Прави ми впечатление, че май почти нищо не е важно вече. Примерите са навсякъде.
Гледам филм, нищо не разбирам от дикцията на актьорите. Сигурно не им е важно да говорят така, че да разбирам, затруднявам се да разбера какво мънка този Алекс под носа си, например. Поне 2 поколения бг актьори не мога да разбера какво говорят
На лично ниво понякога се затруднявам да разбера какво говорят приятелски деца. Обръща ли се внимание в днешно време как говори едно дете, как си отваря устата, как изговаря звуци, каква му е стойката когато говори, тона, правилно ли диша, докато говори , има ли занчение за вас дали 'мйека' и т.н. "Уъ'-то например коригирате ли го по някакъв начин? Паразитни мънкащи звуци ъ-кане, или ме-кане правят ли ви впечатление?
Важно ли е да има почерк, наклонен надясно, или наляво и да се правят усилия да се усвои някакъв маниер на писане, изразяване изобщо, или това са остарели неща?
Пренесено към възпитание, етикет, норми някакви какво ви важно за вас и децата ви, или всичко е пожелателно, функция на удобството?