За стандартите

  • 45 798
  • 999
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 1 744
В сериала Даунтън Аби има сцена, в която икономът Карсън се тревожи по повод липсата на някаква част от сребърните прибори и че за вечерята с високопоставен гост му липсва един мъж-сервитьор. Управителката на прислугата се опитва да го успокои с думите, че по време на война /Първата световна/ може да се допусне не всичко да е толкова точно по правилата. На което икономът Карсън отговаря: “Спазването на нашите високи стандарти е единственият начин да покажем на германците, че сме по-силни от тях.”

Замисляйки се над тази фраза, си давам сметка, че в България никой не държи на стандартите. На никакви стандарти. Нито в общуването /етикет е мръсна дума или в най-добрия случай - буржоазен предразсъдък/, нито в производството, нито дори в изискванията към себе си.

Масово у нас не се зачита чуждото право на спокойствие - вдига се шум по всяко време, пече се по терасите; деца викат и крещят, но никой не ги моли да намалят децибелите; абитуриенстките балове и сватбите са в повечето случаи еманация на пролетарска неудовлетовреност; в служебните отношения чуждото време рядко се цени; а за понижените стандарти в хигиената що теми имаше дори тук. Списъкът е неизчерпаем.

Наистина ли е толкова трудно, невъзможно, болезнено дори, да се придържаме към някакви общостоустановени норми на поведение и общуване? Стандартът мръсна дума ли е?

# 1
  • София
  • Мнения: 15 163
Да. Ако държиш да спазваш стандарт по какъвто и да е повод масата подскача и започват епитети от превзета, през вманиачена, до неща, които стандарта за добър език не ми позволява да цитирам. 45 години соц са ни довели до тук. Буржоазните отживелици вече са изцяло срамни. гордо е да си беден, необразован и прост, това означава, че си честен, откровен и добър човек.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Дали няма някакъв шанс за промяна?

# 3
  • София
  • Мнения: 15 163
Дали няма някакъв шанс за промяна?
Има, разбира се, това не се случва за първи път в историята, здравите сили винаги надделяват, защото без тях няма оцеляване. Виждам, че като нещата тръгнат зле, дори в личен план хората добре се ориентират кой ще спази стандарта, който ще им помогне или евентуално ще ги спаси.

# 4
  • Мнения: 28 657

Кой или чий стандарт?
БДС отдавна няма, сегашният е пародия.
За моралните стандарти... И такива няма. Едно време обикновено са били налагани силово от религията или Партията, които и да са те. Сега нито религиозните, нито партийните норми диктуват етичните норми на обществото.
Остават индивидуалните. Даже не са и фамилни, при това категорично откъсване и отричане на корените.
При това положение, какво друго може да се очаква?

ПП Пусни една тема "Ако настъпите/бутнете/прередите някого, без да искате, ще се извините ли?" и гледай сеир. И без това скоро не е пускана.  Mr. Green

# 5
  • Мнения: leet
Така е по-лесно. Забравяш усилието, което спазването на дадени ограничения (а стандартите и възпитанието предполагат ограничения) изисква.

Не съм много съгласна, че соцът е виновен. По-скоро е до народопсихология. Нация от индивидуалисти, на принципа - "на мене ша ми казва той". Повече съм склонна да го припиша на ориентализма и игото, които са ни лишили от аристокрация в класическия смисъл на думата, която да бъде пример за масите. Все сме били лутаща се нация последните векове.

Друг важен фактор е един друг стандарт, но на живот. Луксозният живот и този на принципността (споменатият пример) изискват наличие на добра материална култура. А битието определя съзнанието.

Не, стандарт не е мръсна дума, но пък е лукс, който не всеки може да си позволи.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Не съм съгласна, че за да си възпитан е въпрос на средства.

Но определено в коптор по-трудно се става аристократ по душа.

# 7
  • Мнения: X
Хубав въпрос, Богиня.
Мисля, че ще си остане риторичен обаче.
Необходимо е едно определено ниво на самоуважение най-вече на обществото като такова, за да може да говорим и за стандарти и спазването им.
Ние още не сме се освободили от робството като цяло.
Много ми е болна тази тема, много...

# 8
  • Мнения: 12 472
Не обичам общите стандарти, а и не вярвам в тях.
Хората са твърде различни, за да се очаква от тях да успяват да се уеднаквяват, щото така трябвало..

# 9
  • Мнения: 3 447
45 години соц са ни довели до тук.
Не знам дали соцът е виновен. Аз съм получила възпитанието си по време на соц-а (а и повечето от нас, предполагам). За разлика от сега, тогава освен вътрешносемейни, имаше и обществени стандарти на поведение. В крайна сметка напътствията (или както там се водеха) за чавдарчето и пионерчето бяха точно това - правила за някакво нормално, взаимоуважително поведение в обществото.

# 10
  • Варненска клюкарка
  • Мнения: 16 298
.

Последна редакция: пн, 10 сеп 2012, 10:48 от Беллора

# 11
  • София
  • Мнения: 15 163
45 години соц са ни довели до тук.
Не знам дали соцът е виновен. Аз съм получила възпитанието си по време на соц-а (а и повечето от нас, предполагам). За разлика от сега, тогава освен вътрешносемейни, имаше и обществени стандарти на поведение. В крайна сметка напътствията (или както там се водеха) за чавдарчето и пионерчето бяха точно това - правила за някакво нормално, взаимоуважително поведение в обществото.
Така е, но тогава въведоха стандарта да е лошо да си буржоа и да отговарящ за себе си индивид. В тоталитарните общества винаги има ред, затова са тоталитарни, но след това са като деца останали без родители, а родителите им не са ги научили на нищо освен да слушат.

ПП Аз съм родена по време на соц-а, но в никакъв случай нямам соц възпитание, корените ми са други, традициите се предаваха и тогава, както и днес ги предаваме на децата си.

# 12
  • Мнения: 3 447
ПП Аз съм родена по време на соц-а, но в никакъв случай нямам соц възпитание, корените ми са други, традициите се предаваха и тогава, както и днес ги предаваме на децата си.
Знам, че ще прозвучи невъзпитано, но допускам, че твоето несоц възпитание не е кой знае колко по-различно от моето соц - да поздравяваш, да благодариш, да уважаваш възрастните, да отстъпваш място и ред на хора в нужда, да пазиш чистота, да не вдигаш шум и изобщо да не натрапваш присъстивето си на околните по какъвто и да било начин - звуково, физиологично или парфюмно, все тая.

# 13
  • София
  • Мнения: 15 163
ПП Аз съм родена по време на соц-а, но в никакъв случай нямам соц възпитание, корените ми са други, традициите се предаваха и тогава, както и днес ги предаваме на децата си.
Знам, че ще прозвучи невъзпитано, но допускам, че твоето несоц възпитание не е кой знае колко по-различно от моето соц - да поздравяваш, да благодариш, да уважаваш възрастните, да отстъпваш място и ред на хора в нужда, да пазиш чистота, да не вдигаш шум и изобщо да не натрапваш присъстивето си на околните по какъвто и да било начин - звуково, физиологично или парфюмно, все тая.
По време са соц-а като поздравиш човек в някоя сграда беше обичайно той да те гледа като отровен. Също беше обичайно да си миеш колата пред сградата, в която живееш, а пред нея да седят мъже по потници. Само например, та който е възпитан в това, а такива хора има много определено не е възпитан като мен. Аз съм възпитавана от дядо, който не излизаше от дома си без да е облечен в костюм, а представата му за спортно облекло беше да е с пепитено сако и фишу вместо вратовръзка. Та соц стандартите и не- соц стандартите сериозно се отличават, не само в облеклото, а в степента на уважение към себе си и останалите. Ако щеш и в представата за чистота, която за мнозинството се измерваше в къпане в неделя, а за други в душ сутрин и вечер. Мога да ти давам много примери, но спирам до тук, защото се опасявам, че написаното от мен ще се приеме за надменност, а не това е идеята на примерите. Лошото е, че всички имат соц стандарта за невероятно и непостижима днес висота, което говори още по- лошо за стандартите, които имаме днес.

# 14
  • Мнения: 3 447
Аз съм възпитавана от дядо, който не излизаше от дома си без да е облечен в костюм, а представата му за спортно облекло беше да е с пепитено сако и фишу вместо вратовръзка.

Ха, какво съвпадение, и аз съм възпитавана от дядо, който не излизаше от вкъщи без да е облечен в костюм и гладко избръснат (колкото и да му беше трудно в последните години с Паркинсон), а представата му за облекло за вилата беше светъл ленен костюм и шапка панама. Комунист. Иначе описаните от теб неща с потниците и т.н. ги виждам сега, но вероятно съм живяла в някаква соц саксия, не знам.

Общи условия

Активация на акаунт