- Публикувана: 27 март 2011, 22:03 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2011, 01:48 ч.
За какво са ежедневните Ви семейни караници, напрежение, повишен тон?
Разбира се, че не е нарочно, но това не значи, че не дразни. 
За мен най тежките точки са 1 и 6 и по тях компромиси не мога да правя, но пък по точка 5 най се хващам, мнооооого са добри. Това с преиграването на мъж в беда, за да засегнат струните на майчинските ни инстинкти гадовете.
За мен най тежките точки са 1 и 6 и по тях компромиси не мога да правя, но пък по точка 5 най се хващам, мнооооого са добри. Това с преиграването на мъж в беда, за да засегнат струните на майчинските ни инстинкти гадовете.
Тези точки някоя мъжемразка си ги е писала за собствените провалени връзки
По темата - ежедневните, аз им казвам спорчета, защото караницата я имам за нещо по-сериозно, са за разни мои и негови недомислици. Основното - аз съм припряна и като искам нещо, веднага тичам да го купя, след което в повечето случаи си стои неизползвано и слушам лекция "Защо го взе това?"
при него - 1 месец мислене, 1 месец проучване по интернет, още 1 месец оглед на място и после евентуално вече се е отказал, съответно аз започвам "Защо не го взе"? 
По темата - ежедневните, аз им казвам спорчета, защото караницата я имам за нещо по-сериозно, са за разни мои и негови недомислици. Основното - аз съм припряна и като искам нещо, веднага тичам да го купя, след което в повечето случаи си стои неизползвано и слушам лекция "Защо го взе това?"
при него - 1 месец мислене, 1 месец проучване по интернет, още 1 месец оглед на място и после евентуално вече се е отказал, съответно аз започвам "Защо не го взе"?
Ежедневни не са, но се напрягаме заради емоционално състояние:)
Снощи му направих забележка, че не ме е уведомил за един куп сметки, но после се сетих че преди известно време му казах, че нямам сили и желание да се занимавам с тях, да ги поеме малко той
Та и той така, от време на време. Правя един сладкиш, той вика 'моля те, не го прави повече, че съм дебел' . Ама го е ликвидирал почти, че и аз прегреших дори с 2-3 парчета
Снощи му направих забележка, че не ме е уведомил за един куп сметки, но после се сетих че преди известно време му казах, че нямам сили и желание да се занимавам с тях, да ги поеме малко той
Та и той така, от време на време. Правя един сладкиш, той вика 'моля те, не го прави повече, че съм дебел' . Ама го е ликвидирал почти, че и аз прегреших дори с 2-3 парчета
мисля, че е нормално - защото това е най-ежедневното и дразнещо занимание, ако жената счита, че мъжът следва да се включи, а той иска да клинчи, че е "женска работа"....
ние също сме имали напрежение по темата ...в началото не ми даваше нищо да пипна - да не би нещо да счупя ... после се включвахме двамата и сега ми обяснява, че било женска работа ....
да - ама не ... може да го квалифицира, като слугинска работа .... и би било по-точно ..... а ако е и тежък физически трд - направо си е мъжка работа ...
ако аз примерно гладя или готвя ....правя нещо домакинско и пералнята изере или съдомиялната измие - не м хрумва да стане и да се справи - какво? не може да простре ли? или не може да нареди посудата
като готован чака - пак аз .... ако му направя забележка, че лентяйства - вместо да се включи - се цупи, че не съм му казала по-рано (аз трябва да му кажа, а не той да се сети....), обаче като му кажа - едно мусене - как го тормозя ...
затова започнах да му казвам - все едно ще му поднасям сладолед ..... "командване" му е майката, защото сам изобщо няма да се включи ....щом иска командване - има го - но 5-6 месеца имахме сериозни търкания - кое е женска работа и кое слугинска ...
ние също сме имали напрежение по темата ...в началото не ми даваше нищо да пипна - да не би нещо да счупя ... после се включвахме двамата и сега ми обяснява, че било женска работа ....
да - ама не ... може да го квалифицира, като слугинска работа .... и би било по-точно ..... а ако е и тежък физически трд - направо си е мъжка работа ...
ако аз примерно гладя или готвя ....правя нещо домакинско и пералнята изере или съдомиялната измие - не м хрумва да стане и да се справи - какво? не може да простре ли? или не може да нареди посудата
като готован чака - пак аз .... ако му направя забележка, че лентяйства - вместо да се включи - се цупи, че не съм му казала по-рано (аз трябва да му кажа, а не той да се сети....), обаче като му кажа - едно мусене - как го тормозя ...
затова започнах да му казвам - все едно ще му поднасям сладолед ..... "командване" му е майката, защото сам изобщо няма да се включи ....щом иска командване - има го - но 5-6 месеца имахме сериозни търкания - кое е женска работа и кое слугинска ...
Прочетох десетте точки, дразнителки.
Оставам с впечатлението, че явно мъжът ми или не е мъж, или е някаква рядка порода.
Защото нищо от написаното не отговаря за него.
Няма как да се караме, че говори или гледа спорт, защото той не го прави.
У дома наравно чистим и подреждаме и двамата. Явно за 7 години се научил, че щастлива ли съм аз, ще е щастлив и той Така, че дразнене няма.
Не се събира да пие по мъжки, не си оставя хавлията и чорапите по пода. А едно от любимите му занимания са, да поправя разни работи у дома. Понякога е доста бавен, но изпипва нещата до край.
В една връзка, трябва да има равновесие - аз съм по нервана и нетърпелива, той е спокоен и търпелив.
Най-добрият съвет, който баба ми ми е дала е, да се науча да накарам мъжът до мен да има моите желания. Така винаги сме в единомислие и синхрон
Оставам с впечатлението, че явно мъжът ми или не е мъж, или е някаква рядка порода.
Защото нищо от написаното не отговаря за него.
Няма как да се караме, че говори или гледа спорт, защото той не го прави.
У дома наравно чистим и подреждаме и двамата. Явно за 7 години се научил, че щастлива ли съм аз, ще е щастлив и той
Така, че дразнене няма.Не се събира да пие по мъжки, не си оставя хавлията и чорапите по пода. А едно от любимите му занимания са, да поправя разни работи у дома. Понякога е доста бавен, но изпипва нещата до край.
В една връзка, трябва да има равновесие - аз съм по нервана и нетърпелива, той е спокоен и търпелив.
Най-добрият съвет, който баба ми ми е дала е, да се науча да накарам мъжът до мен да има моите желания. Така винаги сме в единомислие и синхрон
Отговарям на половината от описаните и на поне два пъти повече неописани.
(е, поне значи си мъж
Ежедневно не се караме, но аз ако повиша тон, то е за поредното му оставане в офиса до 11 часа да довършва свръхважните работи на фирмата, за мързелуването му по отношение на домашни задължения или за капризите на майка му. Опитвам се да се науча да не ми пука за такива неща, но ми пука. Напоследък модерно стана аз да му отправя убийствен поглед, той да започне да ме закача и някак да разрешим спора без да се караме дълго. Абе дребни неща, не знам за какво издивявам така.
