За теб, когото никога не срещнах

18 март 2011, 11:41 ч.

Мнения: 7

Не знам дали темата е за тук. Ако не е се извинявам. Преди мен моята майка е направила спонтанен аборт и, дори да звучи странно, след като научих това, започнах да си задавам някои въпроси и се получи това. Просто исках да споделя.

Стоя и се чудя какво щеше да е, ако се беше родил/а? Дали щях да имам още един батко или по-голяма сестра. Как щеше да изглеждаш, как щеше да звучи гласът ти, каква щеше да е твоят прегръдка? Седя и си задавам въпроса дали с теб щяхме да сме приятели или да се дразним един друг и караме. Дали щяхме да сме близки и да тичам винаги при теб, когато имам проблем, да ме оставяш да плача на твоето рамо или да ми се караш, че съм ревла. Може би и ти щеше да идваш при мен, когато стане нещо, което не можеш да споделиш на по-големия ни брат или с родителите ни. Дали щях да обичам да бъда с теб и да се държа като типичната малка сестричка, а когато пораснем и замина в друг град, като сега, да се чуваме всеки ден и да ти звъня в 3 сутринта само, за да ти кажа нещо маловажно. А дали ти щеше да ме обичаш? Толкова много въпроси, чиито отговор никога няма да науча, но наивно вярвам, че ти си някъде около мен и батко и, въпреки че никога не сме се срещали, ти бдиш над нас и не ни оставяш сами.

# 1 21 март 2011, 10:29 ч.

Мнения: 259

Мила Еовин, нормално е да си задаваш такива въпроси. Знай, че това сте загубили винаги ще бъде с вас и ще ви пази! Преди време загубих моето бебенце, което беше само на два месеца и въпреки, че го видяхме починало, още не мога да повярвам, че вече го няма, но когато ми е много тежко, имам чувството, че е някъде около мен и ми казва да не се тревожа, че той вече е по-добре.

# 2 22 март 2011, 09:29 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Здравей Еовин. Така както се е случило при вас, така е било и при нас. Моята майка е изгубила първото си дете. Дори не са и го показали. След време съм се родила аз, а после брат ми. Но нищо не може да замени първото и дете. И днес след толкова години, тя все си спомня за него. Опитваме се да я успокоим, като и казваме, че тогава пък може някой от нас да не го е имало, но... само тя си познава болката. Тази, която години след това опознах и аз. Страшно е. Но те са някъде там. И може би са щастливи...

# 3 15 апр. 2011, 21:37 ч.

Мнения: 991

Не знам дали тук е най - подходящото място, за да задам въпросите си, но от известно време и мен ме гложди една мисъл:
Как ли ще се почувства Божидар един ден, когато разбере че има братче, което е починало. Дали ще се почувства като един вид заместител? Как и кога е най - удачно да му кажа?
Тези мисли са много тежки за мен ... а напоследък все по - често се въртят в главата ми...

# 4 16 апр. 2011, 07:44 ч.

на дъното
Мнения: 1 751

QueenBee аз от както бях забременняла с Дени не пропусках седмица да отида на гробчето.От старани само като ми повтаряха,че не било хубаво и дрън дрън.... не слушах никого,слушах сърцето си.Роди се Дени зимата оставях го на баща му и ходих пак макар да кърмех и пак да викаха,че ще ми спре кърмата.Стана лято и почнах да взимам детето е той си седеше в колата.Сега вече е голям и малко или много разбира.Казва"Ходим бати Крис сложим цвете,мама не плаче,той спинка там" Cry

Така,че ние вече знаем и никога не съм искала да отлагам за времето.А след време ще разбере,че не е заместител а моето слънце,моят смисъл на живот и че има разлика,но не и заместител.Слушай сърцето си Hug

# 5 16 апр. 2011, 09:34 ч.

Мнения: 1 574

Когато Никол се роди Алекс беше на 2 и половина ,виждаше ме ,че плача и нямам корем ,но и бебе нямаше ,дълго време след това не искаше да има брат или сестра ,понеже беше малка и явно е забравила ,не искам да и казвам сега ,но като порасне ще знае със сигурност ,че е имала сестричка ,Коко и той ще знае ,никога няма да скрия ,че съм имала и друго дете ,просто сега не и е времето да научи .Няма да забравя как ходихме с нея на църква и тя ми каза ,Мамо помоли Бог да ни върне бебето ,а беше само на 2 и половина ,един път когато си играеше я чух да си говори ,че бебето е малко и болно и за това не е в нас ,тогава забраних да се споменава за бебето повече докато не е достатъчно голяма да приеме какво се е случило .Исках следващата бременност да е щастлива ,че ще става кака ,поне тя защото аз много добре знаете каква бременност изкарах ,в страх и притеснение.
СИЛВИТО е права ,всеки да слуша сърцето си . Hug

# 6 16 апр. 2011, 09:46 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Когато изгубихме големият син, малкият беше на 1 годинка и половина. Не помни брат си и това много му тежи. Няколко години след загубата вследствие стреса/по думите на лекарите/ се сдоби с астма. По-късно в пубертета отшумя. Но аз никога повече не забременях. Нямах силата, нямах желанието, нямах вярата...

При всеки е различно. И всеки наистина слуша сърцето си. Hug

Причина:

Причина: