Публикувана: 11 апр. 2011, 16:09 ч.
Последно мнение: 27 апр. 2011, 22:20 ч.

Греша ли в мисленето си,че сме готови да имаме бебе?

23 090
274
1

1
...
5
6
7
...
19
Всички

# 75 13 апр. 2011, 09:12 ч.

Мнения: X

Цитат на: Шунка в вт, 12 апр 2011, 20:31

Освен това - детето е отговорност, но и радост и забава, животът НЕ свършва след раждането, съветите да се "поживее още, преди да имаш деца" предизвиква бурен смях у мен. Някои хора си поживяват и се радват на живота С децата си!

Честно казано и на мен са ми странни доста изказвания тук ...Че едва ли не раждането на дете те вкарва в каторга,вече нямаш личен живот,а си едва ли не роб на детето.....
Откакто чета в тоя форум ,научих доста "истини" за живота ,дето са минали покрай мен, без да ги усетя.... Simple Smile

Като се роди първото ни дете ,бяхме и двамата студенти,аз-на 22,той на 23.
Е,оцеляхме.
И бебешките и детските години на децата ни бяха едни от най-хубавите и веселите в живота ни.
Не че сега ни е лошо,но когато в къщата има детски смях и глъч,имаш сили и желание за всичко.

# 76 13 апр. 2011, 09:24 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Е, стига де, не преувеличавайте. Никой не е казал, че животът свършва след раждането. Но нещата наистина се променят. Едно бебе е сериозен ангажимент и отнема много от времето и енергията на родителите си. Спонтанните излизания с приятели се случват много по-трудно.

# 77 13 апр. 2011, 09:26 ч.

Мнения: 3 882

да , доста неща може да научи човек тук , например , че мъж на 26 не е пораснал , маминият той ...

# 78 13 апр. 2011, 09:36 ч.

Linz
Мнения: 11 630

И мъжете са различни. Много от тях на 26 наистина не са готови да бъдат бащи.

# 79 13 апр. 2011, 09:49 ч.

София
Мнения: 23 835

Цитат на: краси.мира в ср, 13 апр 2011, 09:12

Честно казано и на мен са ми странни доста изказвания тук ...Че едва ли не раждането на дете те вкарва в каторга,вече нямаш личен живот,а си едва ли не роб на детето.....

Ако имаш малко дете и няма баби и дядовци около теб, раждането на дете наистина те вкарва в нещо като затвор - за мен доброволен! Аз вече не си спомням откога не съм излизала с приятелки, може и година да има... То и с мъжа ми не сме излизали само двамата от... ами от преди да родя Peace

На моменти ми е много тежко, много. Липсват ми добрите стари времена, но от друга страна не мога да си представя съществуването без дъщеричката ми.

краси.мира, в момента личният ми живот се свежда единствено до ходенето на работа. Така го чувствам, но не искам да се оплаквам, защото си исках детето и защото имането на дете при нас беше напълно осъзнато и планирано.

Тези, които имат желание за дете, трябва да са наясно с промените, които им предстоят. И да поразмишляват върху въпроса дали са готови за тях.

Аз, когато бях на възрастта на авторката, исках единствено да се забавлявам. Следването ми мина така, покрай купоните и гаджетата Wink

Може би и затова в момента не се чувствам ощетена по някакъв начин - както се казва хубаво съм се наживяла в началото на двайсетте Grinning

Сега съм в по-кротък и спокоен период, и благодарение на детето преоткривам детето в себе си - щото вместо да се лакирам по един час, сега си играя с пластилин за това време!

# 80 13 апр. 2011, 10:05 ч.

Мнения: 7 947

Е, за някои си е затвор. Други - излизат с децата си и пак не са затворени вкъщи-работа. Трети си имат баби. Четвърти детегледачки, пети детски градини. Варианти хиляди.
Аз пък познавам 20+ годишни, които родиха дечица, но пак са само по кафета - я с количка, я без - вечер по дискотеки, просто детето спи при баба си. Не бих ги нарекла лоши майки. Просто са такива Wink

# 81 13 апр. 2011, 10:39 ч.

Мнения: X

Цитат на: РЕНИ в ср, 13 апр 2011, 09:24

Е, стига де, не преувеличавайте. Никой не е казал, че животът свършва след раждането.

Не знам дали аз преувеличавам,но наистина останах с такова впечатгление от доста изказваиня тук...
tonkabonka,и двете деца сме си гледали ние.
Писала съм в дурги теми,че когато бяхме студенти,две сесии само сина е бил при бабите.
Ама две сесии са ....2х20 дни,приблизително,значи около 40 дни общо.
През останалото време е бил с нас,ходеше на ясли ,после на градина...
А малкия и толкова не е стоял при баби .

Но,уточнявам,че аз и съпруга ми никога не сме били любители на щури пиянски купони,запивки или дискотеки по цели нощи,или други подобни.
Винаги сме предпочитали спокойни излизания,в някой ресторант,където можеш да си чуеш приказките и да се насладиш спокойно на вечерта.В такива места децата никога не са били проблем.
А докато бяхме студенти,разните рождени и именни дни празнувахме в една обща стая за етажа на общежитието,т.е. те бяха две големи,в едната си опъвахме софрите,в другата търчаха децата....на техен си купон.Ами ,нямаше по -весел купон от този.... Laughing

Ограниченията или отсъствието на такива според мен зависи от темперамента на родителите.
Ако са купонджии по душа,определено ще им липсват денонощните приятелски събирания.
А на мен ,и без деца когато съм била ,към 23 часа вече ми е писнало в дискотеката....

# 82 13 апр. 2011, 10:43 ч.

Мнения: 4 963

Цитат на: tonkabonka в ср, 13 апр 2011, 09:49

... краси.мира, в момента личният ми живот се свежда единствено до ходенето на работа. Така го чувствам, но не искам да се оплаквам, защото си исках детето и защото имането на дете при нас беше напълно осъзнато и планирано.

Тези, които имат желание за дете, трябва да са наясно с промените, които им предстоят. И да поразмишляват върху въпроса дали са готови за тях.

...

С близнаци и желание за още 1 дете - социалният ми живот далеч не е сведен само до работата - включва излизания, срещи с приятели, заведения, кино, пътувания и т.н.
Според мен, промените са единствено положителни - просто човек трябва да е изцяло готов за тях - и физически, и психически, и емоционално, и финансово.

# 83 13 апр. 2011, 10:54 ч.

Мнения: 12 722

Един е готов на 20, друг на 30, лошото е, че двамата не са готови едновременно.

# 84 13 апр. 2011, 11:06 ч.

Мнения: 4 963

Цитат на: Трещерица в ср, 13 апр 2011, 10:54

Един е готов на 20, друг на 30, лошото е, че двамата не са готови едновременно.

Да, в слечая това е проблемът. Просто трябва и двамата да са готови, защото в противен случай детето ще е в тежест на единия, а другият ще трябва да прави постоянни компромиси.
Въпросът е и двамата да го искат, за да са готови на всичко и после да не се чудят защо и от какво са се лишили и доколко тези лишения са оправдани...

# 85 13 апр. 2011, 11:06 ч.

Мнения: 7 947

Абе какво значи готов??? newsm78

# 86 13 апр. 2011, 11:12 ч.

Мнения: 4 963

Цитат на: viliko в ср, 13 апр 2011, 11:06

Абе какво значи готов??? newsm78

Да си сигурен, че няма да съжаляваш при свършен факт, защото не винаги отглеждането на едно дете е само радост и забавление.
А децата винаги си искат своето и просто безотговорното им създаване е характерно за една по-мургава част от обществото ни.
Самата авторка си задава въпроси - т.е. не е напълно готова, а просто има желание, което е само предпоставка.

# 87 13 апр. 2011, 11:13 ч.

варна
Мнения: 1 269

Според мен никога не си готов за това .Почти съм сигурна ,че всеки малко или много като разбере че чака дете (-колкото и да е планувано и желано )изпитва някаква паника макар и лека.Никои не се е родил научен да бъде родител.

# 88 13 апр. 2011, 11:16 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: azaf в ср, 13 апр 2011, 11:12

Цитат на: viliko в ср, 13 апр 2011, 11:06

Абе какво значи готов??? newsm78

Да си сигурен, че няма да съжаляваш при свършен факт, защото не винаги отглеждането на едно дете е само радост и забавление.
А децата винаги си искат своето и просто безотговорното им създаване е характерно за една по-мургава част от обществото ни.
Самата авторка си задава въпроси - т.е. не е напълно готова, а просто има желание, което е само предпоставка.

Въй, това пък как става сега Joy

В нищо не съм била сигурна никога, нито днес съм!

mimenceto123 - също така хората разбират дали са готови именно когато го проимат детето, щото иначе на ум е едно...

# 89 13 апр. 2011, 12:15 ч.

Пловдив
Мнения: 2 748

Още нямам деца, тоест само го чакам засега Wink

но се подготвям, че няма да е лесно, и то не само заради финансите, но и мираж би било да очаквам да си излизаме както преди, имам предвид онези "излизания" извън града и за уикенда. Но като вземаш решение, поемаш отговорност. За себе си съм решила, че "наживяването"не може да се засити и ако чакам да го заситя, ще се увлека и годините ще си минат покрай мен, а искам прибирайки се вкъщи, да чувам как едни малки крачета правят "тупур-тупур" в желание да ме посрещнат на вратата Praynig

На почти 28 съм, завършила съм и съм работила, но това каква сигурност ми дава ? Ще ми отхвърлят CV-то, знам, като съм с деца, и въпреки всичко искаме.

Та по темата да резюмирам: от поста на авторката се усеща, че иска, ама не е баш готова на 100 %, но не мога да я обвиня, защото няма по-свято нещо от това да искаш дете. Обаче щом мъжът още не е готов, не бива пък да е насила. Или да изчакат, не са престарели, или не е това мъжът. За съжаление, има мъже, които от егоизъм лишават от дете партньорката си, особено ако тя вече е около 40-те, имало е такива теми.

Препоръчани теми

Болката и промяната след всички удари.

Половинка зодия Лъв

За секса и бременността

Помощ - срамно ли е да си я поискам?!

Причина:

Причина: