За какво са ежедневните Ви семейни караници, напрежение, повишен тон?

 

случвало ми се е да искам да се махна за малко (за няколко часа да изляза навън сама ....друг вид - пренастройка  )

както и той като отиде в командировка (няколко пъти в годината по за 1 нощ) - си почивам от него  

иначе друите наща и в другото време искам да сме си заедно   (но малките бягства - не ги изключвам   )

в мен Той - все още поражда доста напрежение и е въпрос на време - да се адаптирам, да го приема и пренастроим системите- с търпение, компромиси ....и помъдряване  

Ооо, raja_nikol , вие съвсем рано ставате. А малката вечер в колко заспива? Защото нашата е неуморна. Най-рано в 21:30-22:00 ч. заспива, и то ако преди това се е натичала и наиграла. Ако заспи в 09:30, сутрин скача заедно с мен, много по-бодра от мен. Като я водя, винаги има поне едно дете в градината, но се е случвало често и да сме първи. Може би ако я слагаш по-рано да заспива, ще се буди по-лесно сутрин.
rosy_bosy, не похърква, ами направо кърти дъските.    (ама не е никак смешно). Като ходих на държавен изпит в София, за една нощ дойде майка му да му помага и явно жената е похърквала на дивана, та като се върнах, ми сподели, че вече ме разбира. А са спали в различни стаи - просто жената е задрямала в хола, докато той е седял на компа. Като бях с пневмония нощем явно съм стенала насън, много се потресе и се уплаши да не би вече да спя така. Чудя се дали би издържал, ако това е обичайното ми спане?
Когато забележи, че съм уморена, ми казва: "Айде, за.би всичко и лягай да спиш!" Аз: "Ами детето?!" Той: "Ааа, аз няма да го оправя". Аз: "Ами масата, чиниите?!" Той: "Остави ги, няма да избягат!" На другия ден, като се прибера от работа, няма да се учудя, ако масата ме чака в същия вид, в който съм я оставила предната вечер. Казвала съм му, когато виждам, че закъснявам, да заведе Марина на градина, но той отказва. В крайна сметка си викам такси от градината.
И сега малко хумор: една колежка разказа, че след като няколко дни оставяла чиниите неизмити и никой от тримата мъже вкъщи не благоволил да ги измие, купила такива за еднократна употреба и ги наредила.  Може би това е наичнът, но до там още не съм стигнала.
Иначе предполагам, че в един момент ще ми прекипи и ще започна да вадя всичко, което съм натрупала, но тогава изходите ще са два - промяна или раздяла. Подозирам, че ще е второто, но съм решила да го оставя на времето.
exence, вие сте щастливи един с друг и това е най-важното. 

Yulichka - не отдавна пишеше в една тема за брака и разликата в годиние. Тогава сякаш нещата ви бяха в коренно различно положение, поне ти така описваше, че всичко е супер и те носи на ръце. Предпочитам да кажеш, че тогава си преувеличавала, защото ако е така - е по-обяснимо, но ако той се е променил така коренно в последно време - има тема за размисъл и определено дилема. 

Нали писах, че съм се объркала-ама нищо, петък е...

Юличка, последна заспива, кипи от енергия, дори да не е спала следобед. От няколко месеца спи с кака си в другата стая и и се сърди, че заспивала първа и не и говорела    
Моят съвет- купи си поне миялна, щом печели мъжа ти, използвай чара си  


По- възрастен ли е съпругът ти?

А, това със "Ми като не ти се прави нещо, не го прави, толкова е лесно" и моят мъж ми го е казвал  
Казвам примерно: "ох не ми се мият чиниите" и той: "Ми като не ти се мият, не ги мий", аз питам: "Ама ти ще ги измиеш ли", отговор: "Не"  
И му казвам, че ако аз не измия чиниите, и той не измие чиниите, то тогава кой ще дойде да ни измие чиниите ? Отговор - вдигане на рамене.
Но постепенно имаше ефект от тези съвсем спокойни и логични мои съждения.
Лека полека свикна, че като се попрепълни мивката - трябва да се зареди миялната, като иска да има чисти дрехи - трябва и пералнята да пусне, но открих, че не трябва да му намирам кусури, както го е свършил така, например винаги оставя по нещо неизмито - някоя чиния и вилица, аз никога не бих оставила така  

А пък да ти кажа, Юличка, с риск да ме помислиш за лоша майка, без никакви скрупули оставям детето на грижата на татко му. Просто се тръсвам да спя и не ми пука, колкото и да не иска да се оправя с детето, като те няма тебе на разположение, все ще успее да го нахрани, преоблече и каквото там трябва. Едва ли ще го остави да плаче и т.н.
Случвало се е да закъснявам за работа, изтърва ли автобуса закъснявам, затова като стане време да излизам, просто си излизам, мъжът ми да се оправя с детето и водене тук там 

viliko, писах в контекста на темата за разликата в годините и идеята, че в нашия случай тя не е негатив (и продълажава да е така), както и в сексуално отношение, защото се изказа мнение, че мъжете от една възраст нагоре ставали едва ли не имоптентни или не смогват на жените си  . За предимствата на това мъжът да е по-голям, но не си спомням да съм казала да ме е носил на ръце.
Не мога да кажа, че в началото е било прекрасно, той винаги е бил прям и честен с мен - аз виждах недостатъците му, но той беше активен, всичко правехме заедно, дори простирахме заедно. Но след появата на детето и някои обстоятелства след раждането нещата много се промениха и главно това, че аз осъзнах, че не мога да разчитам на него. 
Някои от чертите на характера му се проявиха с пълна сила и развитието му до момента подкопа много от хубавите емоции, които някога сме изживели.
raja_nikol, да, по-възрастен е от мен, но не смятам, че това има някакво значение, както вече казах.
rosy_bosy, знам, че това е начинът - просто трябва да дръпна чертата и да започна и аз да го правя. Но както казах - той е много особен човек, веднъж се скарахме и не ми говори цяла седмица. Затова, когато реша да обърна плочата, вече ще се подготвя за всичко. Тези особености, странната му природа, самоувереността му преди много ме привличаха, а сега... страшно много ме уморяват. И въпреки всичко - ако той работеше и се стремеше към развитие, ако изпълняваше нещата, които е замислял, ако полагаше някакви усилия, не бих се оплакала и за момент, но...

Юличка, евала ти, че така разголваш пред нас душата си и много се радвам на добрия тон в темата.
Не знам защо в постовете ти долявам някакъв страх ли, респект ли да го нарека???? Родителите ти подкрепят ли те, т.е. знаят ли това, което ние знаем?

Ако се чудите защо питам, вижте ми линийките   

 Yulichka - не  извъртай  В темата повече от ясно втълпяваше мнението, че е просто идеален за теб. Нито един негативизъм не изрече. Но това няма значение, мисля днес за друго трябва да се замислиш. Явно имате проблеми, не е мястото за решаване във форума, уверявам те, просто измисли начин някакъв, нещо, за да се променят нещата. сама ще стигнеш до него, не тръгвай с идеята - ако не се промени точно както аз искам да са нещата - край 

Юличка, ако той реши, ще се развива, ако той реши - ще работи, това мисля е много трудно да промениш, пък и в края на краищата касае предимно него, не върви да го притискаш. По принцип ако човек е амбициозен, то си му идва отвътре, ако обаче не е - насила не можеш го накара да бъде.
А иначе - нали знаеш - дребните недостатъци в другия в началото ги приемаш с насмешка, с умиление дори - я колко сладко се цупи, като бебе, и е като дете - сърди се по цяла седмица, но с времето започват да те дразнят все повече и повече  

raja_nikol, да, знаят, подкрепят ме.
И комуникацията ни куца от един момент, някак в последно време се отдалечихме един от друг. Отскоро започнахме повече да разговаряме - аз проявих инициатива, защото знам, че иначе няма да продължи дълго. Може би ако повече говорим един с друг и се чуваме, нещата бавно ще започнат да си идват на мястото. Ще видим. Винаги съм успявала да намеря път към човека насреща, но именно с мъжа ми сякаш блокирах.
Вилико е права, че не тук е мястото да нищя проблемите ни, затова този път наистина спирам. 

Желая ти успех, каквото и решиш 

За да отклоня темата да си призная, улавям се, че в моменти, в които нещо ми е крив мога да напиша едно...после като мине ...съвсем друго. Ако останете с впечатление, че говоря за различни мъже, да знаете- от това е

Yulichka,тъкмо мислех да давам акъл...и ти сама написа това,което и аз щях да пиша...
От постовете ти личи някакво примирение,като че ли вече нищо не може да се направи и едва ли не чакаш повода,който да тласне някого от двама ви към някакво решение.
Ние тук си пишем "Не му готви,не го пери....." ,но когато всеки ден си с някого ,така не става.
Поне не в началото...
Ти го познаваш най-добре ...но може би е добро решение веднъж да го хванеш за някакъв сериозен разговор.От типа :"Виж,аз повече така не мога.Не че не се справям,но ми писва всичко да чака само на мен...Нещата излизат от контрол и трябва да се намери някакво решение.Ако искаш ,може да обсъдим на мен,на теб какво ни пречи....Защото нещата не вървят на добре!"
Предполагам,че ако мъжът ти не е абсолютен егоист,такова изказване би предизвикало поне някакъв разговор за отношения ,задължения....
Ако все още държи на вас и не иска да ви загуби,подобно развитие на нещата би трябвало да го плаши...и поне да се постарае да промени нещо.

А, това и за мен е характерно, един път го хваля моя хубавец, друг път го плюя, пък истината е някъде там