Първи ден на градина

Същия случай имаме и ние - с едно момченце сме съседи и си играеха заедно постоянно преди да тръгнат на детска и затова ги събрахме в една група. В началото са се заигравали двамата, но сега, като попитам малката дали си играят - казва, че не.
Може би ще се открият скоро - дано направи асоциация, че с момиченцето си прекарват добре и спокойно. Дай му още малко време - сега той е по-впечатлен от обстановката и порядките, ще стане и другото.
П.С. Втория ми опит с детската беше целодневно оставане - просто ако си решила да ходи на детска и да привикне с режима, ще е по трудно да го откажеш от обедното взимане и после да го оставяш целодневно. Според мен е добре да приеме реалността накуп - ще се успокои.

Албена, благодаря за успокоението 
Аница, аз затова и не отидох вчера по обед да го взема, реших, че после ще е по - трудно да му обясня как до едно време съм го вземала по обед, пък след това вече не може.
Днес баща му ще отиде към 16,00ч. да го вземе, казаха ми вчера учителката и едната леличка, че е по - добре първите дни към 4ч. да го вземаме, защото тогава най - им домъчнява за мама, след обедния сън, а и той тогава всъщност е плакал най - много 

rosy_bosy ,

Детето ти не е ли малко за градина ?
Или е на ясли ?

Всички деца плачат , рядко се случва дете да не плаче .

Дъщеря ми тръгна на ясли на 2 и така жално плачеше в началото , че сърцето ми се късаше .
Но ходи много малко и я спряхме , защото много боледуваше , пък си имаме баба да я гледа .

После на 3 я записахме на градина .
Пак бяха  ревове , но този път повече от инат .
Първа група я карахме много малко и пак баба й я гледаше .

От втора група тръгна редовно , но пак плачеше доста време .

За да те успокоя , ще ти кажа , че на съседите детето ходеше с песен на градина .
Дано и твоето дете да е така !

В нашата градина също разрешаваха първите дни да остана за малко , дори я хранех на закуска , но не ти препоръчвам , защото може да си помисли ,че всеки ден ще е така и още повече да плаче после .

Ами понеже е в една сграда, затова казвам градина, но е ясленска група в градината.
Аз живея в едно село до Горна Оряховица, та за селската градина става въпрос, та там е ясленска група над 2 годинки и оттам нагоре са вече групите на детската градина.
Затова и там е малко по - свободно влизането и оставането с детето.
То аз нямам намерение да стоя часове с него /все пак на работа ходя уж  /, а по скоро да не е с влизането да го връчвам на госпожата, той да надува гайдата съответно и аз да се обръщам и да излизам.
Представям си го - влизам заедно с него, сядам на едно от столчетата, той сяда до мен, "Хайде, мамо, да ми покажеш как си правиш куче от пластилина", "Я, виж, Никито е тука, я върви виж какво прави" и нещо такова за забаламосване и когато откликне на някоя от поканите, да се изнижа лекичко, това ще трае 10-15 минутки най - много.
Днес наистина беше апокалиптична картината, той направо пищеше 
 Хич не искам да се повтаря, не знам и дали ще ми издържат нервите още седмица така. Ще го заведа и в петък, но ако пак реве толкова сериозно, вероятно в понеделник няма да ходи, не знам, ще му мисля, благодаря на всички ви, пак ще пиша какво е станало днес и утре.

Ами понеже е в една сграда, затова казвам градина, но е ясленска група в градината.
Аз живея в едно село до Горна Оряховица, та за селската градина става въпрос, та там е ясленска група над 2 годинки и оттам нагоре са вече групите на детската градина.
Затова и там е малко по - свободно влизането и оставането с детето.
То аз нямам намерение да стоя часове с него /все пак на работа ходя уж  /, а по скоро да не е с влизането да го връчвам на госпожата, той да надува гайдата съответно и аз да се обръщам и да излизам.
Представям си го - влизам заедно с него, сядам на едно от столчетата, той сяда до мен, "Хайде, мамо, да ми покажеш как си правиш куче от пластилина", "Я, виж, Никито е тука, я върви виж какво прави" и нещо такова за забаламосване и когато откликне на някоя от поканите, да се изнижа лекичко, това ще трае 10-15 минутки най - много.
Днес наистина беше апокалиптична картината, той направо пищеше  
 Хич не искам да се повтаря, не знам и дали ще ми издържат нервите още седмица така. Ще го заведа и в четвъртък и петък, но ако пак реве толкова сериозно, вероятно в понеделник няма да ходи, не знам, ще му мисля, благодаря на всички ви, пак ще пиша какво е станало днес и утре.

Моето момченце рева с пълно гърло цял месец. Учителките ми звъняха по телефона на обяд, понякога и преди обяд да ходя да го прибирам. Една сутрин изненадващо тръгна без да плаче, никой не ми звънна да го прибера, от тогава ходи със сташно желание.
Миналата неделя бяхме тръгнали към зоопарка, а той караше баща си да спре при детската градина, че той щял да си ходи на детска. Дори сега, когато не слуша го заплашвам, че ще го оставя цял ден в къщи.
Ако има кой да го води вместо теб, може и да е по-добре, защото раздялата с мама е най-трудна.

rosy_bosy Истината е, че колкото повече се тревожиш, че ще плаче, толкова по- голяма е вероятността да плаче. Поощри го да плаче, кажи му, че е нормално да му е тъжно, че идеята на ходенето на градина е да се научи да се чувства добре и без теб. Спорен е въпроса дали майката трябва или не трябва да стои с детето. Лично моето мнение е, че или майката седи с детето по цял ден, докато се адаптира или го оставя и си тръгва възможно най- бързо. Детето се мъчи повече при дългото сбогуване, а и майката също и адаптацията протича по- бавно.
Раздялата е трудна за детето, но за родителите още повече. Щом е взето решение детето да посещава ДГ ще трябва да приемеш плача, раздялата и проблемите около нея. Подкрепи детето, разбери го, разкажи и ти как си страдала като дете, поплачете си у дома заедно. И в крайна сметка му обясни, че то избира дали да страда целият ден в градината или да се опита да се забавлява, но умението да бъде с други хора, а не с мама е редно да се усвои. Можеш да припомниш, че е бил бебе, че при прохождането и при усвояването на други умения е плакал, но сега с кеф си ходи и тн. Същото ще бъде и с другите деца в градината- сега му липсва мама, а скоро ще му е много забавно с децата.

Това с месец рев не приемам за нормално. Ако персонала в градината е ок, ако родителите са готови за промяната нещата се нормализират много по- бързо. salzichkata Не знам в каква градина е детето ти, но да ти звънят още преди обед да си прибереш детето и то повече от веднъж е крайно непрофесионално. Предполага се, че тези педагози са приемали нови деца повече от веднъж и знаят как да ги успокоят и да им отклонят вниманието от тъгата.

Така им е по-лесно. Разбраха, че съм в къщи по майчинство и затова. Един ревльо в групата отпада, като го приберат.
Въпросът е в това, че и аз се чудех дали да не се откажеме, като rosy_bosy,  но добре, че не го направихме.

Това е ясно, но когато в една история има дете винаги е важно кое е най- добре за него.
Но както и да е, важното е, че се е адаптирало детето в крайна сметка.

Първият ни опит с детско заведение беше ясла на 2г. Два месеца живяхме в абсолютен кошмар- постоянен рев в яслата, по цяла вечер истерии вкъщи, будене нощем, боледувания и какво ли още не. Спряхме го и наехме детегледачка. Няколко месеца по-късно дойде време за детска градина. Първия ден , когато видя децата, насядали за закуска, вероятно се сети за яслата и кошмарът започна отново и продължи месец и нещо. После се разболя и три седмици се лекувахме вкъщи. След това... влезе в групата и се затича да прегръща госпожата. Оттогава ходи с голямо желание. Мина още малко време, докато се научи да спазва режима и правилата в градината, но и това премина. Сега проблем има само, когато са сборни групи с други учителки.

Първият ден в ясла на синът ми беше кошмарен и за мен ,и за него. Оставих го само до обед и като го взех беше подут от плач. Вкъщи се поуспокои, но на другия ден като видя, че пътуваме пак натам почна рев и чудо. Горе -долу седмица беше така, после започна да свиква. Той също не говореше много тогава и ми беше много трудно, но сега всичко е забравено. Харесва му и му се отразява много добре.

Роси, тръгнахте ли на ясла вече  Яни ходи втора седмица, аз исках да го оставя да влезе сам, но ме изгониха учителките, дръпнаха го, той плака, голяма драма беше  Аз си поплаках с него, бях възмутена от този подход. Дирукторката ме успокои, че нейното дете плакало 6 месеца, това за мен е направо грешка някъде, не обичайна адаптация. Но знаеш ли, Яни плака два дни сутрин и следобед и после спря да плаче, опозна учителките и вече е спокоен. И това за една седмица, сега е втората седмица, спокоен е. Ние всеки ден му повтаряме, че мама ще дойде, тата ще дойде, той го повтаря и сякаш така се успокоява сам.
И за мен не е много подходящо майката да остава с детето, при нас даже не го и позволяват, аз друго си представям, да ни оставят при шкафчетата да си поговорим и той доброволно да влезе при децата, махаме си за чао и си тръгвам, а не да го грабват от мен и да го внасят, а той да крещи...

Мама Гали, точно това ме притесни и мен първите два дни - не го изчакват сам да отиде, той не обича да го пришпорват, пък то малко така се получи и затова беше големия рев 
Вчера не е плакал /с изключение на сутрешния плач/ - играл си е с децата, хапнал си е добре, спал е добре, след сън не е плакал, малко залепен бил за госпожата /той й казва кака  /, но определено се е чувствал много по - добре от онзи ден.
Сутринта днес обаче още в колата когато пътувахме към градината попита къде ще ходим, аз му казах, че отиваме на градината при другите деца и мама и тати отиват на работа, че ще го взема след работа както всеки ден правим, той каза: "Не, баба и дядо" - иска там да ходим, казах, че днес няма да ходи там, ще ходи на градина и т.н. и той ревна.
Вчера бяхме говорили с мъжа ми и решихме, че ще спазваме правилата от преди градината.
Мъжът ми го взема сутрин, настанява го в колата, аз също сядам в колата, мен ме оставят на автобусната спирка, с малкия си вземаме довиждане, въздушни целувки, а те с баща си продължават към къщата на майка ми /те живеят в близкия град и всеки ден им го водим/. И когато мъжът ми свърши работа, минава през майка ми и го взема, аз си идвам малко след тях.
Този план следвахме досега, но с градината малко попроменихме нещата и това допълнително го е объркало, досега не е било аз да го водя и оставям някъде, все мен ме оставят /на спирката/ и те си продължават по разписание.
Та това дълго обяснение беше, за да обясня защо решихме тази сутрин аз да сляза на автобусната спирка, а мъжът ми да го заведе. Така направихме, малкия както обикновено ми прати целувка, но като видя посоката, че е към градината и заплака още в колата. Мъжът ми ми каза, че в самата градина е влязъл без проблеми, обувките е сменил, якето е съблякъл, но се е разплакъл като е видял, че баща му си тръгва. Този път обаче докато слезе по стълбите мъжът ми и малкия вече не е плачел, значи за секунди се е успокоил, и е дал на госпожата да го гушне и носи, което също е добре.
Абе май има надежда, че ще привикне бързо, ще продължим обаче така - мъжът ми ще го води, аз ще го вземам, с баща си е по - склонен да се раздели без драми, като че ли.
Бояна, много благодаря за съвета, има нещо такова, толкова се треса от нерви, че малкия няма начин да не усети, разчитам на мъжът ми да успокои напрежението.
Много ми е трудно, защото той говори само отделни думички /синът ми, не мъжът ми  / и не мога да разбера от него самия дали му е хубаво на градината, дали му е интересно, а за мен е важно, цащото ако се касае само до грижи - да е нахранен, преоблечен и т.н., това и при майка ми го има, а той там с желание ходи, само децата са предимството на градината и разбира се заниманията, но ако тези неща не са му интересни и приятни, тогава какъв е смисълът да минаваме през това 

rosy_bosy - когато за дъщеря ми се реши, че трябва да тръгне на ДГ - на 2 г. и 6 м. беше, аз имах достатъчен период, в който правех следното: говорех й почти всеки ден, че на ДГ ходят порасналите дечица, а бебетата си седят в къщи, че в ДГ взимат много добрите, много послушните деца и ги учат на много неща, че в ДГ ще рисува с водни боички и и ще танцува като балерина и т.н. ........... (т.е. - че там се правят неща, които в къщи не правим или рядко, а тя много иска и обича да прави, за да й държа интереса). След това пазарувахме заедно - раничка - за ДГ, чорапки - за ДГ, пантофки - за ДГ (оставях я дори сама да си избира). Така тя се чувстваше приобщена към тръгването и според мен беше подготвена.
Затова бих те посъветвала - стимулирай го, че там се правят и се занимават с дейности, които той обича, а в къщи - не се правят. Че това може само учителка да го прави и т.н. Че има например - и плуване, а в къщи няма басейн, че има футбол с другите момченца, а в къщи няма как да се случи това и ........ всичко, с което ти смяташ, че можеш да го заинтригуваш и стимулираш, защото най-добре ти си познаваш детето. И досега я оставям дъщеря ми да си взима с нея нещо любимо, въпреки, че вече е в държавна и не разрешават много-много, но тя се знае, че е в раничката и се чувства по-добре.
Не че нямаше период на сълзи - след 3-5 ден, тя си беше и малка тогава (а е дете, гледано от петмесечна възраст не от мен, тъй като нямах избор и се върнах на работа). Тогава сменихме и тактиката на водене - таткото започна да я води, защото при мен много повече се разстройваше. А аз - я взимах и учителките пред мен я хвалеха как не е плакала. И така. Ако имате възможност - не тръгвайте заедно, а - мама - тръгва за работа, защото ще закъснее, а тати - да го закара. При нас тази тактика беше успешна и в частната и после - при адаптивния период в новата - държавната ДГ.
Сега - в държавната е пак първа група и .................. знае имената на 4-5 дечица, които все още си поплакват за майчетата и............... помага на госпожата за ...... бебетата (така им казва и тя, а и едната учителка веднъж ми каза - Мира ми е помощница ). И като я питам - как й помагаш ми казва - ами ходя, гушкам ги, милвам ги по главичката да не плачат ........... успокоявам ги, мамо  

Денис, наистина е моя грешка, че не започнах от по - отрано да споменавам градината, дори можеше в по - топлите дни да отидем до там, да погледа през оградата как играят децата на люлките, на пързалката, и да му се прииска да поиграе с тях, но за съжаление само 2-3 дни преди това му казвах, че от понеделник ще ходи на детска градина, и той много не ме отразяваше.
А иначе и аз като теб - гледам да му насочвам вниманието към нещата, които там правят, а вкъщи не правим или поне не често. Например да играе с пластилин много му хареса, прави си фигурки, аз досега не съм му вземала пластилин, не ми е щуквало, а се оказа, че много му харесва.
Обаче определено му тежи това, че не излиза навън, а с майка ми е свикнал на дълги разходки и игра навън, поне 2-3 часа, нищо че е още хладно, пък в градината още не ги извеждат, и това е другото дето ще трябва да свиква с него.
А за грижата за другите, то само той е новичък, другите деца са вече от по няколко седмици или месеца и са свикнали, само той реве и той е "бебето"