Унаследяване при съжителство без брак / на семейни начала/

От написаното от Магдена излиза, че ако ще живеете във фактическо съжителство, но ще давате пари за ремонти си пазете касовите бележки, фактурите и банковите извлечения. Всеки случай е индивидуален, но не се знае кое кога може да ви потрябва.

Или просто не даваш пари, които не можеш да прежалиш, ако много се налага, аз съм на тоя принцип. И за заеми, и за ремонти на жилището на съжителя, и за всичко. Не влизаш по възможност сам в ситуации, от които излизането зависи от друг.

Магдена,
с цялото ми уважение към твоите правни знания, изобщо не е ясно как ще се развие "съдебната практика".
Съгласна съм, че ВКС е искало да оправи хитрата сврака (мъжа). Но доказателствата за купуване с "общи пари" са спорни.

От документите за покупка на жилището (3000 лв. платени от жената и 3000 лв. с кредит на нейно име) не се вижда приносът на мъжа. Без документи (вероятно със свидетели) е доказано, че още тогава (2001 г.) са живеели заедно на квартира. Но към този момент мъжът е бил в брак с друга жена. Ако най-важното е купуването с общи средства, значи бившата му притежава 1/2 от 1/2 = 1/4.

По-важното е, че придобивната давност е отделен начин за придобиване на собственост и няма общо с покупката (и дали парите са били общи). Казано простичко, придобивната давност е безплатна (поне за това, което си заварил и почнал да владееш).  

След това решение и особено след статията (публичност), не просто "границата на "преценката за всеки отделен случай" малко по-нататък, да.", а премества границите с километри.
Ще следя развитието на практиката и дали ще има тълкувателно решение (което в статията пише, че е необходимо).

Аз доказателствата и фактите за общи средства също не ги виждам описани в решението, съдя, че има такива данни по делото, от израза на самия ВКС "с общи средства" в частта с правните изводи. Затова предполагам, че наистина има данни по делото в тая насока, но не е подробно описано, а само леко маркирано там.
За това говоря:
Как е установено, наистина в самото решение не пише, но вероятно е имало такива данни.

Давността е "безплатна", но изводът за демонстрирания анимус и неговата явност и несъмненост в подобни случаи може много да зависи от дадените средства. Горе го писах, не знам дали се изразих добре.
Съвсем не съм казала нищо от типа на "който е дал парите, придобива собствеността" (така че няма място възражението за жена му, тази, с която после се е развел, и семейните средства, дори да са семейни; по тая логика би излязло, че и ако ти дам пари да си купиш жилище, то е мое - очевидно нямам предвид такова нещо), а друго - това, че е дал парите, в неговите, на партньорката, тази фактическата, и на света очи го е правело да се чувства и да бъде смятан за пълноправен собственик, => намерение за владение.
Тълкуването на намерението, на анимуса е главното, източникът на парите е помощният, но съществен факт за него. Бившата му съпруга очевидно не е владяла - нито корпус, нито анимус, дори парите да са спечелени по време още на съжителството с нея и с хипотетичен неин принос.

Иначе изобщо не оспорвам, че не само публичността, ами и самото наличие на това решение ще доведе до още позовавания на него в бъдеще и може някъде границата да се попремести още по-нататък, не знам в какви мерни единици. Ще видим.
Аз не се кефя на решението, само казвам, че от него не следва извод "всеки съжител е (потенциален) владелец".


П.П. Ето това е решението на окръжния съд, което е отменено. И в него не пише конкретно средства при покупката да са доказано предоставени от мъжа. Не знам дали е имало по самото дело, няма как да се види. Във всеки случай идеята на ВКС е тая, аз поне твърдо така я разбирам: купено е изначално с идеята да е фактически общо - оттам и изводът за владение и на двамата. Спорно или не (спорно е, разбира се), но различно от случая, в който имаш жилище, купено само с твои средства, в което тепърва пускаш партньора да живее, да боядисва и да ремонтира.
https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=v … D2rOE9HLtgg%3D%3D

Интересно решение . Тепърва ще има тълкувания. Но едно е наложително. Трябва да има официален режим фактическо съжителство в България, както е в други страни, примерно, където живея в Канада.

Не съм специалист в тази сфера, но решението на ВКС ми изглежда абсурдно. Още повече в решението на ОС се посочва изрично, че липсват доказателства за заплащане от въззивника, не че това е съществено, дори никак за придобиване на собственост по давност. Освен това, не мога да се сетя за друга хипотеза, при която придобивна давност да тече, когато владелецът владее наред, а не вместо собственика.

Изобщо, много странно решение,което ще доведе до непредсказуеми последици. Законът за наследството е един от най - стабилните и непроменени през годините закони, сега и него то тълкуване ще стане на мармалад.

Тълкувателно решение вероятно ще бъде издадено, но се изисква технологично време, дотогава ще се случат куп поразии.

Сега, нещо извън темата, но пак свързано. От нямане какво да правя, гледах понякога оная ТВ тъпотия "Любов в рая" и по темите пишех. Една, да не кажа каква странна особа, точно този въпрос повдигна пред избранника си, дали в България при фактическо съжителство и после раздяла, може да придобие част от личен имот на съжителя. (не е много различен казусът). Тогава настана хилеж, както по темата, така и по разни интервюта в мрежата. Обаче, евала на мадамата, че улучи какво се мъти в главите на върховните съдии.

Не е точно абсурдно решението според мен, аз даже мисля (ама говоря наизуст), че мога да си представя достатъчно "тежки" причини за конкретния случай да спасяваме интереса на дедото или чичото: той вероятно е вложил наистина много средства, имайки наистина апартамента фактически за свой. Вероятно не е просто да е боядисвал и сменял кранчета, което го прави всеки наемател или всеки любовник със съжителство за година-две, и общо взето, това си е текуща поддръжка на имота, "компенсирана" от живеенето. Предполагам, че е влагал много средства. Да си ги търси, ще се окаже наистина проблем не само заради по-трудното доказване, но и защото погасителната давност ще е изтекла. Тя ще тече от момента на даването на парите за покупката и на извършването на подобренията принципно, ако приемем, че той не е владелец, а държател. Той не е владелец, собственикът си е там, знае за получените пари и за подобренията, и ако поставим въпроса от кой момент тече давността за заплащането им и евентуално за връщането на дадената при покупката сума (аз твърдо смятам, че е имало такава сума, и ВКС също говори за купуване с общи средства), отговорът ще клони вероятно към "от извършването на подобренията" и "от даването на сумата". Ако не греша поне, на първо мислене и без възможност да сверя. Че понякога човек казва наизуст неща, които не са верни.

Правилното разрешение на казуса аз лично също не го виждам по тоя начин, а на плоскостта на по-късен начален момент на давността за (големи) подобрения на имота при съжителство (това може да се изведе и от практиката, ако до момента няма такава; вероятно няма) и на разкриването на симулация, каквато също смятам, че е имало тук. Тарикатите с "да го пишем на името на..." не ги жаля по принцип (затова и нарекох мъжа хитра сврака, те и двамата са заели тая роля с покойната съжителка), но вероятно този вид "справедливост" се е опитал да постигне ВКС. Предполагам, де.

Може да разклати "правната сигурност" това решение, напълно съм съгласна. А може и да остане единично, и такива случаи има, на единични решения, рязко отклоняващи се от обичайното. Понеже е по популярен въпрос, позовавания на него ще има много, така че ще се види.

Само още да уточня по повод заглавието на темата, че в него все пак не става дума за "унаследяване".

Да, унаследяването няма стане автоматично,а ще се иска от съда да признае правото на собственост върху конкретния недвижим имот, който сме обитавали повече от 10 години и за който сме се грижили.
Тоест всеки такъв случай ще трябва да става по съдебен ред и с адвокат ( ако ищецът не може да си организира сам защитата).
Обаче, ако човекът с когото споделяме живота си има още десет други имота, в които не сме живяли, няма да има как да ги придобием.

Тук никога няма да мине, защото това е началото на регламентиране на еднополовите бракове, което също няма да мине, защото сме от каменната ера. Хората не схващат, че закона не ги разрешава, те не са забранени, а урежда вече налично в живота. Нормално хората, които живеят заедно дълги години да имат някаква регулация на финансите.