- Публикувана: 27 март 2011, 22:03 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2011, 01:48 ч.
За какво са ежедневните Ви семейни караници, напрежение, повишен тон?
От анкетата - друго. Доста отдвана като се замисля не сме се карали. Има няма няколко години, преди в началото на брака доста се дрънчехме, за глупости предимно. Сега нещата се решават по друг начин, дори и кризи нямаме. На-много някоя серт ситуация, но то аз я създавам поради ред събития да речем. 
Иначе мирно и тихо си съжителстваме, докато не ме изпере сЪчмата. 
Иначе мирно и тихо си съжителстваме, докато не ме изпере сЪчмата. 
За жалост мъжът ми не е човек, който може да бъде вкаран в един хубав, освежаващ скандал или караница Ако все пак си скръцнем със зъбки, то е заради детето. И двамата се изживяваме като дипломирани педагози, каквито не сме, и си правим често забележки един на друг. Моите са на висок тон в повечето случаи 
П.П. Имаше един период, в който се карахме заради пари (заради липсата им де). Дано повече никога не се караме на тази тема, че е много депресиращо.
Ако все пак си скръцнем със зъбки, то е заради детето. И двамата се изживяваме като дипломирани педагози, каквито не сме, и си правим често забележки един на друг. Моите са на висок тон в повечето случаи П.П. Имаше един период, в който се карахме заради пари (заради липсата им де). Дано повече никога не се караме на тази тема, че е много депресиращо.
не е конкретно нещо, а просто разминаване в емоционалните състояния. мъжът ми се връща уморен и изприказвал там количеството си думи за деня. аз пък съм седяла сама и затворена, било ми е скучно и искам да приказвам. и аз си приказвам, като видя, че не ми обръща внимание , почвам леко да увеличавам децибелите. мотиви си намирам всякакви за 'каране'.
За домашните задължения. Нищо не ще да върши. Не ще и да се скара, аз се опитвам, а той се хили и налита да ме прегръща. Полудявам просто.
Ирис, много ме израдва с поста си!
Мъжът ти е съкровище , пази си го! За домашните задължения. Нищо не ще да върши. Не ще и да се скара, аз се опитвам, а той се хили и налита да ме прегръща. Полудявам просто.
Ирис, много ме израдва с поста си!
Мъжът ти е съкровище , пази си го! Не знам за какво се караме, по принцип нямаме сериозни разногласия. Скандалите стават заради нещо незначително. 10 мин. по-късно всичко е забравено и се обичаме още повече
За домашните задължения. Нищо не ще да върши. Не ще и да се скара, аз се опитвам, а той се хили и налита да ме прегръща. Полудявам просто.
Ирис, много ме израдва с поста си!
Мъжът ти е съкровище , пази си го! Аааа, и той така казва.
) 
Ами ние не се караме. Обикновено аз съскам и гледам лошо, когато съм крива и той знае, че в тези моменти просто трябва да ме остави да се нафуча и да ми мине. Пренасям доста напрежение от работа у дома, макар че знам, че така "не трябва", а най-зла съм, когато съм недоспала.
Когато обаче детето не е добре, се улавям, че говоря и се държа абсолютно неадекватно, което е било повод за безмислено допълнително напрежение.
Когато обаче детето не е добре, се улавям, че говоря и се държа абсолютно неадекватно, което е било повод за безмислено допълнително напрежение.
Когато не бъда чута, говорейки тихо и мило постепенно повишавам децибелите, докато ми обърнат внимание.
Важи за всичко и всеки.Това с премълчаването и чакането да ми мине или да се примиря не е за мен. И честно казано предпочитам да ми повишат тон, ако има някакъв проблем и да се изяснят нещата, вместо да ми се усмихват, пък да си правят квот' си знаят.
Важи за всичко и всеки.Това с премълчаването и чакането да ми мине или да се примиря не е за мен. И честно казано предпочитам да ми повишат тон, ако има някакъв проблем и да се изяснят нещата, вместо да ми се усмихват, пък да си правят квот' си знаят.
Караме се за "друго". Не ежедневно, не и седмично, не даже и месечно. Караме се горе-долу веднъж на 3 месеца, ама здраво. То не е каране, а "изясняване на отношенията", което не винаги е приятно, но после много облекчава и двамата, а сдобряването е сещате се как 
Въпросните "изяснявания на отношенията" са заради несигурност. За да бъдем заедно, и двамата трябваше да направим доста големи жертви. Аз - да напусна България и възможността да правя наистина много добри пари тук, да отведа детето далече от баба му (а те се обичат много), да променя изцяло целия си живот. Мъжът ми пък се раздели с дъщеря си, която до онзи момент живееше с него - бившата му жена си я прибра, когято разбра, че в къщата му ще заживее жена. И така, сега и двамата се тревожим, че другият може би страда много заради направените жертви. Следват разбори и, както казах - приятни сдобрявания Всичко останало като домакински задължения, пари, секс, излизания, свекърви и прочее семейни препъни-камъни са разрешени. Отвреме на време се появява някаква ревност, но тя не е повод за скандал и двамата се чувстваме поласкани
Та така - "друго".
Въпросните "изяснявания на отношенията" са заради несигурност. За да бъдем заедно, и двамата трябваше да направим доста големи жертви. Аз - да напусна България и възможността да правя наистина много добри пари тук, да отведа детето далече от баба му (а те се обичат много), да променя изцяло целия си живот. Мъжът ми пък се раздели с дъщеря си, която до онзи момент живееше с него - бившата му жена си я прибра, когято разбра, че в къщата му ще заживее жена. И така, сега и двамата се тревожим, че другият може би страда много заради направените жертви. Следват разбори и, както казах - приятни сдобрявания Всичко останало като домакински задължения, пари, секс, излизания, свекърви и прочее семейни препъни-камъни са разрешени. Отвреме на време се появява някаква ревност, но тя не е повод за скандал и двамата се чувстваме поласкани Та така - "друго".