Последните месец, два се чуствам ужасно раздвоена и объркана, имам чуството, че никога не съм била по-объркана от момента.Историята ми е доста дълга, но въпросът ми е бихте ли прекратили 8-годишна връзка, заради човек, който познавате от два месеца?
- Публикувана: 14 апр. 2011, 10:46 ч.
- Последно мнение: 6 май 2011, 09:53 ч.
Бихте ли..?
Два месеца е много кратък период за такова решение.
Не е задължително - за два месеца можеш да изживиеш страшно много ситуации,а понякога за 8(в сличая) да не можеш! от ситуациите се разбира дали да рискуваш или не! помисли!
Няма как да разбереш от нас - или рискуваш, или не.
В никакъв случай не е правило дългата връзка да е по-удачното решение.
В никакъв случай не е правило дългата връзка да е по-удачното решение.
Anitsa точно тези неща ме тревожат и мен.Но наистина нямам никакво време, за да взема решение, защото подобна ситуация няка как да продължава дълго.Не е честно спрямо никой.А вече имам чуствата, че не мога да мисля адекватно и съвсем съм зациклила.А мислите ли, че е нормално да си с човек от два месеца пък и при положение, че не сте имали особено много време заедно, да започнете да говорите за брак и деца?Не е ли прекалено кратък срок, за да започва да се мисли за такива сериозни неща?
Ариел, може би ти е трудно да живееш в две паралелни връзки, но и не се насилвай да вземеш решение, ако не си готова - дай си още мъничко време. Прибързването може да те остави с празни ръце откъм едната и откъм другата връзка.
Имах подобно увлечение и стигнах до там да се разделя след 10г. връзка, но както се правеха планове за деца и емиграция с новата ми връзка, така се оказа, че нищо подобно не се случи.
Преоткрих старата си десетгодишна любов и не съжалявам. От дистанцията на времето си давам, че е било само неуталожена страст към новата връзка въпреки гръмките планове.
Имах подобно увлечение и стигнах до там да се разделя след 10г. връзка, но както се правеха планове за деца и емиграция с новата ми връзка, така се оказа, че нищо подобно не се случи.
Преоткрих старата си десетгодишна любов и не съжалявам. От дистанцията на времето си давам, че е било само неуталожена страст към новата връзка въпреки гръмките планове.
Другото, което дообърква нещата е че мъжът е от друг град и за да бъдем пълноценно заедно трябва да отида при него /вариантът той да дойде при мен е отхвърлен поради финансови причини/.Направо ме стресира факта за толкова огромна промяна-да оставя тук роднини, приятели, стабилна работа.Случаят ми май се превръща в гонене на дивото. 
Бих 
И го направих. И не съжалявам за това, напротив- щастлива съм, че имах смелостта да го направя. Смятам, че е най-правилното решение, което съм взимала.
Но... все пак, не забравяй, че всичко е индивидуално. Трябва да го усещаш...
Винаги, когато съм гледала филма, съм мислила, че тя трябва да слезе от колата.
Аз слязох
И го направих. И не съжалявам за това, напротив- щастлива съм, че имах смелостта да го направя. Смятам, че е най-правилното решение, което съм взимала.Но... все пак, не забравяй, че всичко е индивидуално. Трябва да го усещаш...
Винаги, когато съм гледала филма, съм мислила, че тя трябва да слезе от колата.
Аз слязох
Препоръчани теми