За странностите

Какъв психолог бе. Направо си е за психиатър тая тема. Научен труд може да се направи и докторска дисертация да защити някой психиатър от всичко написано до тук.

И аз имах някои странности, но откакто работя с моя психиатър (много е добър) полека, полека почвам да се оправям да чукна на дърво...

Сега се сетих че сценаристите на филма "Монк" спокойно могат да четат тук и да вземат идеи за поредната странност на Монк

Това със съчетаването на щипките явно е "най-нормалната странност". И аз съм в това число. Най-забавно е като простирам вечер и в тъмното не се вижда много добре цвета на щипката, та на всяка щипка се завъртам към светлината да провера дали е правилния цвят. Интересното обаче е, че при мен "еволюира" и новата ми странност е напук на навика/желанието/манията си от време на време да сложа "неподходяща" щипка - да си докажа, че мога да наруша правилото 
 
Преди време също си подреждах дрехите по цветове, преливащо се. Но с времето ми писна. Вече сортирам основно на "топли" цветове и "студени" цветове.

Друго, както писах и в една от темите вдъхновили тази - влудява ме да се прибере в гардероба, дреха облечена, ако ще и за 10 минути, ако ще и между 2 чисти дрехи да е била. Другите автоматично "се заразяват" и стават мръсни. Отделно, че и негладена дреха (освен чорапи и бельо) не пускам в гардероба.
 
Всички козметики обезателно са подредени с лицевата част напред (картинка, надпис и т.н.). В същото време много обичам да им чета мъничките буквички отзад  под душа, но за целта си завъртам някой шампоан/душгел, "прочитам си го" (начин на употреба, съставки, разяснения, че и вносител...) и го завъртам обратно.

Сестра ми и семейството й са жертва на друга моя лудост  Винаги като сме у тях почвам да оглеждам всяка дреболийка по шкафове, етажерки, плотове и често ги премествам на уж по-подходящо място, да сортирам, подреждам. За щастие не се сърди, а само ме бъзика, но и аз гледам да се въздържам и да не го правя (твърде често)
   
Мъжът ми е непушач и се вбесява като почна "Пуша една и...". Толкова ли не разбира, че това било  синдром?! Невинна съм - по-силно е от мен   

Често търся някаква закономерност в номера (телефонни, ЕГНта, кодове, серийни номера...) - сумирам, изваждам, деля, но в 90% от случаите "откривам формула"     

Упс... множко станаха мойте лудости

Установих, че нямам нито една от изброените в темата "странности". А между другото симетричните и супер мега подредени неща не ме кефят. Може би това е моята странност 

И аз. Май това, че нямаме странности, пак се води странност...

То излиза, че не са чак такива странности, щом ги имат толкова много хора. Общо взето се повтарят така като чета...

   Интересна тема  и аз имах  синдрома  на  щипките  ,но мъжо    ми взе   във един  цвят 
Във  магазин  винаги  взимам  нещото  си от  най  вътрещната  срана 
Немога да си легна преди да измета и измия   целия  апартамент
Ако не ми се спи през  ноща    -готвя 

И аз си чета отзад етикетите на кометиката под душа на 1-2 неща ги научих наизуст!
Странност ли е ,че и аз чета в тоалетната ?

Животецът в последните няколко годинки ме направи толерантна към доста лудости.  Мога да се пофаля, че съм и парче психолог вече. Дотук само 2-3 странности намирам за обезпокоителни.
Но, нека  дипломираните се изкажат.

1. Не пия от мокра чаша
2. Не понасям открехнати врати - или трябва да е затворена, или широко отворена /май една съфорумка го беше споделила в старата тема/
3. Държа сутришния вестник да е прочетен първо от мен

Имам две от тези, не понасям мокри съдове, особено  поднесени в заведение, и прочетени вестници. Повече от нормално 
Синът ми мрази отворени врати, моля за психологическо обяснение.

Дълго време се опитвах да обясня на приятелите си и на сервитьорките в заведенията,че е напълно нормално да се дразня, когато ми сервират безалкохолното в мокра чаша, но загубих битката и го приех за моя странност. 

Ох, не съм само аз!

И моят е така. И ме дразни, защото пък аз обичам у нас всички врати да са отворени.
Според мен е стремеж към подреденост у децата. - да затвори отворената врата, да подреди разхвърляните домашни чехли и т.н.

Не се отказвай.  Това е истинска гадост, щом накой го приема за нормално - негов проблем.
Когато не ми се вдигат скандали просто си искам салфетка (прошляците обикновено и салфетки не са отпуснали) и забърсвам старателно капките.  Пък  простаците го намират за демонстрация някаква..  

Аз пък обратното - нарочно си мокря чашите за безалкохолно със студена вода - мразя, примерно, Кока Кола в топла, суха чаша. Винаги си я мокря и изстудявам. Но за това си имам обяснение - газираните напитки се пенят в сухи чаши. Ако ми е суха чашата, като тръгна да си наливам, винаги слагам по една глътка, завъртам бързо чашата, изпивам я и така си наливам. Не обичам като се напълни чашата с пяна да я чакам да се махне, та да си долея, а още по малко обичам полупълни чаши - като отида някъде на гости и ми напълнят чашата до половината полудявам, не е заради количеството, просто самия факт, че чашата е наполовина, ме изнервя. Имам си моите си ритуали преди спане, но не ги приемам за странности, по скоро е нормално да не мога да си легна, ако чаршафите ми са нагънати или не са изтупани, ако в стаята има светлина (но заспивам на включен телевизор, проблем са светлинки от зарядно, примерно, или електронен часовник), не мога да понасям тиктакащи часовници, чувам ги през няколко стаи, по земята до леглото ми не бива да има нищо... Нормални неща. Не обичам отворени врати, имам чувството, че съм единствения човек на планетата, който затваря след себе си, особено вратата на тоалетната, какъв кеф доставя на хората да я оставят отворена е въпрос, на който никога няма да мога да си отговоря. Хазяите ми правят така като идват в апартамента - всички врати са разтворени, направи ми иде да разстрелям някого. Само ходя след тях и затварям. Не обичам нечетни числа, предпочитам четните, буквално и условно - в пъзелите ми (хоби са ми) обикновено има по тесни и по широки парченца - предпочитам широките, за мен те са "четни", а сега се чувствам по добре като съм на 24 а не 23. Често чувам, виждам или просто забелязвам по някакъв начин дребни подробности, от които никой не се интересува, броя на летящите в небето птици, смяна на кадри при монтаж на филм, кога нещо не е където е било, независимо дали липсва или е преместено, съответно действам с идеята, че и другите ги забелязват, та понякога си прося повдигнати вежди от хората... Но пък е полезно, донякъде. Помня безумни факти, но компенсирам с абсолютна невъзможност да запомня физиономия или име, освен ако не е актьор във филм, примерно, винаги знам, че някого съм го виждала някъде.

Като цяло не виждам нищо особено странно в моите странности. Имам и други, разбира се, наистина странни, но тях нямам намерение да ги споделям. Хубавото е, че аз знам, че са странни, тоест не са проблем - проблем е, когато не го осъзнаваш, така си мисля.