При нас положението е все още същото - плач сутрин с повтаряне: "Не, гадина, баба, дядо".
За жалост миналата седмица ходи само вторника, понеже през деня му тръгнали сополи и до края на седмицата докато минат сополите, ходи у баба си.
Странното е, че и там като го оставихме първия ден, ревна да плаче Чак ми увисна ченето, от година и 3-4 месеца ходи у баба си всеки работен ден и никога не е плакал, от самото начало му харесваше, а сега може би по навик от градината и наду гайдата. И през деня е поплакал на 2-3 пъти, чак майка ми се беше притеснила, че много плаче, а обикновено е весел и усмихнат
Та събота и неделя с нас вкъщи и днес отново на градина, пак с плачовете, но пък се гушва в госпожата, и през почивните дни "говори" за нея. Като казвам говори имам предвид, че казва например: "Мама ама", "Тати ама", "Баба ама" и така изрежда всички, за които се сеща - Бау, Мау, Гого, Бебе, Дий, Грух и Кака, като последното е госпожата/госпожите. Значи се сеща за градината и нарежда възпитателките някъде при познатите хора и животни, което е обнадеждаващо.
Зрънчо, много хубаво, радвам се за вас, то наистина обаче майките сме страшно притеснени от този първи ден и както се е случило при теб, безпричинно притеснена