- Публикувана: 27 март 2011, 22:03 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2011, 01:48 ч.
За какво са ежедневните Ви семейни караници, напрежение, повишен тон?
Последно и от мен: Ако беше млад, някак бих го разбарала- вятърничав, хлапак, несериозен....в дух мисли, че все някога ще му дойде акъла. Но когато прочетох, че е по- възрастен се пообърках 
. Обикновено тези мъже грабват жената до тях точно с доверие, сигурност, някакво топло бащинско усещане, поне аз така съм мислила винаги...
. Обикновено тези мъже грабват жената до тях точно с доверие, сигурност, някакво топло бащинско усещане, поне аз така съм мислила винаги... 
95% от караниците и проблемите са заради неговите роднини.Тези хора след 7 години заедно,така и не разбраха,че си има семейство и две деца 
Ела тук,върви там,нацепи ни дърва,закарай ни еди къде си,да ходим на вилата........
Ела тук,върви там,нацепи ни дърва,закарай ни еди къде си,да ходим на вилата........
Добре ,че не живеем заедно...а и мъжа ми често го отрязва.
А,от това няма спасение...Моят свекър след 22 години още си мисли,че сина му трябва да му е винаги на разположение...
Не че да те обезкуражавам, но възможно е да се задълбочи това, понеже като остаряват, хората имат повече нужда от физическа помощ и се обръщат към децата си, това ок, но някои са доста несъобразителни и егоистични, обсебват, манипулират, после се сърдят, че са ги "зарязали". Като децата стават.
А,от това няма спасение...Моят свекър след 22 години още си мисли,че сина му трябва да му е винаги на разположение...
Не че да те обезкуражавам, но възможно е да се задълбочи това, понеже като остаряват, хората имат повече нужда от физическа помощ и се обръщат към децата си, това ок, но някои са доста несъобразителни и егоистични, обсебват, манипулират, после се сърдят, че са ги "зарязали". Като децата стават.
Ние обикновено се караме заради сина на мъжа ми от предишния му брак, който така и не можах да свикна да понасям или заради приятеля на мъжа ми, който също така се оказва стар семеен приятел и гадже на бившата жена. Тези два горепосочени източника на скандали почти винаги се превръщат в капката, която прелива чашата на моето търпение, особено когато си имам и други стресови фактори, като например разните му там финансови и емоционални проблеми.
Като ме хванат лудите, се караме нон- стоп за всичко, за което може да се сетите.Аз подхващам войната, той търпи, после се изнервя и започва и той да дудне и така- около пет дни в месеца не можем да се понасяме и се мразим искрено 
После следва някоя ...хм.. гореща нощ и минават поне 15 дни, в които се обичаме безумно, двамата сме бели и добри и вкъщи е рай 
После някой от двамата, по- често той, сгазва лука с някоя постъпка и аз започвам да ставам саркастична, заядлива и надменна, докато накрая идва момента, в който ме хващат лудите и колелото се завърта Живеем като италианци 
А най- тъпото е, че в лудите ми дни му ги наговарям какви ли не врели- некипели и го правя на две стотинки, а всъщност толкова си го обичам тоя гад
После следва някоя ...хм.. гореща нощ и минават поне 15 дни, в които се обичаме безумно, двамата сме бели и добри и вкъщи е рай После някой от двамата, по- често той, сгазва лука с някоя постъпка и аз започвам да ставам саркастична, заядлива и надменна, докато накрая идва момента, в който ме хващат лудите и колелото се завърта Живеем като италианци А най- тъпото е, че в лудите ми дни му ги наговарям какви ли не врели- некипели и го правя на две стотинки, а всъщност толкова си го обичам тоя гад
Цитат
После някой от двамата, по- често той, сгазва лука с някоя постъпка и аз започвам да ставам саркастична, заядлива и надменна,
Едва ли той ,като "сгази лука" ,го прави с мисълта :"Чакай сега да й скапя седмицата,ще види тя какъв съм гаден..."
Не го приемай като някаква критика...просто ми е странно към най-близкия си човек да се отнасям като към враг,когото не понасям.
Аз лично съм саркастична ,заядлива и надменна към хора,които не понасям,или към разни служителки, дето не си вършат работата.....или към някой ,който се прави на голямата работа, пък всъщност е една мижитурка...абе,с една дума, към хора,които нямат място в обкръжението ми, но случайно са се озовали на пътя ми.