Споделете 160

Днеска в колата около час с кеф слушах колежански рок. Не зная дали има такава категория, ама подборката ставаше за саундтрак за "Американски пай" 1.  Ако не беше и точно това, апропо.

То че ми беше хубаво - беше, ам дали не ме прихваща някоя мъжка възрастова криза? На средната, на предната възраст, на реализацията и какви там още имаше?

Споделяв синьо небе ( е добре де и облаци има) и слънце.... 
Чудя какво ме спира да прекрача всички граници на доброто държание и да направя нещо точно както го искам... Ама пусто,че винаги ме е било страх от публичен резил....

  Ако няма да скачаш гола във фонтана-давай Чувствам се прекрасно, откакто почнах да обръщам повече внимание на импулсите си

Казус: Забелязвате хубав мъж на автобусната спирка. Той очевидно също ви забелязва. (То и по принцип на спирката в тоз по-късен час нямаше повече от 5 човека де  ) Идва вашият автобус, момчето също тръгва да се качва. Аз (е те тука вече се разбира, че казусът е мой), качвам се аз пъргаво от последната врата и се настанявам почти на последната седалка при почти празен автобус. Качва се той от средната, пак ме поглежда и тръгва в моята посока, но тогава вече аз да се направя на недостъпна се заглеждам разсеяно през прозореца и се правя, че не го забелязвам. Той сяда на седалката пред мен, но все пак така шах-матно и може да ме вижда с бялото на окото. Така пътуваме си, аз се правя на разсеяна, то наоколо други хора няма седнали, така че няма и какво да правя освен да зяпам през стъклото и да го оглеждам в гръб доколкото е възможно. Хубав мъж, несъмнено. През цялото време си мисля сега дали пък това не е Той, дали няма да слезе на моята спирка нарочно да се запознаем и други от сорта глупости в главата ми. Е, идва моята спирка, ама ни слезе с мен, ни нищо - продължи си.  Ама то и аз като се направих на незаинтересувана като се качваше...Та мисля си бихте ли, трябваше ли да се усмихна поне, да направя някакъв друг невербален знак, абе изобщо...или даже някаква крачка, предвид, че в задната половина на автобуса почти друг човек нямаше. И редно ли е или ако той наистина е заинтересуван и смел ще направи някаква първа крачка...Чудя се, защото този беше хубав мъж наистина и в такива моменти винаги си казвам - ето сега от кумова срама и предразсъдъци нищо - а може това да е Той...и край...или може би ако е Той, пак ще се срещнем (надявам се не след 10 години  ) Та, вместо тема, размишлявам си на глас тук...

Много сложен казус, Естерче.
Моята теория е, че по стотина пъти поне на ден променяме съдбата си за в бъдеще. Дори и навярно, ако цял ден не правим нищо, примерно ако проспим един ден.

ester Да беше междуградски този автобус... В такъв, градски, не вярвам, че щеше да ти хареса да те заговорят, пък, било и хубав младеж. Някак, неестествено е. Може би преди 20 години щеше да е романтично и осъществимо, но сега любовта минава първо през Интернет. Хората по улиците са твърде непознати, не си си чатил с тях /а дали наистина не си чатил с тях/, не им знаеш приятелите, аватарите, любимите песни и филми, какво харесват и за какво се борят, рисковано е.

Естер, аз бих се усмихнала Ако и той е разсъждавал като теб - ето ти разминаване.
Усмихни му се(ако го срещнеш пак), дори и нищо да не се случи, мисля, че така поне си направила опит.
Тук хората винаги се усмихват, поздравяват, любезни са. И това не значи, че търсят флирт.

Не съм сигурен, че смел, сеответно страхлив е точната дума. Има смели и срамежливи мъже.
Ако Бояна е права, трябвало да му кажеш - Здравей, във Фейсбук съм едикояси, искаш ли да си чатим?
И след три месеца да си чукнете среща на началната спирка.

Естерче, препоръчвам ти този филм

Да, а пък тук сякаш е задължение в градския транспорт да си намусен или да пееш (по историята с хепи бърдея, на която много се смях). В случая беше едно такова празно, спокойно в автобуса и сякаш предразполагаше към запознанство, но то като нямаше и задръствания бързо-бързо се прибрах и докато се начудя дали-или нещо да направя, трябваше да слизам. Мислих си и за фейса, да го попитам на слизане как му е профила, ама реших, че може хептен да си отрежа квитанциите ако го сметне за твърде нахално, както и си е всъщност.

И това си помислих, че пак трябва някой ден да закъснея с толкова на работа, че да се озова по това време на спирката, защото всяка сутрин и вечер като се прибирам с автобуси в почти едно и също време, хората са едни и същи. Днес извънредно окъснях и .... Та може би той е от тази вълна, два часа по-късно 
Ще видим, но ако го срещна втори път, ще го приема като знак и няма да му се размине без .. усмивка 

Фреш, благодаря, страхотен филм, който ще си припомня, че съм забравила.
Любимото ми видео на Before the dawn е от него.

Естер, и аз като теб бих реагирала, колкото и да ми е харесал. То градския автобус не е много предразполагащо място за запознанства. Пък кой знае, може да има и други случайни срещи...

Филмът на Фреш е хубав

Ести, хич не се задълбавай в думичката "Ако". С нея си вкарваш грешни мисли в главата.
Ако   е писано някъде във вселенската памет-ще се получи нещо, или ще се возите отново в автобуса , или ще е Мъжът на живота ти.

Есте, аз всеки ден пътувам с един красавец, дори адски подозирам къде работи и знам, че е програмист дори (без да си говорим, то му личи). И всеки ден блея в тоя човек и си викам - сериозно, може ли да е толкова хубав  И от 2-3 седмици някъде започнах да забелязвам, че той винаги а) се качва с гаджето си, б) винаги хвърля фас на улицата (!!!!!!!!!!!!!!) преди да се качи , тя също.
Ми не ми е толкова хубав вече  Айде нея можех и да я преживея, щото нито съм имала намерение да се запознавам, нито нищо, ама фаса....

Одма се ухилвам или давам нишан..но ,ако беше преди 10 години,де.На сегашната си достолепна възраст не ми пречи да се разговоря с някой,пък било и то в градски автобус.
И не, не смятам,че любовта е първоначално и единствено интернетна.

Тоз интернет верно ни е промил мозъците...щом и мен ми минаваше през главата да изтърся нещо от сорта на това, че бих се радвала да се запозная с един симпатичен мъж офлайн и то в автобус...ама не знам за него, но толкоз смелост не събрах, а и все се контрирам сама - нека той направи първата крачка, де...Ще видим, ще видим. Беше спортен тип, с раница се движеше, висок, силен толкова колкото по мой вкус съвсем, симпатичен с красиви мъжки черти и с чуплива към къдрава коса, леко набола брада тип кежуъл. Ще се оглеждам.