Проблем

  • 2 801
  • 26
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 111
 Здравейте,
 Единствената ми надежда е да получа съвет от вас. А ако някоя познава психолог, който има опит с близнаци и е способен да даде адекватен съвет ще очаквам да ми пише на лични.
 Момчетата ми са на 2 г. и 2 м. в момента, от самото им раждане с таткото се грижим сами за тях, като естествено аз поемам по-голямата тежест, защото той трябва все пак да ходи на работа и да се грижи за прехраната. Не са оставали за повече от 30 мин. с друг човек и това е било инцидентно 3-4 пъти и то докато спят. Предполагам картинката ви е ясна и бихте ме разбрали ако ви кажа, че бавно, но сигурно започвам да полудявам. На ясла досега не съм ги пускала по няколко причини, но с трепет очаквам класирането за септември. Но тази дата засега изглежда твърде далечна. Децата са меко казано палави и това го признават всички близки и не толкова близки, които са се срещали с тях. Даже някои майки на кротки и послушни деца едва ли не ми завиждат за буйните, живи и любопитни младежи. Да, ама аз вече давам фира. Лошото е че и таткото започна нова работа от тази седмица и ще има повече нужда от качествена почивка, а децата са твърде буйни и активни и имат нужда от постоянно внимание. Появи се обаче малка светлинка в тунела, която за съжаление бързо угасна. Открих един клуб в квартала, който предлага услугата почасово гледане, като сутрин се събира група от деца точно на нашата възраст, като някои от тях остават и цял ден. Условията в клубчето, персонала и цените ни удовлетворяват напълно. И така от понеделник започнах да ги оставям за по 1 ч. докато свикнат с тенденция след това да минем на 1/2 ден. Днес обаче всичките ми надежди се сринаха, защото ми казаха в почти прав текст, че единия ми младеж не е за там. От общо 3-те часа, които е прекарал там се е заигравал 2-3 пъти за по пет минути и е подновявал писъците докато не го взема, с другия нямат никакъв проблем. Много гадно ми стана като ми обясниха, че разстройвал и другите деца, пречел им да си вършат работата и едва ли не щял да им изгони клиентелата. Но и донякъде ги разбирам, защото това човече реши ли да истерясва може да докара човек до лудост. Децибелите на писъците са такива, че не един път ушите ми са пищяли часове наред и то без да има някаква видима причина. Брат му е свикнал да му отстъпва именно заради тия писъци.
Още по-гадно ми става като си помисля за евентуално тръгване на ясла. Той сега ако истерясва така, когато са 5-6 деца обгрижвани и забавлявани от 2 жени не ми се мисли какво ще е ако са 20. От друга страна пък ми се струва несправедливо да правят такива изводи на фона на краткото време, което е прекарал там. Предложиха ми да им водя само единия или да ги водя в следобедните часове с по-големите деца  и да влизам заедно с тях, за да си изразходваме часовете от картата, която платих. Ох, много ми е болно и най вече защото това беше един много добър вариант за свикване преди истинската ясла, а от друга страна шанс за мен да имам някой свободен час, за да си видя къщата и дори за себе си и да освободя таткото да може да си почива вечер, а не както досега аз да се оттеглям в другата стая да релаксирам докато той ги занимава.

# 1
  • Мнения: 432
miramar, моята дъщеря тръгна на ясла на 2г и 2м, първия един месец ревеше целодневно. Като я взимах не можеше да говори, толкова беше прегракнала. Госпожата обаче не даваше да я оставям за няколко часа или за половин ден, защото децата са умни и после ще чакат и ще са по-разстроени. За радост получих пълна подкрепа от персонала на ОДЗ-то. Постепенно спря да реве по-цял ден, сега седем месеца по-късно имаме напредък реве само сутрин като я оставяме Crazy, през деня казват, че е спокойна. На персонала на клуба просто не им се занимава с деца, които свикват по-трудно. Необходим е специален подход, да им ангажират вниманието, а не да очакват, че сами ще се заиграят.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 111
 Radost , благодаря ти за отговора.
 Уви подозирам, че проблемът не е в това, че реве въобще, а в начина по който го прави и ужасните децибели. Днес например имаше една ревяща девойка повлияна от моя младеж, ами нейното приличаше по скоро на скимтене и хлипане, а моя се чуваше през 2 преки. Иначе не бих казала, че персонала не се опитва да го занимава, даже напротив - толкова внимание му обръщат, че това сякаш го амбицира повече. Но пък не можели да го оставят да се нареве без да му обръщат внимание именно заради другите дечица. Иначе не мога да кажа, че някой от тях е особено прилепен към мен и за това е този цирк, напротив за възрастта си са доста самостоятелни, даже в градинките не ми дават да ги водя за ръка, да им подавам ръка на пързалката и т.н. Имам чувството, че всичко това се дължи на ината му. Грешката си е наша, защото всички в къщи отстъпват като се разпищи, включително и брат му  Sad Обяснимо е, защото на никой не му се слушат безкрайни истерични писъци и явно е започнал да ни манипулира - ето сега си давам сметка  Confused

# 3
  • Мнения: 7 803
ти вече си стигнала до извода с манипулациите. за жалост близнаците или поне единят от тях доста рано открива метод с който да тероризира цялото семейство. колкото по-бързо го спреш, толкова по-добре за всички ви. при нас примерно беше хапане до кръв. пробвала ли си да се държиш като него и да пищиш също толкова истерично? обикновенно помага. иначе в нашата детска примерно има едно .... лигаво до козирката, всяка сутрин се дере нарочно докато не повърне и после се усмихва и все едно нищо не е било. та все си мисля че е въпрос на възпитание или по-скоро да намериш правилния подход към него. друг вариант е да излизаш някъде само с него, без брат му. също прави чудеса. иначе за буйстването като цяло аз давам омега 3. определено помага

# 4
  • Мнения: 3 376
Опитай на друго място Simple Smile Може да му харесат повече децата или каките/служителките. Моите двамата понякога се заиграват много добре, а друг път единият се държи точно по начина, който описваш.

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Според мен не ти трябва психолог. Това е най-нормалното нещо на света. Не можеш да очакваш деца, които от раждането са залепени за теб, за 2 дни да свикнат на чуждо място, с чужди хора и без теб. Трябва поне месец за адаптация, често и повече. В държавната градина няма да е проблем. Там са свикнали, това им е работата. Но в частен клуб не можеш да очакваш, че ще го изтърпят. Това все пак е търговско предприятие и е направено да печели пари, а не да облекчава майките. Няма за какво да им се сърдиш. Просто трябва да намериш друго разрешение до септември. Единият от мойте също е голяма истерия. Ходят на ясла от 1,6 год, но тази година я сменихме и пак рева 2 седмици всяка сутрин. Всеки път като са сборни групи се скъсват да реват. В детски клуб до ден днешен не искат да стоят и минута без мен. При баба си даже не искат да останат без мен. Иначе тя да ги гледа у нас няма проблем. Това е положението. Нормално е, не се притеснявай. Просто намери начин да почиваш. Но не мога да ти кажа какъв е, аз не съм го открила. Последно си почивах в Майчин дом преди да ги родя.  Laughing

# 6
  • Мнения: 450
miramar, ние също отгледахме децата си сами  и напълно те разбирам, че искаш малко време за себе си (дори и да е само, за да се изкъпеш на спокойствие). Но децата ти са още малки и  ще трябва да потърпиш още докато станат на към 3 и започнат да разбират повечко. Това с детските градини и тези остаряли методи да оставят децата без  майката в непозната обстановка да се наплачат е нечовешко! Дай му време, стой със него в началото  докато  опознае  обстановката и персонала. А почасово, може да наемеш и някой да ги гледа и у вас, но и там със сигурност няма да се получи от първия път да ги оставиш и да излезнеш... Аз като започнах да водя мойте на градина (за щастие в Германия), ме караха да седя там, след което започнах да ги оставям за по час и постепенно увеличавахме времето, ако ревнеха ми се обаждаха да отида веднага. Така след около 10- ина дни свикнаха и ходеха с радост и доволни, разделяхме се с целувка и не се налагаше да ми се свива сърцето и да ги мисля, колко време ще реват! Нормално е едно дете на тази възраст да се чувства изоставено и нещастно, то не може да разбере защо ти си тръгваш!
А за рева на единия и при нас е същото, но това наистина е театър и моята едната принцеса го прави нон стоп само пред мъжа ми, което ме влудява и стигнахме до пред развод заради нея  Laughing, наистина е способна да хленчи и реве 24ч., защото знае, че така постига каквото си поиска.
Но виждам, че и и ти сама си стигнала сама до този извод, просто започни да го "тренираш" по малко, казваш му: - спри да плачеш, помоли ме тихичко и тогава ще ти дам бонка ( примерно), така Анна  се отказа при мене от рева и хленченето, защото разбра, че така не получава нищо. Докато има кой да поущтрява плач и капризи с "награди" , няма да спре да го прави.   Hug

# 7
  • София
  • Мнения: 1 111
 Момичета, мерси за отговорите и съпричастността!  bouquet
 Дж-то , честито и лека бременност ти желая! Ей на това му се казва смелост. Току виж и на мен ми дошла като поотраснат.
 Явно при нас борбата ще е трудна, но се надявам да посвикнем до септември с оставянето. Сега ходим вечер в същия клуб, а и в други клубчета и се опитваме да се оставяме за по малко. Но само като ме види, че тръгвам към вратата и сменя физиономията. Най-успешно беше един път като му казах, че отивам до тоалетната и така 1 час си е играл спокойно. Другият фронт, на който ще трябва да се борим са домашните манипулации. Например брат му като вземе някоя играчка и се заиграе, той веднага писва и ходи да му я дърпа от ръцете, аз съответно не го позволявам ако съм наблизо, но той започва да пищи истерично докато другия не дойде сам да му я даде или хвърли ядно в краката. Преди го хапеше, но много му се карахме и престана. Сега се оказва, че русото сладко пищящо човече всъщност е по-големият агресор. Даже, както е писала mari73 често става и повод за семейни разправии.
 А за почивка за мен вече съм се примирила, че няма да има скоро. На моменти много се депресирам и се чувствам страшно изчерпана и физически и психически. В други пък ми идват силите и продължавам напред, като благодаря на Бога за щастието, което ми е дал. Както се казва след слънце идва дъжд, но и обратното важи.
 

# 8
  • София
  • Мнения: 81
Здравей и от мен  Simple SmileВключвам се за подкрепа - нали знаеш,че не си сама  LaughingНе, че ще те успокои, но и у нас е същото. Още преди да родя бях наименовала децата Беско и Слушко  според държанието им Laughing, е....сега са Крис и Алекс, но нрава им съм го доловила безпогрешно още от утробата. Безкрайно се забавлявах на разказите ти. Прощавай, знам за какво говориш, но толкова ми е познато всичко, че за пръв път го погледнах от комичната страна. Успокояващото за теб е, че наближавате човешката възраст, когато ще започнете да общувате и да се разбирате, а аз ще трябва да мина през всичко това, което ти описваш, че и кой знае още през какво, НО както ти казваш, благодаря на Бог че ги има и се моля да са ми живи и здрави.Сигурно си има обяснение защо са по темпераментни (както казва мъжа ми  Laughing)Има моменти, в които не съм на себе си, от много неща съм се лишила, не съм спала една нощ поне 6 часа(общо), нямам време за домакинство, тотално съм променила живота си, но грейналите личица на тези две слънчица заличават всичко негативно, умора,стрес, недоспиване и ме зареждат с нови сили, за да продължа ....и определено знам, че си струва, всъщност това е единственото, за което си струва, така че дръж се.....ще се справиш и ти, и аз и всички щастливи майки на близнаци.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 111
 eleos, мила, само не се настройвай отсега. Това, което исках да кажа с предния пост, но май не се изразих много добре е че този, когото смятахме за по- проблемен и агресивен сега се показва като доста по-зрял емоционално - позволява да бъде убеден, отстъпва играчки при рева на брат си и не изпада в истерия в детския клуб, докато кроткия доскоро сладур показа другата си страна, не хапе като брат си, но така пищи, че сега ми се струва, че хапането е за предпочитане. Така или иначе и двамата са много буйни и палави, винаги готови да експериментират с всичко и най-вече с моето търпение. Но както казахме вече важното е да са живи и здрави, пък един ден сигурна съм ще изпитваме носталгия към тези изпълнени с емоции времена.

# 10
  • Мнения: 285
Мирамар според мен имаш една голяма грешка оставили сте го да ви манипулира  Confused Но всичко е поправимо Ще споделя аз как се справих с изтеричния близнак и с друг който много не му отстъпва
Първия ни проблем беше че не могат да поделят играчка Взимах я и никой не си играеше с нея на тях обяснявах че щом се бият за нея никой няма да си играе и те взеха да схващат ако иска играчката на сестра си и носеше друга . Истериите и непослошанието на вън бяха наказвани с пребиране в къщи /не без рев/ резултатът на вън са послушни иначе знаят че ще ги прибера
Когато изпадне в истерия и Ники се дереше и продлжава но по рядко защото с Мади си играем пък тя да си реве / не че не ме изнервя ама не и го показвам/ правя се че не ме интересува, тя първоначално засилва писъците но след 5 мин спира и идва при нас . Мойте ходят на клуб от 1,2г през първия час изобщо не ме търсят но после Мади почва да реве явно това и е максимума за престой в клуб  Mr. Green
И за финал да се посмеете
Питам Ники Ще ходиш ли при децата в яслата
Тя Да
Ще си играете ли там
Да
А ще плачеш ли за мама
Да
Така че мама си е мама , но и тя има нужда от почивка  Crazy

# 11
  • Мнения: 4 341
miramar , малкият човек е намерил идеален метод за манипулация и постигане на целите, също да е център на внимание в новата среда. Достатъчно голям е да осъзнава какво прави, съответно да схване, че така не се прави.
Подкрепям Дж-то, че колкото по-рано, толкова по-добре трябва да сложиш край на този терор. Техники има няколко, основната е тайм аута - да го пратиш да се поуспокои - гаранция че ще пищи първия път много. Втория също, трети вероятно няма да има. Говори му, че никой не прави така че децата няма да искат да играят с него щом се държи като бебе. Че никой в къщи не пищи като иска нещо.

# 12
  • Мнения: 131
Здравейте, явно проблемът не е само при нас. Hug
Единият е нападателен, скуби и блъска, а другият пищи като заклан.
Днес съм с главоболие, недоспала, уморена и в такива моменти сякаш най-много се карат. А са само на година и 2 месеца.
Как да отуча единия да скубе другия та пищенето да спре? Благодаря ви предварително.

# 13
  • Мнения: 285
Челси, може някой да ме разкритикува ама аз карах ревящия близнак да си му върне тоест ускубе, ухапе и т.н. и агресивния бързо престана  Peace

# 14
  • Мнения: 7 803
Челси, може някой да ме разкритикува ама аз карах ревящия близнак да си му върне тоест ускубе, ухапе и т.н. и агресивния бързо престана  Peace
и аз така направих.обаче отне месеци докато теди се реши да я ухапе. е няма да ви казвам как се гордеех с нея, колкото и отвратително да звучи. оттогава спря да хапе. аз го направих още първият път като ме ухапа и повече не посегна. обаче теди ми е по-добродушно и винаги оствъпва и само реве. сега съм решила да я пратя в една група с психолог, където всики дечица са с подобни проблеми, зависими или по-свити, които трудно се налагат. надявам се това да и помогне, щото сега иска да яде каквото и сестра и, да има същите дрехи, играят на каквото каже тони и опредено не ми харесва това поведение.

Общи условия

Активация на акаунт