Я да минем вече на 45 стр, а? Алегория, ох и аз се надявах тайно да НЕ си намеря работа до септември, че и ние да изкараме още едно страхотно лято заедно. Но така се случи, че тази работа-мечта почти сама ме намери и просто нямаше как да й откажа. Сега ми е страшно криво за Андича. Адски ми липсва през деня, все си мисля "Ще имам ли достатъчно време за нея, ще й липсвам ли? Ще успея ли да я заведа на море тази година....???" (морето ни пропада сега юни-юли). Но слава Богу работата ми е такава, че следобедите и уикендите ще са ми свободни. Още една причина да не мисля въобще започвам или не, защото знам какво е да работиш на ненормални смени, да те няма редовно при семейството ти вечер и през уикендите.
Пък и Август със сигурност се излиза в отпуск, та ако не сега, може тогава да идем на море.Дани, хехе мълча си, мила, мълчааа. Като му дойде времето ще си кажа без бой.

Бързо да свиква и много много рядко да боледува! 

МНОГО сме щастливи за тях, тъй като всички се чудехме предвид на това колко им е трудно там съвсем сами, с доста палаво и често боледуващо детенце, отговорни длъжности и кратко майчинство, дали ще се решат на второ, камо ли толкова скоро. Но тотално ги разбирам, защото тя тази год. става на 35 и нямат много време за толагане.



Явно наистина дечицата там се дисциплинират.
Шашна ме той как добре се справя с писането в Скайп. Гледам и Еванджи как ловко борави с Айфона на баща си; намира си апликациите и си играе.. Как обикновена играчка да успее да ѝ задържи вниманието за по–дълго, като има това чудо в ръцете си. Абе мултимедийно поколение отглеждаме, то е ясно. Целувки на 'жениха'