- Публикувана: 27 март 2011, 22:03 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2011, 01:48 ч.
За какво са ежедневните Ви семейни караници, напрежение, повишен тон?
Гласувах с "друго" защото ежедневни караници няма. Нямаме неразрешени конфликти или лоша комуникация. Той никога не се кара и не повишава тон. Само аз подвиквам на него или детето когато съм изнервена или уморена от работа и не успявам да се овладея. Много се ядосвам на себе си, защото това съм го усвоила от майка ми. И до ден днешен тя общува с мен и баща ми предимно с подвикване, забележки, укоряване и т.н.
Ами най - често домашните задължения, мрънкам като клинчи или остави нещо недовършено. И другото по ред е ходенето у негови приятели, за да помага да поправят колата/телевизора/мотора/пералнята и т.н.
После преминава в пиене на по една бира и единия от почивнитедни заминал, щот на някой му скимнало да си човърка бричката, пък на моя `убостник му дай ей такива работи да прави
Пък аз искам да отидем на разходка примерно.
Но се случват рядко такива препирни, още не сме се избили.
После преминава в пиене на по една бира и единия от почивнитедни заминал, щот на някой му скимнало да си човърка бричката, пък на моя `убостник му дай ей такива работи да прави
Пък аз искам да отидем на разходка примерно.
Но се случват рядко такива препирни, още не сме се избили.
Друго- изпускам парата, той работи много, аз и детето го чакаме вечер и с чакането у нас се пораждат някакви очаквания за предстоящата вечер- детето иска да играят, аз да си говорим, например, а той се връща понякога размазан от умора и аз много, много се изнервям. След 2-3 такива вечери изпускам парата, той също и после пак така. Понякога, като се замисля колко малко време имаме извън работа, наше си време и направо се плаша. Лошото е, че няма изгледи да се разтоварим откъм задължения и отговорности извън семейството, дори напротив.
Не се карам, нито напрягам. Наистина не разбирам как човек може да си хаби ежедневно енергията, вкарвайки се в разни спорове, препирни, скандали и др. подобни изнервящи мероприятия.
У нас мъжът ми може да бъде чут да мрънка, но го отдавам на изнервеното му ежедневие в работата и го пускам покрай ушите си. Понякога го усещам, че несъзнателно се опитва да ме вкара в лек разтоварващ (за него) скандал, но съм се научила да не се хващам на тази "игра"...
У нас мъжът ми може да бъде чут да мрънка, но го отдавам на изнервеното му ежедневие в работата и го пускам покрай ушите си. Понякога го усещам, че несъзнателно се опитва да ме вкара в лек разтоварващ (за него) скандал, но съм се научила да не се хващам на тази "игра"...
Е, чак ежедневно нямаме скандали 
Но иначе...често за дребни неща, незначителни. Сериозно каране имахме преди около 4-5 месеца, ставаше дума за нещо сериозно вече, свързано с неговата работа. И то основно, защото той просто не обича да взимарешения. Казваше постоянно "Да бе, да, еди какво си...", но върне ли се вечер - е, пак не го е свършил. А аз съм припряна, взимам решения на момента обикновено, може би това ми е грешката, но факт - това са основните ни противоречия.
Но иначе...често за дребни неща, незначителни. Сериозно каране имахме преди около 4-5 месеца, ставаше дума за нещо сериозно вече, свързано с неговата работа. И то основно, защото той просто не обича да взимарешения. Казваше постоянно "Да бе, да, еди какво си...", но върне ли се вечер - е, пак не го е свършил. А аз съм припряна, взимам решения на момента обикновено, може би това ми е грешката, но факт - това са основните ни противоречия.
Ами......... ние за 7 години не сме се карали нито веднъж. Имали сме спорове, но не и скандали. Нито аз, нито той повишаваме тон. Ако съм нещо ядосана, предпочитам да си прехапя езика, вместо да кажа нещо за което да съжалявам после. Понякога броя до 101 или изпушвам една цигара (на балкона), преосмислям и след като детето си легне, ние обсъждаме ситуацията. Накрая се оказва, че и двамата искаме едно и също, но сме го казали по различен начин.
Ние се караме много.Никой от нас не иска да отстъпва, но се налага все единия да го направи рано или късно. 
Обичайните ни разправии са за:
-финанси, които не достигат или липсват изцяло;
-липса на помощ и подкрепа от него и не само, що се отнася до дъщеричката;
-дребнавост от негова страна /можем да спретнем скандал и да се стигне до събиране на багаж, ако съм преместила неща, които са разхвърляни според мен, а според него просто поставени там, за да са му под ръка/.
Спретваме разправия абсолютно при всяко скарване, че съм мързелана, която не мете стълбището и двора на къщата, а само сестра му го прави.Не знам как намира връзка всеки път да го вмъква в споровете ни.
Но като гледам как не се карат с половинките си повечето от вас, направо се чудя кои са нормалните отношения в едно семейство и какво място заемат споровете там:)
Обичайните ни разправии са за:
-финанси, които не достигат или липсват изцяло;
-липса на помощ и подкрепа от него и не само, що се отнася до дъщеричката;
-дребнавост от негова страна /можем да спретнем скандал и да се стигне до събиране на багаж, ако съм преместила неща, които са разхвърляни според мен, а според него просто поставени там, за да са му под ръка/.
Спретваме разправия абсолютно при всяко скарване, че съм мързелана, която не мете стълбището и двора на къщата, а само сестра му го прави.Не знам как намира връзка всеки път да го вмъква в споровете ни.
Но като гледам как не се карат с половинките си повечето от вас, направо се чудя кои са нормалните отношения в едно семейство и какво място заемат споровете там:)
Е, и ние се караме.Но не всеки ден 
Може веднъж на месеца, и то обикновено за работата, защото работим заедно.
Имахме един период на 6 месеца без нито едно скандалче но после си наваксахме, спретнахме си няколко последователни.
Никога не се караме за пари, домакинство, кой какво не е свършил и защо.
Той знае, например, че темата за баща ми не ми e приятна, и понякога я подхваща и тогава
предимно спорим за работата, това е.
Може веднъж на месеца, и то обикновено за работата, защото работим заедно.
Имахме един период на 6 месеца без нито едно скандалче
но после си наваксахме, спретнахме си няколко последователни.Никога не се караме за пари, домакинство, кой какво не е свършил и защо.
Той знае, например, че темата за баща ми не ми e приятна, и понякога я подхваща и тогава
предимно спорим за работата, това е.
Друго- изпускам парата, той работи много, аз и детето го чакаме вечер и с чакането у нас се пораждат някакви очаквания за предстоящата вечер- детето иска да играят, аз да си говорим, например, а той се връща понякога размазан от умора и аз много, много се изнервям. След 2-3 такива вечери изпускам парата, той също и после пак така. Понякога, като се замисля колко малко време имаме извън работа, наше си време и направо се плаша. Лошото е, че няма изгледи да се разтоварим откъм задължения и отговорности извън семейството, дори напротив.
Като гледам резултата от анкетата стигам до извода, че тези, които се карат са гласували, а тези които не се карат са писали в темата. Странно. Аз гласувах.
Има само вероятни причини за скандалчета....
Е,с коя точно опция да гласувам?Като ние не се караме за нито едно от посочените неща...нито за "друго"?
Затова не гласувах.