Здравейте,виждам че има вече пуснати такива теми, но попадам на стари ,на който не е писано от много време.А мен ме вълнува един въпрос от дълго време ,на който искам да чуя чужди мнения.
Греша ли в мисленето си,че сме готови да имаме бебе? Аз искам бебе,а той казва че е още e рано.Като причините са , няма пари-то никога няма,още учиш-ами то ще уча още 3 год + 2 магистър,нямаме собствено жилище,ами аз не виждам вариант да имаме в близките 10 години.Какво ще правим с дете,ако останем без пари-ами ще се оправим някак.Ама не,и така оправдани,който май само аз не разбирам.
Историята ми е такава,на 23 съм той на 26,заедно сме от 2007,а живеем заедно от 1 година.Аз уча задочно,пари за семестър ,не ме притесняват.Той е завършил магистърска степен инженер.Имаме си работа,с пари в тази криза не сме в цветущо състояние но,не познавам човек който да е доволен от парите си в тази криза.
Сами се издържаме,с пари без пари,справяме се.За тази година съжителство сме се обзавели сами,с малка помощ от родителите.Разбираме се,обичаме се,не делим нищо,и всичко постигаме сами.Имаме прекрасни родители,който ни обичат и уважават,и в каквото и да е отношение застават зад нас.И винаги са готови да ни помогнат.(Е така ,както го описах изглежда като приказка).Просто си живеем,като нормално семейство
Но на мен ми се иска да си имаме дете,едно малко човече.Нооо,моето момче е на мнение че ако случайно стане е добре дошло,но не се навива да работи по въпроса.Наплаши се с детето на наш близък приятел,че бебето им много ревяло,а то не реве толкова много просто е бебе на 2-3 месеца,а те са млади родители с първо дете.Аз нямам кой знае колко голям опит с децата,но имам 2-ма племенници.
Всичките ни приятел и познати са женени и с деца,може би от там - не зная.Но от лятото,така ми се е втълпило в главата,че не излиза тази мисъл.
И едно дете може да се гледа с 2 и с 200.
Греша ли в мисленето си,че сме готови да имаме бебе? Аз искам бебе,а той казва че е още e рано.Като причините са , няма пари-то никога няма,още учиш-ами то ще уча още 3 год + 2 магистър,нямаме собствено жилище,ами аз не виждам вариант да имаме в близките 10 години.Какво ще правим с дете,ако останем без пари-ами ще се оправим някак.Ама не,и така оправдани,който май само аз не разбирам.
Историята ми е такава,на 23 съм той на 26,заедно сме от 2007,а живеем заедно от 1 година.Аз уча задочно,пари за семестър ,не ме притесняват.Той е завършил магистърска степен инженер.Имаме си работа,с пари в тази криза не сме в цветущо състояние но,не познавам човек който да е доволен от парите си в тази криза.
Сами се издържаме,с пари без пари,справяме се.За тази година съжителство сме се обзавели сами,с малка помощ от родителите.Разбираме се,обичаме се,не делим нищо,и всичко постигаме сами.Имаме прекрасни родители,който ни обичат и уважават,и в каквото и да е отношение застават зад нас.И винаги са готови да ни помогнат.(Е така ,както го описах изглежда като приказка).Просто си живеем,като нормално семейство
Но на мен ми се иска да си имаме дете,едно малко човече.Нооо,моето момче е на мнение че ако случайно стане е добре дошло,но не се навива да работи по въпроса.Наплаши се с детето на наш близък приятел,че бебето им много ревяло,а то не реве толкова много просто е бебе на 2-3 месеца,а те са млади родители с първо дете.Аз нямам кой знае колко голям опит с децата,но имам 2-ма племенници.
Всичките ни приятел и познати са женени и с деца,може би от там - не зная.Но от лятото,така ми се е втълпило в главата,че не излиза тази мисъл.
И едно дете може да се гледа с 2 и с 200.
. Изчакай, прав е твоят приятел. Идея си нямаш... 
). 
Защото и най-самостоятелните хора може да имат кофти момент откъм работа и т.н. - никой не е застрахован. И колкото и да си самостоятелен, едно е да имаш към кого да се обърнеш в краен случай и съвсем друго - наистина да нямаш. 
