- Публикувана: 6 апр. 2011, 21:46 ч.
- Последно мнение: 19 май 2011, 19:11 ч.
СЕПТЕМВРИ - 36
Niki1 просто не мога да си представя как се справяш. 
Наистина ми звучи доста трудно с пристрастено кърмаче, работа и домакински задължения.
При мен проблема е, че вкъщи е почти като залепен за мен. Не ми дава да върша никаква работа. А като излезем навън хваща пътя. Сега не толкова и по-мога да седна. Но много ми влияе на психиката това, дето едно чиния, за да измия трябва да се караме всеки път. Ужасссс! Чета тук едни психолози и едни книги, да се вдъхновявам да съм по-търпелива и внимателна, но то това дете няма никакъв напредък, все ми виси отгоре. АЗ затова съм уморена, не ми пречи кърменето, нито дневното, нито нощното, ама това, че ми е все в скута............... Както си играе и не иска да суче, като ме види на мивката, или чуе водата, дори и да е в другата стая идва ревящ и вика Тси-тси и край, настават едни истерии. Много търпеливо му обяснявам, взимам го да участва, каквото се сетя, за да няма крясъци, но това не му пречи всеки път отново и отново да ме тероризира. Преди това опитах и с каране, но................. Ох, че мрън излезе!
Наистина ми звучи доста трудно с пристрастено кърмаче, работа и домакински задължения.При мен проблема е, че вкъщи е почти като залепен за мен. Не ми дава да върша никаква работа. А като излезем навън хваща пътя. Сега не толкова и по-мога да седна. Но много ми влияе на психиката това, дето едно чиния, за да измия трябва да се караме всеки път. Ужасссс! Чета тук едни психолози и едни книги, да се вдъхновявам да съм по-търпелива и внимателна, но то това дете няма никакъв напредък, все ми виси отгоре. АЗ затова съм уморена, не ми пречи кърменето, нито дневното, нито нощното, ама това, че ми е все в скута............... Както си играе и не иска да суче, като ме види на мивката, или чуе водата, дори и да е в другата стая идва ревящ и вика Тси-тси и край, настават едни истерии. Много търпеливо му обяснявам, взимам го да участва, каквото се сетя, за да няма крясъци, но това не му пречи всеки път отново и отново да ме тероризира. Преди това опитах и с каране, но................. Ох, че мрън излезе!
Точно обсъждаме какъв надпис да сложим днес на вратата 
Миналият път беше "Enter at your own risk".
Удължиха срока до 18 тази година ....
maya, домакинстването е сведено до пране в петък. ММ се е заел с подовете, да живее съдомиялната. Готвят се бързи манджи за нас, жената, която гледа детето си й прави супи
Миналият път беше "Enter at your own risk".Удължиха срока до 18 тази година ....
maya, домакинстването е сведено до пране в петък. ММ се е заел с подовете, да живее съдомиялната. Готвят се бързи манджи за нас, жената, която гледа детето си й прави супи
Мая, струпай му играчки на пода в кухнята, така, че да те вижда; ако не става с играчки - пластмасова купа и дървена лъжица вършат работа; повтаряйте думи; заигравяй го от време на време (взимам котката и летя над главата й; крия се и я плаша) и продължи твоята си работа. Ако е много мрънкането слагам да спи. Веднъж я изкъпах даже в 11, последва сън после пак.
Собствено чекмедже с готварски неща много обичат и двете моите. Ама истински неща - лъжици, бъркалки, фунии, всякакви неопасни неща.
Много смешно говори - мика=муха; пъка=пеперуда; започне ли Сделка или не се подрежда ви вика дека; кольо е колело; баоо е балон и кво ли не шантаво. Божидар на неговите години беше проговорил и то много правилно, не е имал такива бебешки приказки
Соник еми обикновено от АБ стават гъбичките...
Атракция ти си нашата гордост...
Ники1 естествено, че най-доброто...и аз бях на този принцип. В крайна с/ка няма да ги кърмите до 5 години я
...Всеки миг кърмене, за мен си е заслужавал...
maya_4ekelova скоро четох в подфорума "консултации с психолог", че не трябва да се обяснява много на децата. Има граници и те трябва да са ясни...Ето нещо, което ми хареса http://www.momentofpeace.net/2010/da-nadviem-detskia-inat Иначе и при нас шкафа с тенджери работи...Като влюча и n на брой лъжици, железни, дървени ...става разхълряно, но пък ме оставя на мира...Също така имаме и една кутия с резервни ключове...и кутия с нови батерии-малки, буркан с лешници и друга купа и го карам с малка лъжичка да прехвървя от буркана в купата. Но вече се изхитри и направо ги изсипва...но в началото бая време се занимаваше...Сигурно има и друго, ама не се сещам...
Атракция ти си нашата гордост...
Ники1 естествено, че най-доброто...и аз бях на този принцип. В крайна с/ка няма да ги кърмите до 5 години я
...Всеки миг кърмене, за мен си е заслужавал...maya_4ekelova скоро четох в подфорума "консултации с психолог", че не трябва да се обяснява много на децата. Има граници и те трябва да са ясни...Ето нещо, което ми хареса http://www.momentofpeace.net/2010/da-nadviem-detskia-inat Иначе и при нас шкафа с тенджери работи...Като влюча и n на брой лъжици, железни, дървени ...става разхълряно, но пък ме оставя на мира...Също така имаме и една кутия с резервни ключове...и кутия с нови батерии-малки, буркан с лешници и друга купа и го карам с малка лъжичка да прехвървя от буркана в купата. Но вече се изхитри и направо ги изсипва...но в началото бая време се занимаваше...Сигурно има и друго, ама не се сещам...
Niki1 - Ти явно си в Щатите. Къде си? Аз също работя в счетоводна фирма, но не съм счетоводител ами финансов аналист. Работим по разни съдебни дела. Но ги гледам нашите дето са tax people, хич не им е лесно от Февруари до Април.
За кърменето хич не мога да се включа. Виктория не можа да захапе като хората, ходих на консултации с разни lactation consultants, и те след малко зор успяваха да я сложат правилно, но аз в къщи така и не успях. Помпах около 14 седмици, но нямах достатъчно за нея и дохранвах още от начало. Като почнах работа мъкнех помпата на работата и помпах в почивките но вече толкова беше намаляла че за 30 грама, просто реших че не си заслужава. Когато спрях, изпитах такава свобода и такова бреме ми се вдигна от раменете, че не мога да ви опиша. Отделно страдах от ужасна следродилна депресия и спирането на помпането ме малко ме облекчи. Това е моята история, други планове си правех да кърмя до поне 6 месеца, ама...
За двата месеца когато майка беше тук, Виктория не се разболя нито веднъж. Просто не мога ви опиша колко леко ми беше да имам здраво дете за 2 месеца - рай. Тръгна на градина от миналата седмица и само се разрева първите 2-3 пъти. От вторник си влиза сама, дава въздушна целувка и това е. Мисля че и харесва. Те правят много неща, книжки, песни, рисуват, идва човека един път в седмицата и им свири на китара, абе мисля че и харесва.
хайде това е то мен, приятен уикенд!
За кърменето хич не мога да се включа. Виктория не можа да захапе като хората, ходих на консултации с разни lactation consultants, и те след малко зор успяваха да я сложат правилно, но аз в къщи така и не успях. Помпах около 14 седмици, но нямах достатъчно за нея и дохранвах още от начало. Като почнах работа мъкнех помпата на работата и помпах в почивките но вече толкова беше намаляла че за 30 грама, просто реших че не си заслужава. Когато спрях, изпитах такава свобода и такова бреме ми се вдигна от раменете, че не мога да ви опиша. Отделно страдах от ужасна следродилна депресия и спирането на помпането ме малко ме облекчи. Това е моята история, други планове си правех да кърмя до поне 6 месеца, ама...
За двата месеца когато майка беше тук, Виктория не се разболя нито веднъж. Просто не мога ви опиша колко леко ми беше да имам здраво дете за 2 месеца - рай. Тръгна на градина от миналата седмица и само се разрева първите 2-3 пъти. От вторник си влиза сама, дава въздушна целувка и това е. Мисля че и харесва. Те правят много неща, книжки, песни, рисуват, идва човека един път в седмицата и им свири на китара, абе мисля че и харесва.
хайде това е то мен, приятен уикенд!
Ооо и Боби приказва ужасно много, за два месеца има голям напредък, но всичко си е бебешко, една дума няма дето някой външен да я разбере, само ние си го знаем...Повечето думи са с досещане и горе-долу приличат на оригинала, но обикн. нямат нищо общо 
, но пък си използва едни и същи думи за едни и същи неща, т.е. наистина си ги приказва...............
, но пък си използва едни и същи думи за едни и същи неща, т.е. наистина си ги приказва...............
Ей Анита забравих да пиша...направих отварата..доста гадничка. Но май има полза 
Давам и на Ангел, че още си подбухва. На него пък му хареса на вкус, та дадох малко повече...по няколко супени лъжици направо...
Думи - слаба работа, бръм-бръм, уууу и върти волана на колата, багер - аеър...май немога да го напиша
, ам ам, и на последък се опитва да си казва името - та Аньг нещо такова излиза, май вече казва да и дай, там...Изреченията са ъъъъъъъ някои от горните звуци с различна интонация...
Давам и на Ангел, че още си подбухва. На него пък му хареса на вкус, та дадох малко повече...по няколко супени лъжици направо...
Думи - слаба работа, бръм-бръм, уууу и върти волана на колата, багер - аеър...май немога да го напиша
, ам ам, и на последък се опитва да си казва името - та Аньг нещо такова излиза, май вече казва да и дай, там...Изреченията са ъъъъъъъ някои от горните звуци с различна интонация...
И Боряна говори по бебешки, за разлика от брат си, който много правилно започна да приказва. Иначе при нас нищо ново, ежедневие 
Вчера и биха инжекцията /ваксината/, но не беше пентаксим, а инфанрикс.
Кришка, май ти каза, че сте били на ваксинация вчера - каква ваксина ви сложиха на вас?
Соник, проучи ли за хлебопекарната, че аз съм на същата вълна?
Атракция, стискаме палци утре
Niki1 тук зора е до март
и това съм опитвала с баткото, но той е друго дете. Но си мисля, че нещото се случват и с обяснения, но за съжаление след около още една година. За сега съм се въоръжила с търпение, което Мартин всячески изяжда ежедневно
А като дойде баш пубертетът
И аз се оплаках
Вчера и биха инжекцията /ваксината/, но не беше пентаксим, а инфанрикс. Кришка, май ти каза, че сте били на ваксинация вчера - каква ваксина ви сложиха на вас?
Соник, проучи ли за хлебопекарната, че аз съм на същата вълна?
Атракция, стискаме палци утре
Niki1 тук зора е до март
Има граници и те трябва да са ясни...Ето нещо, което ми хареса http://www.momentofpeace.net/2010/da-nadviem-detskia-inat
и това съм опитвала с баткото, но той е друго дете. Но си мисля, че нещото се случват и с обяснения, но за съжаление след около още една година. За сега съм се въоръжила с търпение, което Мартин всячески изяжда ежедневно
А като дойде баш пубертетът И аз се оплаках