Веганството - да споделим опит (5)

Воистину воскресе! Светлина, любов и хармония на всички ви желая 

Съжаявам, че срещата на 23-ти не се е провела. Надявам се, че имаме у други удобни случаи да се видим. Ние пътувахме - 4 дни, всеки ден в различни посоки, до различни места и вечерта - обратно в София. Отдавна не се бях зареждала така позитивно - неуморен пътешественик съм, а напоследък никъде не бях ходила и това ми подейства като балсам:))))

Чета назад, че имам много да навксвам. Виждам, че сте зачекнали темата с вещите и натрупването им. Аз от дете разчиствам:))) Единственото, което събирам са книги. Та като бях много малка си имах моите си важни съкровища и не знам как ми е щукнало, че някак си се усещам зависима от тях - и всеки ден започнах да извърлям по едно, докато не изхвърлих всички. Била съм или в кая на детската градина или 1-3 клас (нямам спомен). Та оттогава нямам като притежания много неща. И сега в нашия дом е буквално празно (все още нямаме маса и столове за хранене )). Да си призная - харесва ми - уникално усещане за свобода, простор, свежест, светлина, ненавиждам да се чувствам притисната от вещи, а да им робувам - още повече. Така че с две ръже и два крака ви приветствам в начинанията ви за освобождаване от вещите:)

Относно живота на село - всеки, усетил лудницата и несигурността на живота в голям град в България, е бил изкушен да се премести на тихо, спокойно и чисто. Но мога да ви кажа, че това много често е илюзия. Малко са местата, които могат да предложат всичко накуп. Селата масово за запуснати, с ужасни пътища, с малко население (главно застаряващо), без никаква инфраструктура (училища, детски градини, ясли и т.н.). Аз не бих искала да живея изолирано и далеч от надеждна медицинкса помощ за спешни случаи, на място, където социалният живот на детето и възрастните ще бъде силно ограничен, на място, където няма да имам достъп до канализация, интернет и отопление. Истинският живот на село е свързан с денонощен къртовски труд, който засяга единствено и само поддръжката на дома и на градината. Не говоря за труд, от който семейството ще изкарава стабилни доходи. Като деца ходехме в селото на моите пра-баба и пра-дядо от страната на баща ми. Те до пределна възраст бяха живи и ходехме да им помагаме - спестявали са ни много неща, защото сме били деца и пак ни беше трудно. Та със сигурност знам как растат фъстъците, как се плеви анасон и как се вършее жито:))) Това, което най-обичах, обаче, е да гледам пра-дядо да обслужва кошерите си на пчелина (беше пчелар, лека му пръст!). Иначе другите ми баба и дядо са били от Смолян и Сопот, но са се преместили в Асеновград - там са се запознали (и двамата като вдовци) и са се оженили, но не ги познавам, понеже са починали преди да се родя. Да не се отплесвам излишно, засега не мисля, че има място, което съчетава най-доброто от града и селото. Отивам да дочитам последните страници...

О, говорете ми за коприва, говорете! Кашичка, баничка, пюре - всичко става с коприва. Гледях я тия дни на селото на мъжа ми, ама до улицата, и пак беше далеч по зелена от продаваната по магазините тук...
Моето хлапе много хареса супичката от лапад и коприва, която правих и съм много хепи от това Дано все така да остане - яде всичко зелено, червено и жълто Но порявява голямо желание за макаронени изделия, което не знам на какво се дължи...

Дроб-сърмата с гъби ми звучи супер!!! Запазвам си рецептата!!

Дао  за всичкото! Мечтая от малка да разчистя и в моята стая го бях постигнала, но после с децата.... Идейки за излет да споделиш?
За селата си също напълно права, лятото - става, но зимата даже и до София - си е голям проблем, особено ако си към планина. Не че по селата (около града) не живеят хора с деца, но като си усетил и живял с удобствата, трудно се разделяш...

И ние попътувахме също за по 1 ден, бяхме до Враца - качихме се на водопада Скакля, в който вода почти нямаше  , до Божи мост отидохме, а днес до Панагюрските колонии (бая студено беше горе).
Най се дразня, че като тръгнем нанякъде и направя сандвичи - ми се казва (тъкмо стигнали в 13 часа) - Това няма да ядем, нещо на маса няма ли...
Като ходихме до водопада, зарязах големите да търсят да ядат и се грабнахме с малчо да вървим - той винаги е готов! И какво яли - някакви гадни замразени пици, а не сандвичите, които преди 2 часа съм прясно приготвила 

M_Nik вчера хапнахме подобие на твоята дроб сърма,вместо лапад с малко спанак и вместо джоджен магданоз,това имах.Стана супер

Dao  и аз съм много съгласна с теб и за вещите и за живота в големият и малкият град /село.

Момичета дайте ми идея за сладки в който да няма сушени плодове(или поне да не се усещат изобщо ,че има-една приятелка не може да ги понася,както и тиквеник или ябълков пай,просто си мисля,че не обича парчета плод в десерт,иначе обича плодове много,тоест мисля,че ако е фино смляно на пюре няма да е такъв проблем,но ми се иска да не рискувам,ще направя и такива,като се опитам да няма никакви парчето,но за всеки случай имам нужда и от такива без) и които да допадат на любителите на купешките сладости с много,много подобрители(всички си умират за много сладки сладости ,а ако имат онзи вкус на млечен шоколад направо ще се разтопят  )

8 бързи рецепти с коприва млечните и месните продукти може да премахнем или заменим

M_Nik, постната дроб сърма звучи изкушаващо, а и е лесна за приготвяне - още днес ще се сдобия с лапад и   

първият ден направихме пътуване през панчарево, язовир искър, самоков и стигнахме до боровец - беше спонтанно и не бях готова за пикник, камо ли обикаляне из планината

вторият ден марврутът беше копрвищица (през подбалканския път - изключително красиво с отвратително шосе - май от мойто детство не са пипали нищо по него), после през троянския проход, троянския манастир, троян и по северната магистрала се пробрахме в софия

третият ден минахме по магистрала тракия, през пазардижк, цигов чарк (прекрасно местенце за пикник), велинград (ужасно място - не ми харесва), юндола, белица (ходихме до парка с танцуващите мечки - много тежък маршрут - пътят е тип коларски с огромни хралупи), после през банско, благоевград, дупница и обратно в софия

четвъртият ден минахме обратно през дупница, но свихме към сапарева баня - красота!, през самоков и нагоре - на поляните преди панчарево (в посока софия) спряхме на пикник и се прибрахме

за следващи възможности за пътуване точно ми се въртят северни дестинации - по искърското дефиле, враца, белоградчик, защо не и видин при повече време....

а относно хапването в заведение пред пресните сандвичи - това си е навик, според мен

Дао, избрала си чудесни точки, да не казвам чуждицата дестинации.
Е това му харесвам на Софията,
скимва ми, мятам се на колата, точка Боровец, мятам се на лифта, час - два преход и съм на Мусала : -)) Макар, че цялата тръпка е в пешеходния, палнински туризъм без лифт, поне за мен. 7 дни в Пирин е най-добрия душевен лек за мен, държи ме цяла година.

За СЗ България трябват поне два дни - дефилето, манастирите около Враца, Врачанския балкан, Магурата, Видин, Лом...

Фотина, размислите за селото и града ще споделя по-нататък.
Цитирам само един датчанин: Какви широки поля имате, а как само сте се накачулили ( да речем) по етажите на тези високи блокове.

Браво, Дао! Чудесни кътчета има из България!

Ане, и за мен Пирин е супер място, но с по-малко дете си е трудно!
Сега сме на вълна екопътеки и намираме невероятни места, които да разгледаме (до 3-4 часа ходене): http://ekopateki.start.bg/
Бяхме на Хотница, Еменски каньон, Вазовата, Русенски Лом, Крушуна и отчасти Врачанската... Скоро сме решили към Асеновград (Белинташ, Кръстова гора) да отидем, живот и здраве.

В БиоБалев има Соев вегетариански (без мляко) био сладолед:
http://www.balevbiomarket.com/catalogsearch/result/?q=%D1%81%D0% … D0%BB%D0%B5%D0%B4 - последните 4 вида.

Ще го пробваме този био соев сладолед Аз сигурно съм споделяла, че с удоволствие пробвам разни готови изкушения с цел след това да сваля съставките и да се пробвам лично да ги сътворя
В тая връзка, още ни стои замразен банан на кубчета във фризера от преди празниците... Щяхме да правим сладолед, ама и толкова сме се сетила за сладолед после... Поне си има заготовка, та когато ни се прище, за минутки ще е готов

  не го оставяй твърде дълго, че ще замирише на камера!
Сладолед аз трябва пак скоро да направя, че малката само ме врънка, само трябва да измисля с какви плодове да е.

Аз имам рецепта за соев сладолед. Искате ли я?

450мл соево мляко
50гр. захар
20мл/4 ч.л. царевично брашно
5мл/1 ч.л. есенция ванилия
500гр тофу
15мл олио
30мл кленов сироп
250гр  ягоди, почистени и на половинки

1. Отделете 60мл от соевото мляко, а останалото поставете в дълбок тиган и заврете. Рабъркайте захарта, царевичното брашно и отделеното мляко в купа. Прибавете тази смес и есенцията ванилия към топлото мляко. Оставете за 2 минути да се сгъсти като разбърквате.
2. Изсипете спеста в купа, покрийте с хартия за да не образува коричка и оставете да изстине.
3. Разбъркайте тофуто, олиото, кленовия сироп, ягодите (оставяме няколко от тях за украса) в блендер/робот, докато станат гладки и кремави.
4. Добавете сместа към тази със соевото мляко и разбъркайте. Сложете в контейнер и замразете за 2 часа.
5. Разбийте полу-замразената смес докато стане гладка и върнете във фризера за още 1 час. Разбийте отново и замръзете. Извадете сладоледа 20мин преди сервиране, за да се поразмекне.

Аз пък ходих из Софийското поле, северно от Околовръстното, около с.Мировяне, Нови Искър, с.Доброславци....
Онзи датчанин колко е прав..... думи нямам колко хубав щеше да е животът там, ако някой го беше планирал и  разчертал. Вместо всички да секат гората на Витоша и да се завират по стръмните й северни склонове, щяхме да се ширим в подножието на Стара планина, защитени от север....(ветровете в София са западни и от Кремиковци  почти няма замърсяване там).
Живот хоризонтално...ееех!
В тази тема имаше ли едно момиче от Мировяне? Или тя пишеше из кърмаческите теми?

Ходихме и в Копривщица и Карлово, но не срещнахме Дао

Обърнете внимание на село Пролеша моля, за постоянно живеене. Препоръчват ми го поне  двама човека, но все когато ходим на огледи няма хубави парцели. (Основен минус е, че се минава през Божурище, което не е от най-приятните места)

Търся си ник, кума ми си взе къща в Костинброд преди 5 години, стяга я почти година и мястото (в отдалечения край) е страхотно и слънчево и тихо и добри съседи има   Има проблем единствено с децата (2-ма тийнеджъри), които не искат много да стоят "на село" и вечер се прибират трудно от купони, та все някой е дежурен с кола за прибиране   Голямата даже се беше изселила при баба си в града, че нямала социален живот... Иначе младежите правят неделни купони с приятели постоянно, но това не им е достатъчно. Метрото иначе е близо (Обеля), но после няма удобен транспорт.

Аз също съм фен на Сорбетата:
http://vkuhniata.wordpress.com/2009/06/27/peach_spearmint_sorbet/
http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=RECIPE_INFO&RECIPE_ID=827

Дао, наистина страхотна разходка. Направо се размечтах...
Момичета, аз преди толкова обичах да пътувам, сега само да чуя за път и ми се изправя косата, толкова се ужасявам...малкото диване не издържа въобще много в колата и всякакви пътувания са ми много напрегнати.

Иначе си права, че в България няма много места, които да са годни, които да съчетават селото и града, но във всеки един момент можем да започнем да ги създаваме. Всичко е въпрос на желание.

Тези дни и аз съм се засилила към експериментиране със сладоледите. Ще казвам после резултати!

...не ви ли е още студено за сладоледи

само минавам да ви пусна нещо и утре ще чета...

Далай Лама, когато го попитали какво го изненадва най-много относно човечеството, отговорил: "Човекът. Защото жертва здравето си, за да печели пари. После жертва парите, за да си възвърне здравето. И след това е толкова неспокоен за бъдещето, че не се радва на настоящето; резултатът е, че не живее нито в настоящето, нито в бъдещето; живее, сякаш никога няма да умре, и после умира, без никога да е живял."

...и веселата част... "По-добре да плачеш пред психолог, отколкото да се смееш пред психиатър..."