ПИСМО ОТ МАМА

Много тъжно и много истинско...немога нищо повече да кажа!

zarumitu       

Дали вижда сълзите ни?
 

Просто не знам какво да напиша, тъжно, истинско и написано от едно съкрушено майчино сърце!

Нямам думи  Голяма мъка 

  живота вече на никой не е същия преживял подобна мъка.Силни прегръдки за цялото ви семейство.
  за теб Руми 
надявам се този път да няма натрапници в тази тема и бъде запазена

много съжалявам за загубата ви!!
нелепо е по този начин да си замине младо и здраво момиче
не се отказвайте борете се до край за да не могат некадърниците отнели живота на детето ви да продължат  да вредят и на други. Гледах клипчето с Руми- не можах да го изгледам не се отказвайте борете се до край!

За Руми  

Скъпи майки,единствено вие можете да разберете мъката която се е вселила в мен,защото сте преминали през най-страшното което може да се случи на една майка-да загуби детето си.С радостна болка им дарих ме живот и с по-жестока болка се разделих ме с тях.Жестока е съдбата спрямо нас, да ни раздели завинаги от свидните ни рожби.Четох много за вашите съдби,плаках за загубата ви,както плачете и вие за Руми.Искам да ви благодаря за моралната подкрепа и най - вече на Силвия която е обикнала моята Румяна.С Велизар винаги сме чели написаното от нея със сълзи в очите,признателни сме-тя също е в нашите сърца. Не съм много запозната и не умея добре да боравя с компютри,но Велизар ме помоли да изкарам болката от себе си,да я споделя с вас,да не я тая в себе си и ще ми бъде по леко.Обясних му,че не мога да се справя,нямам познание,а той ми каза ти пиши,а аз ще го публикувам.Даде ми идея,да напиша писмо и аз го писах без да се спирам и да редактирам,думите излизаха от болката в душата ми.Вярвам,че всяка една майка би го написала със същите думи.А за Велизар какво да Ви кажа,неговата мъка е по-голяма и от моята,той го изживява по тежко,загуби вярата във себе си.Много хора го упрекваха и аз не го защитавам,защото няма от какво да го защитя. Мога само да му отдам признателността си,че бе приел в сърцето си Румяна като родна дъщеря и бе всеотдаен и любящ баща.Неговата любов е огромна към децата ни и тези които не го познават не знаят,че е достоен да го наричат татко.Сега ще го помоля да публикува това което съм написала,защото няма да е съгласен да го намесвам. А за нашите дечица които са на небето ще сведем глави и ще се помолим за вечен покой и мир на душите им!Вечна им памет!
Силвия Алексиева.

Мило майче  Мъжът ти е от тези хора на които аз се прекланям,малко са като него.Как няма да я обича и да тъжи за нея та тя е била като втора майка за другите ви две слънчица и не само това.А за тези които го обиждаха,упрекваха просто не знаят какво ни е на нас,как се чувстваме,за тях е нещо супер непознато чувство и дано не им се налага да го изживеят.
Жалко е че тука в нашата страна всичко става или с много пари или с големи връзки,а вашия случай трябва да има съдебно решение имате доста доказателства.
Никога няма да забравя думите който в началото ми бяхте написали а сега са в подписа ви,всеки път ми минава всичко на лента с много смесени чувства защо сега се притиска другото ми детенце смисъла на живота ми.
Усмихвай те се по често на децата ви макар и със сълзи на очи,макар и трудно
 
Нищо не се притиска така силно и толкова нежно,както детето в майчината гръд

- за Руми ...

 Мила Силви ,поклон пред мъката ви,аз ще поплача с теб и просто ще помълча...
 За Руми

Прав беше Велизар,че тук ще намеря искрено съчувствие, защото не само,че сте майки,но и че споделяме обща болка.Сълзите ни не ще престанат,защото една майка никога не може да прежали.Но в общата ни мъка,споделеното съчувствие е почитане паметта на свидните ни рожби,които не можем вече да прегърнем,да погалим....Жесток е нашият жребий на съдбата да водим такава кореспонденция в най жестоката тема.Скъпа Силве,не разбрах за кой подпис става на въпрос и Велизар ми обясни.Каза ми,че наистина ги е посветил на вас,защото първо с вашата болка се е запознал и вие сте първата която сте го подкрепили,а той е много чувствителен и милостив.Плаче дори и на филми-щом има драматични събития.Сега ще го помоля да не трие това което съм написала пак за него,защото ми забрани да го намесвам, и че тази тема е оставена за мен.Той ви е признателен много в това число  аз също съм ви признателна!Вие сте приятели и на друго място и там също споделяте любовта и мъката по Румяна.Да Руми бе като втора майка за другите ми две момиченца,тя ги обичаше много и в грижите си бе всеотдайна към тях.Тази трагедия отне любимата им кака и на тях също им е тежко,защото им липсва.Въпреки мъката ни,ние не сме спрели да ги обичаме и да се грижим за тях,напротив сега са ни още по мили и свидни.Но вие знаете,че мъката остава вечно в нас.Обичам ви мили майки и нека нашите ангелчета греят като звездички на небето.Поклон пред пред паметта на всички наши деца!!!
       Силвия Алексиева.

Изпращане на випуск 2010 ПРГ ТО гр.Плевен.
Румяна Алексиева-12 "в" клас.
05.05.2011год.
Това е последния щастлив момент в живота и.

Писмото докосна и моето сърце....