Подсъзнанието може всичко 39 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Добро утро позитивни момичета и момче!
Sladurka начинът на разсъждение на Мила много ми допада относно твоите притеснения, аз бих те посъветвала същото.
А Desss някак си го е обощила с две думи.

Аз зимата също имах доста силни болки в кръста, таблицата на Луиз Хей не можах добре да я разбера в моя случай, но като чета сега тълкуванията тук, че това е блокаж в следствие на страх, че няма да се справя, съм склонна да се съглася, че и моя случай беше такъв.

Обичайте се и се подкрепяйте, едва ли някой би искал другия да му налива акъл в главата как да постъпи, но всеки желае да бъде разбиран и ценен, това е най-големия катализатор за действия.
Весели почивни дни      

Здравейте, моля за съвет...
Чакам едно писмо, много важно за мен и живота ми, трбяваше вече да е дошло, ама го няма, а го искам. Знам че ще дойде, сигурна съм, въпрос на време е, но аз винаги съм искала всичко да става много бързо в живота ми, и това бавене сега ме изважда извън разновесие. Всяка вечер си визуализирам как писмото пристига, как го притискам до гърдите си и колко съм щастлива, говоря си с пощенската кутия, и си представям бъдещет след писмото. Но то не идва.....
Според вас по кое трябва да поработя за да достигна душевно равновесие, да го искам по-силно и по-често, или да се въоръжа с търпение, все пак и търпението е много важно....
Днес се събудих и с адско главоболие, работя върху него и почти мина, но мисля и че това е свързано с неистовото ми желание да получа писмото.
 

joya, кураж - това да ти е от мене



Добрите писма

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
...бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува
- добрите писма са на път

Валери Петров



Момичета, всеки път като прочета това и знам отново коя съм..................

Благодаря,  Рози и рози, толкова е хубаво да ти започне лазаровия ден  с вяра в добрата вест !

joya знаеш ли,че твоя пост ми е deja vu,сигурна съм,че съм го чела в тази тема,макар в по-старите номера,защото се връщам и назад да чета. Чак си спомням,че виждам всеки ред и даже и тогава се чудех какво ли стана,получила ли си писмото щом е толкова важно за теб.
Сигурна съм,че ще дойде,ако не днес,то в понеделник ,днеска пощите са до обед.
Спирам да се съмнявам и ще чакам добрите вести и сбъдване на желания някак си съм нетърпелива за хубави новини и промени,защото миналата година ми беше ужасна! Една болест за малко не ме прекърши,надявам се,че е зад гърба ми и наистина съм я хванала навреме. Сега предстои хубавото,след най-тъмната нощ идва утрото,нали?

Пожелавам на всички много усмивки и сбъдване на всички желания.
Сигурна съм ,че ще получиш писмото.
По случай празниците ето една  виртуална почерпка от мен.

Джой-че, ще дойде! 
sladurka, не е дежавю, имаше такъв пост. 
Нещо тези дни са ми потънали всичките гемии, направо не мога да се позная.  Ама и това ще мине.

   Ето, тук:


joya , всяко нещо с времето си. Ще дойдат в най- подходящия за теб момент. Явно той все още не е настъпил.


От около година всеки ден си повтарям:

  Благодаря, че всичко, което трябвa да зная, го научавам навреме!

  Благодаря, че всичко, от което имам нужда, идва при мен навреме!

  Благодаря, че всички мои желания се изпълняват навреме!

  Благодаря, че всички мои мечти се сбъдват навреме!

  Благодаря, че всички мои потребности се удовлетворяват навреме!

  Благодаря, че всичко в моя живот работи идеално - сега и завинаги!

Определено действа. Освен това и преди съм писала - принтирах изреченията на един лист на фона на Цветето на живота и гo сложих на стената до входната врата. Всяки ден като излиза от къщи, съпругът ми си ги чете. Как още не ги е запомнил, не ми е ясно, но си ги чете редовно.

Силата на думите

    Очакване

Всичко се случва според  вашите очаквания. Мислете положително. Винаги очаквайте най-доброто. Изпълнете се с радостно очакване.

Ако нямате предварителни очаквания и нагласи, няма как да се разочаровате. Очакванията и представите носят разочарования. Нещата се случват, когато най-малко ги очакваш.

Хубавите очаквания, положителната нагласа, вярата водят до благоприятни резултати. Но също така големите очаквания и предварителните представи са свързани с големи разочарования. Вярно е също и че нещата се случват, когато най-малко ги очакваш.

Тогава: да очакваш или да не очакваш?

Тук разковничето е  да очакваш добро, но да не си изграждаш точно определени представи, да не си създаваш точен сценарий и да знаеш, че то ще се случи в точното време и по най-добрия за теб начин. Често се появява по-добър вариант от замисления сценарий, но предварителните  нагласи и очаквания ни пречат да се възползваме от неочакваната възможност. А понякога е по-добре това, което сме планували да не се случи, защото по-натам ни очаква нещо по-добро.


Из sebepoznanie.com

Дали защото писах в тази тема, ама такъв щастлив ден имах днес! Всичките ми желания се изпълняваха моментално! Благодаря ви, че ви има!

Днес е Лазаров ден!Нека запазим надеждата в сърцата си!Пожелавам ви здраве,щастие и много любов Оби4ам ви

Desss благо-даря ти за дългия и хубав пост! Само не разбирам,ами картата на желанията и самите желания,които се пишат и ги формулираме до детайли?

sladurka, следвай интуицията си. В различните случаи е различно. Няма правилно и грешно. При едни методът е един, при други - друг. Освен това при един и същ човек в различните ситуации, може да се използва различен подход. Важната е вярата. Техниките са само помощни средства / патерици, които закрепват вярата ни./ Щом методът ти се струва най- удачния за теб, значи, че всичко е наред. Ако се съмняваш или се колебаеш - най- вероятно това не е твоя начин.

Момичета целувки на всички от мен, нямам много време да пиша, но днес ми попадна нещо, което много ми хареса и искам да го споделя. 

Синдромът на махалото при промяната

В процеса на промяната, когато започваме да мислим позитивно, да премахваме бариерите, които ни пречат и да променяме живота си, често се появява един синдром, който Сюзън Джефърс нарича -
Синдром на махалото.
В какво се изразява той?
Преминаване от едната крайност в друга.
Когато дълго време сме били манипулирани, били сме подвластни на страховете си или сме били неуверени, се случва в процеса на промяната да залитнем в другата посока. Това е някакъв наш стремеж никога да не бъдем пак предишните пасивни хора, никога вече да не сме наивни и манипулирани, никога вече жертви. Затова процесът на намиране на нашето място понякога е съпроводен с люшкане насам-натам.
Примерно в стремежа си да не бъдем манипулирани, можем да започнем да постъпваме егоистично, в стремежа си да бъдем по-уверени, ставаме демонстративно самоуверени, дори в очите на другите – „надути“.
Това е така, защото новият ни е образ е още твърде крехък. Ние все още не се чувстваме достатъчни сигурни в него и яростно го защитваме, опитвайки се да покажем на всички, а и на себе си, че вече не сме предишния човек.
След време осъзнаваме, че и другата крайност е също толкова лоша, колкото и предишната. Отстъпваме малко назад, колебаем се, борим се с чувствата в нас. Но за нищо на света не бихме искали да бъдем каквито сме били преди.
И така, докато намерим правилната позиция за нас.
В отношенията ни с хората около нас.
Когато се променяме, отношенията ни с другите и нашите връзки също претърпяват промяна.
Първо, ставайки все по-позитивни, ние изведнъж забелязваме негативизма на всички около нас. И си мислим – „какво става, всички са толкова негативни, как така не съм го забелязвал преди?“ Струва ни се, че целият свят е негативен и е срещу нас и че трябва да се борим с всички, за да ги променим.
Но борбата с всички скоро ни уморява и изтощава. Разочаровани се питаме: „има ли смисъл, нищо не можем да променим…един човек не може да промени света.“
Това е така, защото преди и ние сме били като тях, като всички хора от средата си. Сега, с нашата промяна ни се иска да променим и тях.
А често се оказва, че те дори се опитват да ни върнат назад.
Промяната в нас понякога плаши околните. Сега ставаме по-уверени, по-независими, не можем да бъдем вече манипулирани. Те се страхуват, че ще загубят човека, с когото преди са били свикнали и макар несъзнателно, се опитват да ни разколебаят. А ние яростно защитаваме новия си образ…
И тук се получва люшкане назад-напред при отношенията ни с другите. В този процес се случва някои от близките ни хора да си отидат, защото просто пътищата ни се разделят. В замяна на това се появяват нови хора в живота ни.
Това не бива да ви плаши. Всяка промяна е съпроводена с промяна на всичко около вас. Тези, които ви подкрепят и успеят да ви разберат, ще продължат с вас, но някои ще отпаднат. И това е нормално.
Не забравяйте, че за това какъв сте вие говори средата ви, приятелите, хората около вас. Защото вие привличате хора според вашата същност. И дори с най-малката промяна в себе си започвате да привличате нови хора.
Това е част от израстването, от промяната. И не е необходимо да променяте целия свят. Всяко нещо има право на съществуване.
И ако вашите приятели искат да продължат по старому и не искат да ви чуят, това си е техният избор.
Но това не бива да ви кара да се върнете назад. Всяка промяна изисква жертви, при всеки преход загубваме по нещо, но печелим много повече.
 
Помнете, че нищо няма да се промени, ако вие не направите промяна, ако не поемете тази крачка напред и не приемете малките „загуби“.
 
За да дойде новото, трябва да се разделиш със старото. Харесва ми как го е казал Морган Скот Пек в „Изкуството да бъдеш Бог“:
 
„Болката от отказването е равна на болката от смъртта, но отмирането на старото е раждането на новото.
За да развием по-добра идея, концепция или теория, трябва да умре старата идея, концепция или теория.“
 
Така е и с отмирането на стария ни образ. Трябва да се разделим с някои неща, за да дойде новото. Това е цената на промяната.
Но винаги си струва!
Стремително издигане и спад по Пътя.
Често, когато човек открие „тайната“, е силно амбициран и вдъхновен, усеща прилив на сили и полита стремително нагоре. Чувства се щастлив, пред очите му животът започва да се променя, става управляем и приятен.
Но след известен период настъпва спад или разочарование. Това е част от развитието. Винаги по пътя ще има периоди на издигане и спадане. Често дори, когато си мислим, че сме научили урока си, се случва нещо и ние разбираме, че сме пропуснали неща, че има още нещо за доизглаждане, за преразглеждане. Това кара някои хора да се откажат и да се върнат обратно разочаровани, да загубят вяра.
 
Но това в никакъв случай не означава, че сме се провалили.
 
Може да ни се струва, че нищо не сме научили и че се връщаме назад, че сме се отклонили от курса или че сме сбъркали, но всъщност ние сме си на Пътя. Просто понякога, трябва да забавим малко темпото, да заобиколим някоя дупка, да минем по странична уличка, която малко ни връща назад, за да излезем отново на широкия Път.
Всъщност именно тези спадове и залитания ни показват, че има още нещо, което сме потулили и с което трябва да се заемем.
И колкото и да ни изглежда странно,точно тези отклонения ни посочват пътя и ни тласкат напред. Ако ги няма тях, си стоим на едно място. Често такова спадане ни изстрелва нагоре.
Затова вместо да се отчайвате и разочаровате при тези спадове, радвайте им се.
Те идват заради Вас – да ви насочат, да ви помогнат, да ви кажат – „ей, тук има още нещо.“ И вие трябва да спрете, да го оправите и да продължите отново напред
Позволете си понякога да се объркате, за да откриете правилния път.
 
Можем ли да „прескочим“ синдрома на махалото?
На първо място – не бива да се обвинявате и упреквате,
когато усетите синдрома на махалото във вашите реакции и преживявания. Приемете го. Той е нормален процес и паказва, че се развивате! Ако махалото не се люлее, значи сте си на една позиция. Залюляването означава промяна.
Важното е да си дадете сметка за проявата на този синдром.
Самото му осъзнаване и разбиране, ви кара да го преодолеете и по-бързо да заемете желаната позиция.
Пътят за всеки е различен, всички ние сме много различни и
затова синдромът на махалото може да се прояви в много различна степен при различните хора. Може и почти да не се забележи, а може да има резки залитания в едната и другата посока.
Всичко е много индивидуално и относително. Но не е необходимо да се мъчите да го „прескачате“ или игнорирате. Следвайте своя естествен процес на развитие.
Споделете вашия опит и наблюдения върху процеса на промяната. Усещали ли сте синдрома на махалото?
 
Източник: http://sebepoznanie.com/psihologiq/samopomosht/sindrommahalo/