Нововъведения в средното образование...

"Съгласи" е много точна дума. Но пък навява гадни асоциации, относно мотивация и краен резултат.

Със същата сила мога да ти кажа, че е редно във всяка една сфера да са хората такива - кадърни, учили наистина.
Само че както няма еднакво успели адвокати, с еднакви способи и успехи, така и учители. Всеки е различен.

Некадърния адвокат (примерно) можеш да смениш с друг..Учителите не си ги избираме..най-често..Може да се окаже,че учителката, която искам да учи моето дете в момента учи 3-ти клас примерно, а няма да взима 1-ви..Отделно...не можем всички да изберем УЧИТЕЛКАТА, която е добра, защото..има 3-4-5-6 класа, и..една читава..(примерно) в това училище..(Говоря от 1-4 клас, както и за ДГ) Адвоката..може да си изберем най-добрия..Ако се наложи и ще изчакаме с делото..
..
Права си..и лекарите не са еднакво кадърни, НО ти си избираш личния лекар, нали?Ако не ти харесва, можеш да го смениш, нали? Можеш да отидеш при който специалист прецениш, нали? Можеш да отидеш при втори и трети за да провериш диагнозата или предписанията (ако имаш съмнение)...За това пред едни лекари има опашки от чакащи пациенти, а при други няма..Едни са лични лекари на 2-3-4 хиляди пациенти , други на стотина..
..
Кажи ми родителите каква алтернатива имат, ако им се "падне" не читава учителка на децата в 1 клас?
- да сменят училището (класа)..
(а) кога ще разберат необходимостта от това, при този брой на родителските срещи, при тази обратна връзка и при този начин на организация на образователната ни система в момента..?)
(б) АКО реша,че искам да сменя училището...КОГА мога да го направя? И мога ли да си избера КЛАС или УЧИЛИЩЕ, в което искам детето ми да учи?
.. то и сега няма места в по-престижните училища още на "първо класиране"..
- да търся частни учители (курсове)
(а) защо тогава детето ми да ходи на държавното училище и ДА СИ ГУБИ ВРЕМЕТО...задължително?
..
Опитвам се да кажа,че за разлика от почти всички останали професии, некадърността на учителите води до ТРАЙНИ увреждания на децата и за огромно съжаление те не се виждат веднага (за да се вземат АДЕКВАТНИ (съществуват ли такива) мерки за да се отстранят тия последствия..навреме..

О, адвоката- несполучливо сравнение. Той не е на заплата и ако изгуби доста дела и проиграе някой и друг съществен интерес, не само ще се лиши от доходи, а може и по друг начин да си изпати.
А и никой не ти го натриса, както пише Щурчо.

"Опитвам се да кажа,че за разлика от почти всички останали професии, некадърността на учителите води до ТРАЙНИ увреждания на децата и за огромно съжаление те не се виждат веднага (за да се вземат АДЕКВАТНИ (съществуват ли такива) мерки за да се отстранят тия последствия..навреме.."
Затова е и толкова опасна.

Ако може тия, некадърните да не стават учители... Да, но не може. Аз разбирам, че като майки искате най-доброто за децата си, но погледнете реалността в очите: тези, които в момента стават учители, са масово некадърни. Всичките ви разсъждения са много хубави и логични, но в минало пожелателно време. По една случайност имам известен поглед върху училището (макар и основно върху гимназии) и отговорно твърдя, че в момента в него влизат масово некадърни кадри. Страх ме е да помисля какво ще стане, когато сегашното поколение на средна възраст си отиде. Специално по мое време, когато нещата не бяха толкова зле, колкото сега, бъдещите  гимназиални учители по български език влизаха масово с тройки и четворки. За правописа на някои от тези, с които съм се сблъсквала, не искам да си спомням. И при сегашните условия на работа няма как да не е така - който може повече, няма да се набута в училище, а децата, за жалост, са приковани с некадърното.

И тъй като темата беше за средното образование, да добавя и друго: когато Любенцето в първи клас влезе в клас със сокченце и кифличка да си хапне сладичко, а госпожата му каже да ги остави, пък то се оплаче вкъщи и долети загрижена маминка да брани чеденцето, което не бива да остане гладничко, нали, и стигне до директора, който по принцип възприема родителите като клиенти (от въвеждането на делегираните бюджети насам), та затуй гледа на другата страна с дисциплината, в осми клас Любо ще си мляска баницата на втория чин, а не на последния, и ще си отстоява правата сам. И вината няма да е на гимназиалната учителка, че "не е работила рамо до рамо с родителите" или какъвто там е изразът за възпитание. Имам поглед върху деца, които в гимназията не знам дали демонстрират неграмотност, но демонстрират ужасяваща липса на домашно възпитание, една мама дори щеше да ме дава под съд, щото се намесих, когато щерката - девети или десети клас - и една нейна дружка решиха да си поиграят с дете с леко изоставане в развитието - тяхна съученичка, успяла да влезе, но си личало, че има проблеми. За техен лош късмет минах покрай стаята и развалих играта, пък мамата, която щеше да ме съди, щото в мелето, дето се получи (тъй де, коя съм аз да им казвам какво да правят), щерка й си отнесе едно яко перване по ръцете и май и натискане по главата, - та мамата обясняваше: "Моето дете е изключително умно и, такова, не понася глупавите хора". Отново не е работа на учителите да внушат на детето елементарни правила? Кое е вътрешен ред и кое е зверилник? И коя учителка е виновна, че не е успяла да внуши на тези клети набити (от звяра Карис) дечица елементарни неща - тая по БЕЛ, тая по математика или още началната? Щото в случая за мен отговорността е само на родителите - същите, които видяха проблем само в това, че щерката е "нападната", а не че е издевателствала над друго дете.

Карис,аз като родител, искам най-доброто за децата си.
Искам да го получават навсякъде!
Особено държа на това да  го получават в училище, понеже за всички останали места (почти) това зависи от мен.
Т.е.. искам тези от които зависи децата НА ВСИЧКИ да получават най-доброто в училище, искам да си свършат работата!
..
Това включва:
- Подбор на кадрите с особен акцент върху тези в предучилищната и началната училищна степен.
- Вменяване на нужните отговорности,както и КОНТРОЛ върху това доколко се спазват.
- Родителя е родител до входа на училището. Вътре в училището трябва да има строги правила, те да важат за всички и да се спазват( да е ясно точно кой следи за вътрешния ред в училищата и този КОЙ да носи отговорността въпросния ред да се спазва)..Това включва несъобразяване с глезотиите на родителите, техните финансови , политически, икономически и т.н възможности.. и създаване в училищата атмосфера наистина на РАВЕНСТВО, но не на равенство на възможностите на  децата, защото такова НЕ Е ВЪЗМОЖНО да се постигне, а на равенство в отношението към тях според постиженията им
- Адекватно заплащане на учителския труд,според постиженията на учениците ( включително и в тяхното поведение, обществена ангажираност , активност и т.н..)
-...
-...
Може много да се напише за домашното възпитание. Там има ОГРОМЕН проблем също. НО..той не оправдава липсата на читави кадри в училищата.
Тук в тази тема говорим (съвсем пожелателно),КАКВО трябва да се промени в образователната ни система.

КАКВО трябва да се промени в домашното възпитание също би могло да се вкара в някакви законови правила, но.. по-скоро като организация на семейството като институция..ТАм може да се включва семейното планиране ( позволяване на определен брой деца за дадено семейство при определени условия, осигуряване на определен минимален стандарт за родители и т.н..Може да се засили ролята на агенциите за защита на децата и т.н...все НЕРАБОТЕЩИ механизми..) НО всичко това не е в темата,която сега разглеждаме. Там също имам много предложения.На никой обаче не му пука за бъдещото поколение (освен под формата на декларации),за това и мерки не само не се взимат,за подобряване условията за домашно възпитание но и каквото добро имаше се ...унищожава..

Щурчо, разбирам те, че държиш да получиш най-доброто за децата си, но как реално да стане? Аз за момента виждам вървене само надолу, големи приказки и нищо, защото воля за промяна просто липсва! Училището е деградирало като институция и аз тези мерки не ги виждам като промяна нагоре, но не мога да кажа как може да се получи тази промяна, защото липсват хора, които да я осъществят - от министерството до самите учители. А вече отделен въпрос е, че какъвто и да е учителят, трябва да е авторитет в очите на детето, защото децата имат нужда от авторитети. Същевременно как да стане авторитет, когато у самия него има крещящи пропуски, които, комбинирани с масовото сриване на авторитета на учителя, довеждат до допълнително влошаване? Получава се омагьосан кръг: кадърните хора масово не искат да влизат в училището заради условията, а условията не се променят и няма как да се променят, докато не влязат кадърни в училището. Кокошката и яйцето. Тези нововъведения аз ги виждам като поредната крачка към неграмотността. Прах в очите. Това, което зависи от учителите, те на практика не могат да го направят, защото кадърните и родени за тази работа вече рядко се захващат с нея. А на другите просто не им е във възможностите да го осъществят, защото нямат качества. За мен това е страшното.

Спомням си как преди няколко години вкъщи масово звъняха родители да се оплакват, че майка ми давала прекалено много материал на отрочетата им, не им давала да пият кока-кола в час, много била строга, тормозела ги, с две думи. Когато по средата на годината майка ми напусна училището и се преориентира, елитното училище стоя два месеца без преподавател в подготвителен клас. Накрая дойде една мацка, току-що завършила, с езикова гимназия само, и пак започнаха обажданията вкъщи: "Госпожо, няма ли да се върнете?" Щом дори родителите и децата, които обичат учителите, дето карат през пръсти, са се стреснали, че не вървят на добре работите, смятайте за какво иде реч. И от мен се очаква да повярвам, че тези гениални нововъведения ще оправят проблема с квалифицираните кадри, с домашното възпитание, (рефрена "Аз ходя на работа и ви давам детето си да го възпитавате" наизуст го знам, родители са ми вдигали скандали по телефона, мислейки ме за майка ми, и съжалявам, но просто няма начин да повярвам, че невъзпитанието на конкретно техните деца идва от другаде, а не от мама и тати), с липсата на воля да се наложат ефективни мерки за наказание освен страховитото изключване, при което проблемът просто се прехвърля в друго училище? Съжалявам, но не го вярвам.

Според постиженията на учениците да се съди за учителя не съм съвсем съгласна. Има деца с обучителни трудности и за тях да ги изкараш до четири може да е по-качествен труд от масовите шестици на един клас от 25 души с 20 генийчета. А задължителното преминаване в по-горен клас си е жесток удар по образованието - пуска те нагоре, неусвоил основни неща, и от самото начало се трупат пропуски, които трудно се запълват. Оттам се започва, за да се стигне до абсурдите "записвам трета година в университета с три невзети изпита".

  Карис, споделям мнението ти на 200%..
Защо няма повече такива хора..(особено млади),които да са възпитани и да мислят така и да милеят за това, което се случва в училище...
Тия с капаците, дето си повтарят рефрена "Аз ходя на работа и ви давам детето си да го възпитавате" , са от същия тип, като отсрещните, които повтарят рефрена: " Децата в училищата са ужасни и невъзпитани и за това ситуацията в училищата е такава"
..
Карис,как да се излезе от омагьосания кръг...- това е въпроса..(не на тази тема явно, защото..тук въпроса на мен лично ми звучи "как да отчетем дейност пред Европа"), но.. как да спасим децата си?
Питам, защото..моите големите напуснаха страната. Обичат сия, но..тук така и останаха неоценени трудолюбието им, уважението им към институцията училище и упоритостта им..Говорим си какво ще правят, като завършат университетите по света и..колкото и да ми е болно, аз самата си давам сметка, че такива като тях ..нямат работа в страна като нашата..Не е въпроса,че няма да си намерят работа или високо заплащане, а..че  удовлетворени от средата в която ще попаднат и в която ще възпитават своите деца..
И..какво излиза..умните и кадърни деца (доколкото са останали) виждайки реалността, просто си отиват от тук в държави в които някой е помислил и осигурил възможност за достоен живот на достойните хора.. И..кръга се затяга все повече..и.."мракобесничетата" стават маса.. и...направо не ми се мисли.. Колкото повече мисля, толкова по-голям песимист съм..
Дано не унищожат покрай реформите и малкото читави училища в София, пък... ще си гледам за моите си деца,а и останалите да се спасяват който както може..и доколкото му стига умствения багаж да си даде сметка, колко е зле ситуацията и ..доколкото му стигат възможностите (интелектуални и/или финансови)да си реши неговия си персонален проблем..
..
п.п.1...Винаги съм обичала строгите и справедливи учители, които работят с любов.. - и като ученичка и като родител..Поздрави на майка ти..  - тя явно е от тия учители..
..
п.п.2 .. Имам леля, която беше учителка в образцово руско училище. След промените я преместиха в друго, още по-елитно.. Тя не издържа и се пенсионира 3г по-рано, защото..в по-елитното директорката й държала сметка защо пише ниски оценки на определени деца, защо им пише забележки, защо изисква от тях.. И всичко с думите:"Ти знаеш ли кой е бащата  на това дете"...
Искам да кажа,че разрухата почна от некадърното ръководство в училищата, т.е. директорите,които под демокрация и свобода разбираха слободия.. Рибата се вмирисва откъм главата... В този ред на мисли.. ми се иска да мисля,че пак откъм главата може да се оправят нещата...Много по-трудно,но..все пак..Т.е..първа стъпка вероятно трябва да е ...подмяна на директорите..

О, Щурчо, за директорите съм съгласна, и още как! Като гледам на какво е заприличало прекрасното училище, което преди единайсет години завърших самата аз, ми иде да  по ред на номерата. Когато бях ученичка, беше прекрасно благодарение на прекрасната ни директорка, която тогава хич не ми се струваше прекрасна, а строга, гадна, взискателна и амбициозна - същи черен дявол с рога в рокля. Имам и личен опит с една друга дама на подобен пост. Няколко месеца работих в едно училище, но си знаех, че е временно, а и атмосферата там нещо не ме вдъхновяваше за по-продължителен престой. И като си тръгнах, госпожата се уби да ме убеждава, че толкова добре съм се справяла и да остана. А аз си знаех, че не се справям добре, децата и те го знаеха. Не всеки става за учител. Е, как да приема подобни думи от нейна страна - като лъжа или като некомпетентност? Как да уважавам такъв човек? А сега си представи пет такива като мен в едно училище посадени, но с намерението не да е временно, а да си останат там на малка, но сигурна заплатка? Третият ми контакт с представител на директорския вид беше с госпожа, която беше убедена, че учителите работят много малко и получават страшно много. И на мен така ще ми се струва, ако мъжът ми е роден със сребърна лъжица в устата и работя за удоволствие. Та в тоя ред на мисли, хич няма да е зле да ги посменят тия водещи кадри тук-таме и да видим дали пък нещата няма да тръгнат към оправяне.

Мисля, мисля, но нямам идея как реално да се оправи положението. Е, не е трагедия това. Трагедията е, че и тия, които разполагат с ресурсите и това си им е задължението, и те нямат идея.

Karis, браво!   
Всичко, което си написала е много точно и много на място.

Карис,  

Щурчо, това, дето ти го искаш, всички го искаме. НЯМА как да стане. Защо ли? Отговорът е ПАРИ. Трябва да си или безнадеждно тъп, или безнадежден мазохист, за да се задържиш в системата при сегашните условия.
70% от характера и ценностната система на детето се формира от родителите преди детето да има какъвто и да е допир с външния свят. Не съм си измислила този факт, пише го в учебниците по психология Делът на училището се изчислява на 20%. Децата влизат в училице вече оформени като ценности, от там нататък само става по-зле

..Е.. искаше ми се поне да остават на същото ниво..

..."за каквото и да ти говорят, знай,че става дума за пари"
... Ще се налеят едни пари за "образованието в България" по едни джобове.. а дали ще стигнат до образованието и..дали за да се подобри или да се доунищожи.. това е въпроса.. Иначе..."Пари няма действайте" го е имало и през Възраждането..Само дето тогава ценностите на хората са били други..

Toва са глупости, и ако това го пише в учебници по психология, значи са написани от глупаци!  Детето не е някакъв абстрактен субект за експерименти, проучвания и анализи на учени "експерти", а е човек, с огромен и неизчерпаем потенциал и възможности. Отворено широко за всякакви влияния, дори и абсолютно неподозирани от възрастните около него. Всяка минута, където прекарва детето е в състояние да остави траен отпечатък в развитието му, какво остава за целодневно присъствие и живот в училищната общност или в детската градина.
Точно обратното е, всички ние сме формирани и сме това, което сме, в най-голям процент от образователната система, в която сме обучавани и възпитавани. Семейството и родителите формират детето, да, но те самите на свой ред са формирани пак в същата образователна система, като ценности и всичко. Родителят може да си формира каквото си иска, може и на глава да застане, ако иска, и абсолютно всичко създадено от него, образователната система е в състояние да разруши с минимални усилия, или по-точно с бездействието си.

Семейството като обществна единица, малка структура не е в състояние по никакъв начин да формира Общество, примерно ценностната му система, това го може само образователната система. А обществото издържа тази система именно, за да формира самото него в полезни разбирания, способности, знания, умения, нагласи, полезни за развитието му и за всеки индивид персонално.

В противен случай излиза, че образователната система е излишна, ако процентите на въпросните учени са вярни.
В днешно време знанията са на една ръка разстояние, ако образователната система не влезне в час със съвремието и съответната си на него адекватна функция, направо в един хубав момент ще се постави въпросът, за какво ни е?! Отдавна нито ние, нито децата ни имаме нужда от наливач на знания в мозъци, имаме нужда от система, която ще помогне на децата ни да се развият по най-добрия начин днес и сега, и то не само у нас, ами и в света. Това е положението, с бързички темпове, без да се офлянква и оправдава, системата ни трябва да влезне в час.

Не го пише в учебници само по психология, а и по социология, педагогика, психиатрия и тн. Не случайно възпитани деца, от културни семейства остават аутсайдери в групи от деца с по- свободно поведение.
Много ми е трудно да обясня тук какво означава до 5 годишна възраст да усвоиш 95% от информацията, която получаваш през живота си. Идеята е, че неврологичните връзки започват да се изграждат след раждането след повторения на действия като поглеждане, чуване, движение, докосване и тн. През първите пет години подобни връзки се изграждат невероятно интензивно, затова казваме, че тогава се възпитава вкуса към храните, режима, хората и тн. През този период детето усвоява всички базисни матрици и модели, с които ще борави през живота си. Образованието е важно, но за други неща. Неговата цел е да социализира и да приучава детето към това да адаптират своите схеми и модели към общоприетите. Самите схеми заучени в училище са преходни, затова вече из Европа държат този процес да започва в ДГ от 3 годишна възраст, защото след това е много късно да се прокарват нови така лесно.

И всичко това не означава, че родителят като архитект человешки вае нов човек от детето си. Той също подпомага онова, което има в детето като дадености, таланти, заложби. Човекът е сложно нещо и не може току така да обясним всичко, което го прави нова, което е, но някои неща се знаят. не случайно съществува клишето, че семейството е най- важното. Мога да дам милиони примери за лично хора, чиято история на личното развитие го доказва. Да не говорим, че хилядолетия наред човека е съществувал и се е развивал главно без масово образование, което съществува в последните столетие- две.