А как помагате на децата при неуспехите?

  • 3 240
  • 39
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 296
...........Но има деца които са по чувстиветлни. Детето на vitamin  е такова явно...
И моя малкия е такъв. За разлика от батко му, който е много борбен и не преживява никакви загуби и неуспехи, а по-скоро още повече се мобилизира. Но...двамата са много различни.
Аз дори внимавам, когато правя забележки на малкия, че много се засяга. И ми е много криво, когато го гледам понякога, че е пораженец в нещо. Знае, че не може все да се печели, че не може да си винаги начело. Но точно едно такова поражение преди две години го попрекърши малко и беше загубил всякакъв интерес към каквото и да е за доста дълъг период от време.

# 16
  • София
  • Мнения: 1 423
Сигурно цял живот ще помня как баща ми реагира при първата ми такава драма, прераснала чрез самонавиване в трагедия. Бях 8-годишна, ставаше дума за най-обикновена продукция с класиране по пиано и светът беше свършил, защото останах на трето място. Тогава си поговорихме с него за ползата от загубата. Каза ми, виж сега, ти свири чудесно като емоция, обаче направи поне 5 технически грешки, омаза това и това. Стефчо и Коко (това бяха гадовете, които ме изпревариха Grinning) направиха по-малко грешки от тебе, бяха по-добри в това и това, затова съвсем справедливо са по-високо оценени. Следващия път, ако се поупражняваш повече и се мобилизираш, можеш да ги биеш, ама нито тук, нито където и да било, ще те оценяват заради хубавите ти очи, а според това, което показваш. Състезанията са затова - който е най-добре подготвен към момента на състезанието, бие, а другите хубаво си помислят защо не са били и се стягат за следващото състезание.
Поне на мен ми помогна. Помогна ми и после, когато трябваше да бърша сълзите на щерка си от първите й неуспехи и перифразирах по свое усмотрение.  Simple Smile

# 17
  • Мнения: 1 589
До сега драма от подобна загуба не е имало.Но тук състезания/конкурси са по-вече от колкото децата могат да понесат.
Аз по принцип давам директни примери от мои неуспехи или загуби и наблягам на това да се извлече поука от цялата работа.

# 18
  • Мнения: 581
 Мойто дете е пълно перде в това отношение. Изобщо не си слага неуспехите на сърцето.

# 19
  • Мнения: 2 140
Не обичам сравненията ,за мен всяко едно дете е една вселена.
Какво като не се е справило с една задача?
Важното е да не се отказва.
Винаги ще има по,по,по .....
Същественото е пътя към успеха.

# 20
  • Мнения: 43
Малко е късно за да размишлявам надълго и нашироко, но темата е наистина хубава и ме провокира.
Затова ще напиша само едно клише,което понякога употребявам в такива случаи - "когато пред теб се затвори врата, ще се отвори прозорец. Твърде е възможно гледката през него да ти се хареса, радвай и се!"
И наистина, споделянето на личен опит от подобни ситуации върши чудеса. Децата (докато са по-малки Mr. Green) приемат родителите си като върховен и недостижим идеал. Осъзнаването, че те също са имали своите неуспехи е част от въвеждането им в реалния живот.
Това според мен е истинската подкрепа, а не да губиш винаги играта на "не се сърди, човече", за да бъде детето победител.

# 21
  • Русе
  • Мнения: 11 921
 MayBach , баща ти ти е дал хубав урок. Когато има съревнование е добре да познаваш противниците си и да ги уважаваш. Ако някой е изпреварил сина ми в нещо винаги обсъждаме как е успяла Ана да бъде на първо място, ами тя не се върти в часа и не си говори с Ива.Защо Гери я одобриха на кастинга - когато тя пее си затваря очите и се превръща в песента.
  Още на първото си състезание взе злтен медал,въпреки,че беше най малкия съсгезател. Но той знае,че за този медал тренира в залата по няколко часа всеки ден. Хубаво е да осъзнае,че нещата зависят от него и има избор да постигне нещо,ако е важно за него.И самият факт,че се съревновава с най добрите му дава шанс да види, да научи да се запознае с това, към което се стреми.

Последна редакция: сб, 16 апр 2011, 08:16 от A m b e r

# 22
  • София
  • Мнения: 1 127
Харесва ми това което е написала уилма флинстоун:
Няма как да предпазя детето си от падане, мога само да го науча да се изправя и да продължава напред
Никой не обича да губи ,не само децата но и възрастните.Важно е да не позволяваме неуспехите и загубите да се превърнат в трагедия.Но е трудно да убедиш едно дете че победата не е най-важна , в детския /слава богу / необременен от други проблеми и битовизми неща победата е всичко.Моят син е спортист от 6 години и въпреки че може да се каже че е направо ветеран пак много трудно приема загубите.
Много зависи и от емоционалната нагласа на децата.

Харесва ми това което е написала уилма флинстоун:
Няма как да предпазя детето си от падане, мога само да го науча да се изправя и да продължава напред

# 23
  • Мнения: 508
Много хубава тема.Аз също имам проблем с това ,че детето никак неможе да приема поражения  и каквото и да говоря ,както и да поднасям нещата ..той си знае неговото и не ,та не .За жалост това не го кара да е по-амбициозен ,надявам се и това да се преобразува в нещо по-добро след време ,както става с всички фази през които минаваме .Но тук  прочетох много поучителни мнения и ще се опитам да се възползвам .

# 24
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
:
Няма как да предпазя детето си от падане, мога само да го науча да се изправя и да продължава напред Simple Smile

Много точно Peace

# 25
  • Мнения: 2 641
да и дъщеря ми танцува от малка...обаче аз знам че от нея танцьорка едва ли ще излезе. затова когато имат концерти съм се постарала да и обясня, че не всеки е толкова гъвкав да направи шпагат примерно и че на танци трябва да ходят всички момичета заради фигурата си и удоволствието да танцуват /на нея и харесва/. тя е на 6 години и го разбира прекрасно. вижда например че в рисуването и математуката е много по добре и повече я влечат и сама си казва че ще стане художничка /а не танцьорка  Wink /. забелязва и как брат и е сякаш роден да танцува - много ритмичен, танцувален, гъвкав и пластичен - и се радва че е 'танцувално бебе'  Grinning т.е. тя няма някакви завишени очаквания и не прави драми.
обаче нещата с конкурсите стоят по друг начин - там на децата е внушено че са добри и следователно трябва да печелят. което е някакси супер кофти за малки деца, защото колкото и да си добър призовите места са само 3, а децата които се явяват са поне 50. и наистина има няколко особено талантливи и добри деца в всичко, а останалите, които са също много добри, остават на заден план. в бъдеще може нещата да се разменят, но колко деца попарени ще продължат...ей тук е разковничето според мен. преди всеки конкурс на децата да им е ясно че не призовите места са важни, а желанието и страстта които влагат в изпълнението.

# 26
  • Мнения: 1 253
Хубава тема; няма еднозначен отговор.

Аз се опитвам да превръщам неуспехите в амбиция, случвало се е той да се отчайва. При моя има някакво нетърпение, ако не се получат нещата от първия път и все гледам да изтъквам, че и шампионите не са можели в началото... Не знам доколко успявам. Поставих го в много конкурентна среда, с по-големи и амбициозни деца и засега се справя, но не винаги е лесно.

# 27
  • Мнения: 2 641
това е една от грешките според мен, която може да съсипе направо детето - да се мери с по големи деца. до към 10 - 12 годишна възраст разликата в годините е осезаема, в едно или друго отношение, а най- често във всички. никога не пускам децата си в групи, които не са за тяхната възраст.

# 28
  • Мнения: 1 253
Ами зависи от детето. През последните години така се случи, че приятелчетата му винаги бяха по-големи и нямаше разлика. Дори се изявяваше като лидер донякъде в измизлянето на игри и забавления. Разликата не се усещаше по никакъв начин.
А в детската градина умираше от скука и тъпчеше на място. Всичките му учители бяха на мнение, че е готов за 1-ви клас и ще е загуба на време да стои в ПГ. Неговото огромно желание също беше такова.
Така че аз не вярвам в обобщенията, но ще видим. Зависи от детето, от нас, от училището, от съучениците.
Но тази тема е много дъвкана вече, няма смисъл.
Само искам да кажа, че в детската му градина (не в България) групите бяха смесени, не по възраст. Смятат, че е полезно децата да общуват с по-малки и по-големи деца, също както в едно семейство.

# 29
  • София
  • Мнения: 1 127
Кривошапкова, това със смесените групи е интересна идея.

Общи условия

Активация на акаунт