От друга тема ми дойде идеята и понеже ми е любопитно - познавате ли хора, които са си сменили името? За личното (първото) име става въпрос. Колко на брой, от какъв пол са, от какво име на какво го промениха?
- Публикувана: 10 март 2011, 16:14 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2019, 22:12 ч.
Кой си е сменял името (личното)?
Аз не познавам и не мисля, че е толкова лесно.
Лесно е когато родителите го сменят няколко дни след раждането, но сам човек да си смени името не е толкова лесно. Има дело, съд и т.н. Спомням си, че във вестниците преди няколко години пишеше за една певица която искала да си смени името, но съдът не и позволил.. (не знам дали е вярно).
Лесно е когато родителите го сменят няколко дни след раждането, но сам човек да си смени името не е толкова лесно. Има дело, съд и т.н. Спомням си, че във вестниците преди няколко години пишеше за една певица която искала да си смени името, но съдът не и позволил.. (не знам дали е вярно).
Да, познавам. Единият е баща ми, махнал си е умалителното -чо след името. 
Не знам дали е било трудно, чак дела едва ли е водил. И на сестра ми са й сменили името, но е била на дни. Моя колежка също - беше Екатерина, стана Катерина. На една позната помня, че й отказаха - искаше да добави второ име към първото, с тире, но нещо не се получи.
Не знам дали е било трудно, чак дела едва ли е водил. И на сестра ми са й сменили името, но е била на дни. Моя колежка също - беше Екатерина, стана Катерина. На една позната помня, че й отказаха - искаше да добави второ име към първото, с тире, но нещо не се получи.
Да, дело се завежда, пред съда, но не е толкова трудна задача. Аз познавам лично 3 момичета, които са си сменяли името и знам задочно (на майка ми, на колежка дърещя й) едно момиче. Все жени. А, сетих се за още една жена - на позната свекърва й - не съм я виждала, само знам за нея.
Да не се окаже, че аз знам най- много такива случаи? Надявах се, че ще има по- запознати от мен, с такива случаи.
Да не се окаже, че аз знам най- много такива случаи?
Надявах се, че ще има по- запознати от мен, с такива случаи.
Не знам дали е било трудно, чак дела едва ли е водил. Без дело едва ли е възможно. И една буква е от значение. Освен ако не е направил като моя бивша колежка, която от Снежанка, беше станала Снежана, като позната служителка в паспортна служба я уредила. Ама какви проблеми ще й донесе това по- натам...
Пина,смятам посочените че с право са си сменили името. 
Какви проблеми?
И аз се чудех заради -к дали да я махам буквата,но не посмях.Така или иначе с или без едно -к идеята на името остава същата.
На кой му е хрумнало да я кръсти така? 
Без дело едва ли е възможно. И една буква е от значение. Освен ако не е направил като моя бивша колежка, която от Снежанка, беше станала Снежана, като позната служителка в паспортна служба я уредила. Ама какви проблеми ще й донесе това по- натам...
И аз се чудех заради -к дали да я махам буквата,но не посмях.Така или иначе с или без едно -к идеята на името остава същата.
Една съученичка на баща ми - казваше се Цвете Жоржет, сега е Цветелина.
На кой му е хрумнало да я кръсти така? 
Ами, като си го сменил така, самоволно, нямаш документ, който да удостоверява промяната. В паспорта може да си с ново име, ама в Есграон си остава старото. Старото си остава и във всякакви документи - нотариални актове, примерно, и още куп, за които човек не се сеща, ако не са му належащи. В един момент ще трябва да докажеш, че си същото лице и свят ще ти се извие... Напрактика името си го сменяш, ама всичко си се отразява в личното досие, което не е в паспортна служба. Огромен проблем ще е унаследяването, в един момент, от родители или съпрузи.
Всичко това няма да е проблем, разбира се, ако е извършено по законоустановения ред.
П.П. И аз предполагам, че едното е Недялка, но момичето ми е близко и въпреки това не смея да я питам.
Напрактика името си го сменяш, ама всичко си се отразява в личното досие, което не е в паспортна служба. Огромен проблем ще е унаследяването, в един момент, от родители или съпрузи. Всичко това няма да е проблем, разбира се, ако е извършено по законоустановения ред.
П.П. И аз предполагам, че едното е Недялка, но момичето ми е близко и въпреки това не смея да я питам.
Познавам,да.В момента се сещам за две жени.Едната от Костадинка стана Константина,а другата премахна наставката "ка" от името си.Като цяло наистина се получава малко сложно с документацията,но пък ако човек се чувства по-добре..Ето затова родителите трябва добре да помислят преди да дадат име на детето си,да не се налага после смяна..Знам,че дори и да дадеш хубаво име на детето си,то пак може да не си го харесва,но досега не съм чула например някоя Виктория,Мария или Силвия например да си е сменила името..В повечето случаи са все остарели или недобре звучащи имена.
Сестра ми на много места още се води със старото си име, хем е била още в родилния дом, като са решили да й го сменят. 
Аз се сетих за още два случая - съпругът на една приятелка и една съученичка. Друга моя колежка искаше да си го сменя, защото беше решила, че с това име не й върви и даже беше избрала близко до своето, но й казали, че ще има проблем с кръщелното - там няма как да се смени името, и тя се отказа.
Не знам дали е било трудно, чак дела едва ли е водил.
Без дело едва ли е възможно. И една буква е от значение. Може, не съм го питала, а ми стана интересно, ще го направя
Аз се сетих за още два случая - съпругът на една приятелка и една съученичка. Друга моя колежка искаше да си го сменя, защото беше решила, че с това име не й върви и даже беше избрала близко до своето, но й казали, че ще има проблем с кръщелното - там няма как да се смени името, и тя се отказа. Не знам дали е било трудно, чак дела едва ли е водил. 
Сега се сетих за моята съквартирантка от студентските години. Разправяше как като дошло време да си вади паспорт си изтрила последната буква от името в акта за раждане, за да и станело по-хубаво - тя се казва Анета, искала да я запишат Анет. Тогава актовете за раждане бяха ръчно написани, нямаше компютри и те бяха единственият документ, който се гледаше. Става дума за началото на 80-те години. Само че служителката като се вгледала видяла, че е изтрито, взела да и се кара и и казала да си избие всички глупости от главата и ако и била майка щяла да и хвърли един бой и си я писали отново Анета 
Аз знам за няколко, макар че за буквалната промяна на първо име чрез съда в момента се сещам само за съученичката ми Райна, която стана Рени, за която бях споменала в друга тема.
Друг случай - сестра на моя съученичка е родена на 29 юни. Майка й сънувала, преди да я роди, сън, че ще се роди на деня на светец и трябва да я кръсти на него. Те обаче си кръстили бебето Весела и всяка година на рождения й ден й се случвало нещо - я ще се удари, ръката си счупила веднъж и разни такива. Накрая прекръстили детето на Весела-Патриша и нещастията спрели. Колко е достоверно за съня и нещастията не знам, но момичето наистина се казва Весела-Патриша.
Баща ми е кръстен на дядо си Мичо. На баба обаче Мичо й било много остаряло, та го записала Мирко. Като донесла обаче вкъщи акта за раждане дядо пощурял и с един химикал задраскал к-то и отгоре написал ч, та станало Мирчо. И чрез тоя надраксан акт за раждане си изкаравал документи без проблем като Мирчо, но през 2000г. като се изкарваха новите лични карти, се оказа, че той в ЕСГРАОН си се води още Мирко. Поправиха го на Мирчо, но не помня точно как, не е минавал през съда.
Майка ми - родителите я кръстили Теменуга по документи, но е трябвала да бъде кръстена Тана, на една от бабите й, а на нея много са й имали страха. Та пред нея я наричали Тана, а в селото лъжели, че е съкратено от Наташа (рода на дядо ми са едни от първите комунисти-идеалисти в България и руските имена са били на почит, дядо ми е кръстен Владимир на Ленин ). Та понеже никой не знаел, че по документи майка ми е Теменуга, като станала на 14, решили да си я запишат и по документи Наташа, но, доколкото знам, също е станало без съд, това е било през 60-те години и може да е имало някакъв по-улеснен вариант или да е станало чрез връзки.
Иначе аз по едно врем в тинейджърските си години имах идеи да се преправям от Събина на Сабина (имах проблем със зъбите, носех скоби и беше много удобно подигравателно да ме наричат Зъбина
), но впоследствие ми минаха тези желания.
Друг случай - сестра на моя съученичка е родена на 29 юни. Майка й сънувала, преди да я роди, сън, че ще се роди на деня на светец и трябва да я кръсти на него. Те обаче си кръстили бебето Весела и всяка година на рождения й ден й се случвало нещо - я ще се удари, ръката си счупила веднъж и разни такива. Накрая прекръстили детето на Весела-Патриша и нещастията спрели. Колко е достоверно за съня и нещастията не знам, но момичето наистина се казва Весела-Патриша.
Баща ми е кръстен на дядо си Мичо. На баба обаче Мичо й било много остаряло, та го записала Мирко. Като донесла обаче вкъщи акта за раждане дядо пощурял и с един химикал задраскал к-то и отгоре написал ч, та станало Мирчо. И чрез тоя надраксан акт за раждане си изкаравал документи без проблем като Мирчо, но през 2000г. като се изкарваха новите лични карти, се оказа, че той в ЕСГРАОН си се води още Мирко. Поправиха го на Мирчо, но не помня точно как, не е минавал през съда.
Майка ми - родителите я кръстили Теменуга по документи, но е трябвала да бъде кръстена Тана, на една от бабите й, а на нея много са й имали страха. Та пред нея я наричали Тана, а в селото лъжели, че е съкратено от Наташа (рода на дядо ми са едни от първите комунисти-идеалисти в България и руските имена са били на почит, дядо ми е кръстен Владимир на Ленин
). Та понеже никой не знаел, че по документи майка ми е Теменуга, като станала на 14, решили да си я запишат и по документи Наташа, но, доколкото знам, също е станало без съд, това е било през 60-те години и може да е имало някакъв по-улеснен вариант или да е станало чрез връзки.Иначе аз по едно врем в тинейджърските си години имах идеи да се преправям от Събина на Сабина (имах проблем със зъбите, носех скоби и беше много удобно подигравателно да ме наричат Зъбина
), но впоследствие ми минаха тези желания.
Убедена съм, че без решение от съда не стават тия работи. То е процедура за 5мин, не се водят дела с години.
Като прочетох за Цветанка се сетих, че и аз познавам Цветанка, която стана Цветелина - фолкпевицата. Но не зная дали това и е артистичен псевдоним или и по документи се е прекръстила на Цветелина. Така или иначе все е Цеци накрая, което е ужасно
Като прочетох за Цветанка се сетих, че и аз познавам Цветанка, която стана Цветелина - фолкпевицата. Но не зная дали това и е артистичен псевдоним или и по документи се е прекръстила на Цветелина. Така или иначе все е Цеци накрая, което е ужасно
Познавам двама, но не знам как са го направили. И двамата са го споменавали в контекста на някакъв разговор, не сме дълбали в подробности. Забавното е, че единият е кръстен Кольо, а се е прекръстил на Николай, а другият е роден Никола(й), но се е прекръстил на Кольо
Имах състудентка Тодорка, позната като Дора. Имаше голям мерак да стане Теодора. Нямам представа защо го сподели точно с мен - ние почти не се познавахме тогава. Казах й, че според мен ще си скъса нервите, а накрая дори Теодора по паспорт, пак всички ще си я знаят Дора. Питах я като не го е направила по-рано, какъв й вече зорът- не сме деца да си лепим тъпи рими. Ако е имало проблем, в детството й си е останал. Тя помисли и се съгласи, че май си е точно така. Не направи нищо по въпроса, поне не тогава. За после не знам.
Имах състудентка Тодорка, позната като Дора. Имаше голям мерак да стане Теодора. Нямам представа защо го сподели точно с мен - ние почти не се познавахме тогава. Казах й, че според мен ще си скъса нервите, а накрая дори Теодора по паспорт, пак всички ще си я знаят Дора. Питах я като не го е направила по-рано, какъв й вече зорът- не сме деца да си лепим тъпи рими. Ако е имало проблем, в детството й си е останал. Тя помисли и се съгласи, че май си е точно така. Не направи нищо по въпроса, поне не тогава. За после не знам.
Колко интересни истории Прекрасна тема!
Аз познавам само леля ми, която си е махнала умалителното -ка накрая на името, но ми беше много интересно да прочета останалите истории.
И аз имах мерак по едно време да си сменям името, но не можах да измисля с какво да го сменя Пък и реших, че няма с какви аргументи да го представя в съда. Исках и фамилията да си сменям - да не съм с тази на семейството, а съставена от малкото име на дядо ми. Но докато се наканя и взех, че се задомих
Прекрасна тема!Аз познавам само леля ми, която си е махнала умалителното -ка накрая на името, но ми беше много интересно да прочета останалите истории.
И аз имах мерак по едно време да си сменям името, но не можах да измисля с какво да го сменя
Пък и реших, че няма с какви аргументи да го представя в съда. Исках и фамилията да си сменям - да не съм с тази на семейството, а съставена от малкото име на дядо ми. Но докато се наканя и взех, че се задомих Аз знам за няколко, макар че за буквалната промяна на първо име чрез съда в момента се сещам само за съученичката ми Райна, която стана Рени, за която бях споменала в друга тема.
Шегувам се, не съм си сменяла името, но много хора изобщо не знаят, че цялото ми име не е Рени. Ами, като си го сменил така, самоволно, нямаш документ, който да удостоверява промяната. В паспорта може да си с ново име, ама в Есграон си остава старото.
На една от местоработите ми направиха проблем при напускането за сгрешена буква. 
Сега се сетих за една Пауна или Паунка, която се прекръсти на Павлина.
Поне значи едно и също...
На мен Пауна ми харесва. Не, че бих кръстила детето си така, но ми звучи красиво - някоя жена да е Пауна. Леко екзотично и ефирно ми е.
От Къна бих се направила на Кина, аз. За много хора и Кина е ужасно, предполагам,
но на мен ми харесва. Забелязвам, че хората се чувстват по- комфортно с типични имена 
От Къна бих се направила на Кина, аз. За много хора и Кина е ужасно, предполагам,
но на мен ми харесва. Забелязвам, че хората се чувстват по- комфортно с типични имена 
Забелязвам, че хората се чувстват по- комфортно с типични имена
Не е ли нормално да е така?
Едно много по-различно име като че ли изисква и човека, който го носи да е по-различен (в добрия смисъл) и по-интересен. Ако обаче той се окаже съвсем, съвсем обикновен, по-различното име тежи много. А пък, ако се окаже изключително интересен, специфичен човек, едва ли едно тривиално име би го дърпало много назад По едно време мислех да пусна тема защо и какво очакват родителите, които кръщават децата си с много странни имена и нетипични имена, като тук включвам не само съвсем чужди по звучене, но и български,но много рядко срещани и архаични имена. Очаквах обаче малко повече дразги и се отказах. Но всъщност ми е интересно
Забелязвам, че хората се чувстват по- комфортно с типични имена
Не е ли нормално да е така?
Едно много по-различно име като че ли изисква и човека, който го носи да е по-различен (в добрия смисъл) и по-интересен. Ако обаче той се окаже съвсем, съвсем обикновен, по-различното име тежи много. А пък, ако се окаже изключително интересен, специфичен човек, едва ли едно тривиално име би го дърпало много назад По едно време мислех да пусна тема защо и какво очакват родителите, които кръщават децата си с много странни имена и нетипични имена, като тук включвам не само съвсем чужди по звучене, но и български,но много рядко срещани и архаични имена. Очаквах обаче малко повече дразги и се отказах. Но всъщност ми е интересно
Идеята е добра. Не мисля, че трябва да се притесняваш, да пуснеш подобна тема. Освен това, много настоящи или бъдещи родители, могат да дадат интересни идеи за имена, които някой не е чувал, или не е обръщал внимание и така да му помогнат в избора. Не виждам причина за дрязги, в крайна сметка никой никого не задължава да харесва дадено име или да го счита за интересно.
Аз например мога да кажа, че изобщо не смятам за оригинални имена разни нелепици, които се появявта в резултат на опита да се угоди на всички дядовци и баби едновременно. Нещо като Димизара, Денолюба, Калислава, Емилинела.
Свекърва ми си сменя името преди 4 години със съдебна процедура, но не защото не си го харесва, а защото се оказа поредният абсурд на българската администрация. Тя по лична карта се води Добрина, обаче отива да си вади задграничен паспорт и й казват, че се казва Добра В последствие се оказа, че в ЕСГРАОН също я водят с името Добра, а в старите докумнети на селото в което е родена е с името Добрина, както е записана от родителите й. Най-абсурдното е че повече от 65години жената по документи си е била Добрина и в един момент - "ама вие не сте Добрина, ами сте Добра" - та така в съда с двама свидетели и оставиха само едното име!
В последствие се оказа, че в ЕСГРАОН също я водят с името Добра, а в старите докумнети на селото в което е родена е с името Добрина, както е записана от родителите й. Най-абсурдното е че повече от 65години жената по документи си е била Добрина и в един момент - "ама вие не сте Добрина, ами сте Добра" - та така в съда с двама свидетели и оставиха само едното име!
Аз пък имам един чичо - братовчед на баща ми с две имена. Не двойно, а две различни. Искали да го нарекат Стоян, но той се родил на Еньовден. Отишъл бащата да го записва в кметството и му казали - детето си идва с името, не му вземай късмета - и човекът го записал Енчо. Само че като се върнал в къщи всички почнали да му се карат и в църквата го кръстили Стоян и си му викали Стоян. По-късно като си извадил паспорт - бил Енчо в него. И до ден днешен - той е около 55-ти набор - съученици, състуденти, колеги си му казват Енчо, а роднините Стоян.
Има едно село близо до Бургас, в което доста възрастни жени са с по две имена. Една от тях Мария Дона, ми беше разказала историята на името си. Кръстили я Дона, на едната баба, но като се прибрали другите роднини като чули името и възкликнали" ох, ами баба Мария като чуе, че не е на нея какво ще стане..." Тази баба Мария била изключително властна и всички й имали страха. Вече нямало какво да се направи и решили да излъжат бабата, че бебето се казва Мария. И така всички започнали да я наричат Мария, а само като ходели при другата баба-Дона Много абсурдно звучи в днешно време, но тогава по селата, кой от старите ще седне да търси документи, да види как точно е записано бебето... И досега едни я наричат Дона, други Мария, а тя е възприела и двете имена, въпреки, че по паспорт носи само едното.
Много абсурдно звучи в днешно време, но тогава по селата, кой от старите ще седне да търси документи, да види как точно е записано бебето... И досега едни я наричат Дона, други Мария, а тя е възприела и двете имена, въпреки, че по паспорт носи само едното.
Истории като последните 2 и аз познавам, но все пак хората са си с едно име по документи Даже единият беше точно Енчо, ама не помня другото му име, нито кое му е "официалното"
А номерът с Добра-Добрина при вадене на СЛЕДВАЩ документ, се случи на мъжа ми, само че с фамилното му име. Не ми се спомня... ама минахме без съд
Даже единият беше точно Енчо, ама не помня другото му име, нито кое му е "официалното" А номерът с Добра-Добрина при вадене на СЛЕДВАЩ документ, се случи на мъжа ми, само че с фамилното му име. Не ми се спомня... ама минахме без съд
Една Красимира от Кунка.
И една Елеонора от Дешка.
И една Елеонора от Дешка.
Леля ми е била записана Стефана. Не си го е харесвала, звучало й грубо, на всичкото отгоре са я наричали Фанче, което никак не й харесвало. След като се омъжила, го променила на Стефка.
А баба ми (нейната сестра) носеше име, завършващо на -ка, също не й харесваше и навсякъде се представяше без -к-то, то фигурираше само на официални документи, където трябва да е с имена по паспорт. Аз съм кръстена на нея, слава богу, без -к-то
А баба ми (нейната сестра) носеше име, завършващо на -ка, също не й харесваше и навсякъде се представяше без -к-то, то фигурираше само на официални документи, където трябва да е с имена по паспорт. Аз съм кръстена на нея, слава богу, без -к-то
Един случай имам в родата със смяна на името. Няма да го цитирам, но тези от вас, които имат роднини или приятели от стар'загорския регион, сигурно ще се съгласят, че характерните за там стари имена са доста груби - Теню, Диню, Грудьо и пр. 
Вече са отмиращи тези имена и внуците се кръщават с по-модерно звучащи, но старите хора си ги носят, къде ще ходят
Вече са отмиращи тези имена и внуците се кръщават с по-модерно звучащи, но старите хора си ги носят, къде ще ходят То и Диньо/Динко е съкратено от Господин. Дина от Господина. Дина ми харесва как звучи, даже много, имах в рода си една баба Дина. И един Господин знам, но той е възрастен и пак не ми харесва.
Мисля, че е по-скоро от Костадин/а
Повечето подобни имена са възникнали като умалителни.
Дядо ми беше Диню ( така беше записан и се сърдеше ако някъде го пишеха Диньо), брат му беше Теню и това си им бяха имената. Казваха си им така. Познавам един Тенчо, млад човек на около 35 години. Имам предвид, че си ги има като самостоятелни имена. Иначе познавам мъже с име и Костадин, и Господин, на които им казват Динко.
Бащата на съпруга ми се казва Господин и го наричат Госьо или Госю ,та Динко,което споменавате направо си е супер! 
,та Динко,което споменавате направо си е супер! Добре, че не е имало тръшкане от страна на свекъра за името на Диман
. Бащата на съпруга ми се казва Господин и го наричат Госьо или Госю ,та Динко,което споменавате направо си е супер!
,та Динко,което споменавате направо си е супер! Добре, че не е имало тръшкане от страна на свекъра за името на Диман
.
Представям си се с него,макар че звученето без -ка ми харесва много повече. .
Четох го в един сайт за имена, че Дина е от Господина, както и мъжкото Диньо от Господин. Ако в сайта не е вярно, и аз не го казвам вярно
Аз съм от Старозагорския край и баща ми се казваше Костадин - викаха му Диньо, но никога не ми е звучало странно. Имах и няколко съученика с подобни имена като Динко, Тенчо. По темата леля ми си е променила името преди години - по паспорт била Матка и е махнала "к"-то, защото правела асоциация на името си с матка (органа). Сега е само Мата. И една позната имам която беше Василка, а сега е Василена, но нямам представа дали е станало чрез съд и дело.
Здравейте! 
Понастоящем и аз вече живея в Старозагорско и категорично мога да потвърдя,че тук бъка от Диньовци,Динковци и Динки(!),както при възрастните,така и при по-младите
Познавам една ,която е на 30 години и е много готина мадама и се казва Динка 
.На всичкото отгоре и съвсем малки деца познавам с тези имена 
.Пълно е и с Еньовци.
Разбрах и че имало някакви бабки-едната Джена,а другата Дода
Понастоящем и аз вече живея в Старозагорско и категорично мога да потвърдя,че тук бъка от Диньовци,Динковци и Динки(!),както при възрастните,така и при по-младите
Познавам една ,която е на 30 години и е много готина мадама и се казва Динка .На всичкото отгоре и съвсем малки деца познавам с тези имена .Пълно е и с Еньовци.Разбрах и че имало някакви бабки-едната Джена,а другата Дода
Да, един приятел от Юлиян се прекръсти на Юлиан Мирослав. Искаше само Мирослав но в съда му отказаха изцяло да му го сменят защото бил на 30, познат вече в обществото (да бе, все едно си вип персона). Навсякъде се представя като Миро и нумерологично му е едно от най-подходящите имена.
Познавах едно момиче Дияна-Петя. Родена е Дияна, но, май единият родител искал едното име, другия другото ли, не помня точно, но е имало идея да се казва Петя. След като станала пълнолетна решила все пак да добави Петя . Знам, че със съд е станало, но не ми е ясно с какъв аргумент са уважили желанието, понеже не може ей така да си добавяш имена, щото ти харесват. Доколкото помня, или трябва да си известен в обществото с другото име или собственото ти да е осмиващо. В този случай нито едното правило не важеше, но не знам подробности. Друг е въпроса, че комбинацията изобщо не ми звучи удачна, но това си е нейно право, разбира се.
Познавам Сияна, която беше Спаска.
Да не познаваме един и същи човек? Моя съученичка го направи през лятото преди 10 клас - стана Сияна от Спаска.
Моя колежка пък до 16 годишна е била Дона Елена. При ваденето на зеления паспорт обаче е трябвало да остане само с едното име и сега е само Донка.
Познавам Сияна, която беше Спаска.
Да не познаваме един и същи човек? Моя съученичка го направи през лятото преди 10 клас - стана Сияна от Спаска.
Да, за Пловдив става въпрос, макар че момичето като ученичка пътуваше от Хисаря
