Първи ден на градина

Да, много познато 
Синът ми също много плака, поне месец.  Всяка сутрин.  Исках да плача с него, много ми беше мъчно.  Децата чувстват раздялата и се страхуват от всичко ново и от всяка промяна.  Искам да ти кажа, че всичко това е нормално.
Аз водех малкия на градина и оставах с него поне 10 мин. докато се заиграе.  Казвах му, че мама ще се върне да го вземе и няма да го оставя там.
Вечер като го прибирах пак оставах малко да ми покаже играчките и столчетата, масички ...
Казвах му, че ето как го прибирам всяка вечер и няма да го оставя сам.
Постепенно той свикна.  И не само това, стана самостоятелен и по жив.  Мисля, че факта, че се пребори с страховете си му помогна. 
Все пак всичко това формира характер.  Все още има дни в които иска да остана и да си играем, може малко да похленчи, но нищо сериозно.
Виждам промяната в него.  Всяка вечер преглеждаме рисунките от градината и казвам Браво!  Той е щастлив и ние сме щастливи.

Не се притеснявай.  Всяко ново начало и всяка промяна са трудни както за децата така и за нас.

Не се притеснявай-ще свикне. Трудният период ще трае поне 2 седмици, после постепенно ще разбере, че винаги ще ходиш да го взимаш, че не е изоставен на това ново място. Най-трудни са трети-четвърти ден. След това при всяка ваканция или по-дълго отсъствие от градина се започва с плач, но после се приобщават.

Да пробвам утре да поседя малко с него - 10-15 минутки, да го изчакам да се заиграе, днес като се разплака, госпожата го вдигна и ми каза: "По - добре тръгвай, че става по - зле като си тук", ама да взема утре да поседя с него малко, може по - леко да го приеме 
Значи да очаквам плач още една две седмици примерно, и би трябвало постепенно да намалява плача и да ходи с желание ? Ако му харесва, разбира се...
Така и не мога да разбера дали му е хубаво да е с децата, или не.
Учителките казват, че се заиграва с две от децата, но той не ми говори нищо за децата там 

И двете ми деца реагираха различно-дъщеря ми си ревеше с цяло гърло,докато синът ми само пълнеше очичките със сълзи и мъчително преглъщаше(направо е ужасно).Хубавото е ,че децата бързо свикнаха,иначе за родителя е зле,измъчваше ме чувство за вина .

Всичко ще стане постепенно.  Пробвай различни неща и ще прецениш кое е най сполучливо за вас.  Според мен лично, децата имат нужда от деца.  Така се учат на най различни неща които ще им послужат в живота.  Всяко дете е различно.
Моят син стана много общителен и свикна с децата.  Виждам в него, че се развива и чувството за собственост и как да отбранява мнение и предмети.
Свиква се с всичко, просто трябва време и търпение.

Мисля, че не е правилно да стоиш при него в градината-така той свиква винаги да те очаква там.

Как разрешават да стоите при децата си?Нашата градина е с интерком,звъниш ,госпожата поема детето и чао долу на вратата.

В градината има 4 различни класа с по 20 деца.  На входа има код с който влизам.  Оставям го в класа му.  Между 7 и 8 родители водят децата.  Аз съм винаги там в 7 и имам 10 мин да поседя с него на двора или пред стаята (от която се излиза на двора).  Пълно е с деца и родители. 

Е, в тази градина няма проблем, пък и първите дни нали му носиш багажче, та специално в нашата градина не е проблем да поседиш малко с детето, утре ще опитам да поседя и ще видя как ще стане.
Когато го привиквах да го оставяме у майка ми, първите дни ходехме двамата, но аз по - скоро за фон, целта ми беше да свикне с другата къща, с баба си и постепенно с влизането у майка ми - той я хващаше за ръка и почваше да ми вика Чао  Затова мисля, че ако и в градината така направим, ще му е по - лесно, но няма как да стоя с него часове, но поне първите 10-15 минути докато се заиграе с нещо 
Майка ми ми разказа, че когато аз съм била дете и ме е водела на градина, тогава първите дни се е ходело за по час два и с майката на детето. Тя го оставя и стои отстрани, един вид все едно го води на площадката в парка, то си играе и след час два се прибират. След няколко такива водения детето вече познава децата, мястото, учителките и е лесно да забрави за майк си, но пак първите 10-тина дни се е вземало детето наобед. Това е доста по - мек и щадящ вариант според мен, но за жалост няма да стане в тази градина, а предполагам и другаде.

Мислиш ли, че е така 
Де да знам, мисля си че той се разплаква не толкова от факта, че си тръгвам, щото аз от повече от година го водя у майка ми, обръщам се и си тръгвам, тази гледка му е позната и не е проблем, той се разплаква, защото не познава жената, която го държи за ръка, не познава мястото, чуждо му е.
Затова мисля, че ако види, че аз съм там и спокойно се заиграе с нещо, няма да се разплаче като види, че тръгвам.

Без да съм чела другите мнения, и без детето ми още да е тръгнало на градина искам да кажа, че за мен е изумително как в България се приема за нещо съвсем нормално плачът на едно дете, измерва се не в степени на нужда и сърцераздирателност, а в дни, месеци и килограми и е сякаш едно необходимо и неминуемо зло, без което не може.

Проблемът за мен е, че няма практика родителите да остават 1-2-3 седмици с детето в градината, докато то се адаптира плавно и без стрес, и да му се даде възможност да (въз)приеме новата среда - интериор, деца, педагози. Оставено от раз без майка си или близък човек, на който може да се довери и да потърси, ако се почуства уплашено, самотно, отегчено или каквото се сетиш е доста драстично, особено за 3 годишно човече. Как така "тръгвай си, че с тебе е по-лошо"?! Що за отношение...

Ако е възможно оставай с детето в градината, поне до тогава, до когато почувства по-близки чисто новите учителки, така че да не се съпротивлява, когато те се опитват да го успокояват. Защото в момента детето се съпротивлява първо на това, че е оставено само в непознатата среда и второ на това, че някакви непознати жени (към които в най-добрия случай има неутрално отношение) му казват как да се чувства и какво да прави.
След като ги почувства една идея по-близки, тогава ми се струва малко по-приемливо дори и да помрънка при тръгването, да се спазарите с детето нещо, да му кажеш, че може да ти се обади по телефона през деня ако му домъчнее и да го оставиш на жените, които вече няма да са толкова страшни.

Не искам да звуча упрекващо - не и теб   , упрекът ми е изцяло към системата. Просто у нас е прието раждането да е брутално, да ти бият шамари в родилното, после бебето да реве до посиняване, а ти да му показваш кой управлява, отивайки през 2 стаи в трета, след това в градината "да плаче, докато се научи, айде нищо му няма, ше свикне" и т.н. в прогресия цял живот.

Ако имаш много големи вътрешни колебания и усещаш силна съпротива към случващото се може би трябва да потърсиш градина, която е по-близка до светоусещането ти?
 

Едит: Писала съм едновременно с последните ти 2 отговора

Опитах за първи път да я пусна на детска, когато беше на две години, да- на детска, не на ясла. Моята леля/един вид нейна баба/ беше в тази група и реших,че ще й е лесно да свикне. Уви, не - беше като залепена за леля ми и изобщо не се сближи с дечицата. Спрях я след един месец и когато беше на 2.5г. я записах в друга детска, заедно с братовчед й в една група, година по-големи дечица.
За 10-ина дни спряха сълзите на тръгване и започна дори да иска да ходи и в почивните дни.
Когато дойде септември и си тръгна с нейния набор, имаше пазарлъци само първите дни, но просто беше почивка два месеца и това си е правило при започване на новата година.

Колко голямо е детенцето ти - виждам в подписа 2008 - навършени 3 г. има ли? Може да се опиташ да измислиш някоя ангажираща история, като седиш в групата му. Например някое мече се е разболяло и той трябва да се грижи и да го пази, защото е по-голям и да му дава да яде или нещо в този дух, така че да е заинтригуван да остане в групата. Това като много бегла идея - предполагам ще се справиш по-добре да му привлечеш интереса към неща в занималнята им.

Ами роден е октомври 2008, значи сега края на април ще навърши 2 години и 6 месеца.
Ще ми се да опитам да остана и да го заиграя, той иначе много обича да си реди кубчета, да рисува, да си играе и като се залиса е много съсредоточен в нещото, което прави 
А и с деца обича да контактува, когато отидем в парка, търси децата, веднага се включва в игрите и само периодично поглежда дали съм там където ме е оставил, на пейката примерно.
Ще говоря с учителките и ще видя какво ще кажат ако поседявам мъничко с него сутрин.
Аница, аз се надявах да е по - лесно, защото наше съседче ходи в същата група на градината вече 1 месец и много й харесва, та той знае, че тя е там, като го заведох вчера специално го заведох при нея, да я види, защото всъщност нея я познава, но вечерта като го вземах учителките бяха учудени, че се познават, изобщо не са се приближавали един до друг, изобщо не са играли заедно двете деца. Това е много странно, та те в неделя играха почти цял ден заедно, бяхме у съседката ми на гости от 10 до обяд и после пак следобяда. Познават се от съвсем малки бебета, тя е детето с което по принцип го събирам да играе, пък на градината дори не е показл, че я познава.
Това много ме озадачи, аз се надявах, че нейното присъствие там ще му помогне 

Не се кори толкова много.  Моят син започна градина като беше на 8м.
Не излезе правилно и му взех гледачка.  Започна отново когато беше на 1.5г
Не ми хареса градината и пак гледачка.  Отново опитахме сега Януари месец в Монтесори.
Вече беше настроен по добре от преди и за 2 седмици заобича градината.
Там имат зайчета и патета и аз носех морков за зайчето да го храним заедно след градина.  По този начин мисля, че беше по лесно. 
Оставах малко, както писах по горе.  Но ето че е вече Април и той даже ми напомня сутрин да не забравя чантата му.
Всичко ще мине, само търпение, прегръдки и целувки. 

Същия случай имаме и ние - с едно момченце сме съседи и си играеха заедно постоянно преди да тръгнат на детска и затова ги събрахме в една група. В началото са се заигравали двамата, но сега, като попитам малката дали си играят - казва, че не.
Може би ще се открият скоро - дано направи асоциация, че с момиченцето си прекарват добре и спокойно. Дай му още малко време - сега той е по-впечатлен от обстановката и порядките, ще стане и другото.
П.С. Втория ми опит с детската беше целодневно оставане - просто ако си решила да ходи на детска и да привикне с режима, ще е по трудно да го откажеш от обедното взимане и после да го оставяш целодневно. Според мен е добре да приеме реалността накуп - ще се успокои.

Албена, благодаря за успокоението 
Аница, аз затова и не отидох вчера по обед да го взема, реших, че после ще е по - трудно да му обясня как до едно време съм го вземала по обед, пък след това вече не може.
Днес баща му ще отиде към 16,00ч. да го вземе, казаха ми вчера учителката и едната леличка, че е по - добре първите дни към 4ч. да го вземаме, защото тогава най - им домъчнява за мама, след обедния сън, а и той тогава всъщност е плакал най - много 

rosy_bosy ,

Детето ти не е ли малко за градина ?
Или е на ясли ?

Всички деца плачат , рядко се случва дете да не плаче .

Дъщеря ми тръгна на ясли на 2 и така жално плачеше в началото , че сърцето ми се късаше .
Но ходи много малко и я спряхме , защото много боледуваше , пък си имаме баба да я гледа .

После на 3 я записахме на градина .
Пак бяха  ревове , но този път повече от инат .
Първа група я карахме много малко и пак баба й я гледаше .

От втора група тръгна редовно , но пак плачеше доста време .

За да те успокоя , ще ти кажа , че на съседите детето ходеше с песен на градина .
Дано и твоето дете да е така !

В нашата градина също разрешаваха първите дни да остана за малко , дори я хранех на закуска , но не ти препоръчвам , защото може да си помисли ,че всеки ден ще е така и още повече да плаче после .

Ами понеже е в една сграда, затова казвам градина, но е ясленска група в градината.
Аз живея в едно село до Горна Оряховица, та за селската градина става въпрос, та там е ясленска група над 2 годинки и оттам нагоре са вече групите на детската градина.
Затова и там е малко по - свободно влизането и оставането с детето.
То аз нямам намерение да стоя часове с него /все пак на работа ходя уж  /, а по скоро да не е с влизането да го връчвам на госпожата, той да надува гайдата съответно и аз да се обръщам и да излизам.
Представям си го - влизам заедно с него, сядам на едно от столчетата, той сяда до мен, "Хайде, мамо, да ми покажеш как си правиш куче от пластилина", "Я, виж, Никито е тука, я върви виж какво прави" и нещо такова за забаламосване и когато откликне на някоя от поканите, да се изнижа лекичко, това ще трае 10-15 минутки най - много.
Днес наистина беше апокалиптична картината, той направо пищеше 
 Хич не искам да се повтаря, не знам и дали ще ми издържат нервите още седмица така. Ще го заведа и в петък, но ако пак реве толкова сериозно, вероятно в понеделник няма да ходи, не знам, ще му мисля, благодаря на всички ви, пак ще пиша какво е станало днес и утре.

Ами понеже е в една сграда, затова казвам градина, но е ясленска група в градината.
Аз живея в едно село до Горна Оряховица, та за селската градина става въпрос, та там е ясленска група над 2 годинки и оттам нагоре са вече групите на детската градина.
Затова и там е малко по - свободно влизането и оставането с детето.
То аз нямам намерение да стоя часове с него /все пак на работа ходя уж  /, а по скоро да не е с влизането да го връчвам на госпожата, той да надува гайдата съответно и аз да се обръщам и да излизам.
Представям си го - влизам заедно с него, сядам на едно от столчетата, той сяда до мен, "Хайде, мамо, да ми покажеш как си правиш куче от пластилина", "Я, виж, Никито е тука, я върви виж какво прави" и нещо такова за забаламосване и когато откликне на някоя от поканите, да се изнижа лекичко, това ще трае 10-15 минутки най - много.
Днес наистина беше апокалиптична картината, той направо пищеше  
 Хич не искам да се повтаря, не знам и дали ще ми издържат нервите още седмица така. Ще го заведа и в четвъртък и петък, но ако пак реве толкова сериозно, вероятно в понеделник няма да ходи, не знам, ще му мисля, благодаря на всички ви, пак ще пиша какво е станало днес и утре.

Моето момченце рева с пълно гърло цял месец. Учителките ми звъняха по телефона на обяд, понякога и преди обяд да ходя да го прибирам. Една сутрин изненадващо тръгна без да плаче, никой не ми звънна да го прибера, от тогава ходи със сташно желание.
Миналата неделя бяхме тръгнали към зоопарка, а той караше баща си да спре при детската градина, че той щял да си ходи на детска. Дори сега, когато не слуша го заплашвам, че ще го оставя цял ден в къщи.
Ако има кой да го води вместо теб, може и да е по-добре, защото раздялата с мама е най-трудна.

rosy_bosy Истината е, че колкото повече се тревожиш, че ще плаче, толкова по- голяма е вероятността да плаче. Поощри го да плаче, кажи му, че е нормално да му е тъжно, че идеята на ходенето на градина е да се научи да се чувства добре и без теб. Спорен е въпроса дали майката трябва или не трябва да стои с детето. Лично моето мнение е, че или майката седи с детето по цял ден, докато се адаптира или го оставя и си тръгва възможно най- бързо. Детето се мъчи повече при дългото сбогуване, а и майката също и адаптацията протича по- бавно.
Раздялата е трудна за детето, но за родителите още повече. Щом е взето решение детето да посещава ДГ ще трябва да приемеш плача, раздялата и проблемите около нея. Подкрепи детето, разбери го, разкажи и ти как си страдала като дете, поплачете си у дома заедно. И в крайна сметка му обясни, че то избира дали да страда целият ден в градината или да се опита да се забавлява, но умението да бъде с други хора, а не с мама е редно да се усвои. Можеш да припомниш, че е бил бебе, че при прохождането и при усвояването на други умения е плакал, но сега с кеф си ходи и тн. Същото ще бъде и с другите деца в градината- сега му липсва мама, а скоро ще му е много забавно с децата.

Това с месец рев не приемам за нормално. Ако персонала в градината е ок, ако родителите са готови за промяната нещата се нормализират много по- бързо. salzichkata Не знам в каква градина е детето ти, но да ти звънят още преди обед да си прибереш детето и то повече от веднъж е крайно непрофесионално. Предполага се, че тези педагози са приемали нови деца повече от веднъж и знаят как да ги успокоят и да им отклонят вниманието от тъгата.

Така им е по-лесно. Разбраха, че съм в къщи по майчинство и затова. Един ревльо в групата отпада, като го приберат.
Въпросът е в това, че и аз се чудех дали да не се откажеме, като rosy_bosy,  но добре, че не го направихме.

Това е ясно, но когато в една история има дете винаги е важно кое е най- добре за него.
Но както и да е, важното е, че се е адаптирало детето в крайна сметка.

Първият ни опит с детско заведение беше ясла на 2г. Два месеца живяхме в абсолютен кошмар- постоянен рев в яслата, по цяла вечер истерии вкъщи, будене нощем, боледувания и какво ли още не. Спряхме го и наехме детегледачка. Няколко месеца по-късно дойде време за детска градина. Първия ден , когато видя децата, насядали за закуска, вероятно се сети за яслата и кошмарът започна отново и продължи месец и нещо. После се разболя и три седмици се лекувахме вкъщи. След това... влезе в групата и се затича да прегръща госпожата. Оттогава ходи с голямо желание. Мина още малко време, докато се научи да спазва режима и правилата в градината, но и това премина. Сега проблем има само, когато са сборни групи с други учителки.

Първият ден в ясла на синът ми беше кошмарен и за мен ,и за него. Оставих го само до обед и като го взех беше подут от плач. Вкъщи се поуспокои, но на другия ден като видя, че пътуваме пак натам почна рев и чудо. Горе -долу седмица беше така, после започна да свиква. Той също не говореше много тогава и ми беше много трудно, но сега всичко е забравено. Харесва му и му се отразява много добре.

Роси, тръгнахте ли на ясла вече  Яни ходи втора седмица, аз исках да го оставя да влезе сам, но ме изгониха учителките, дръпнаха го, той плака, голяма драма беше  Аз си поплаках с него, бях възмутена от този подход. Дирукторката ме успокои, че нейното дете плакало 6 месеца, това за мен е направо грешка някъде, не обичайна адаптация. Но знаеш ли, Яни плака два дни сутрин и следобед и после спря да плаче, опозна учителките и вече е спокоен. И това за една седмица, сега е втората седмица, спокоен е. Ние всеки ден му повтаряме, че мама ще дойде, тата ще дойде, той го повтаря и сякаш така се успокоява сам.
И за мен не е много подходящо майката да остава с детето, при нас даже не го и позволяват, аз друго си представям, да ни оставят при шкафчетата да си поговорим и той доброволно да влезе при децата, махаме си за чао и си тръгвам, а не да го грабват от мен и да го внасят, а той да крещи...

Мама Гали, точно това ме притесни и мен първите два дни - не го изчакват сам да отиде, той не обича да го пришпорват, пък то малко така се получи и затова беше големия рев 
Вчера не е плакал /с изключение на сутрешния плач/ - играл си е с децата, хапнал си е добре, спал е добре, след сън не е плакал, малко залепен бил за госпожата /той й казва кака  /, но определено се е чувствал много по - добре от онзи ден.
Сутринта днес обаче още в колата когато пътувахме към градината попита къде ще ходим, аз му казах, че отиваме на градината при другите деца и мама и тати отиват на работа, че ще го взема след работа както всеки ден правим, той каза: "Не, баба и дядо" - иска там да ходим, казах, че днес няма да ходи там, ще ходи на градина и т.н. и той ревна.
Вчера бяхме говорили с мъжа ми и решихме, че ще спазваме правилата от преди градината.
Мъжът ми го взема сутрин, настанява го в колата, аз също сядам в колата, мен ме оставят на автобусната спирка, с малкия си вземаме довиждане, въздушни целувки, а те с баща си продължават към къщата на майка ми /те живеят в близкия град и всеки ден им го водим/. И когато мъжът ми свърши работа, минава през майка ми и го взема, аз си идвам малко след тях.
Този план следвахме досега, но с градината малко попроменихме нещата и това допълнително го е объркало, досега не е било аз да го водя и оставям някъде, все мен ме оставят /на спирката/ и те си продължават по разписание.
Та това дълго обяснение беше, за да обясня защо решихме тази сутрин аз да сляза на автобусната спирка, а мъжът ми да го заведе. Така направихме, малкия както обикновено ми прати целувка, но като видя посоката, че е към градината и заплака още в колата. Мъжът ми ми каза, че в самата градина е влязъл без проблеми, обувките е сменил, якето е съблякъл, но се е разплакъл като е видял, че баща му си тръгва. Този път обаче докато слезе по стълбите мъжът ми и малкия вече не е плачел, значи за секунди се е успокоил, и е дал на госпожата да го гушне и носи, което също е добре.
Абе май има надежда, че ще привикне бързо, ще продължим обаче така - мъжът ми ще го води, аз ще го вземам, с баща си е по - склонен да се раздели без драми, като че ли.
Бояна, много благодаря за съвета, има нещо такова, толкова се треса от нерви, че малкия няма начин да не усети, разчитам на мъжът ми да успокои напрежението.
Много ми е трудно, защото той говори само отделни думички /синът ми, не мъжът ми  / и не мога да разбера от него самия дали му е хубаво на градината, дали му е интересно, а за мен е важно, цащото ако се касае само до грижи - да е нахранен, преоблечен и т.н., това и при майка ми го има, а той там с желание ходи, само децата са предимството на градината и разбира се заниманията, но ако тези неща не са му интересни и приятни, тогава какъв е смисълът да минаваме през това 

rosy_bosy - когато за дъщеря ми се реши, че трябва да тръгне на ДГ - на 2 г. и 6 м. беше, аз имах достатъчен период, в който правех следното: говорех й почти всеки ден, че на ДГ ходят порасналите дечица, а бебетата си седят в къщи, че в ДГ взимат много добрите, много послушните деца и ги учат на много неща, че в ДГ ще рисува с водни боички и и ще танцува като балерина и т.н. ........... (т.е. - че там се правят неща, които в къщи не правим или рядко, а тя много иска и обича да прави, за да й държа интереса). След това пазарувахме заедно - раничка - за ДГ, чорапки - за ДГ, пантофки - за ДГ (оставях я дори сама да си избира). Така тя се чувстваше приобщена към тръгването и според мен беше подготвена.
Затова бих те посъветвала - стимулирай го, че там се правят и се занимават с дейности, които той обича, а в къщи - не се правят. Че това може само учителка да го прави и т.н. Че има например - и плуване, а в къщи няма басейн, че има футбол с другите момченца, а в къщи няма как да се случи това и ........ всичко, с което ти смяташ, че можеш да го заинтригуваш и стимулираш, защото най-добре ти си познаваш детето. И досега я оставям дъщеря ми да си взима с нея нещо любимо, въпреки, че вече е в държавна и не разрешават много-много, но тя се знае, че е в раничката и се чувства по-добре.
Не че нямаше период на сълзи - след 3-5 ден, тя си беше и малка тогава (а е дете, гледано от петмесечна възраст не от мен, тъй като нямах избор и се върнах на работа). Тогава сменихме и тактиката на водене - таткото започна да я води, защото при мен много повече се разстройваше. А аз - я взимах и учителките пред мен я хвалеха как не е плакала. И така. Ако имате възможност - не тръгвайте заедно, а - мама - тръгва за работа, защото ще закъснее, а тати - да го закара. При нас тази тактика беше успешна и в частната и после - при адаптивния период в новата - държавната ДГ.
Сега - в държавната е пак първа група и .................. знае имената на 4-5 дечица, които все още си поплакват за майчетата и............... помага на госпожата за ...... бебетата (така им казва и тя, а и едната учителка веднъж ми каза - Мира ми е помощница ). И като я питам - как й помагаш ми казва - ами ходя, гушкам ги, милвам ги по главичката да не плачат ........... успокоявам ги, мамо  

Денис, наистина е моя грешка, че не започнах от по - отрано да споменавам градината, дори можеше в по - топлите дни да отидем до там, да погледа през оградата как играят децата на люлките, на пързалката, и да му се прииска да поиграе с тях, но за съжаление само 2-3 дни преди това му казвах, че от понеделник ще ходи на детска градина, и той много не ме отразяваше.
А иначе и аз като теб - гледам да му насочвам вниманието към нещата, които там правят, а вкъщи не правим или поне не често. Например да играе с пластилин много му хареса, прави си фигурки, аз досега не съм му вземала пластилин, не ми е щуквало, а се оказа, че много му харесва.
Обаче определено му тежи това, че не излиза навън, а с майка ми е свикнал на дълги разходки и игра навън, поне 2-3 часа, нищо че е още хладно, пък в градината още не ги извеждат, и това е другото дето ще трябва да свиква с него.
А за грижата за другите, то само той е новичък, другите деца са вече от по няколко седмици или месеца и са свикнали, само той реве и той е "бебето" 

rosy_bosy ами след като имаш възможност, защо държиш да го даваш на ДГ и се тормозиш. Има време и да се социализира и сам да поиска да тръгне на ДГ. Смятам, че до 3 години, мястото на детето е в къщи....разбира се, ако може и има кой да го гледа. С влизането на задължителната предучилищна и евентуално до 7 клас целодневно на училище, хич не ми се мисли какво детство ги чака децата ни. Дъщеря ми я пуснах на навършени 4 години на ДГ. Не мисля, че е изостанала от връстниците си като си е седяла в къщи и по-голяма част от деня е изкарвала в игри на вън. Имахме си  и ежедневните  занимания -  рисувахме с водни боички, изрязвахме, четяхме приказки и т.н. Тръгна с кеф на ДГ /е да верно на 4 години/. А най-много ме е било страх от реването и точно "свикването със седмици и месеци" на детето с ДГ. Така че...когато има избор е добре...

Синът ми тръгна на ДГ на 3г. Още в първия ден учителките му ми обясниха, че децата най-често плачат, защото се страхуват, че мама няма да дойде да ги вземе. Когато го оставях сутрин, се разделяхме с въпроси като: "С колата ли да дойда да те взема или пеша?", "Когато дойда да те взема, ябълка ли да ти донеса или банан?", "Кой да дойде да те вземе - аз или татко ти?" т.е. прибирането от градина е извън съмнение.

rosy_bosy, ще свикне, просто му трябва време - и с излизането и с дечицата. Просто му трябва повече време, различните деца се адаптират за различни периоди. За излизането - те сега започват - и това е най-подходящият период за адаптация, защото, особено като свърши учебната им година и са почти и само навън.
А по отношение на възможността да не ходи на ДГ - това трябва изцяло ти да прецениш. Дъщеря ми на 2 г. и 6 м. тръгна, като за това мое решение надделя мнението на всички (и особено на педиатърката, която я наблюдава и лекува от бебе), че идва момент, в който й задържам развитието в къщи. И този момент съвпадна и с напускането на жената, която от бебе я гледаше. И считам, че не сбърках изобщо. В периодите на боледуване миналата зима я гледаше майка ми. Дъщеря ми ставаше за 5 дни коренно различна и започваше - искам при децата, искам в детската градина. Изнервяше се, ставаше по-непослушна, още повече проявяваше и без това големия си инат  . И в един момент осъзнаваш, че излизането навън и по-продължителните  разходки не трябва да наклянат везната за решението на родителите - да ходи или да не ходи на ДГ. И затова считам, както писах и в други мои постинги, че особено в случаите, когато едно е в по-голяма степен общително, този процес на социализация и на придобиване на нови знания и умения не може да се даде в къщи.
Отива в градината и всичко си идва на мястото.   Ей сега от вчера - ново вълнение, на тържеството за завършване на учебната година, ще бъде главната фея в представлението - с думички и песен (нея вече я научихме ). И - търсим си специална рокля (не нямаме 4 принцесени, ама ...... мамо, госпожата ти каза - фея   ). Е кога в къщи ще мога да й създам това вълнение - никога. А наред с нейното вълнение - мисля, че и за мен това е една изключително приятна емоция.
Стискам палци и успех!  

Еми, има кой да го гледа, да. С майка ми се чувства прекрасно и няма проблеми и до 5 години да го гледа, ако трябва  
Но майка ми и баща ми са възрастни хора, пенсионери, вече им е трудно да тичат след него, буквално - той си отваря вратата на къщата, изтичва на двора и хуква, а те едвам го настигат  
И не само това, той не играе с друго дете там, малък град, краен квартал и тиха улица с пенсионери. Като е у баба си играе сам, без деца наоколо, затова ми се ще да общува с децата.
Когато се гледахме двамата ходехме в парка, там с децата се чувстваше прекрасно, сега в почивните дни ходим у съседката, там играе с нейното момиченце или отиваме в парка - там идват и други майки с деца, но майка ми няма възможност да го води в парк, играе в двора на къщата им или на улицата, ходят на гости на някоя приятелка на майка или до магазина и това е.
Сега като се замисля може и да е било по - добре да изчакам да направи 3 години и тогава да го пусна, но вече пред свършен факт - ще пробваме и другата седмица, ако не се подобри положението, вероятно ще изчакам още и пак ще опитаме  
Днес по - скоро мрънка, отколкото плака, пак баща му го заведе, така че са по - добре нещата сякаш. А и след като го оставим, като се успокои - играе с децата, хапва си добре, спи хубаво, изобщо много ми го хвалят госпожите.
От друга страна тази сутрин като влязох в банята, той явно не ме е  видял къде отивам, защото се разплака за мен, а пък баща му до него, успокои се чак като ми го доведе баща му при мен в банята, а друг път не е правил така. Явно наистина се страхува да не ме загуби някъде  

Спунк, много благодаря за идеята, и аз така ще правя, досега все повтарям: "Мама ще дойде да те вземе, не се тревожи, мама ще дойде" сега ще гледам да му казвам: "Като дойда да те взема..."

Денис, много благодаря за подкрепата, аз точно заради излизанията навън изчаках да мине зимата и да се позатопли, защото цяла зима майка ми/и аз през почивните дни/ го извеждаме навън - и на снега, и на минусови температури, за малко поне, но излиза 

Дъщеричката ми тръгна на детска градина на 2.4г и нито една сълза не пророни. Първият ден останах малко, около 5-10 минутки. И така и си и тръгна без ревове и драми. Аз я бях водила там през лятото и познаваше госпожата. Навън на парзалката се запознаха и и обяснявах, че когато мама тръгне на работа тя ще ходи на градинка и ще си играе с децата. Втората седмица и беше мъчно, защото тогава осъзна, че мама я няма. Друго ми направи впечатление, че дете оставено за първи ден се взема в 17ч. Не е ли късно? Аз я вземах първо към 16ч, а след две-три седмици започнах към 16.30ч. Детето докато свикне, според мен, трябва да се взема раничко, за да види че не е забравено или последно.

Този спам точно тук е напълно излишен - темата е за здраво и турдно адапитращо се дете, чиито родители очевидно трябва да ходят на работа, точно както беше и при нас. Здравето на детето наистина е на първо място винаги, но този случай не е точно такъв. И един родител не трябва да мисли единствено и само за болести, а да мисли комплексно за развитието на детето си и естествено - да е здраво. А ако това дете е здраво и мине нормално, малко по-дълъг период на адаптиране, защо да седи в къщи? А и каквото и друго да напишеш - вече е лично и има много начини да го изкажеш, а не чрез публикации в теми и извинения за спам. Едно дете на възрастта, която ти говориш наистина се лекува по-лесно - но болестите са едни и същи. И от "скромния" ми опит вече с две нови групи в две различни детски градини не считам, че трябва да се "лепва етикета" - всички деца боледуват много първата година  - няма такова нещо. Има боледуващи деца (но те не са всички), по-малко боледуващи деца, но си има и неболедуващи деца". А по отношение на възрастта на по-лесно или по-трудно лекуване - пак от скромния ми опит - също не съм съгласна - огромна е разликата между лекуване на 1 г. и на 3 - 4 години нагоре.
И - аз не слушам опитните майки от форумите, а слушам опитните лекари. Те не казват, че имунитет се гради през първата година от тръгване на ясла или градина. Те казват, че имунитет се гради или на 3 години или на 6-7 години.
Извинявам се на авторката на темата, надявам се съм била полезна с мненията ми. Адаптирането на дъщеря ми го изживях два пъти - единият път когато тръгна на частна детска градина, защото не я приемаха в държавна, а втория път - когато сменихме частната с държавна. Двете й адаптации бяха коренно различни по причини, но се надявам да съм била полезна с мненията ми.
Защото и двата пъти на мен ми беше може би по-тежко и по-мъчно от дъщеря ми. Но - всичко отново повтарям е за добро.
Отново - пожелавам от сърце успех  много радост и усмивки за детето и много спокойствие за майката. 

Ами за спама, не се извинявам. Той е свързан с темата, мнението ми и си го позволих, защото се познаваме и по една случайност,  децата ни растяха заедно. Ако не се познавахме, бих попитала авторката на поста/твоя в случая/, реално "Колко е времето в което детето й е посещавало ясла и какво толкова, за  това време  2 3 месеца /едва ли накуп, а събрани по м/у боледуванията/ детето е научило, кое надделява, болестите и ходенето по доктори, притесненията, седмиците адаптация, ревове и убеждаване да се ходи на ясла или наученото в яслата и социализирането за този период?" И също така, ако би/бихте имали възможност да гледате децата  си до три години, би /бихте ли го пуснали на ясла, само заради  изоставането на развитието в къщи?" ... Говорим за яслена възраст - до 3 години.
Заставам зад мнението си, че детето до 3 години трябва да се гледа в къщи /е естествено, ако родителите имат възможност/ и не смятам, че седено в къщи на всичките  ни така умни деца, стопира развитието им. И тъй като авторката на темата писа, че има възможност да остави детето си в къщи /и да, на баба и дядо, които не могат да тичат след него, но могат да го научат на хиляди други неща/....затова споделих и моя опит. Относно комплексното развитие на детето - ами всеки родител се предполага, че прави най-доброто или поне се опитва. А за болестите - ами в момента сравнявам как боледува едно 4 годишно и едно 1,7 г. И ако 4 г се възстанови за броени дни, то 1,7г е далече от думата - здраво дете на този етап.
к

EmiR, да наистина си е така, че детето до 3 годишна възраст трябва да си бъде при мама. Всчики знаем, че с еизгражда емоционална привързаност към майката. Яслите са само по необходимост. ЗНам, че всяко дете с майка си опознава света, всяка майка му обръща индивидуално внимание и му показва как да се самообслужва. Не смята, че в яслата децата учат нещо по различно от това, което всяка майка може да научи детето си.
По темата - децата са различни и по различен начин се адаптират към всяка промяна. Едни са по-емоционални и по-лабилни, а други са по-твърди. Някой се затварят в себе си и си преживяват по свой начин, а други точно обратното. Всяко дете има свои потребности. Майката, като най-близо до детето на тази възраст знае най-добре кое е полезно за нейното детет и какво поведение да има спрямо него.
Мисля, че авторката най-добре знае как да постъпи със собственото си дете. Аз не го познавам . Незнам какви са му навиците, какъв му е характера.
Мога само да пожеля успех и леко адаптиране!   

Извинете, но Вие откъде накъде пишете от името на всички майки и откъде знаете колко често и колко дълго боледуват децата. Моята дъщеричка почти не е боледувала, тя по принцип е здраво дете, и смятам че на ясла или градина най-важното е адаптирането на детето към среда, в която има повече от един-двама души. Децата си играят, учат се, развиват се. Коя майка може да си позволи да кани постоянно майки с деца или да води детето си в клуб, за да си играе с дечица. Ние, майките, безспорно трябва да сме до децата си, но мисля че до 2 годинки не е толкова малък период. На запад майчинството е 3 месеца, а някъде дори няма. Наемат детегледачки още от раждането. Така че за каква връзка ще пишем там. Аз познавам много връстничета на дъщеричката ми и нито едно не се е разболявало кой знае колко. Посещаваме личната на 2-3 месеца веднъж и не е задължително да се наложи лечение в къщи. Така че, ако обичате, пишете си от Ваше име, а не да налагате мнение. Майките сме много и децата ни и всяко се адаптира различно, както и потребностите на дечицата ни са различни. При условие че детето не е с майка си, а с баба си, за каква връзка пишете. То пак е без нея, но както авторката на темата е писала - родителите и са възрастни хора, които какво могат като развлечения и игри да предложат на детенцето? Аз подкрепям нейното желание за пускането на детето на детска градина, защото там ще е сред своите връстници, ще играе, ще се адаптира и ще научи полезни навици, които малко по-малко ще надгражда.  
Аз пожелавам леко адаптиране и весели игри занапред!  

maia_a ми всеки говори от собствен опит. Не виждам някой да обобщава или налага мнение. Интресно ми е ...ти къде го видя  ... За съжаление децата на моите приятели и познати, явно са болнави. Всичките ги спряха от ясла, хвърчаха баби на повикване и накрая, бяха наети гледачки....Имам само 1 приятелка, на която детето и боледува не, на 2- 3, а на 3-4 месеца и сигурно за 1,6 ходене на ясла и градина е отстъствало 2 3 пъти...Радвам се, че при вас и твоите познати, нещата протичат гладко и без боледувания...
Чудех се дали да се хабя да обяснявам , че може пак да ми бъде изтрит поста, ако на някой не му изнася....хайде останете си със здраве и Весели Великденски  празници!

Не се карайте, момичета, всеки е прав за себе си 
С удоволствие бих гледала детето си до 3 години, че и след това, но финансово не мога да си го позволя, за съжаление.
Наложи ми се да се върна на работа още когато малкия беше на 1г. и 2 месеца, тогава почнахме да го водим у майка ми. Така или иначе аз няма да мога да остана вкъщи да си го гледам, с баба си и дядо си се чувства добре малкия, но не знам дали разбирате какво е да няма НИТО ЕДНО дете, поне близко до неговата възраст, аз виждах, че това му тежи, като отидем през почивните дни в парка, той гледа жадно децата и хуква да играе, не иска да си тръгваме чак, просто много му харесва, но си оказва влияние, че не е споделял играчки примерно, не е свикнал да се съобразява, и това не е добре.
Татко и майка се стараят да го възпитават добре, но откровено казано го глезят, той доста умело им се налага, не успяват да се справят с малките инатчета, които проявява, те просто му угаждат за всичко, а това не е добре за него /според мен/ и това + присъствието на деца, беше основната причина да решим, че може да тръгне на градина.
За боледуването, ще видим какво ще стане, нормално е да боледува, понеже преживява стрес, нормално е и да се повлияе имунната система, просто едно тъжно, нещастно дете е по - вероятно да се разболее от щастливо, усмихнато.
Отосно вземането първите дни, гледам да съм там 4,20-4,30ч. но просто не мога да отида по - рано, нито пък мъжът ми, а между другото тежкия момент е след ставането от сън /по думите на учителките/ около 2,30-3,00ч. след това се заиграва и всъщност 4 -те дни, в които е ходил на градина досега, като отида да го вземам го заварвам да играе, да се смее и видимо да се забавлява.

Сега да кажа за днес: има светлина в тунела  след дълго говорене през почивните дни, след като ходихме на гости у баба и дядо, той се поотпусна и вече не реагира негативно при споменаването на градината, аз му говоря как ще си види приятелчетата, за Яни, приятеля му от градината, за "каката" - това са възпитателките, казвам му, както Спунк ме посъветва "КАТО те взема довечера ще отидем на люлките да се полюлееш и т.н." и той днес се раздели с усмивка с мен, а пък татко му като го оставял - малкия влязъл сам в стаята за игра, казал чао на татко си и затворил врата отвътре  Мисля, че /да не казвам голяма дума ама  / прие промяната и полека лека се адаптира.
Дано и да не се разболява, стискайте палци   

Успех отново пожелавам rosy_bosy - ей това положително мислене на майката и таткото ще се прехвърли и на детето - те усещат - когато настроението ни е ведро и мислим, че това е доброто - и детето е добре!!!  Пожелавам да сте здравички и много, ама много скоро да дойде моментът, в който детето да каже - "....мамо, защо ме взимаш толкова рано......." 

Може и да си права и да имаме късмет, но просто около нас има много малки дечица и всичките си ходят. Има и такива, които се разболяват по-често, но болшинството се водят за доста здрави деца. Съжалявам, че при Вас не е така.
Пожелавам успех на авторката на темата и само положително мислене и емоции, свързани с детската градина!   

Благодаря, Мая за хубавите пожелания 
Днес пак поплакал малкия като го оставял баща му, ще видим занапред как ще е 
Давам си време /и на мен и на детето всъщност/ до края на тази седмица, да видя как ще се развият нещата, ако продължава да плаче при оставянето, може и да се откажем от ходенето и да опитаме пак септември примерно 
Вчера отидох да го взема в 5,10ч. и бяха останали само 3 деца, седнали на столчетата си и чакат да ги вземат, като излязохме с Марти, едното дете се разплака, че още не го вземат, направо ми се доплака и на мен Питах иначе възпитателките кога се вземат децата обикновено, казаха че до 4,30ч. почти всички ги вземат, остават само 2-3 дечица, кофти ми е, че едното ще е моето, няма как да излизам по - рано от работа месеци наред, засега тръгвам към 4,30ч и стигам там към 5 - 5,10ч. но в 4,30ч. просто не виждам как ще стане. Ами хората, които работят до 5,30 или 6,00ч. какво да кажат тогава 
 

Това, по принцип, се води голяма грешка. Още повече, ако ще го връщаш в същата градина. Септември ще плаче два пъти повече, защото ще знае, че ако плаче ще остане в къщи. Нали сега не плаче по цял ден? Труден е процеса на раздяла, това са малки деца, но ще свикне. Иначе ще запомни, че не се е справил и после ще му е още по- трудно. Не знам, може и да бъркам, но в тази посока си мисля. При всички случаи стискам палци.

Писали сме заедно с Бояна  - и според мен по-правилно е да не се спира детето. То плаче от раздялата с майката, а не, че е на детска градина - защото от детската градина детето няма натрупани впечатления, насъбрани положителни емоции и т.н. Набързо отворих първата страница да си припомня, но ако първият ден е бил 12-13-14 април - периодът е много кратък. Още повече, че сега - след четирите почивни дни е напълно възможно отново да плаче малко повече. И сега е моментът да обясняваш как - има почивни дни и мама и тати не работят, децата не ходят на детска градина, батковците и каките - на училище и т.н. И как - като минат почивните дни ............. всички си ходят там където трябва.   Аз в началото всеки почивен ден го обяснявах непрекъснато - докато стане разбираемо и ..... динамичен стереотип и на детето.
За притесненията ти, че го взимаш едно от последните - не си го слагай точно в този момент на сърцето, нямаш нужда да се добави и това като притеснение - учителките си имат работно време. Аз също взимам дъщеря ми една от последните, защото работя до 17,30, а работя на другия край на града. И с това детето свиква.  и ..... учителките 
  С теб и с детето сме - всички, с най-добри чувства!   

rosy bosy, не бих си позволила да те съветвам. Всяко дете е толкова индивидуално, че аз гледам да се абстрахирам от съвети, касаещи детето ми. Ще споделя само, че синът ми тръгна на ясла на 1,11 год. възраст и ходи на градина вече 3-та година, т.е. 3-та група е, но все още има дни, в които реве сутрин, все още има дни, в коието не иска да ходи на градина - било то, защото някоя от госпожите му направила забележка, било, защото му е труден учебния материал, било заради агресивното поведение на някое дете, било то, че не иска да спи следобед и куп други причини. Ревеше си сутрин от самото начало - от тръгването на ясла, та досега. Е, не реве всяка сутрин, но в яслата беше много трудно. Това обаче само сутрин, докато го оставях. Иначе през деня винаги е бил добре, без да плаче, без да хленчи, даже постоянно развеселявал сестрите в яслата, а после - и госпожите, защото е много словоохотлив. Проблемът беше сутрините.
Не е трудно адаптивен по принцип, но определено е свикнал с мен, защото, като се роди, аз го гледах основно, аз го обгрижвах, всичко - аз. И той буквално се "прилепи" за мен и до ден днешен обича да е с мен и баща си.
Не знам дали ще ти помогна с моя пост, може пък покрай думите ми да забележиш нещо, което касае и твоето дете и да си обясниш някои неща.
Децата са различни. Ако за едни деца госпожите играят основна роля при адаптация в детско заведение, при други деца влияние оказват други фактори. При трети - комбинацията от няколко фактора. И не забравяйте самия характер на детето, което доста често се пренебрегва като причина при адаптацията и се търсят причините отвън, а всъщност харктерът е основен фактор.
Успех ти желая и търпение. Много от нас са минали по този път, не е лесно да си родител, но нека бъдем по-силни и търпеливи.

Абе и други хора ми казаха, че ще е грешка да го спирам и след време да почне пак, дори имам приятелка, която ми разказва как нейния юнак на втората седмица в яслата се разболял и останали вкъщи 1 седмица, после пак отишъл на ясла и след седмица - пак болен.
И детето много ясно си направило изводите - ако е здрав - ясла, ако е болен - мама 
И познайте - прави се, че кашля, казва че го боли крачето, корема, главичката, казвал че има "пол" /сопол/  и т.н. Направо за главата се е хванала откъде им идват такива, страшни преструванчовци са 
Та и аз хем тъй, хем тъй, но как ми се ще малък напредък да има, не чак да спре да плаче и да отива весел, но плачът да не е така истеричен и сърцераздирателен поне, нали знаете, че различно плачат децата, понякога ей тъй за принципа си хленчат, щото не им даваш да скочат в локвата примерно, а този плач, който чувам всяка сутрин не е такъв, все още е от другия плач - страх и паника. Ще ми е спокойно когато плачът стане "по принцип да поплача, че да не се дам без съпротива"  Ей това се надявам да се случи в близките дни 

А, zuki , за характера на моя фъстък много мога да говоря  Упорит, много самостоятелен, обича да налага мнение, всичко иска да прави сам, да не му помагаш в никой случай, и се мъчи сам /да си закопчее якето например/ и чак след много много опити да се оправи сам, чак тогава оставя мен или баща си да го закопчее, и то посочна кой точно трябва да го направи, ако дойде другия - не дава. Хубаво е, че ме слуша когато му обяснявам нещо, съсредоточва се и мисли над думите ми, и когато е съгласен, кимва, че е разбрал, ако се противи на обяснението или забраната, дълго спори, ляга на земята, крещи истерично, като се натъркаля става, отупва се и си продължаваме сякаш нищо не е било, но остава сърдит и не иска да говорим  Но изпълнява каквото съм казала, въпреки че сърдито изпълнява. В градината поощряват неговата самостоятелност, казват че сам се облича, храни, пие вода, ляга и се загъва сам, сяда на гърне и т.н. 

А казва ли нещо детето за деня? Всъщност, не знам на колко годинки е точно и затова питам. За сърцераздирателния плач е ясно, че е ужасно и никак не казвам да го търпите на всяка цена. Майката си познава детето най- добре, има интуиция и е най- добре да слуша нея, а не другите хора. Ние тук си говорим така за подкрепа. 

Ох, Бояна, това ми е големия проблем, той е на 2г. и 6м. /точно на 26.04 ги прави де/ но не говори особено добре, казва 20-тина думички, повечето по бебешки, примерно казва: "Аз ама" - Аз ям, и това за него е сложно изречение  , друго подобно: "Тати кола оти" - тати отива да работи с колата. Питам го: "Марти, ти слуша ли на градината ?", "Уша". Яде ли - ама. А харесва ли ти ? - без отговор. Харесваш ли учителката, хубаво ли ти е с нея? - "кака" - това отговаря. Явно така нарича учителките. Децата нарича: "бебе", "Бебе ама", "бебе нани". Изобщо не мога да се ориентирам как се чувства там.
Разчитам на думите на учителките, че не плаче, слуша много, играе с другите деца и с играчките, хапва си добре, спи добре, не плаче след като се събуди от сън. Като ходя да го вземам - по принцип практиката е да влизат родителите в стаята за игра и оттам да вземат децата, та тогава го заварвам сред другите деца да скачат, да тикат колички, единия път си играеше с пластилин с още едно детенце, другия път дружно строяха с един строител, струва ми се весел тогава, залисан в игрите, това мога да кажа.
Притеснявам и за изоставането му в говоренето, другите деца са доста по - напред, едно от децата например ме попита съвсем ясно: "Здравей, ти как се казваш ?", от Мартин такова изречение е абсурд да чуя още, та и това ще трябва да го мислим.

И на мен са ми познати притесненията на Роси. Въпреки че вече е втора група, никога няма да забравя как ревеше още от ставането си и правеше какви ли не уговорки, за да не ходи на градината. После ревеше и в колата на път за там, а като влезехме наставаше някакъв ужас. За щастие най-големия рев продължи около 2-3 седмици, после свикна. Добро решение беше татко му да го води, защото с него не плачеше толкова много. Също добро решение се оказа да му обещая нещо да направим след градината или да му купя, "за да има някаква надежда", както казваше майка ми.

Аз искам само нещо да вметна,на първата страница беше писано,че не се дава майката да остава с детето или ако го оставиш да си го вземеш по обяд.Тук в Ямбол до колкото знам от моите приятелки така се процедира в яслите.Стоиш и наблюдаваш детето известно време,за да е сигурно,че няма да го изоставиш и взимането по обяд го практикуват поне първата седмица.Така децата се чувстват сигурни и доста по-бързо свикват с обстановката.Не знам защо не се въведе във всички д.ясли,щом като преди е било така и си е струвало "услилията".   
Успех rosy-bosy ,аз ще следя темата,че и мен ме чака същото. 

здравейте мили мами...и моят проблем е доста голям за мен.мойта принцеса ще навърши 2 години и 3 месеца след 4 дни...
от 4 седмици сме на ясла и положението не се подобрява, а се влошава...
първите 2 дни ходеше с голямо желание,защото има батко(първи братовчед),който ходи на детска градина и те с баба й ходят да го взимат и много добре знае какво е детска градина,но може би се разочарова,че в нейната градина има и бебета - както тя ги нарича...от третия ден почнаха проблемите...не иска да играе с децата,но поне си хапваше....втората седмица ходи само до сряда и се разсополиви и разкашля,та я оставих вкъщи...4 дни бяхме заедно...забравих да отбележа, че имаме братче на 3 месеца,и малко или много има и ревност....3-тата седмица - 4 дни на ясла - 4 дни вкъщи заради празниците....и от вчера е в стачка...ходи с рев,като нарежда ''Не убуу там,не икам дека дина'' и така.не иска да закусва,да обядва,само следобедната закуска си е изяла....вчера е събудила всички деца в 2 и половина,а днес ми се обадиха да си я приберем,че пак плакала за мама Дими и бебе Ники и била събудила всички...няма да я спираме,твърдо сме решили,но незнам докога ще продължава тоз кошмар...иначе много говори всичко разбира, не е от най-послушните, ама това е положението...

zdravejte...za spirane i duma ne moge da stava...nqmam koi da mi pomaga kato sym s dvamata....pri men se poqvqva ot drugade problema...kakata se nalogi da q ostawq na 3 meseca i da trygna na rabota...otgleda q prababa i,no tq e ve`e mnogo vyzrastna i ne i e rabota na neq...svekyrva mi ne stava...tq ne mogela da izdyrga na takova napregenie i ne movela da q gleda...to na6to ne bilo dete kato dete,ami bilo inat i vse revqlo za maika si....drugoto koeto e 4e malko ili mnogo revnuva zadeto mama ostava s bebeto,a neq q pra6tame na gradina....obqsnqvame ,govorim,opitvam se da q stimuliram s podaryci,ako lelite kagat 4e e slu6ala,ama i tova ne pomaga...prinugdavam se da razkarvam i bebeto sutrin,za da q vodim na qsla...i pak reve...dano skoro da prikliu4i toz ko6mar...ot dnes iskat da q vzimame kym 2 - 2 i polovina,za da ne sybudela drugite deca,koeto spored men ne e pravilno...ami ako vsi4ki sme na rabota i nqma koi da q vzeme,kakvo pravim....na tqh im e po-lesno - da si vzimat revq6toto za da ne ni boli glavata...

Напълно съм съгласна! В нашата държава всичко е извратено, дори и собственото ни мислене! Имам чувството, че сме с промити мозъци...

днес ми се обадиха на обяд да си прибера детето,защото от сутринта не е спряла да плаче....като я взех я заведох да й леят куршум и се оказа,че детето е урочасано от жена и е страшно наплашено и стресирано....утре няма да я пускам и пак ще пробваме в понеделник...направо треска ме тресе...някой имал ли е подобен проблем...

По- вероятно е причината да е по- различна от урочасване, но всеки сам избира в какво да вярва.
Толкова ли нямат умения учителките/ сестрите на тези места, за да успокоят дете? Това с викането по обяд, защото детето плаче ми изглежда абсурдно и отбиване на номер, за да им е по- лека работата. Самото дете, като разбере, че с плач си извоюва половин ден в градината вместо цял ще продължи да плаче, ако ще не куршум, а атомна бомба да му излеете.

Моят син тръгна на ясла на 1г.  и 3м. Първите 3 или 4 месеца сутрин при оставянето в яслата беше голям рев, но сестрите бързо го заиграваха и той спираше да плаче. Първите месеци си носеше плюшена играчка, с която спеше, но от 2 месеца насам вече не я търси и не я носи. Рядко проплаква сутрин и е по-спокоен

там е работата,че моята кака е по - голяма и всичко разбира и говори и като си науми нещо,ако не стане на нейната е голям рев и тръшкане...мен това не ме притеснява толкова,защото тя трябва да разбере,че не може да се налага,но на лелките им е по-лесно да си я взема...за мой '' късмет'' сега се поразсополиви,та най-вероятно и утре ще си я оставя в къщи  и по този начин почваме да боксуваме на едно място...докато тръгне и спре...ама да оздравява,че ...то не ми стига другото,ами заразява и брат си....чудо сме....хич не ми е боледувала преди,са кво стана - през седмица сме сополиви...

Записвам се и аз тук 
Днес беше първи ден на ясла.Сутринта влезна в групата с усмивка,без рев.Прибрах я в 12 часа,беше много щастлива,на входа на яслата се дърпаше да влиза обратно и повтаряше мрънкайки "децата,децата". Учудващо не е плакала много,към 10 часа пяли "мила моя мамо" (намерили каква песен да пеят в яслата) и се присетила и поплакала.Изяла си всичко.По пътя към вкъщи ми разказваше какво са правили и повтаряше "утре пак децата".Радвам се че мина добре днес,надявам се бързо да свикне. За сметка на това аз като я заведох и се прибрах,ревах като магаре и цял ден ми беше много гадно.

Здравейте пак 
При нас положението е все още същото - плач сутрин с повтаряне: "Не, гадина, баба, дядо".
За жалост миналата седмица ходи само вторника, понеже през деня му тръгнали сополи и до края на седмицата докато минат сополите, ходи у баба си.
Странното е, че и там като го оставихме първия ден, ревна да плаче  Чак ми увисна ченето, от година и 3-4 месеца ходи у баба си всеки работен ден и никога не е плакал, от самото начало му харесваше, а сега може би по навик от градината и наду гайдата. И през деня е поплакал на 2-3 пъти, чак майка ми се беше притеснила, че много плаче, а обикновено е весел и усмихнат 
Та събота и неделя с нас вкъщи и днес отново на градина, пак с плачовете, но пък се гушва в госпожата, и през почивните дни "говори" за нея. Като казвам говори имам предвид, че казва например: "Мама ама", "Тати ама", "Баба ама" и така изрежда всички, за които се сеща - Бау, Мау, Гого, Бебе, Дий, Грух и Кака, като последното е госпожата/госпожите. Значи се сеща за градината и  нарежда възпитателките някъде при познатите хора и животни, което е обнадеждаващо.
Зрънчо, много хубаво, радвам се за вас, то наистина обаче майките сме страшно притеснени от този първи ден и както се е случило при теб, безпричинно притеснена   

И аз се записвам да ви следя,защото и ние живот и здраве от октомври тръгваме на ясла!
Незнам детето как ще приеме нещата,но на мен от сега ми се е свило сърцето!

Втори ден на ясла,без рев  Влезна в групата,хваната за ръка с госпожата и усмихната 
Предполагам утре ще е рева  Днес и аз съм спокойна 

то и ние вначалото тръгнахме с кеф,ама сега събуждайки се всякасутрин първите думи са , не икам дека дина...

Ама защо предполагаш, че ще има рев, щом първите 1-2 дена не е показала безпокойство, може изобщо да не плаче  
Има и деца, които с голямо желание ходят на градина, сигурно и твоето ще е от тях, що не беше и моето така  

роси боси и моето е като твоето...ето тази седмица ще пропуснем яслата,защото от петъка е сополива,а сега почва и да кашля...капя капки,докато спи,защото иначе на става,пием сиропи и какво ли не...дано се оправи по-скоро...но като тръгнем другата седмица живи и здрави пак ще почваме отначало...ред сълзи-ред сополи...

Предполагам,защото в яслата ми обясниха,че на 3-4 ден се осещат,че не е било за ден-два и започвали да протестират.Надявам се да не плаче. Днес е била спокойна и не е плакала през деня,поне така казват  не мога да съм сигурна 

зрънчо те няма да те излъжат,защото не е в тяхна полза...поне на този етап,щом ти казват че е била спокойна най-вероятно е така...

Днес Мартин пак е болен  За три седмици на градина боледува втори път, просто ужасно. А досега за 2 години и половина е имал сополи 2-3 пъти и толкова.
И съответно пак е у баба си, после 3 дена почивка и понеделник, ако се е оправил, пак на градина и пак ще има ревове 
Според мен причината за боледуванията е това, че не ги извеждат навън. Цял ден са в затворени помещения, достатъчно е едно болно детенце да има и всичките са заразени. Дано скоро се стопли, поне вирусите да намалеят 

Аз продължавам да пиша, нещата не отиват на розово, днес е 20-ти май, първия ден на градина беше 12-ти април, за повече от месец изобщо не се адаптира детето 
Все още плаче сутрин, и все по - яростно настоява да ходи у баба си. Във вторник вдигнал температура, взехме го наобед и четвъртък и петък /днес/ е пак у баба си болен.
И пак празници 4 дена, в понеделник ми е ясно, че ще плаче много 
Чакам с нетърпение денят, в който ще напиша в темата: "Днес Мартин отиде с желание на градина, не плака и усмихнато влезе при децата" 
Ще пиша пак като има някакво развитие.

rosy_bosy само сутрин ли плаче? И моето дете плаче сутрин ходи на ясла от 2 май и все си плаче,като види госпожата я гушка и влиза вътре по-спокойна,но денем няма проблем.Не плаче и си изпълнява всичко - хапва,спи,сяда на гърне,пее и т.н. следобед я взимам спокойна и щастлива. Познавам деца на по 4 години,които все още плачат сутрин,важно е след като си тръгнеш детето да се успокои и да се включва в заниманията.

Само сутрин плаче, като го оставим гушва се в госпожата, и после се включва в заниманията, даже са му дали някаква награда картонче, защото помагал в прибирането на играчките.
Лошото е, че първите няколко дни се разплакваше като видеше градината или със самото ни влизане там, а после започна да плаче със самото си ставане от сън, та чак докато стигнем 
Става сутрин и пита: "Баба ?", ако му кажа, че няма да ходим у баба, а на градина започва да плаче и хленчи през цялото време - 1 час се моткаме у дома, а той си подсмърча и хленчи, а с влизането в градината се разплаква истински. Ако не му отговоря продължава да пита дали ще ходи у баба си и така докато му отговоря аз или баща му и се разплаче.
Тия няколко дни когато наистина ще ходи у баба си щото е болен, пита по няколко пъти, за да е сигурен, че ще ходи у баба си, и като се убеди, че няма да ходи на градина,  е весел и спокоен.
Разхленцва се и при споменаването на градината, ако го питам ще ходи ли на градина или някой го пита как е на градината, пак следва: "Баба-а-а-а" и рев 
Тежи ми точно тази продължителност на плача му, ако е за 2 минути докато го оставям, не е толкова страшно, и други дечица виждам и по - големи, дето като ги оставят и се разплакват, ама да слушаш малкото ти хлапе  да хленчи цялата сутрин вкъщи - от 7 до 8 си е мъчение 

а защо го будиш 1 час преди градина? Аз моите ги будя 25-30 минути и докато се разсънят, облекат, вържем косата, изгледаме две филмчета и хоп - в градината, дори не се усещат.

Моята щерка не е плакала като тръгна на градина, не ходи и с желание - днес за първи път каза "Хайде, мамо, да тръгваме на градина", а второто филмче още не беше свършило, но ние от самото начало имаме ритуал по приготвяне за градина - както казах стават, гледат половин мики маус, после майстор мани (по дисни) и знаят, че след това тръгваме, като станат сутрин и не е пуснат телевизора, знаят че остават в къщи - така е доста по-лесно 

Нашият ритуал е същият 

дано не сменят програмата на Дисни канала, че тогава идея нямам, какво ще правя 

Това за заразяването - да, но дали не се разболява защото е под стрес и знае, че ще отиде при баба, а не в градината, ако е болен?  Помня преди време как исках  да не ходя на училище, за да седя в къщи на 1-ви Юни и да гледам ''Минута и едно желание'' и действително вдигнах температура. И за още един случай се сещам. Даваха зимна олимпиада и ми беше много интересно, но трябваше да ходя  на училище. Отново се разболях и си останах вкъщи. В смисъл, съзнателно се разболява детето, защото не му харесва нещо градината и знае, че ще отиде при баба.
 Дано скоро свикне с новата обстановка или започне да разказва как е в градината

Искам да ви посъветвам всички, които се притеснявате за постъпването на детето си в детско заведение да не го правите. По този начин предавате вашето състояние и стрес върху детето и се озовавате в един затворен кръг. Отпуснете се и гледайте по-леко на нещата от живота. Не предавайте негативните си мисли върху чистата душа на детето си. Когато майката е разтревожена и детето е.

ДжениБи напълно е възможно и така да е, но е факт, че се разболява.
Вчера от градината казали на мъжа ми, че госпожите на първа група, с които Мартин е свикнал от юни ще излизат отпуска и започват да се редуват други възпитателки най - различни и непознати и препоръчвали да не се води детето по възможност, защото ще му е още по - трудно. Това през юни, юли ще се върнат госпожите, но пък от август до началото на септември градината няма да работи 
Директорката пък казала направо, че според нея Мартин е малък за градина и най - добре да изчакаме и да го пуснем пак наесен или поне лятото да го водим възможно най - малко.
Можеше това да ми го каже когато пред 2 месеца отидох да питам дали да пускам детето, да беше казала - през лятото много почиваме, детето е малко и т.н. ама нали им трябваха деца тогава, приеха го с отворени обятия даже 

rosy_bosy, то си е много индивидуално.До дете си е. Защо не пробваш да го пускаш и лятото, може на детето да му харесат и другите госпожи. Така ще стане по-контактно и общително.Не го затваряй вкъщи.

Роси, едва ли ще те успокоя, ако ти кажа, че моето дете ходи от миналия август на ясла, с прекъсвания през зимата, и продължава да реве с пълно гърло  ..... всеки ден, в който става за яслата.
Познава всички, говори много добре и през цялото време казва как не иска да ходи, защото там не му харесва, как децата го дразнят и как иска да стои в къщи. Аз лично, ако имах възможност, бих го държала в къщи. Нямам такава възможност, единствено ако го изпратя на 500 км при майка ми  .
Не знам какво да ти кажа, нито как да процедираш. Просто аз също не харесвам тази система, но няма друг вариант при нас.....

Ако имах възможност бих си го гледала сама вкъщи, майка ми и баща ми са вариант, те са наблизо, но не ми се искаше да продължавам да ги ангажирам, когато той е у тях, те се занимават само и единствено с него, майка ми дори не успява да сготви, готви и домакинства рано сутрин преди да го доведем, и вечер след като го вземем, но се уморява, все пак й се ще и на нея малко спокойствие, обича си внучето, но й е пряко силите да го гледа оттук нататък 
Затова си мислех, че би могло да ходи на градина, а примерно един ден в седмицата да е при баба си, или някой от почивните дни, по време на почивките на градината, но изобщо не предполагах, че тая почивка е 3 месеца 
И още не разбирам защо отпуските не са тогава, когато градината не работи - да излизат едновременно през август и толкова 
А и май щяло да има смесване на групи, да събират деца от 2 групи заедно, значи моят ще е с по - големи деца, притеснявам се как ще се оправят по - малките с по - големите, изобщо 
Елена, съмнява ме, че и моят Мартин ще е като твоето, опитва се да ми обясни защо не иска да ходи, от това, което му разбирам не е проблема в госпожите, а с децата не се разбира, може би има по - буйнички и ако му вземат играчки или го дразнят, нищо чудно, че не иска да ходи там 

ризи, трабва да го пуснеш да пробва и с по-големите деца, само така ще разбереш дали му е добре с тах. може с тах да се заиграе и даа се разбира по-добре, децата подражават на големите. пробвай - нищо не губиш 

rosy_bosy, чудя се защо подлагаш детето си на този стрес? Може да съм малко старомодна, но щом има любяща баба, която има възможност да го гледа, какво пречи детето ти да навърши поне 3 години и тогава да го пращаш. За какво общуване с деца се притесняваш, това е е едва ли не бебешка възраст. Спокойно, няма да изостане в социалните умения ако остане още няколко месеца с баба си. А и тъкмо ще се научи по-добре да говори.  И баба му ще има повод да излиза по-често на разходка.

Morphea знам че отстрани изглежда странно настояването ми да ходи на градина при условие, че разполагам с баба гледачка. Копирам си мнението от друга тема, за да покажа основната причина, поради която не исках да изчакам да направи 3 години детето:

" Отглеждането от баба, ами моя син от 1 г. и 3 месеца го пое майка ми - сутрин го водехме у тях, вечер го вземахме, събота и неделя вкъщи се гледахме. Детето е доволно, тя дава всичко от себе си, но го гледа по нейни си правила, начини и т.н.
Тя е на принципа на най - малкото съпротивление, ако детето иска навън, обаче е време за сън и на него видимо му се спи, излизат навън, само да не плаче и той заспива някъде по двора, да не говорим, че е вече късен следобед, спи до 5ч. и после в 10 ч. вечер няма заспиване, сутрин става с 300 зора, изобщо режима отива на кино, и това защото майка ми не може да каже: "Време е за сън, ела да легнем малко и да поспиш" и да се пребори с мрънканиците.
Същата тактика за ядене, за игра, за преобличане, за гърне, изобщо той си прави каквото иска, когато иска, което до някаква степен е добре, но е и зле същевременно.
Аз съм наясно, че майка ми просто така може, така го прави, тя и нас така е гледала, но на мен не ми харесва да ми расте детето като мрънкащо за това, че примерно иска да яде захар с лъжица от захарницата, пък аз не му давам /майка ми му разрешава т.е. не му забранява/.
Ако беше друг подходът й, вероятно за градина/ясла щях да помисля след 3г. и 6м. или 4 г. но това е моята майка, тя си е такава и няма да се промени.
Затова изчаках Мартин да направи 2г. да мине и зимата, и напролет го пуснах на градина, съответно рев и нежелание да ходи, но там определено говори повече, започна да се храни и облича сам, грандиозен прогрес с ходенето на гърне. Сега ще го спирам за 2 месеца, но наесен продължава в градината. "

Отделно майка ми вече й е трудно, ама за това тя си е виновна, Мартин изобщо не я слуша, а и как ще слуша като никога нищо почти не му е забранявано от майка ми, сега съжалява, че не е била малко по - строга, но вече и да му забранява, той просто не й обръща внимание, пък и баща ми редовно отменя забрани, дори майка ми да забрани нещо, дядо му се меси и казва: "Абе остави детето на мира, голяма работа, че рисува по стените  ще изчистиш после" Такива ми ти работи. А Мартин расте, вече може да си отваря вратите, нашите така и не се научиха да заключвет, някой ден ще го изтърват навън, ще стане чудо, затова предпочитам да го дам в градината, където поне ще яде каквото е подходящо за него, ще спи по обед, ще играе с подходящите играчки.

и ще общува със себеподобни и едноакълни!

освен това ще бъде нахапано нееднократно или то ще нахапе няколко деца, ще се разболява постоянно, ще се научи да скубе, да се бие, да .... изобщо ще се социализира 

А, хапането, скубането и биенето си ги знае отпреди, няма да се наложи да ги учи тепърва в градината.
Не е получавал дори драскотина в градината, ако трябва да съм честна. Как ги вардят, кво правят госпожите, не знам, но видими следи няма 

това е идеята, да излезе от стерилната саксия!

и какъв е смисълът на 2 години да излиза от стервилната саксия? Брат ми на 9 месеца са го дали на седмична ясла, сигурно щото е трябвало да го социализират .
Мен, слава Богу, не са ме дали

Дзвер, все някога това става, нали ?
На позната детето отиде от баба си направо в първи клас, как се влачи дете, което на 6 години и пищи насред пътя и не иска да влезе в училището, а влезе ли се опитва да бяга, да се прибира сам, просто ужас  Видяла се е в чудо, никой не е длъжен да пази детето да не избяга от училище, а тя не може да му обясни защо е хубаво да ходи на училище, нали си има баба, що му е училище 
И сега вижда грешката си, че поне предучилищна в градината трябваше да го пусне.

абсолютно съгласен! от 2 годишни могат да се социализират!

А дете и баба или баба и внуче - това е взривоопасна комбинация!