А да намаля работата,хмм ми тя ми е спасението,колкото и грубо да звучи.
В работата аз съм единствената,която поема извънредните смени или не бърза да се прибира.
Сутрин ставам с удоволствие за да отида на работа,за да не чувам кашлицата на детето.
Звучи много грубо,егоистично,грозно,но това е истината.
Мисля,че никъде не споменах,че миналият месец лежахме в болница,точно заради такава кашлица.За трети път.
И да,кашлицата на детето може явно да ме изкара извън релси.
Напълно те разбирам, но ако не можеш да овладееш притисненията за детето/не зная как/ то това ще доведе до срив в отношенията ви.
Трябва да повярваш, че и съпругът ти може да се грижи за детето/не че това ще те успокой/, но сте двама.
Това не може да продължава да безкрайност. Един от двамата ви ще напусне за да не му тежи поне другия.
Отношенията при боледуващо дете са много сложни. Трябва да ги решите двамата.

Мъжете не са такива животни,че 24/7 само това да им е в главите