Истанбул 4

 , да си призная в трамвая питах един възрастен турчин и човека си ми каза, че работи, но след това се намесиха БГ дами (също като нас на екскурзия - но за 3 -ти път били) и казаха , че не работи. Аз уж за по-сигурно питах и в хотела на рецепция и те казаха , че не работи в неделя Египетския пазар, но лично не съм ходила да проверя за, което вече съжалявам

Едно момиче(dobrudjanka) ми писа относно пазарите:
"divna, извинявам се че ти пиша на лични, но не мога да пиша в темата. Относно Египетския пазар и Капълъ чарши, ние като бяхме на 20 май в Истанбул, екскурзовода ни каза, че в събота рабоят и двата пазара, а в неделя само Египетския. Капълъ чарши в неделя не работи. Ако искаш напиши това в темата - може да е от полза за тези, на които им предстои пътуване."

ЕСЕННО ЦВЕТЕ,
Аз съм във била във Бегдаш. Но сега като гледам галерията, много яко изглежда. Аз съм ходила 2004 там и имахме малко проблеми там.  Сега го виждам, че са го реновеирали. Имат страхотен ресторант на върха на хотела, където само закусвахме. Готвачите бяха български турци и много ни се радваха. Идваха да си говорим. Добре хранеха, но по мое време обяда беше във Акгюн, въпреки, че спяхме във Бегдаш. Сега може и това да са променили и да се обядва във самият Бегдаш.
Иначе е до Акгюн и ще ви е удобно за спирката, а и да не ползвате трам-а, пак удобно. Ако обичаш да мААш гащи като мене

Пожелавам ти едно прекрасно, ама ужасно прекрасно изкарване във любимия на всички ни Станбул.

Същото пожелавам и на останалите които ги чака това пътуване.

А как ми сЪ ще едно пътуване и по море до Станбуууул. И по бързо става и по романтичнУ....мечтиии, мечтииииии. Беше то навремето такова пътуване, като не можех да си позволя. Сега мога, ама трябва да ползвам рейсО

Такааа , момичета аз стегнах куфара и чакам да дойде 21 часа и да потеглям на път .Каквото четох ,четох,каквото запомних,запомних,като се върна ще ви разказвам,а ако имам възможност мога и да се включа от Истамбул с новинки.

Аз питах специално водача на групата ни дали Египетския пазар работи в неделя и той ми каза не, но не съм го видяла с очите си. Що се отнася до цигарите от free шопа - наистина проверяват - при нас тършуваха в чантите на избрани хора от автобуса на връщане къв Бг, включително и на съвсем несъмнителни възрастни хора. Не намиреха нищо - на късмет, защото поне няколко човека се върнаха със стекове.
Исках да споделя за хотела - Aima 2, в стаята прозорецът изобщо не се затваряше - беше счупена част от дръжката и климатикът дрънчеше така, че ме съмнява да може да се спи. Но при нас беше сравнително топло - спахме на притворен прозорец, без да има нужда да се пуска климатик. За сметка на това имахме страхотна гледка от високо към улицата, майка ми каза, че спалното бельо й се е сторило по-чисто дори от това хотела, в който бяхме във Виена и хубава закуска.

Да дам отчет и аз!
Пътувахме с Караджъ турс. Бяхме 5 автобуса народ и може би това бе причината да стоим 3 часа на границата та докато се изнижем. Затова агенцията, разбира се, няма вина, така е с груповите екскурзии. Лично за мен, нощния преход беше убийствен, при все че тръгнахме в полунощ. А като си помисля, че имаше хора от Благоевград, лошо ми става!!!
На сутринта ни очакваше пешеходна обиколка в историческата част, което някакси издържахме. Падна ни се готиния екскурзовод - много забавен, но си беше голямо препускане. Обектите си ги знаете - площадчето пред портата на университета, транзит през Капалъ чарши, после Хиподрума, Синята джамия и по желание Света София и Водохранилището. Ние не бяхме записали предварително последните два обекта и се разминахме с тях, въпреки желаниет они да ги посетим, защото имаше много дълги опашки от чакащи хора.
Затова, предвид умората ни, се качихме на он/оф автобусите за панорамна обиколка на Истанбул. Да вметна, че не разрешават качването с храни и напитки - така че е добре да течностите да са добре опаковани, бутилирани и в чантите... Имахме намерение да слезем на една-две от спирките - на Пера или на пристанището. Да ама не! Не само децата ами и големите откапаха и задрямаха.., так че слязохме където се качихме и се отправихме към хотела.
Настаниха ни в Буюк Париж. Знаете, че имах опасения за хотела, но нямаше нищо страшно. Беше чисто и спокойно. За не особено претенциозни туристи е ок. Закуската е до 10 часа. Някой от нас не успяха да се надигнат на другия ден и я пропуснаха.
Качихме се по стаите и поспахме два-три часа. Късния следобяд се надигнахме и отидохме да търсим сладкарница Мадо (която е на главната улица точно срещу парка между Св.София и Синята джамия) за да празнуваме рождения ден на големия ми син. Той не обича торти и беше много щастлив от почерпката със сладолед!  След като доставихме удоволствие на децата (да отбележа, че бяхме 5 възрастни с 5 деца на възраст 4-12 години) продължихме вечерта в търсене на местенце за основната вечеря (трябваше да помислим и за мъжете..) С GPS открихме един от ресторантите от пътеводителя на Софт Прес - Алтън Купа или нещо подобно беше (мога да проверя), хапнахме риби (между 15-20 лири порцията, пихме бири (6-7 лири бройката) и накрая на силите си се върнахме в хотела в полунощ за да спим. Не знам децата как издържаха.. нощен преход повече НИКОГА!!!
На другия ден, успяхме по обяд да се натуткаме, хванахме трамвая и към 12 бяхме на пристанището на Кабаташ за да вземем ферибота към Принцовите острови. Оказа се, че тръгва в 14 часа. Имахме време да си купим жетони от автоматите (7 лири за отиване и връщане на човек) и да пием чай на крайбрежните заведения, някой опитаха и наргиле (15 лири беше там, в града има и по 10 лири). Аз попаднах да ме упътва човек от ресторанта Али Баба, който се намира на петия остров. В резултат ми даде карта на островите и визитка на ресторанта!  То с този ресторант и си останахме.. Като пътуваш с мъже, така е.
Върнахме се от островите привечер, слязохме на Галата, хапнахме балък екмек и се разходихме по моста на Да Винчи.
Когато мислех, че вечерта е приключила, се случи най-забавното от пребиваването ни. Взехме на децата сладолед от онези колички (пише дондурма). И то какъв сладолед - с номер! Сладоледаджиите всъщност са жонгльори и правят страхотно шоу на децата! Като капак си взехме по една варена царевица и тръгнахме смело пеша за да търсим пак къде да седнем... (ама като си с  мъже е така..) Накрая се намъкнахме цялата група в заведението, което е в гробищницата, не помня как се казваше.. пихме чай и се прибрахме да спим.
Последния ден излязохме за сувенири, локум и пр. По обяд се качихме по автобусите и тръгнахме към аквариума.
Да си призная, имаме три златни рибки, но никога не съм проявявала кой знае какъв интерес към водния свят. Аквариума беше основна цел на пътуването ни заради децата.. Да, обаче, на мен ми хареса много повече отколкото очакмах, в тунела направо откачих. Не ми се излизаше, два часа въобще не ни стигнаха..
Това е в общи линии.
Стана дълго и досадно. 

Не е досадно! Само да попитам кой е този мост на Да Винчи, аз не го знам и не съм го чувала дори?

Най-обичам да чета "отчетите"!

МиТ, радвам се, че сте си прекарали добре.
Истинско предизвикателство си е да пътуваш с деца. Мога да си представя грейналите им очички!

Мит, добре завърнали се!
Радвам се,че сте прекарали добре! То как иначе,когато си в Истанбул...
Но честно казано ти завиждам на героизма да пътувате с толкова малки деца на толкова дълъг път!
Аз моите още не съм ги водила.Малката е на 7 ,а малкият -почти на 4.Само голямата ни дъщеря,която е вече на 17 години.
Ние сме от Сандански и пътуваме с местна туристическа фирма.Винаги преходът на отиване е нощен.Минаваме през Промахон Гърция и от там към турската граница ,но все не мога да запомня как се казваше ГКПП-то.
Тръгваме вечерта към 22.00ч.Гръцко -турската граница се минава към 5 ч сутринта.И към 7.30 спираме в гр.Такирдаг,на брега на Мраморно море. В Истанбул сме към 9.30ч. Това са около 12 часа,като имаме почивка 1 час в Такирдаг. До сега не са ни тършували в багажа-нито на отиване,нито на връщане. Организаторът на екскурзиите ни е свещеник,и на границите,дори и на Турската,му имат много голямо уважение! Митничарите не пропускат да му целуват ръка.Изненадана бях ,когато видях и турски митничар да му целува ръка! Може би е бил християнин,незнам! Но се вижда,че уважават божиите служители навсякъде! Това за пореден път ме убеждава в културата на турците!
Сега се говори,че следващото пътуване до Истанбул ще е през август.Сериозно се замислям дали да се присламча и към тази групичка!
А иначе за хотелите ,ами и аз не им ги харесвам! Винаги са едни стаи с изглед към шахти с климатици,които всъщност въобще не работят... Ако изгледът е към улицата,тогава пък не може да се спи от шума на търговците нощем! Но пък поне бельото е чисто и го сменят редовно!
Когато бяхме във вътрешността на Турция-в Анкара и Кападокия-гр.Юргюп и гр.Гьореме,нещата стояха по различен начин.Хотелите им са точно като нашите -спретнати,светли стаи.Чисти и кокетни! Особено в Юргюп ,бяхме с страхотен семеен хотел.
Хайде ,стига съм дрънкала,ами да взема да се обадя на дядо поп да ме пише в списъка...

Момичета здравейте  
Датата на заминаването ни се приближава,
а аз все още не съм си начертала маршрут
за пребиваването ни, но ще ми е нужна вашата помощ.
Тази година искам да посетя някои забележителности,
които пропуснахме миналата година.
Отправната ни точка е Лалели естествено.
Трябва да имам адресите и автоусите, които стигат до тях.
Местата, които искам да посетим са:
- парка Чамлъджъ
- Миниатюрпарк
- водохранилището Йеребатан
- желязната църква Св. Стефан
- Св. София /за нея няма нужда ... и със затворени очи я намирам  /
- големия търговски център Джавахир
- бул. Истиклял
- Пиер Лоти
Много ще съм ви благодарна за помощта  

jullianna , погледни на първа страница първия пост - има отговорите на повечето ти въпроси - как да стигнеш до Чамлъджа, до Пиер Лоти, до Джевахир, до Истиклял, Миниатюрк. Не е описано за Йеребатан, но то е защото Йеребатан е на 5 метра, буквално, от Св. София. Българската църква Св. Стефан е на пътя на Пиер Лоти, вижда се от автобуса, слиза се 5-6 спирки преди Пиер Лоти за нея.

Виж  'От Лалели до Таксим и обратно'  - там е описано как се стига до Истиклял и разходката по него.

Благодаря ти Пина   

След много колебания най-после си избрах да пътувам с ''Динита"-тръгвам от Бургас на 24.06 и направо нямам търпение вече.Имам и няколко въпроса ,дано не ви се сторят глупави.Та: жетоните за трамвай и метро едни и същи ли са и има ли достатъчно будки от където се купуват,и от Лалели до Таксим как се стига по-лесно - с трамвай или автобус?И ако някой е пътувал с тази фирма,моля да сподели .

Относно Динита - аз съм пътувала вече два пъти с тази фирма. Нищо обезпокояващо. Стегната организация, хотелите са прилични тризвездни за Лалели. Не съм им ползвала организираните екскурзии, така че не мога да споделя опит. Кашпичка пътува с тях и тук сподели, че всичко е било ОК.
За пътуване Лалели - Таксим - виж първа страница. Приятно пътуване! Ние последния път ползвахме Истанбулкарт. Не съм пътувала с метрото им все още, но си мисля, че жетоните са същите като за трамвай. За ферибота се използват обаче други жетони.

Благодаря за бързия отговор,дано всичко мине добре,че после да се "отчета"и аз с нещо интересно.