Подсъзнанието може всичко 39 /Линкове за всички техники има на първа стр./

здравейте момичета
днес имах най-ужасния ден...цял ден търча по разни институции и ме спъват и съм в някаква нелепа ситуация но...тук идва интересеното
аз сутринта си написах желанията и си ги сложих под пирамидката...след това се случиха всички ужасни неща,които се надявах да минат гладко,но уви.Но за сметка на това си пожелах да съм много силна и сега съм по-надъхана от всякога(макар и скапана след изтощителния ден).
но това,което е по-интересно за мен е,че едно от желанията ми беше свързано с успеха на мой много близък човек,той самия не вярваше,че нещото,което иска,ще стане,а аз уверена му казвам:Не се притеснявай,всичко за теб ще се нареди...и днес получи желаното обаждане и май желанието ми за друг човек е на път да стане реалност.А уж не трябвало да си пожелаваме нещо за някой друг-вие как си обяснявате това? 

Момичета кажете като напишем желанията какво трябва да направим.

  Да ги забравиш. 

Данииии, много ме развесели с това "отдръпнете се" - ей на, дръпнали сме се, слушаме ти въпросите и ще отговаряме. За въпросите вече са отговорили -  можеш да ги забравиш, можеш да запазиш листчето и да го прибереш някъде, може да го сложиш навсякъде, където си предложила - можеш да ги изгориш - каквото ти текне отвътре  Изобщо - слушай вътрешния си глас! Той ще ти каже кое е най-правилното от тебе. 

Луиз Хей на английски е Louise Hay.  Louise L. Hay.

Следвай интуицията си. Най-често не си пиша желанията, а само си ги мисля, но когато съм писала нещо, обикновено го горя.  

*Мила*, ,  писали сме едновременно.

От 10 минути седя и се хиля - много ме развеселихте. 

Изчезнаха ми всички предварителни мисли, които с хъс щях да излея върху клавиатурата.

Сега - и аз да споделя - вече не пиша желания, а просто си ги пожелавам - успеваемост 90% за по-леките неща, имам и по-генерални, за тях се иска време, пък знам ли  , могат и да се наместят без време в живота ми.
Но в началото бях много стриктна  - то дати спазвах, техники пробвах, листчета горях, свещи и аромати димяха, същинска вещица

После, с времето, се научих, че е важна вибрацията и пеперудите в слънчевия сплит, но това идва с практиката.

Така че, момичета, питайте си, ние ще ви отговаряме, но да знаете, че нещата стават от посланията, които излъчвате, а не от времевите рамки, сатурновите дупки, и притока на река Ганг в Индия.

То с всичко, май, е така    Аз от няколко дни чета за нещо, наречено SEO /моля, без подхилкване от вещите в занаята / И, колкото повече чета, толкова повече се оплитам , прескачайки от линк в линк    и заплитайки се още толкова в материята. Зарязвам го на този етап, защото излъчвам нерви и страх /до степен, че не възприемам елементарни неща/ и чакам SEO-то да дойде при мен (нещо като пускане на желанието). Няма да умра без него  , до сега и не подозирах съществуването му, и си бях добре. Е, защо да си развалям рахата

nnboo, на мен на няколко пъти ми се е случвало да си пожелая нещо за друг и да се сбъдне - и то за желания, свързани с недвижими и движими вещи с доста по-голяма стойност. Та, винаги съм си мислила, че станаха, защото си ги намислям, ей така, между другото /да запълня бройката/ и после тотално забравям за тях, защото не ме касаят. Това е валидно и за нашите желания, ама там сме емоционално привързани към тях и си ги държим в сърцето, а те, горките, искат да полетят и да се сбъднат. И, още нещо, винаги исканото е било свързано с желанията на другите хора -  чути, подметнати, споделени -  и по никакъв начин не съм пряко материално и емоционално обвързана с тях.

Вела,  

Хайде, лека и спокойна, че имам да пиша и в другата страница

А, за желанията, малко помощ 

и моята любов - от сърце!

Лени, пускай го СЕО-то 

И аз отивам да си пиша желанията. Нещо не ми е изчистено в главата. Обаче казват, че нямало значение, защото сме ги излъчвали желанията тъй или иначе... Ама кой знае кое излъчвам повече и кое - по-малко?  Да взема да подбутна - т.е. да напиша - после така или иначе ще забравя какво съм писала - все така става при мене  Като намеря листче после - аааа, колко много се сбъднало 

Успешни желания, магьосници-феи! 

Това са 2 различни техники - има ги на първа страница.

*Мила*, отивай да пишеш, да не почна аз да ти пиша, че оттече    

Нинчето, вероятността да се сбъднат 2 взаимоизключващи се желания е равна на нула по Спилър, но времето ще покаже. Няма невъзможни неща Аз ти пожелавам да стане най-доброто за теб


И при мен е така

Всъщност всичко е относително - ако на старото работно място се смени шефът и изведнъж тя стане едно уникално прекрасно място - нова ли е тя или е старата... Така че дали се самоизключват желанията само Господ знае  Туй йе мойту мнйенийце по тоз вупрос...

Аз моите желания ги горя. Палвам листчето и това е. И после се сещам, че това ми е било желание, когато вече ехеее си живея в него. И го правя, за да не чета ден по ден и да проверявм Вселената как си върши нейната част от работата. Някой беше казал, че непрекъснато да мислиш за желанието си и все едно да вадиш мушкатото от саксията всеки ден, за да проверяваш, дали е пуснало корени. Което не изключва да го поливам и да му се радвам колко е красиво, но това вече е да приема, че желанието се е изпълнило и да живея в неговата реализация днес, когато съм си го пожелала. Аз вече виждам цветовете да красят прозореца ми, макар и самото растенийце обективно да е още едно крайче стебълце с две листенца. Това обикновено правя аз с желанията си от листчетата. Този път обаче още ми се топли листчето в чантата, че го писах в офиса онзи ден, но отивам сега да му пална една клечка и да благодаря.

А и да ви издам една тайна, ама много голяма и важна тайна (само Лени да не разбере.....)

Нашата Лени е ангел! Някакси в правилния момент прави правилните неща и вчера направи едно такова уникално нещо за мене. Тя може и да не му отдава това значение, ама си беше точно така!

Момичета много благодаря за отговора. 

Момичета, минавам да ви кажа, че 3 желания ми се сбъднаха, а не бяха от лесните..Интересното е, че не ги бях написала, но много си ги повтарях на ум... , и се помолих..ами станаха днес!
Направо хвърча и  Благодаря ли, Благодаря! ...  И на Вас ви Благодаря, че ви има, и че винаги споделяте толкова интересни у хубави неща!    

Е,Лени, направи нещо и за мене, де!

Добро утро, момичета!

Днес получих нещо по е-мейла, което ще споделя с вас. Интересна и поучителна история.
Дългичка е, но ще ме прощавате 


Преди много, много време в едно индианско селище живеел старец, който имал чудно красив кон. Нямало човек наоколо, който да не бил чувал за това великолепно животно. Той имал дълги, прекрасни крака и когато препускал буйно, мускулите му играели с копринен блясък.
Чул Великият Вожд за коня и изпратил пратеник да пита стареца дали не може да ги купи. Препуснал воинът до типито на стареца и скочил от коня си. Когато мокасините му докоснали земята, се вдигнал прах във всички посоки. „Старче, изпраща ме Великият вожд. Той те поздравява и пита може ли да купи коня ти?”
Старецът имал величествена осанка и благородни маниери. Помислил, помислил и казал: „Поздрави от мен Великия Вожд и му благодари за любезното предложение да купи коня ми. Този кон е мой приятел. Ние с него сме спътници. Не мога да продам своя приятел.”
И пратеникът си тръгнал.
След две седмици конят изчезнал.
Когато обитателите на селището чули, че конят го няма, всички се струпали около стареца и завикали: „О, стари човече, какво нещастие! Можеше да продадеш коня си на Великия Вожд. Сега нямаш нито кон, нито платата за него. Каква зла съдба!”
Старият човек погледнал всички с мек, благ поглед и казал: „Това не е нито зла, нито добра съдба. Не знаем цялата история. Нека просто да кажем, че конят е избягал.” Хората си тръгнали, клатейки глави. За тях това било нещастие.

Месец по-късно конят на стария човек се върнал, следван от двадесет великолепни коня. Буйни и прекрасни били те и от ноздрите им излизали пламъци. Хората от селището изтичали при стареца: „О, старче, ти беше прав. Не беше зла съдба бягството на коня ти. На добро беше. Сега не само конят ти се върна, но имаш още двадесет прекрасни коня. Това е добра съдба!”
Старият човек поклатил бавно глава и с върховно проникновение казал: „Това не е нито добре, нито зле. Не знаем цялата история. Нека само да кажем, че конят се върна.” Хората си тръгнали, клатейки глави. За тях да имаш двадесет прекрасни коне било голямо щастие.

Старецът имал син, който започнал да обяздва конете. Всеки ден той ставал рано, за да си върши работата. Една сутрин старецът отишъл да погледа работата му. Младият мъж се носел в грациозен тръст върху голия гръб на необязден петнист кон. Внезапно конят се хвърлил наляво, после се извъртял надясно и с яростен скок на задните си крака хвърлил младежа високо във въздуха. Момчето паднало и ме мръднало. Двата му крака били счупени.
Всички обитатели на селището се събрали и започнали да се вайкат и оплакват: „О, не! О, не! Старче, ти беше прав. Връщането на твоя кон ти донесе нещастие. Сега твоят единствен син е осакатен, със счупени крака. Кой ще се грижи за теб в твоята старост? Това е голямо нещастие.”
Старият човек се изправил и казал спокойно: „ Това не е нито нещастие, нито щастие. Нека просто да кажем, че синът ми си е счупил краката. Ние не знаем цялата история.” Хората от селището се разотишли, клатейки глави. За тях падането на момчето било голямо нещастие.

Скоро по тези земи пламнал голяма война и Великият Вожд призовал всички млади мъже в селището да се бият. Войната била дълга и изтощителна и хората знаели, че повече няма да видят децата си. И те пак се събрали около стария човек: „Старче, ти беше прав. Не е нещастие, че синът ти си счупи краката. Макар и сакат, той е с теб. Ние никога повече няма да видим синовете си. Това беше щастие за теб.” И още веднъж старият човек им казал: „Това не е щастие, нито нещастие. Ние не знаем цялата история.”

Какво можем да разберем от тази поучителна история? Има моменти, когато се чувствате като жертва и други, когато ролите са сменени. Не трябва да съдите с мерките на доброто и злото. Това, което сте преживели, не е нито хубаво, нито лошо. Просто не знаете цялата история.
Всяко преживяване, всичко, което са ви причинили или вие сте причинили на другите, е страшно важно за развитието ви. Дори лъжите ви, жестокостта и несправедливостта към другите, дори и те са много важни. И това, което криете със срам в душата си, също е много важно, защото ви е помогнало да станете това, което сте. Всичко преживяно ви помага да станете милосърдни, цялостни и изпълнени с любов. Ако успеете да си простите и да се приемете такива, каквито сте, ще излекувате себе си, а заедно със себе си и планетата. Помнете: Нищо не е нито хубаво, нито лошо. Ние не знаем цялата история.

rainbow 
аз моите желания си ги написах вчера,все още нищо не съм направила с листчето

Леле момичета трябва да ви разкажа чувствам се супер,от два дена ви следя намерих ви съвсем случайно,през последните 48 часа си пожелах три неща,които се сбъднаха,а за едното въобще не бях сигурна и почти се бях отказала,но си казах трябва ми,ще намеря начин и днес стана,не съм ги писала на лис просто си ги пожелах,авно Луната има значение,ще си запиша всички дати. Страшно се радвам,че ви има и ,че ви намерих най после,защото се молих за напътствие,че се бях отчаяла малко.Зареждатеме с положителна енергия всеки ден.