Първи ден на градина

rosy_bosy ами след като имаш възможност, защо държиш да го даваш на ДГ и се тормозиш. Има време и да се социализира и сам да поиска да тръгне на ДГ. Смятам, че до 3 години, мястото на детето е в къщи....разбира се, ако може и има кой да го гледа. С влизането на задължителната предучилищна и евентуално до 7 клас целодневно на училище, хич не ми се мисли какво детство ги чака децата ни. Дъщеря ми я пуснах на навършени 4 години на ДГ. Не мисля, че е изостанала от връстниците си като си е седяла в къщи и по-голяма част от деня е изкарвала в игри на вън. Имахме си  и ежедневните  занимания -  рисувахме с водни боички, изрязвахме, четяхме приказки и т.н. Тръгна с кеф на ДГ /е да верно на 4 години/. А най-много ме е било страх от реването и точно "свикването със седмици и месеци" на детето с ДГ. Така че...когато има избор е добре...

Синът ми тръгна на ДГ на 3г. Още в първия ден учителките му ми обясниха, че децата най-често плачат, защото се страхуват, че мама няма да дойде да ги вземе. Когато го оставях сутрин, се разделяхме с въпроси като: "С колата ли да дойда да те взема или пеша?", "Когато дойда да те взема, ябълка ли да ти донеса или банан?", "Кой да дойде да те вземе - аз или татко ти?" т.е. прибирането от градина е извън съмнение.

rosy_bosy, ще свикне, просто му трябва време - и с излизането и с дечицата. Просто му трябва повече време, различните деца се адаптират за различни периоди. За излизането - те сега започват - и това е най-подходящият период за адаптация, защото, особено като свърши учебната им година и са почти и само навън.
А по отношение на възможността да не ходи на ДГ - това трябва изцяло ти да прецениш. Дъщеря ми на 2 г. и 6 м. тръгна, като за това мое решение надделя мнението на всички (и особено на педиатърката, която я наблюдава и лекува от бебе), че идва момент, в който й задържам развитието в къщи. И този момент съвпадна и с напускането на жената, която от бебе я гледаше. И считам, че не сбърках изобщо. В периодите на боледуване миналата зима я гледаше майка ми. Дъщеря ми ставаше за 5 дни коренно различна и започваше - искам при децата, искам в детската градина. Изнервяше се, ставаше по-непослушна, още повече проявяваше и без това големия си инат  . И в един момент осъзнаваш, че излизането навън и по-продължителните  разходки не трябва да наклянат везната за решението на родителите - да ходи или да не ходи на ДГ. И затова считам, както писах и в други мои постинги, че особено в случаите, когато едно е в по-голяма степен общително, този процес на социализация и на придобиване на нови знания и умения не може да се даде в къщи.
Отива в градината и всичко си идва на мястото.   Ей сега от вчера - ново вълнение, на тържеството за завършване на учебната година, ще бъде главната фея в представлението - с думички и песен (нея вече я научихме ). И - търсим си специална рокля (не нямаме 4 принцесени, ама ...... мамо, госпожата ти каза - фея   ). Е кога в къщи ще мога да й създам това вълнение - никога. А наред с нейното вълнение - мисля, че и за мен това е една изключително приятна емоция.
Стискам палци и успех!  

Еми, има кой да го гледа, да. С майка ми се чувства прекрасно и няма проблеми и до 5 години да го гледа, ако трябва  
Но майка ми и баща ми са възрастни хора, пенсионери, вече им е трудно да тичат след него, буквално - той си отваря вратата на къщата, изтичва на двора и хуква, а те едвам го настигат  
И не само това, той не играе с друго дете там, малък град, краен квартал и тиха улица с пенсионери. Като е у баба си играе сам, без деца наоколо, затова ми се ще да общува с децата.
Когато се гледахме двамата ходехме в парка, там с децата се чувстваше прекрасно, сега в почивните дни ходим у съседката, там играе с нейното момиченце или отиваме в парка - там идват и други майки с деца, но майка ми няма възможност да го води в парк, играе в двора на къщата им или на улицата, ходят на гости на някоя приятелка на майка или до магазина и това е.
Сега като се замисля може и да е било по - добре да изчакам да направи 3 години и тогава да го пусна, но вече пред свършен факт - ще пробваме и другата седмица, ако не се подобри положението, вероятно ще изчакам още и пак ще опитаме  
Днес по - скоро мрънка, отколкото плака, пак баща му го заведе, така че са по - добре нещата сякаш. А и след като го оставим, като се успокои - играе с децата, хапва си добре, спи хубаво, изобщо много ми го хвалят госпожите.
От друга страна тази сутрин като влязох в банята, той явно не ме е  видял къде отивам, защото се разплака за мен, а пък баща му до него, успокои се чак като ми го доведе баща му при мен в банята, а друг път не е правил така. Явно наистина се страхува да не ме загуби някъде  

Спунк, много благодаря за идеята, и аз така ще правя, досега все повтарям: "Мама ще дойде да те вземе, не се тревожи, мама ще дойде" сега ще гледам да му казвам: "Като дойда да те взема..."

Денис, много благодаря за подкрепата, аз точно заради излизанията навън изчаках да мине зимата и да се позатопли, защото цяла зима майка ми/и аз през почивните дни/ го извеждаме навън - и на снега, и на минусови температури, за малко поне, но излиза 

Дъщеричката ми тръгна на детска градина на 2.4г и нито една сълза не пророни. Първият ден останах малко, около 5-10 минутки. И така и си и тръгна без ревове и драми. Аз я бях водила там през лятото и познаваше госпожата. Навън на парзалката се запознаха и и обяснявах, че когато мама тръгне на работа тя ще ходи на градинка и ще си играе с децата. Втората седмица и беше мъчно, защото тогава осъзна, че мама я няма. Друго ми направи впечатление, че дете оставено за първи ден се взема в 17ч. Не е ли късно? Аз я вземах първо към 16ч, а след две-три седмици започнах към 16.30ч. Детето докато свикне, според мен, трябва да се взема раничко, за да види че не е забравено или последно.

Този спам точно тук е напълно излишен - темата е за здраво и турдно адапитращо се дете, чиито родители очевидно трябва да ходят на работа, точно както беше и при нас. Здравето на детето наистина е на първо място винаги, но този случай не е точно такъв. И един родител не трябва да мисли единствено и само за болести, а да мисли комплексно за развитието на детето си и естествено - да е здраво. А ако това дете е здраво и мине нормално, малко по-дълъг период на адаптиране, защо да седи в къщи? А и каквото и друго да напишеш - вече е лично и има много начини да го изкажеш, а не чрез публикации в теми и извинения за спам. Едно дете на възрастта, която ти говориш наистина се лекува по-лесно - но болестите са едни и същи. И от "скромния" ми опит вече с две нови групи в две различни детски градини не считам, че трябва да се "лепва етикета" - всички деца боледуват много първата година  - няма такова нещо. Има боледуващи деца (но те не са всички), по-малко боледуващи деца, но си има и неболедуващи деца". А по отношение на възрастта на по-лесно или по-трудно лекуване - пак от скромния ми опит - също не съм съгласна - огромна е разликата между лекуване на 1 г. и на 3 - 4 години нагоре.
И - аз не слушам опитните майки от форумите, а слушам опитните лекари. Те не казват, че имунитет се гради през първата година от тръгване на ясла или градина. Те казват, че имунитет се гради или на 3 години или на 6-7 години.
Извинявам се на авторката на темата, надявам се съм била полезна с мненията ми. Адаптирането на дъщеря ми го изживях два пъти - единият път когато тръгна на частна детска градина, защото не я приемаха в държавна, а втория път - когато сменихме частната с държавна. Двете й адаптации бяха коренно различни по причини, но се надявам да съм била полезна с мненията ми.
Защото и двата пъти на мен ми беше може би по-тежко и по-мъчно от дъщеря ми. Но - всичко отново повтарям е за добро.
Отново - пожелавам от сърце успех  много радост и усмивки за детето и много спокойствие за майката. 

Ами за спама, не се извинявам. Той е свързан с темата, мнението ми и си го позволих, защото се познаваме и по една случайност,  децата ни растяха заедно. Ако не се познавахме, бих попитала авторката на поста/твоя в случая/, реално "Колко е времето в което детето й е посещавало ясла и какво толкова, за  това време  2 3 месеца /едва ли накуп, а събрани по м/у боледуванията/ детето е научило, кое надделява, болестите и ходенето по доктори, притесненията, седмиците адаптация, ревове и убеждаване да се ходи на ясла или наученото в яслата и социализирането за този период?" И също така, ако би/бихте имали възможност да гледате децата  си до три години, би /бихте ли го пуснали на ясла, само заради  изоставането на развитието в къщи?" ... Говорим за яслена възраст - до 3 години.
Заставам зад мнението си, че детето до 3 години трябва да се гледа в къщи /е естествено, ако родителите имат възможност/ и не смятам, че седено в къщи на всичките  ни така умни деца, стопира развитието им. И тъй като авторката на темата писа, че има възможност да остави детето си в къщи /и да, на баба и дядо, които не могат да тичат след него, но могат да го научат на хиляди други неща/....затова споделих и моя опит. Относно комплексното развитие на детето - ами всеки родител се предполага, че прави най-доброто или поне се опитва. А за болестите - ами в момента сравнявам как боледува едно 4 годишно и едно 1,7 г. И ако 4 г се възстанови за броени дни, то 1,7г е далече от думата - здраво дете на този етап.
к

EmiR, да наистина си е така, че детето до 3 годишна възраст трябва да си бъде при мама. Всчики знаем, че с еизгражда емоционална привързаност към майката. Яслите са само по необходимост. ЗНам, че всяко дете с майка си опознава света, всяка майка му обръща индивидуално внимание и му показва как да се самообслужва. Не смята, че в яслата децата учат нещо по различно от това, което всяка майка може да научи детето си.
По темата - децата са различни и по различен начин се адаптират към всяка промяна. Едни са по-емоционални и по-лабилни, а други са по-твърди. Някой се затварят в себе си и си преживяват по свой начин, а други точно обратното. Всяко дете има свои потребности. Майката, като най-близо до детето на тази възраст знае най-добре кое е полезно за нейното детет и какво поведение да има спрямо него.
Мисля, че авторката най-добре знае как да постъпи със собственото си дете. Аз не го познавам . Незнам какви са му навиците, какъв му е характера.
Мога само да пожеля успех и леко адаптиране!   

Извинете, но Вие откъде накъде пишете от името на всички майки и откъде знаете колко често и колко дълго боледуват децата. Моята дъщеричка почти не е боледувала, тя по принцип е здраво дете, и смятам че на ясла или градина най-важното е адаптирането на детето към среда, в която има повече от един-двама души. Децата си играят, учат се, развиват се. Коя майка може да си позволи да кани постоянно майки с деца или да води детето си в клуб, за да си играе с дечица. Ние, майките, безспорно трябва да сме до децата си, но мисля че до 2 годинки не е толкова малък период. На запад майчинството е 3 месеца, а някъде дори няма. Наемат детегледачки още от раждането. Така че за каква връзка ще пишем там. Аз познавам много връстничета на дъщеричката ми и нито едно не се е разболявало кой знае колко. Посещаваме личната на 2-3 месеца веднъж и не е задължително да се наложи лечение в къщи. Така че, ако обичате, пишете си от Ваше име, а не да налагате мнение. Майките сме много и децата ни и всяко се адаптира различно, както и потребностите на дечицата ни са различни. При условие че детето не е с майка си, а с баба си, за каква връзка пишете. То пак е без нея, но както авторката на темата е писала - родителите и са възрастни хора, които какво могат като развлечения и игри да предложат на детенцето? Аз подкрепям нейното желание за пускането на детето на детска градина, защото там ще е сред своите връстници, ще играе, ще се адаптира и ще научи полезни навици, които малко по-малко ще надгражда.  
Аз пожелавам леко адаптиране и весели игри занапред!  

maia_a ми всеки говори от собствен опит. Не виждам някой да обобщава или налага мнение. Интресно ми е ...ти къде го видя  ... За съжаление децата на моите приятели и познати, явно са болнави. Всичките ги спряха от ясла, хвърчаха баби на повикване и накрая, бяха наети гледачки....Имам само 1 приятелка, на която детето и боледува не, на 2- 3, а на 3-4 месеца и сигурно за 1,6 ходене на ясла и градина е отстъствало 2 3 пъти...Радвам се, че при вас и твоите познати, нещата протичат гладко и без боледувания...
Чудех се дали да се хабя да обяснявам , че може пак да ми бъде изтрит поста, ако на някой не му изнася....хайде останете си със здраве и Весели Великденски  празници!

Не се карайте, момичета, всеки е прав за себе си 
С удоволствие бих гледала детето си до 3 години, че и след това, но финансово не мога да си го позволя, за съжаление.
Наложи ми се да се върна на работа още когато малкия беше на 1г. и 2 месеца, тогава почнахме да го водим у майка ми. Така или иначе аз няма да мога да остана вкъщи да си го гледам, с баба си и дядо си се чувства добре малкия, но не знам дали разбирате какво е да няма НИТО ЕДНО дете, поне близко до неговата възраст, аз виждах, че това му тежи, като отидем през почивните дни в парка, той гледа жадно децата и хуква да играе, не иска да си тръгваме чак, просто много му харесва, но си оказва влияние, че не е споделял играчки примерно, не е свикнал да се съобразява, и това не е добре.
Татко и майка се стараят да го възпитават добре, но откровено казано го глезят, той доста умело им се налага, не успяват да се справят с малките инатчета, които проявява, те просто му угаждат за всичко, а това не е добре за него /според мен/ и това + присъствието на деца, беше основната причина да решим, че може да тръгне на градина.
За боледуването, ще видим какво ще стане, нормално е да боледува, понеже преживява стрес, нормално е и да се повлияе имунната система, просто едно тъжно, нещастно дете е по - вероятно да се разболее от щастливо, усмихнато.
Отосно вземането първите дни, гледам да съм там 4,20-4,30ч. но просто не мога да отида по - рано, нито пък мъжът ми, а между другото тежкия момент е след ставането от сън /по думите на учителките/ около 2,30-3,00ч. след това се заиграва и всъщност 4 -те дни, в които е ходил на градина досега, като отида да го вземам го заварвам да играе, да се смее и видимо да се забавлява.

Сега да кажа за днес: има светлина в тунела  след дълго говорене през почивните дни, след като ходихме на гости у баба и дядо, той се поотпусна и вече не реагира негативно при споменаването на градината, аз му говоря как ще си види приятелчетата, за Яни, приятеля му от градината, за "каката" - това са възпитателките, казвам му, както Спунк ме посъветва "КАТО те взема довечера ще отидем на люлките да се полюлееш и т.н." и той днес се раздели с усмивка с мен, а пък татко му като го оставял - малкия влязъл сам в стаята за игра, казал чао на татко си и затворил врата отвътре  Мисля, че /да не казвам голяма дума ама  / прие промяната и полека лека се адаптира.
Дано и да не се разболява, стискайте палци   

Успех отново пожелавам rosy_bosy - ей това положително мислене на майката и таткото ще се прехвърли и на детето - те усещат - когато настроението ни е ведро и мислим, че това е доброто - и детето е добре!!!  Пожелавам да сте здравички и много, ама много скоро да дойде моментът, в който детето да каже - "....мамо, защо ме взимаш толкова рано......." 

Може и да си права и да имаме късмет, но просто около нас има много малки дечица и всичките си ходят. Има и такива, които се разболяват по-често, но болшинството се водят за доста здрави деца. Съжалявам, че при Вас не е така.
Пожелавам успех на авторката на темата и само положително мислене и емоции, свързани с детската градина!   

Благодаря, Мая за хубавите пожелания 
Днес пак поплакал малкия като го оставял баща му, ще видим занапред как ще е 
Давам си време /и на мен и на детето всъщност/ до края на тази седмица, да видя как ще се развият нещата, ако продължава да плаче при оставянето, може и да се откажем от ходенето и да опитаме пак септември примерно 
Вчера отидох да го взема в 5,10ч. и бяха останали само 3 деца, седнали на столчетата си и чакат да ги вземат, като излязохме с Марти, едното дете се разплака, че още не го вземат, направо ми се доплака и на мен Питах иначе възпитателките кога се вземат децата обикновено, казаха че до 4,30ч. почти всички ги вземат, остават само 2-3 дечица, кофти ми е, че едното ще е моето, няма как да излизам по - рано от работа месеци наред, засега тръгвам към 4,30ч и стигам там към 5 - 5,10ч. но в 4,30ч. просто не виждам как ще стане. Ами хората, които работят до 5,30 или 6,00ч. какво да кажат тогава 
 

Това, по принцип, се води голяма грешка. Още повече, ако ще го връщаш в същата градина. Септември ще плаче два пъти повече, защото ще знае, че ако плаче ще остане в къщи. Нали сега не плаче по цял ден? Труден е процеса на раздяла, това са малки деца, но ще свикне. Иначе ще запомни, че не се е справил и после ще му е още по- трудно. Не знам, може и да бъркам, но в тази посока си мисля. При всички случаи стискам палци.