Публикувана: 13 апр. 2011, 11:00 ч.
Последно мнение: 17 окт. 2011, 15:11 ч.

Първи ден на градина

14 918
197
1

Отговори

1
...
3
4
5
...
14
Всички

# 45 19 апр. 2011, 10:46 ч.

Някъде в облаците
Мнения: 431

Цитат на: Бoяна в вт, 19 апр 2011, 10:26

Цитат на: rosy_bosy в вт, 19 апр 2011, 09:54

Благодаря, Мая за хубавите пожелания Peace

Днес пак поплакал малкия като го оставял баща му, ще видим занапред как ще е Confused

Давам си време /и на мен и на детето всъщност/ до края на тази седмица, да видя как ще се развият нещата, ако продължава да плаче при оставянето, може и да се откажем от ходенето и да опитаме пак септември примерно Thinking

Това, по принцип, се води голяма грешка. Още повече, ако ще го връщаш в същата градина. Септември ще плаче два пъти повече, защото ще знае, че ако плаче ще остане в къщи. Нали сега не плаче по цял ден? Труден е процеса на раздяла, това са малки деца, но ще свикне. Иначе ще запомни, че не се е справил и после ще му е още по- трудно. Не знам, може и да бъркам, но в тази посока си мисля. При всички случаи стискам палци. Hug

Писали сме заедно с Бояна Laughing

- и според мен по-правилно е да не се спира детето. То плаче от раздялата с майката, а не, че е на детска градина - защото от детската градина детето няма натрупани впечатления, насъбрани положителни емоции и т.н. Набързо отворих първата страница да си припомня, но ако първият ден е бил 12-13-14 април - периодът е много кратък. Още повече, че сега - след четирите почивни дни е напълно възможно отново да плаче малко повече. И сега е моментът да обясняваш как - има почивни дни и мама и тати не работят, децата не ходят на детска градина, батковците и каките - на училище и т.н. И как - като минат почивните дни ............. всички си ходят там където трябва. Laughing

Аз в началото всеки почивен ден го обяснявах непрекъснато - докато стане разбираемо и ..... динамичен стереотип и на детето. Peace

За притесненията ти, че го взимаш едно от последните - не си го слагай точно в този момент на сърцето, нямаш нужда да се добави и това като притеснение - учителките си имат работно време. Аз също взимам дъщеря ми една от последните, защото работя до 17,30, а работя на другия край на града. И с това детето свиква. Hug

и ..... учителките Mr. Green

С теб и с детето сме - всички, с най-добри чувства! bouquet

# 46 19 апр. 2011, 11:10 ч.

Мнения: 3 929

rosy bosy, не бих си позволила да те съветвам. Всяко дете е толкова индивидуално, че аз гледам да се абстрахирам от съвети, касаещи детето ми. Ще споделя само, че синът ми тръгна на ясла на 1,11 год. възраст и ходи на градина вече 3-та година, т.е. 3-та група е, но все още има дни, в които реве сутрин, все още има дни, в коието не иска да ходи на градина - било то, защото някоя от госпожите му направила забележка, било, защото му е труден учебния материал, било заради агресивното поведение на някое дете, било то, че не иска да спи следобед и куп други причини. Ревеше си сутрин от самото начало - от тръгването на ясла, та досега. Е, не реве всяка сутрин, но в яслата беше много трудно. Това обаче само сутрин, докато го оставях. Иначе през деня винаги е бил добре, без да плаче, без да хленчи, даже постоянно развеселявал сестрите в яслата, а после - и госпожите, защото е много словоохотлив. Проблемът беше сутрините.
Не е трудно адаптивен по принцип, но определено е свикнал с мен, защото, като се роди, аз го гледах основно, аз го обгрижвах, всичко - аз. И той буквално се "прилепи" за мен и до ден днешен обича да е с мен и баща си.
Не знам дали ще ти помогна с моя пост, може пък покрай думите ми да забележиш нещо, което касае и твоето дете и да си обясниш някои неща.
Децата са различни. Ако за едни деца госпожите играят основна роля при адаптация в детско заведение, при други деца влияние оказват други фактори. При трети - комбинацията от няколко фактора. И не забравяйте самия характер на детето, което доста често се пренебрегва като причина при адаптацията и се търсят причините отвън, а всъщност харктерът е основен фактор.
Успех ти желая и търпение. Много от нас са минали по този път, не е лесно да си родител, но нека бъдем по-силни и търпеливи.

# 47 19 апр. 2011, 11:37 ч.

Мнения: 1 174

Абе и други хора ми казаха, че ще е грешка да го спирам и след време да почне пак, дори имам приятелка, която ми разказва как нейния юнак на втората седмица в яслата се разболял и останали вкъщи 1 седмица, после пак отишъл на ясла и след седмица - пак болен.
И детето много ясно си направило изводите - ако е здрав - ясла, ако е болен - мама Wink

И познайте - прави се, че кашля, казва че го боли крачето, корема, главичката, казвал че има "пол" /сопол/ и т.н. Направо за главата се е хванала откъде им идват такива, страшни преструванчовци са Laughing

Та и аз хем тъй, хем тъй, но как ми се ще малък напредък да има, не чак да спре да плаче и да отива весел, но плачът да не е така истеричен и сърцераздирателен поне, нали знаете, че различно плачат децата, понякога ей тъй за принципа си хленчат, щото не им даваш да скочат в локвата примерно, а този плач, който чувам всяка сутрин не е такъв, все още е от другия плач - страх и паника. Ще ми е спокойно когато плачът стане "по принцип да поплача, че да не се дам без съпротива" Wink

Ей това се надявам да се случи в близките дни Wink

А, zuki , за характера на моя фъстък много мога да говоря Laughing

Упорит, много самостоятелен, обича да налага мнение, всичко иска да прави сам, да не му помагаш в никой случай, и се мъчи сам /да си закопчее якето например/ и чак след много много опити да се оправи сам, чак тогава оставя мен или баща си да го закопчее, и то посочна кой точно трябва да го направи, ако дойде другия - не дава. Хубаво е, че ме слуша когато му обяснявам нещо, съсредоточва се и мисли над думите ми, и когато е съгласен, кимва, че е разбрал, ако се противи на обяснението или забраната, дълго спори, ляга на земята, крещи истерично, като се натъркаля става, отупва се и си продължаваме сякаш нищо не е било, но остава сърдит и не иска да говорим Laughing

Но изпълнява каквото съм казала, въпреки че сърдито изпълнява. В градината поощряват неговата самостоятелност, казват че сам се облича, храни, пие вода, ляга и се загъва сам, сяда на гърне и т.н.

# 48 19 апр. 2011, 11:52 ч.

София
Мнения: 12 375

Цитат на: rosy_bosy в вт, 19 апр 2011, 11:37

Ей това се надявам да се случи в близките дни Wink

А казва ли нещо детето за деня? Всъщност, не знам на колко годинки е точно и затова питам. За сърцераздирателния плач е ясно, че е ужасно и никак не казвам да го търпите на всяка цена. Майката си познава детето най- добре, има интуиция и е най- добре да слуша нея, а не другите хора. Ние тук си говорим така за подкрепа. Hug

# 49 19 апр. 2011, 12:16 ч.

Мнения: 1 174

Ох, Бояна, това ми е големия проблем, той е на 2г. и 6м. /точно на 26.04 ги прави де/ но не говори особено добре, казва 20-тина думички, повечето по бебешки, примерно казва: "Аз ама" - Аз ям, и това за него е сложно изречение Wink

, друго подобно: "Тати кола оти" - тати отива да работи с колата. Питам го: "Марти, ти слуша ли на градината ?", "Уша". Яде ли - ама. А харесва ли ти ? - без отговор. Харесваш ли учителката, хубаво ли ти е с нея? - "кака" - това отговаря. Явно така нарича учителките. Децата нарича: "бебе", "Бебе ама", "бебе нани". Изобщо не мога да се ориентирам как се чувства там.
Разчитам на думите на учителките, че не плаче, слуша много, играе с другите деца и с играчките, хапва си добре, спи добре, не плаче след като се събуди от сън. Като ходя да го вземам - по принцип практиката е да влизат родителите в стаята за игра и оттам да вземат децата, та тогава го заварвам сред другите деца да скачат, да тикат колички, единия път си играеше с пластилин с още едно детенце, другия път дружно строяха с един строител, струва ми се весел тогава, залисан в игрите, това мога да кажа.
Притеснявам и за изоставането му в говоренето, другите деца са доста по - напред, едно от децата например ме попита съвсем ясно: "Здравей, ти как се казваш ?", от Мартин такова изречение е абсурд да чуя още, та и това ще трябва да го мислим.

# 50 27 апр. 2011, 12:10 ч.

Мнения: 53

И на мен са ми познати притесненията на Роси. Въпреки че вече е втора група, никога няма да забравя как ревеше още от ставането си и правеше какви ли не уговорки, за да не ходи на градината. После ревеше и в колата на път за там, а като влезехме наставаше някакъв ужас. За щастие най-големия рев продължи около 2-3 седмици, после свикна. Добро решение беше татко му да го води, защото с него не плачеше толкова много. Също добро решение се оказа да му обещая нещо да направим след градината или да му купя, "за да има някаква надежда", както казваше майка ми.

# 51 27 апр. 2011, 17:10 ч.

Мнения: 76

Аз искам само нещо да вметна,на първата страница беше писано,че не се дава майката да остава с детето или ако го оставиш да си го вземеш по обяд.Тук в Ямбол до колкото знам от моите приятелки така се процедира в яслите.Стоиш и наблюдаваш детето известно време,за да е сигурно,че няма да го изоставиш и взимането по обяд го практикуват поне първата седмица.Така децата се чувстват сигурни и доста по-бързо свикват с обстановката.Не знам защо не се въведе във всички д.ясли,щом като преди е било така и си е струвало "услилията". bouquet

Успех rosy-bosy ,аз ще следя темата,че и мен ме чака същото. Crazy

# 52 27 апр. 2011, 18:26 ч.

Мнения: 8

здравейте мили мами...и моят проблем е доста голям за мен.мойта принцеса ще навърши 2 години и 3 месеца след 4 дни...
от 4 седмици сме на ясла и положението не се подобрява, а се влошава...
първите 2 дни ходеше с голямо желание,защото има батко(първи братовчед),който ходи на детска градина и те с баба й ходят да го взимат и много добре знае какво е детска градина,но може би се разочарова,че в нейната градина има и бебета - както тя ги нарича...от третия ден почнаха проблемите...не иска да играе с децата,но поне си хапваше....втората седмица ходи само до сряда и се разсополиви и разкашля,та я оставих вкъщи...4 дни бяхме заедно...забравих да отбележа, че имаме братче на 3 месеца,и малко или много има и ревност....3-тата седмица - 4 дни на ясла - 4 дни вкъщи заради празниците....и от вчера е в стачка...ходи с рев,като нарежда ''Не убуу там,не икам дека дина'' и така.не иска да закусва,да обядва,само следобедната закуска си е изяла....вчера е събудила всички деца в 2 и половина,а днес ми се обадиха да си я приберем,че пак плакала за мама Дими и бебе Ники и била събудила всички...няма да я спираме,твърдо сме решили,но незнам докога ще продължава тоз кошмар...иначе много говори всичко разбира, не е от най-послушните, ама това е положението...

# 53 28 апр. 2011, 11:14 ч.

Мнения: 8

zdravejte...za spirane i duma ne moge da stava...nqmam koi da mi pomaga kato sym s dvamata....pri men se poqvqva ot drugade problema...kakata se nalogi da q ostawq na 3 meseca i da trygna na rabota...otgleda q prababa i,no tq e ve`e mnogo vyzrastna i ne i e rabota na neq...svekyrva mi ne stava...tq ne mogela da izdyrga na takova napregenie i ne movela da q gleda...to na6to ne bilo dete kato dete,ami bilo inat i vse revqlo za maika si....drugoto koeto e 4e malko ili mnogo revnuva zadeto mama ostava s bebeto,a neq q pra6tame na gradina....obqsnqvame ,govorim,opitvam se da q stimuliram s podaryci,ako lelite kagat 4e e slu6ala,ama i tova ne pomaga...prinugdavam se da razkarvam i bebeto sutrin,za da q vodim na qsla...i pak reve...dano skoro da prikliu4i toz ko6mar...ot dnes iskat da q vzimame kym 2 - 2 i polovina,za da ne sybudela drugite deca,koeto spored men ne e pravilno...ami ako vsi4ki sme na rabota i nqma koi da q vzeme,kakvo pravim....na tqh im e po-lesno - da si vzimat revq6toto za da ne ni boli glavata...

# 54 28 апр. 2011, 19:43 ч.

Мнения: 559

Цитат на: Stelfy в ср, 13 апр 2011, 14:01

Без да съм чела другите мнения, и без детето ми още да е тръгнало на градина искам да кажа, че за мен е изумително как в България се приема за нещо съвсем нормално плачът на едно дете, измерва се не в степени на нужда и сърцераздирателност, а в дни, месеци и килограми и е сякаш едно необходимо и неминуемо зло, без което не може.

Проблемът за мен е, че няма практика родителите да остават 1-2-3 седмици с детето в градината, докато то се адаптира плавно и без стрес, и да му се даде възможност да (въз)приеме новата среда - интериор, деца, педагози. Оставено от раз без майка си или близък човек, на който може да се довери и да потърси, ако се почуства уплашено, самотно, отегчено или каквото се сетиш е доста драстично, особено за 3 годишно човече. Как така "тръгвай си, че с тебе е по-лошо"?! Що за отношение...

Ако е възможно оставай с детето в градината, поне до тогава, до когато почувства по-близки чисто новите учителки, така че да не се съпротивлява, когато те се опитват да го успокояват. Защото в момента детето се съпротивлява първо на това, че е оставено само в непознатата среда и второ на това, че някакви непознати жени (към които в най-добрия случай има неутрално отношение) му казват как да се чувства и какво да прави.
След като ги почувства една идея по-близки, тогава ми се струва малко по-приемливо дори и да помрънка при тръгването, да се спазарите с детето нещо, да му кажеш, че може да ти се обади по телефона през деня ако му домъчнее и да го оставиш на жените, които вече няма да са толкова страшни.

Не искам да звуча упрекващо - не и теб Hug

, упрекът ми е изцяло към системата. Просто у нас е прието раждането да е брутално, да ти бият шамари в родилното, после бебето да реве до посиняване, а ти да му показваш кой управлява, отивайки през 2 стаи в трета, след това в градината "да плаче, докато се научи, айде нищо му няма, ше свикне" и т.н. в прогресия цял живот.

Ако имаш много големи вътрешни колебания и усещаш силна съпротива към случващото се може би трябва да потърсиш градина, която е по-близка до светоусещането ти?
Hug

Едит: Писала съм едновременно с последните ти 2 отговора Simple Smile

Напълно съм съгласна! В нашата държава всичко е извратено, дори и собственото ни мислене! Имам чувството, че сме с промити мозъци...

# 55 28 апр. 2011, 21:42 ч.

Мнения: 8

днес ми се обадиха на обяд да си прибера детето,защото от сутринта не е спряла да плаче....като я взех я заведох да й леят куршум и се оказа,че детето е урочасано от жена и е страшно наплашено и стресирано....утре няма да я пускам и пак ще пробваме в понеделник...направо треска ме тресе...някой имал ли е подобен проблем...

# 56 28 апр. 2011, 22:03 ч.

София
Мнения: 12 375

Цитат на: dimetodd в чт, 28 апр 2011, 21:42

По- вероятно е причината да е по- различна от урочасване, но всеки сам избира в какво да вярва.
Толкова ли нямат умения учителките/ сестрите на тези места, за да успокоят дете? Това с викането по обяд, защото детето плаче ми изглежда абсурдно и отбиване на номер, за да им е по- лека работата. Самото дете, като разбере, че с плач си извоюва половин ден в градината вместо цял ще продължи да плаче, ако ще не куршум, а атомна бомба да му излеете.

# 57 1 май 2011, 20:41 ч.

Мнения: 95

Моят син тръгна на ясла на 1г. и 3м. Първите 3 или 4 месеца сутрин при оставянето в яслата беше голям рев, но сестрите бързо го заиграваха и той спираше да плаче. Първите месеци си носеше плюшена играчка, с която спеше, но от 2 месеца насам вече не я търси и не я носи. Рядко проплаква сутрин и е по-спокоен Grinning

# 58 1 май 2011, 23:19 ч.

Мнения: 8

там е работата,че моята кака е по - голяма и всичко разбира и говори и като си науми нещо,ако не стане на нейната е голям рев и тръшкане...мен това не ме притеснява толкова,защото тя трябва да разбере,че не може да се налага,но на лелките им е по-лесно да си я взема...за мой '' късмет'' сега се поразсополиви,та най-вероятно и утре ще си я оставя в къщи и по този начин почваме да боксуваме на едно място...докато тръгне и спре...ама да оздравява,че ...то не ми стига другото,ами заразява и брат си....чудо сме....хич не ми е боледувала преди,са кво стана - през седмица сме сополиви...

# 59 2 май 2011, 14:06 ч.

Мнения: 501

Записвам се и аз тук Peace

Днес беше първи ден на ясла.Сутринта влезна в групата с усмивка,без рев.Прибрах я в 12 часа,беше много щастлива,на входа на яслата се дърпаше да влиза обратно и повтаряше мрънкайки "децата,децата". Учудващо не е плакала много,към 10 часа пяли "мила моя мамо" (намерили каква песен да пеят в яслата) и се присетила и поплакала.Изяла си всичко.По пътя към вкъщи ми разказваше какво са правили и повтаряше "утре пак децата".Радвам се че мина добре днес,надявам се бързо да свикне. За сметка на това аз като я заведох и се прибрах,ревах като магаре и цял ден ми беше много гадно.

Препоръчани теми

Да си родител и учител в детската градина на детето си!!

Боледуване на децата ни-тема 78

Страсти - ясли и градини в София, кампания 2024/2025 - Тема 1

Мнения за ДГ 16 Приказен свят и ДГ 78 Детски свят в София?

Причина:

Причина: