Унаследяване при съжителство без брак / на семейни начала/

Здравейте. Живеем на семейни начала ,като и двамата имаме по две деца от предишен брак . Купихме имот , по наториален акт е на двама ни . Има.ли начин , при смърт на единият от нас ,надживелият да е необезпокояван от децата на починалия .Може би с учредяване право на ползване ,в случай на смърт ,до смъртта на втория ?Притеснявам се , да не би наследниците на починалият ,да предевят претенции към своя дял и да притесняват преживения.  То е ясно ,след нас- наследници са децата ни.

Начинат е прост, като единия си замине трябва да се наплати неговота половинка на неговите деца.  Обаче парите трябва да ги дадат децата на живия. Така жилището остава, за 50% на живия 50% на децата на живия. Защото ако ги дадете вие (ти и съпругът ти), се оказва че децата на починалия са ощетени.

Да.

Благодаря Ви за отговора, но по-скоро въпроса ми беше,как надживелият партньор да избегне евентуални неприятности от страна на децата на починалия.Тоест живият да остане в имота необезпокояван или притискан  до смъртта си .За съжаление живота предлага много неприятни изненади понякога и никой не е застрахован.

Например с учредяване на право на ползване за всеки от двамата доживотно върху целия имот.

ВКС започва практика за придобиване по давност на имоти при фактическо съжителство без брак, когато собственикът почине. Има статия в Лекс и в Дир. Който се интересува, може да прочете.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от СК, цитирам: "Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност."
Т.е., ако имотът е дарен/унаследен, даже и при наличие на брак, съпругът/съпругата няма права/притежание върху имота.

Хм, май точно промяна в това е била приета.
Ако някой съжителства над 10 години със собственик на имот, след смъртта на собственика има равни права с преките наследници.
Ето линк:
https://dnes.dir.bg/obshtestvo/vks-otvori-vratata-za-pridobivane … a-bez-da-ima-brak
Някой по-компетентен може да изрази становище.

Преди не беше така, защото трябваше да доказваш владение, а при тази нова хипотеза, имотът се владее от собственика, другият просто живее там. Тоест не доказва, че е плащал данъци, че е инвестирал в имота, просто има адресна регистрация. Но това е само в случай, че собственикът няма деца от предишен брак или от настоящия, ако има деца, то те са си наследници, няма как имотът да се придобива по давност. Май ще е възможно само в хипотезата при която собственикът няма наследници.

А какво ще стане, ако дарители са си запазили право на доживотно показване на имот, но надживеят този, на когото са дарили. Дареното жилище минава ли към наследниците му и те длъжни ли са да приемат,че дарителите ще ползват имота до смъртта си.

А ако имотът е на единият, който няма деца от предишен брак/връзка, но другият партняор има тогава тези деца могат ли оспорват наследството на общото дете на партньорите?
Или ако двойката купи имот , тогава как може да остане като наследство само за общото им дете?

Ама това е съвсем нова практика, аз само си разсъждавам. Не знам, аз дори това не го работя, просто днес прочетох статията и реших да споделя информацията тук.
Според мен е възможно само в хипотезата на събрали се мъж и жена, жената има свои деца от друг мъж, мъжът няма деца и е 100% собственик на имота. Мъжът умира, няма други наследници на мъжа (братя, сестри, майки и бащи), жената е живяла с този мъж над десет години, адреса и по лична карта е на този адрес и на база на новите решения да иска да и се издаде констативен протокол по ГПК. Така го виждам.

Жълто цвете,
прочетох статията. Жената-собственик има дете от друг мъж. Умира след 17 г. съвместно съжителство (без брак) с настоящия мъж (той не е наследник по закон). Той завежда дело срещу заварената дъщерята. И решението на ВКС е, че "пастрокът" е придобил по давност 1/2 от апартамента, след 10 г. съжителство (в този случай още през 2015 г.).
Стаията е много интересна. Повдигат се въпроси "а сега накъде в правото". И както пише, скоро ще се наложи ВКС да образува дело за тълкувателно решение.

ПП. ММ каза, ясно, вече съвместно съжителство, само след сключен договор за наем.

Много интересно тълкуване, а в една друга тема ме направиха на две стотинки,защото предложих ползвателя на имота, да пробва с давност. То с това решение на практика правата на наследничката са погазени. Тоест съдийте считат, че фактическото съжителство се приравнява с брака. Така е в Канада, но за тук си е екзотика.

Няма промяна.
ВКС въпреки шума, който се вдига, съвсем не е казал: "всеки съжител - владелец". Казвам "съжител", защото грозната и употребявана според мен с просташки подтекст за днешните порядки дума "конкубина" не се използва в нашето право, не е български правен термин, макар че някои от колегите я обичат и неколкократно я бяха използвали в интернет-дискусията по това решение.
Случаят е: живеят на семейни начала разведена жена и все още формално женен мъж, купуват с общи пари жилище на името на жената (надявам се, за да "прецакат" само все още съпругата му, а не и децата му) и мъжът се чувства и изявява като собственик наравно с жената в годините на съжителството им. После тя умира и той завежда дело срещу порасналото и дете и единствен наследник. ВКС приема, че това изявяване като собственик в неговия случай има значение на владение - фактическа власт и изразено пред света намерение на собственик.

Ключовото е "с общи пари" - не защото наличието на владение изисква такова нещо, а защото мъжът, дал част от парите, е имал няколко идеи по-голямо основание да го раздава собственик. В дискусията на друго място в нета някой каза "ами ако са искали само да изключат жена му, изключвайки привидно и него като собственик, това е симулация и си има средства за разкриване на симулация" - така е и според мен, само че може би дядката - към днешна дата, предполагам, е дядка - не може да докаже подобно нещо, защото не се е снабдил с писмено доказателство навреме, и ВКС - предполагам - е тръгнал един вид да спасява справедливостта - или от друга страна, да спасява хитрата сврака, дето се набутала с двата крака. И я е спасил, де. Вместо да я прати да си търси дадените пари в пари, като толкова не са намерили време или не са искали дори една сделка да сключат по-късно за прехвърляне на половината собственост. Като си докаже какво е дал лев по лев и т.н.
Аз не ги харесвам такива хитри свраки - особено ако е направено с цел и децата му да не наследят - и щях с кеф да го пратя. Както впрочем са направили двете по-долни инстанции.

Това е същината - приема се, че тяхното намерение, и на двамата, през цялото време на 10-годишното владение е било жилището да е все едно общо, но това документално да не се вижда - а не тя да го пусне да живее в нейното. Оттам и изводите за владелческото намерение и неговата външна изява, което по принцип е въпрос на индивидуална конкретна преценка според фактите за всеки отделен случай. Владее не само защото живее при нея, не само защото дава пари за мемонт, а още нещо. Което е ключовото.

Не е "фактическото съжителство е равно на владение", както някои са помислили явно. Но май бута границата на "преценката за всеки отделен случай" малко по-нататък, да.