Емоционално се срути детето, пита ме "Защо ме водиш на място,където ме удрят без да съм направила нищо??" Обяснявах,че има деца, които не разбират още всичко, реагират спонтанно, не се замислят.....ОБАЧЕ.....
Ясно ми е, че вербалната комуникация в първата група няма как да е съвсем развита, има деца, които са си още бебета, реагират с действие на въпрос, има хапещи, скубещи, биещи....
Самата госпожа ми каза,че детето ми е за втора група,но няма как да стане преместване.....
Резултатът-детето започна да не спи нощем,събужда се и ме търси, плаче , разболя се-сигурна съм ,че емоционалното състояние е от голямао значение за имунитета.
Та така,тъй като си имаме и момиченце на годинка и половина,така че още съм в майчинство, реших да спра градинарката от градина.Ще изчакам да стане на четири, предполагам,че тогава взаимоотношенията на децата ще са на друго ,по-адекватно ниво.
Не мога да приема доводи от рода,че детето трябва да свиква на всичко.На какво да го свиквам, да търпи удари, или да удря!! Няма как две жени -учителка и леличка да се справят с 30 деца на възраст две и половина-три години,
това е мое мнение,не задължавам никого с него
Хубава вечер......