Януарче весело играе, майка му за ...... пролетта мечтае!

Оф, Ниме   стискам много
Около нас различни деца няма, което предполагам в последствие ще ме вкарва в неприятни ситуации. В Луковит има дом за деца с увреждания и запазен интелект. Израснала съм сред тях и никога не ми е правило впечатление, не съм ги смятала за различни. Но това е, защото въпреки, че бяха в дома, съм ги срещала всеки ден в кафето, в магазина, ходехме постоянно при тях, да си играем. наистина смятам, че е много важно детето от малко да се научи, че това е нормално и "различните" не са страшни
Аз сега се боря с един период на инат при Миша, който се надявам скоро да мине, щот иначе ще стана естествено руса.

Ним, как сте  

Ели - нямам думи за случилото се   Как е момчето днес? А какво се случва с "шофьорката" ? ( нищо неможах да прочета за нея в новините на НетУъркс )

Доби - Честит Рожден Ден и спокойна бременност  

Цвета - и аз отдавна се боря с ината на Йоан, но не минава поне към днешна дата 

Нимче, как сте? Дано и този път размине.    Аман и скапано време!

Днес от работа исках да пиша, ама какво направих, чак нищо.
Селма, водила съм много пъти Ева при нашите деца в Розовата къща (8 деца от Могилино). Не реагира. Тоест, не показва, че прави разлика, говори им, подава им играчки, държи се с тях като с всички останали деца.

Цецо днес е дишал сам за няколко минути, после пак е минал на командно дишане. Но това е много добър знак. Благодаря ви за молитвите и стиснатите палци! 
За шофьорката незнам, никой от нас нищо незнае, интересува ни само жива ли е или не (колкото и жестоко да звучи). Е, жива е, най-добре е от тримата.....

Ним, много силно стискам палци Симонка да се стабилизира!!! 

Тук не мога да се съглася с теб...   Да си жив при подобни обстоятелства надали би могло да се тълкува като късмет...

Ха добрутро 
Тази нощ Тервел направи 10 часова пауза в кърменето, а аз като невидЕла сън се наспах, щръкнах в 6 и сега си чатя с приятелка в Щатско 
След малко заминаваме в Търново за уикенда. Ще видим как се пътува с 2 чавета, малко ми е странно  Усещам как с това прекрасно време ще се задържим повечко в хотела, но все е разнообразие 

Ним, гуш!!! 

Приятен уикенд ви желая! 

Вчера денят за Симона беше тежък. Днес съм на работа, но тя не ми излиза от главата още. Дано вече преминава пристъпът, че този доста дълго продължи. Ама при температурни разлики от минус 10 до плюс 25 в рамките на около седмица, друго и не можем да очакваме.

Момичета, имам нужда от съвет, независим един вид. Тази нощ, докато правехме инхалация на Симона, се бяхме гушнали и тя ми каза "Мамо, аз преди бях като теб, но после ядох много хрупанки и станах дебела и всички ми казват, че съм дебела".
Направо нож ме прободе в сърцето. Питах я в градината ли и тя каза - да, децата.
Аз лично подобни изказвания дори на шега не допускам нито у нас, нито у бабите.
Но е факт, че Симона е доста едра и на височина, и на килограми.
На момента - в три часа сутринта - главата ми единствено роди да я уверя, че не е дебела, че мама и татко винаги ще я обичат, каквато е и после й обясних, че лекарствата, които пие, я карат да яде повече и да расте по-бързо, но някой ден, когато няма нужда от тях, това ще мине.

Не знам, много ми е трудно да преценя какъв да е подходът в този случай. Явно това много я мъчи, но досега не ми е казала. От своя страна знам, че децата в тази и последващи възрасти могат да са много жестоки с цел или несъзнателно.

Самата тя не яде много, не се тъпче, но си хапва. Освен това вече съм й набила в главата, че не може да яде разни любими неща, защото от тях се изрива (шоколад, прясно мляко). Даже в четвъртък една колежка тръгнала да я черпи с шоколад и Симона заявила, че не мама не дава шоколад, но дава банан и жената ходила да й купи.

Също така тя носи гена на "моята рода", а при нас миньончета няма. Всички сме най-малкото високи, а също така и дебели.

Много объркано писах, но се надявам да се разбира идеята...

 

Ним, дано бързо премине пристъпа  А за другото какво да ти кажа - децата наистина с умисъл или не понякога казват много жестоки неща. Дано по-рядко чува вече това, а вярвам с времето ще израсте и ням да има повод за притеснение 

Ноеми - весело изкарване 

Ели - браво на Цецо, нека все така продължава 

Ним, точните думи си намерила 


Така е. И винаги е обидно. Каквото и да кажеш ти, дори и да я подковеш с аргументи и самочувствие тя пак може да се почувства кофти от коментарите на другите. Мисля, че всяко дете е бивало обект на подигравки по една или друга причина.
Говорете си често за това и да знае, че в твое лице винаги ще има човек, с когото може да сподели

Анджи, благодаря ти! На мен не ми излиза от главата още, притеснявам се, че може да не успея да намеря точните думи, поднесени по правилния начин. От друга страна е ясно, че тя е по-едра от връсниците си и абсолютното отричане на този факт няма да изглежда сериозно дори в нейните очи.

Ним, не знам какво да те посъветвам.
Никол също е най-едрото дете в групата си, дори няма момченце по-високо и по-едро от нея. Като я видя, че поотпуска шкембето дори аз започвам да я критикувам и я пращам да се види в огледалото. Има ефект, тя обича да си хапва, но преминава на повече зеленчуци. В комбинация с плуването се беше "прибрала" доста. Сега зимата пак му е отпуснала края. Обаче при вас е от лекарствата, не само от храненето. На твое място бих й казала същото, че е такава от лекарствата, но това няма значение за вас, защото ще я обичате всякаква. Но също така и че трябва да хапва плодове и зеленчуци, впесто още една филийка да речем.
Дани пък е обратното, дребен до безобразие. Още носи дрешки за 3г, едва 100см е, а на килограми не е мърдал от лятото и със 100грама даже. Понякога хапва една хапка и не иска повече.  Та на единия се караме да не яде, а на другия да яде.  Гледам аз да не спихясвам на тази тема.

Ним, радвам се, че Симона е по-добре. Аз също мисля, че си намерила точните думи и си успяла да я убедиш, че плодовете са по- добър вариант, което е постижение при наличие на толкова вафли, чипсове, десертчета и т.н. по магазините.  Аз също бях доста пухкаво дете и до сега си спомням как майка ми казваше, колко съм дебеличка и да не ям толкова. Най-странното е, че аз и до ден днешен знам, че съм дебела.

Много е гадно да си на работа в събота... 

Ним, точните думи са съвсем простички: "Истинската любов и истинските приятели обичат онова, което си, а не начина, по който изглеждаш! Важен е начинът, по който се държиш и онова, което всъщност си."  И това Е така!  Да си слаб не е гаранция за безметежно щастие и всеобща безрезервна любов...

 

Ив, разбира се, че е така. Но аз лично се притеснявам не от начина, по който изглежда Никол, а за това, че може да си докара някоя болест.  Килограмите в повече в ранна ретска възраст не са за подценяване. Иначе нито да си слаб, нито да си красив, нито да си умен или пък богат е гаранция за каквото и да е. 
Но Ним се притеснява от коментарите на децата, така че случаят е друг там. 

Ним не може да промени фактите поради лекарствата. Всъщност, случая си е баш за тая христоматийна истина, инак за здравето първа се съгласявам - аз ли не знам кое как е баш в тая връзка...