Градинки, паркове, дръвчета оглеждат се за ЯНУАРСКА-та чета

Може, как да не може.Напоследък имам проблем с нея, тъй че дайте някой съвет. Все плаче като я заведем при педиатърката, последните два-три пъти най-много.Само като види коридора, който води към кабинета се скъсва да реве.Мисля, че е страх от тъмното/понеже не е добре осветен/ или от лекарката.Така реагира и като се качим в ансансьора там, понеже за нея е непознато това усещане да пътува с асансьор.Като си тръгнем от поликлиниката се успокоява, но докато я прегледа не мога с нищо да я успокоя.Същото е, докато чакаме реда си за консултацията.А като беше бебе, не беше така.Мисля, че вече започва да осъзнава, че болницата/поликлиниката е лошо място и там боли, особено, ако ще й поставят ваксина или ще й правят изследване на кръвта.Не ми се смейте на това, което ще кажа, ама на смях ме напушва, то колкото и да е смешно, толкова е и тъжно.Лекарката ми каза, че детето е урочасано и трябва да я заведа на баби да й баят.Аз лично не вярвам на тези неща и категорично отказах да заведа детето на такова място.

Ири, страхотно раждане си имала, все такива хубави моменти ти желаая и за напред!  

Относно зъбоникненето и при Светозар е в разгара.   Пробиват му поне 4 зъба, сополите текат, не е истина.  

За мерки и килограми, идея си нямам, но вече сигурно е поне 10-11 кг., има апетит детето, не спира да яде!   Не сме ходили при педито от септември миналата година. Трябваше миналия месец да слагам ваксината за морбили, ама покрай тия сополи я отложих за неопределено време.  

Гита, това е нормална реакция, Светозар само като види бялата манта и почва да се дере, а Валентин от инат ревеше, не от страх. До 3-годишен и такива шутове раздаваше, че всеки преглед беше пълен ужас и кошмар.

Azulla, не съм доктор, макар, че много исках, една учителка по химия нещо не ме обичаше и ми заби една 3 за годината в 10 клас, макар, че аз много учех по химия и на частни уроци даже ходех, ама жената си ми имаше зъб, не ясно защо за мен и си ми писа тройчицата и край с медицината. Инженер съм по образование, Техническия Университет съм завършила. 18 години се получават така - 11 г. гимназията + 5 ТУ + 2 години учих Инженерна педагогика пак в ТУ. Та за това са 18 г, включват началното образование. Не съм чак толкова ученолюбива, та след гимназията да съм учила 18 г. 

А за килограмите на Стефито се смях, не защото детето е слабо или пълно, а защото го прочетох като тринайсет хиляди и четиристотин кг. заради запетайката и пак казвам, с най добри чувства........

Опааа, привет, привет........

Първо отчет от вчерашната консултация - 11.800 и 78 см. Не е много стройна наш'та мома!  И си стои само с 6 зъба. Подозирам, че и нашите ще избият всички накуп. Подути са и венците, особено около кътниците.......

И аз като Азула искам второ дете, ама искам първо малко да възстановя професионалния и социалния си живот. Пък и малко да отслабна 

Гита, липсваше  Според мен ако детето е урочасано, няма да плаче само в поликлиниката. Ама предиатърката ви е много "модерен" лекар. Да и имам диагнозите.

Иначе Марина умира за педиатърката и като отидем пред кабинета, напира да влиза първа. А като влезе направо отива и сяда в скута и и започва да шета по бюрото!

Ири, пиши как е Краси? Как Ели радва ли му се? Имаш ли помощници, как се справяш?

Великден е повод да се видим с роднините, да почерпим с порасналото си момче, децата да поиграят с братовчедите си... Майка ми да ни поглези. Роднините да се порадват на децата. Чакаме само да дойде четвъртък и поемаме по дългия път към Варна.
Дани, дано не те нараняват повече думите на майка ти Кажи и като не иска да готвиш и чистиш да ти наеме домашна помощничка и да и плаща заплатата, за да можеш да ходиш редовно на фитнес, маникюр и всякакви женски глезотии. И мен ме ядат роднините, че преди да се омъжа бях спортистка и имах перфектна фигура, а сега съм двойна. Предложила съм им вместо да дават съвети да си направят график и да идват в нас да ми гледат домакинството и детето, а аз с удоволствие ще тренирам и по 5 пъти на ден. Та откакто съм родила не мога да отида на контролен преглед, една цитонамазка не мога да си направя, защото няма на кого да оставя детето и за час. Опитах се да я оставя в детски клуб, но в момента в който се отдалечих на 30 м от него и ми звъннаха, че посиняла от рев. Надявам се след празниците да е посвикнала с много хора и да успея да я оставя за по-дълго, че да стигна и до лекаря.

Откак започнаха да излизат кучешките зъбчета Весето започна да хапе каквото мине край устата и. Освен това се е научила да щипе и си умира от радост като докопа някой - засега само членове на семейството за сред жертвите и. И аз се чудя откъде и идват тези мераци след като никой никога не я е щипал или хапал.  Хубавото е, че навън не хапе и щипе, но и аз гледам да я държа далече от деца, да не вземе да ги нарани в радостта си. Всеки път и показваме, че не ни харесва да ни хапе и щипе, понякога тя се сърди и тръшка, друг път си намира друго занимание.

Сега обаче други зъбни тревоги ме тормозят. Веселинка преди известно време при падане върху лед успя да си удари зъбчетата. Преди 2 седмици започнаха да почерняват. Вече ходихме няколко пъти на зъболекар и и мазаха зъбетата с лекарство, но ефект като гледам няма. 2 от зъбчетата и то горните предни резци ще и останат черни, ако с тия бързи темпове продължат да почерняват. Ще продължим да ходим на зъболекар с надеждата поне процеса да се забави. Милата ми душа няма да и е приятно да се усмихва, ако и почернеят предните зъбчета... Поне аз съм така. До преди няколко години имах красиви зъби и усмивката не слизаше от лицето ми. Но в последните 2 години зъбите ми започнаха да почерняват и да се чупят. Според зъболекари слюнката ми е станала прекалено киселинна и разрушава зъбния емайл от корена надолу. От години не пия кафе, газирано, много рядко си позволявам червено вино, но зъбите ми си отиват бавно и сигурно. Сега проучвам вариантите за лечение и се плаша от цифроманията.
Веселинка е 12,800кг, но е голяма катеричка и хич не спира на едно място. Ето клипчета от преди близо месец. На малката пързалка   На голямата пързалка

Привет, хора! Не съм писала няколко дни ама съм сдух и не ми се пише. Хората говорят за втори деца, ентусиазирани, размечтани и разчувствани, а аз си трая щото на себе си си казах - явно съм темерут - не че не искам, а направо тръпки ме побиват. Ни бременността мина леко, ни сега ми е добре. Аз изтрещявам много зверски, сигурно проблемът си е в мен (то в кой и да е друг?), все ми е трудно, все съм недоспала, все само моето дете е кисело, не спи, не яде... Какво да се оплаквам по напред - Великденска украса сложих, резервирах за годишнината от сватбата да ходим до Сандански. Вчера пак направих резервация през онези сайтове с офертите с отстъпка за рождения ми ден през юни за Велинград - и пак ми е сдухано...Сама не знам как да си угодя вече. Чат-пат мъжът ми вземе, че ми сложи някой комплимент (от жал ли от какво не знам) и аз се засегна щото го приемам за подигравка. Направих някакъв конюнктивит от лещите и сега съм и с очила по принуда, косата ми е опадала, чудя се кво да я правя, вече като горила ходя, козметик не ме е виждал от ноември и не за друго , а щото на лекар ходих... Жалка картинка. Та това е, красота. Най ме мъчи, че Лъчко не яде, много отслабна  Давам му да пие мляко със сламка, че и през биберон не ще. Попара яде малко и малко каша, и то с мноооооого рев. На Великден сме при свекървата - ще бъде адово  Поздрави и повече сили на всички!

Arven, съчувствам ти искрено за яслата. Моят мъник и той е на ясла от няколко дни, а аз съм в такъв шок, че го понасям по-тежко от него. Аз също си го прибирам на обяд и се надявам малката му главичка скоро да проумее, че мама не го изоставя за вечни времена, а се връща Винаги да си го гушка... Оставям го в яслата към 8.30 и после обикалям като луда да не го мисля... Тежко, но трябва поне да пробвам да си спася работата...

Също съм безкрайно тъжна - опитвам се да отбивам... От яслата го искат отбит... Разко не мога да го направя и го правя постепенно. Въпреки това постоянно съм тъжна и ми се плаче. А той е толкова пораснал, че когато го сравнявам с негови връстници, прилича на 2 годишно момченце...

Не ми се пише, та рядко се разписвам, но ви мисля. Поздрави от нас с Маргарит!

buritu  и аз подобно като теб се чувствам. Мислех да си стегна малко къщата за празниците, но като се прибера ми е едно празно и само ходя нанякъде 
Защо го искат отбит в яслата ви. Според мен това не е най- подходящия момент за отбиване и ще му дойде много на детето. И аз мислех да отбивам вече окончателно, но реших да изчакам да мине кризата с яслата и тогава. Пък и като е по цял ден и не суче предполагам, че ще ми намалее кърмата и постепенно сам ще се отбие 

dimfand горе главата  Сигурна съм че лошите мисли ще отминат и нещата ще се подредят 

Буриту, че защо ще го искат отбит? Какво им пречи, че детето ти суче във вас (предполагам не кърмиш в яслата)? Моя го дадох на 1г и 10м, а го отбих половин година по-късно, когато се беше успокоил и ходеше с удоволствие на ясла. Никой никога не ме е питал дали съм го отбила. Отбиването и яслата са си доста стресови фактори взети заедно. Аз лично на моето дете не бих го причинила. Щом не мислиш, че сте готови за отбиване хич не го прави само заради кефа на някой в яслата. Това е нещо лично, което касае само теб и Маргарит. 

Ехейй buritu, Arven я се дръжте мъжката! 
Децата са по-адаптивни от нас, ще видите че след няколко дни ще свикнат. А, вие бъдете уверени като ги водите, че бързо усещат настроенията ни, е зад ъгъла може да пуснете по някоя сълзичка.
Сещам се че и аз като buritu обикалях из квартала - без посока, без да виждам нещо - само чаках да стане 11ч и да ида да си прибера Ивката. Ама после и двете като свикнахме си виках " защо няма и в събота и неделя ясла" 

Айде ще стягам багажите и бягаме на село 

Буриту откога е на ясла, изпуснала съм нещо   Като ти се пише повече моля те сподели как се адаптира, държавна ли е, частна ли е, какви са ти отзивите засега ?
На мен само тия ясли са ми в главата, ще я приемат ли, няма ли да я приемат, какво, как, по-рано от септември няма да я пускам, но все пак...

buritu, не си причинявай подобни негативни емоции и на себе си и на малкия
Никой не може да те задължи да си отбиеш детето
Отделно, че за него е стрес ходенето на ясла, а кърменето го успокоява...стреса и за теб не е малък, щом се налага да тръгваш на работа
Остави тези приятни и за двама ви емоции-кърми го сутрин и вечер Нито в яслата ще знаят (най-малкото пък им дължиш обяснения), а така и двамата ще сте си ок


edna ot nas- благодаря

влизам за бързо да ви кажа, че Веско ПАК беше болен и съм му давала от тези таблетки с коластра и зелена енергия, помогнаха му. ако някой има впечетления да каже, замислям се дали да не почна да му давам всеки ден, та дано спре да се разболява толкова често (тази година е бил здрав само февруари месец).  Кажете какво ви е мнението. А да на аквасорс са, не знам има ли други които продават такива.

 


Буриту, няма да им се даваш, момиче!!! Ние сме с теб! 

Здравейте.нямам много време да пиша,но поне чета и съм в час с всичко случващо се с вас и бебоците.Искам само да кажа на Ири,че докато четох историята на раждането на Краси се разплаках!Разказът ме връща година и 3 месеца назад и ми става хубавооо!Дано скоро да му се оправи ключицата и много целувки от нас.Всъщност дотам стигнах с четенето,после ще пиша пак!