По-добре едно искрено благодаря по телефона или имейла.Пък тези торбички с дреболии по рожденните дни,ми глупави непотребни дреболийки за по два три долара.За да дадеш на десет деца и парчета от тортата за у тях,трябва да купиш минимум три торти.Да не забравяме покани за рожденния ден,картичка с отговор за присъствието,благодарствена картичка за гостуването,всичко в плик и с марка и умножено по десет-петнайсет.Защо?

# 69
  • Мнения: 1 703
За Коледа получих една картичка от България и то от майката на моя приятелка. Ами, чувството, че си забравен си остава.
Опитай догодина да не изпратиш картички:) Аз така направих и получих упрека , че съм ги забравила. И това от хора на които изпращам 8 години, а те не са се сетили никога да ми пратят. Но мило ме уведомяват с смс, че са ми получили картичката и много съм ги зарадвала. Което за мен означава, че се радват да получават.
Пуснах темата днес след поредния смс колко се радват, че не съм ги забравила за 8 март.
Е хубаво де и аз съм жена, те защо не ми изпратиха на мен?
Преди месец шефа ми си беше забравил очилата и ме кара да надписвам картички за св. Валентин за двете му дъщери. На въпроса ми защо им праща след като те са големи и си имат приятели, той ми отговори "правил съм го цял живот, няма да спра само защото те имат гаджета".

# 70
  • Мнения: 2 885
Теб те бърка цената ли? Не мога да разбера?!
Единствено не раздавам торта след края на РД.
Всичко друго го правя тук и съм го правила в БГ.



Цитат
Преди месец шефа ми си беше забравил очилата и ме кара да надписвам картички за св. Валентин за двете му дъщери. На въпроса ми защо им праща след като те са големи и си имат приятели, той ми отговори "правил съм го цял живот, няма да спра само защото те имат гаджета".

Много мило.

# 71
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Теб те бърка цената ли? Не мога да разбера?!
Единствено не раздавам торта след края на РД.
Всичко друго го правя тук и съм го правила в БГ.
Не съм Тери, но за мен това са адски много безсмислени усилия. Предполагам и за нея. И да, цената също е важна. Не всички в България имат достатъчно средства.

# 72
  • Мнения: 2 885
Приятно ми е - Богиня!, за теб може би е безмислено. За мен и близките ми хич не е.

# 73
  • Мнения: 4 300
Не е заради цената според мен ( изключвам международните, нямам идея колко струват). Но вътре в страната цените са смешни, говорим за стотинки.
Говорейки за събитие като детски Рд, който ако се празнува в клуб, сигурно струва най малко 300 лв за 10-15 поканени, десетина лв отгоре за поканите са капка в морето.

пп. по нагоре писах за питането- свеки пита, винаги. Подарява ми сито за брашно, което аз си знам, че ще използвам само на Великден. Е, да, ама тя ми го подарява на 1ви януари ( примерно, не помня кога точно) и аз още на втори си бях измислила за какво точно съм рпеситила брашно с него, така че хем да не я разочаровам, хем да прикрия ловко истината.

# 74
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Приятно ми е - Богиня!, за теб може би е безмислено. За мен и близките ми хич не е.
Ами тренирайте в домашни условия тогава.
Темата беше обобщена за всички българи. Като част от това "невъзпитано" общество считам за нужно да отговоря.

Общи условия

Активация на акаунт