Замисляйки се над тази фраза, си давам сметка, че в България никой не държи на стандартите. На никакви стандарти. Нито в общуването /етикет е мръсна дума или в най-добрия случай - буржоазен предразсъдък/, нито в производството, нито дори в изискванията към себе си.
Масово у нас не се зачита чуждото право на спокойствие - вдига се шум по всяко време, пече се по терасите; деца викат и крещят, но никой не ги моли да намалят децибелите; абитуриенстките балове и сватбите са в повечето случаи еманация на пролетарска неудовлетовреност; в служебните отношения чуждото време рядко се цени; а за понижените стандарти в хигиената що теми имаше дори тук. Списъкът е неизчерпаем.
Наистина ли е толкова трудно, невъзможно, болезнено дори, да се придържаме към някакви общостоустановени норми на поведение и общуване? Стандартът мръсна дума ли е?