ВЪПРОСИ към хомеопати - 13

begemot и persona наистина ставте досадни. стига! ясно е че не вярвате в хомеопатията и никой не ви кара. ама спрете с тъпите си въпроси и с мераците да докажете че не деиства.наистина вече ставате досадни. дори не ми се чете напоследък заради вас.....

Разбира се, че в медицинската литература няма такива описани случаи. В хомеопатичната има.

С Хомеопатия не може да се компенсира липсата на орган или негова функция, както при инсулинозависим диабет или хирургично отстранена щитовидна жлеза.

Понеже се заговори за това дали хомеопатията е емпирична наука, нека да видим в какво се състои научният метод?
Научният метод е систематичен начин за придобиване на знания. Той се състои от наблюдения (измервания), предположения, експерименти и верификация - в този ред. Последователното прилагане на научния метод е това, което различава науката от лъженауката и други форми за придобиване на знания.
Хенеман е започнал с експеримент – доказването на хининова кора. Докато превеждал една материя медика от английски на немски, той се натъкнал на обяснението за лечебните свойства на хининовата кора. Според написаното в английската материя медика тези лечебни свойства се дължали на горчивия вкус на кората. В бележка под черта на преведеното на немски издание Ханеман пише, че съществуват десетки по-горчиви от хининовата кора субстанции, които не е известно да притежават лечебни свойства; пак там отбелязва, че този въпрос трябва да бъде изследван по-задълбочено. И добре, че го е направил, защото в медицината по това време са били на ниво пиявици, кръвопускане, очистителни клизми, опиум и живак.
Това което направил Ханеман, като експеримент е било просто да приеме няколко дози хининова кора и да наблюдава ефектите върху себе си. Това което открил е, че след няколко приема започва да  получава симптоми много подобни на симптомите на болен от малария. Скоро след като преставал да взема хининова кора, симптомите бавно изчезвали. Когато отнова вземал субстанцията – симптомите се проявявали.
Изводът, до който достига Ханеман въз основа на този свой експеримент, е че лечебните свойства на хининовата кора не се дължат на горчивия й вкус, а на способността й да предизвиква подобни на малария симптоми у здрав човек, т.е Similia similibus curantur = подобното с подобно се лекува. Казано по просто – онази субстнация, която предизвиква конкретен симптом у здрав човек е същата субстнация, която ще премахне този симптом у болен човек.
За да изключи случайността Ханеман провежда нови експерименти и те потвърждават наблюденията, които е имал върху себе си. Започва да излседва и други субстнации, за да види какви симптоми ще предизвикат у здрав човек. Сеща се, че може да използва и токсикологичните протоколи от отравяния с различни субстнации (отравянето е екстремна форма на доказване – изявяват се симптоми).
Следващият въпрос на дневен ред пред Ханеман, бил дали може да използва своето откритие за да лекува пациенти.
Наблюдавайки, хода на протичането на различни болести, той забелязал, че Левантийската чума не се наблюдава там където преобладава скорбутът, или болният страда от екзема. Наблюдавал че страдащите от епилепсия не получавали пристъпи, докато били болни от трихофития, но след излекуването им епилепсията се възобновявала. Белодробната туберкулоза спирала развитието си, когато пациентът се разболеел от тиф, но след  излекуването си туберкулозата продължавала да прогресира и така нататък и така нататък. Това са наблюденията на Ханеман – 1ва стъпка от приложението на научния метод.
Втора стъпка  в научния метод – предположение.
Ханеман направил предположение, че когато две подобни по своята проява болести се срещнат в човешкия организъм, по силната „изгонва” по-слабата. Допуснал още, че когато две неподобни болести се срещнат в организма, по силната временно потиска по-слабата, но когато човек се излекува от по-силната то по-слабата се възобновява.
Това което му напривило впечатление са две неща – подобието в симптомите и ролята на динамичния принцип (по-силна, по-слаба болест). Веднъж той наблюдава подобие в симптомите които една субстанция  предизвиква у здрав човек и симптомите които същата субстанция лекува у болен. Подобие открива и в динамиката на протичане на заболяванията.
Прави връзката между двете наблюдения и решава да експериментира, което е трети компонент на научния метод.
Експериментът е прост. Ако има информация за симптомите които предизвиква една субстнация у здрав човек (реално го разболява, за да има изява на симптом, т.е тази субстанция се явява изкуствена болест), дали ако тя бъде дадена  на болен човек със подобни симптоми, но в такава доза, щото да е динамично по-голяма от естествената болест, ще има излекуване.  Целта на експеримента е поставена. Във времето хипотезата на Ханеман за лекуване чрез изкуствена болест, която е подобна на естествената, но по-силна в динамичен план, се потвърждава от успешно излекуваните случаи. Експериментът е успешен.
Ханеман минава към верификация – последен етап от научния метод.
Трябва да изследва нови субстнации и да опита да ги приложи при други заболявания, за да види дали ще има същият ефект.
Еволюцията на неговата мисъл може да бъде проследена в Органон 1-ва, 2-ра и 3-та редакция.
Разбира се, имало е и спънки. Например, как да дадеш отрова (за която се зане какви симптоми предизвиква) на човек който вече е болен? Това несъмнено ще го влоши, или дори убие.
Хенамен започва да експериментира с разреждане на субстанциите, с идеята да намали дозата и да може да я дава на пациенти, без това да е причина за влошаване или смърт.  Постига известен успех и въпреки това, сякаш никога разреждането не е достатъчно...сякаш дозата винаги е прекалено голяма. Ханеман продължава да експериемнтира с по-големи разреждания, докато в един момент това което давал на пациентите спряло да има какъвто и да е ефект – нямало влошаване, но нямало и подобряване. Това се случило със субстанции, претърпели повече от 12 стотични разреждания. Днес ние знаем, че точно тогава, при 12тото стотично разреждане, се достига числото на Авогадро и в разтвора няма нито една молекула от изходната субстанция.
Начинанието на Ханеман изглеждало обречено. Открил е принцип, който му позволява да превърне всяка субстанция лекарство; открил е закономерност в динамиката на протичане на заболяванията; успял е да свърже двете закономерности, така щото да  провокира излекуване; всичко е логично построено за разлика от масово пракиткуваната тогава медицина, която може да бъде описана с две думи отровителство и касаплък....и в същото време не е имал възможност да приложи метода си цялостно. Защо? Защото на своя пациент, страдащ от боелст, изразяваща се в конкретни симптоми  той е трябвало да даде субстанция, която у здарв човек е произвела симптоми максимално подобни на тези от които страда болният. Повечето такива субстнации са отровни в материални дози. Започвайки да разрежда, той стига до момент в който лекарството не действа.  По малко от 12 стотични разреждания било твърде много и пациентите имали сериозни кризи, преди да се излекуват; повече от 12 стотични разреждания – никакъв ефект.
Ханеман, успял да се измъкне и от тази дупка. Решил да вложи допълнително енергия в системата на лекарството, което приготвял – чрез тритурация (стриване). До този момент, той просто механично разреждал субстанцията в разтворител, но по никой начин не повишавал енергитичното ниво на системата. Разбира се, разсъжденията му не са били с езика, който аз използвам сега. Провокиран е от ебонитовата пръчка, която след енергично потъркване можела да полепва по себе си хартия, така както Нюрон е провокиран от падаща ябълка, както Кекуле със съня за змията, както Архимед и ваната.
Та, Ханеман решил да стрива субстанциите, а после започнал да прилага и сукусии (енергичните удари) на разтворите...и сякаш чрез магия бариерата на 12 стотични разреждания била надскочена. Лекарствата с 13, 15, 20 разреждания започнали да работят. Най-важното е, че започнали да работят меко, без опасност от отравяне (днес знаем, защо не може да се отровиш – достигайки числото на Авогадро, по нататък в разреждането, всъщност, няма никакви молекули от изходното вещество – това е онова което изумява мнозина).
И след като нямало опасност да отрови пациентите си в опитите да им помогне, вече пред Ханеман нямало граници. Той пише 4-та редакция на Органон, годината е 1829.
Все повече нови субстанции били доказани, все повече пациенти се лекували и излекували по метода на Ханеман – което е верификация на хипотезата, която той допуска по рано.
Ханеман минава през наблюдение – обмисляне - предположение – експерименти – верификация, стъпките на научния метод....

И с това мисля да приключа. Бях изчерпателен, доколкото формата тук ми позволява и доколкото имам желание.

Kaш, темата е въпроси към хомеопати и аз задавам въпроси към хомеопати: ако вие не сте компетентни да ми отговорите, това не означава, че хомеопатите тук не са. Плюс това вие само флудите темата с офтопик "защо питам като не вярвам". Питам си, интересувам се, темата е за това. Ами някои от вас като не вярват, че от ваксините има полза, не се ли интересуват що е то ваксина и как работи ( или как не работи ).

Мултимодал, правя рисърч, но постоянно попадам на противоречия.  Например ето тука казват, че ХЛ лекуват диабет тип 1,
А eто тука на сайта на здравен център "Холистика" пише,
http://www.holisticabg.com/pages.php?page_id=27&lang_id=1&curr_node=4