За приятелите на децата ни.

А точно сега ни е рещаващата година.Кандидатстване след 7 клас.

Винаги е по-добре да се поотложи секса, но нищо лошо няма в приятелството и една платоническа връзка. Все пак когато ѝ е за първи път едва ли ще се хвърли веднага. Ще трябват повече чувства, повече време за да може да се развие любовта, чак после може и да се замисли.

Добре де, щом сте 7ми клас, кога пък й остава толкова време за това гадже . Все си мисля, че сигурно времето й е достатъчно добре уплътнено, толкова, че на това гадже да му писне от толкова много нейни ангажименти и сам той да се откаже Но пък това може да доведе до други "тежки" последствия от типа - гледане в една точка, самосъжаление, вглъбяване и намразване на ученето, като причина за евентуалната раздяла оххххх не е лесно Ако ти следиш точно разписанието й от и към училище и разните там уроци, ако си сигурна, че е на уроци, а не с него, ако вечер не позволяваш да излиза, мисля си би могла до известна степен да контролираш ситуацията, без да се издаваш, така хитричко малко. Даже ако трябва й измисляй ангажименти от сорта - да приготвим заедно вечеря, да идем до магазина, да излезем на разходка съб и неделя,въобще да й запълваш и малкото свободно време с неща, които ви е приятно да правите заедно Хитрувай без да те усети (това естествено е просто нахвърляне на идеи, ти трябва да прецениш, кое е най-удачно )

благодаря за съветите.Не,вечер не излиза,само през деня ,не винаги, и то с приятелки уж,но какво става.-разделят се с приятелките и хоп-с гаджето.Поне така мисля

По-добре недей да се месиш директно там където никой не те е канил, ако го направиш само ще се отчуждиш от дъщеря си и единствено след като скъса с приятеля си ще си възстановите връзката. По-добре се сближи с нея, като приятел, трудно е, но с търпение става. И ти ѝ споделяй по-интимни неща, не само тя да говори, така може и да се отпусне и да обсъди приятеля си с теб. Няма лошо да има приятел, важното е какви ѝ са плановете за него.

bonirait, връзката сама по себе си не е притеснителна. Не във всяка връзка на тази възраст има секс, дори е по-скоро изключение.
Аз бих била по-притесненена от това, че не споделя. Момичетата, особено в тази възраст, трябва да имат по-близък контакт с майката - според мен.
Голямата ми дъщеря е на 18 и сме провели откровени разговори по най-различни въпроси и конкретни ситуации. Взаимното доверие в тази възраст е много важно!

Пак ме шашкате. На 13 не може гадже, на 23 няма да може брак, че е рано, на 33 няма да може бебе заради кариерата. Момичето е на 13 години, не на 7, какво толкова ненормално намирате в това, че има гадже? На колко да "проима" на 30, че тепърва да почне да се учи колко са гадни мъжете и така да откара до 55, докато ги изучи с манастирски добродушната и наивна своя душица?
Разбираемо е да се притесняваш за дъщеря си, но такива ревниви сцени като хитруването, което се предложи по-горе - разбирам, че не е чак толкова буквално, колкото изглежда, но на 13 години не може да я завреш вкъщи да учи по 5 часа и за десерт да готви с мама. На тези години вече даже им е късно да започват малко по малко да отделят личния си живот от общия семеен с мама и тати и най-голямата глупост, която може да направи един родител в това време, е да се навре там, където не е канен.
Най-добре според мен ще е през 2-3 вечери да я питаш как е <име>, в никакъв случай не говори за него като за нейн някакъв си (примерно "Как е гаджето ти?" ще я издразни също толкова, колкото ако й се разровиш в чантата да търсиш цигари, дори повече). Ако се оплаче нещо, тогава да се подхваща темата. Но никак не е добра идея да викаш да изпиете по кафенце на терасата и да почваш да показваш, че "и мама ги знае тези неща с гаджетата, и аз съм била на 13, ама тогава беше едисикакво".
Такива неща изглеждат открито вмешателство и налагане на родителската воля, и то точно в началото на периода, когато тази родителска воля трябва да се споделя, а не налага. Трябва да й позволиш да изгради собствената си представа за света, а не да се лута между нещо, което й казва собственият й разум, и нещо, което мама била казала, когато дъшерята е била на три годинки.
Не искам да обидя никого, да не се засегнете Според мен на 12-13 трябва да започне излизането от живота на децата, вместо като ревниви съпрузи да ги следите къде и какво правят. Те не са идиоти. Ако има проблем, вас ще потърсят, но тепърва на 13-годишен тийн да обяснявате нещата от живота (както вие ги виждате), че да не се провали в нещо - е доста късно.

onnche-бонче, принципно си права, но звучиш като по учебник. 
В реалността не винаги се получава така както го искаме и предвиждаме.
П.П. Извини ме, ако говориш от личен опит като родител.

Говоря от личен опит на жертва на завиране на какви ли не носове в живота ми и сега (на 24 съм).
А за учебника - старая се да се изразявам по-"ненаучно", но пък и се дразня откровено на уж добронамерени съвети да продължава ровичкането в живота на възрастен човек. Човек над 13 според мен си е баш възрастен, най-малкото поема отговорност за действията си. Може да не е преценил правилно обстоятелствата, но това не значи, че не е отговорен за резултата от своите действия. Колко уж възрастни правят грешки също от кофти преценка на обстоятелствата. Едно такова поведение и опити да се повлияе на такова нещо в такава възраст ще избият по-късно в грешки в личните отношения.
Още по-малко пък притеснен родител може да има претенции, че има супер обективен поглед върху живота на 13-годишна личност и какво е най-добре за тази личност.
Все си мисля за крайните проявления на такава "загриженост" - разни мамчета с болни амбиции карат 25-годишните си дъщери да правят аборти, за да не си съсипят кариерата заради бебе, дори знам и за майки, които даваха лекарства и разни отвари тайно за помятане... Както и да е, просто ми прави адски кофти впечатление и още по-кофти асоциации за една по-късна възраст
Пак казвам, не искам никого да обидя

Седнахме и поговорихме доста сериозно. Обеща повече да не крие нищо от мен и да споделя ("и без тва даваш по-добри съвети от компанията", каза  )
Колкото до съвета за уплътняване на времето - не ходи на уроци по българрски или математика, през уикенда излиза и двата дена, през седмицата обаче - не, особено когато е втора смяна. Има много свободно време и го прекарва със "компанията" си.
Понеже се спомена - момчето още не си е правило "сефтето".
Благодаря за отговорите досега  

Дъщеря ти е златна
Въпреки всичко май комуникацията между родители и тийнове напоследък се е подобрила. Преди 10 години беше голямо постижение подобен разговор при масовото семейство.

 onnche-бонче, нямах предвид изказа ти, а чувството, че говориш не от личен опит, а теоретизираш.  
Неизбежно е, когато застанеш от другата страна /родител/ да погледнеш под малко по-друг ъгъл на ситуацията.
И "крайните проявления" са вредни и двете посоки!
Впрочем на 13 не могат да поемат отговорност за действията си, 18 е законово определената възраст в България.
bonirait , радвам се за вас! Разговарайте повече!

Аз не говоря за законово поемане на отговорност при престъпления (там е съвсем друга хава), а за отговорен секс например... Или отговорно готвене, гледане на малкото братче/сестриче, простиране на дебело яке само с две хлабави щипки при силен вятър и други такива уж несериозни неща, но много благодатни за овикване "ей, пак не си го свършил като хората" или "много си малък/а". Особено последното.

Ужас, половината от предния ми пост се е изтрил.
Те ходят от 1-2 седмици, доколкото разбрах и между тях е имало някакъв физически контакт вече за толкова малко време. Страх ме е да не е станало нещо повече преди да е имала време да ми каже, че нещата тръгват натам . По принцип дъщеря ми е решила да се пази до сватбата, но знаете как мислят тийнейджърите, когато хормоните в един момент им дойдат в повече - например докато са на разходка или нещо такова.  
А вие как бихте реагирали в такава ситуация?
И колко врме трябва да мине, преди да поискам запознаство с момчето?

Не ти ли каза какъв е този физически контакт?
Може да е целувка,прегрътка,не се шашкай.
Запознанство с младежа аз бих искала сега,след като вече ти е споделила за него.
Онче бонче, родителите не си завираме носовете в работите на децата,а се опитваме да сме близки с тях.Когато трябва обаче,не само си го завирам ,ами и хапя.
На 13-14год. отговорност може да поеме за много малко неща в живота си ,тук не става дума за битовизми.
Щом майката се е притеснила,значи е сериозно.