Децата трябва да бъдат научени да губят, това е част от израстването....Ние големите също губим, животът не е само победа.......Как да помогнем - като им покажем нашия пример за преодоляване на загубите и продължаването напред!
- Публикувана: 14 апр. 2011, 14:45 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2011, 20:23 ч.
А как помагате на децата при неуспехите?
еее Кривошапкова вие сякаш не казахте нищо 
така де, ние говорим за бг все пак. и дъщеря ми посещаваше смесена френска група, с учителка французойка и разликата не се усещаше с другите деца били по малки или по големи. но за бг мероприятия винаги ама винаги се усеща, поне където сме били аз или децата.
така де, ние говорим за бг все пак. и дъщеря ми посещаваше смесена френска група, с учителка французойка и разликата не се усещаше с другите деца били по малки или по големи. но за бг мероприятия винаги ама винаги се усеща, поне където сме били аз или децата. Децата трябва да бъдат научени да губят, това е част от израстването....Ние големите също губим, животът не е само победа.......Как да помогнем - като им покажем нашия пример за преодоляване на загубите и продължаването напред!
Много точно казано!
На моя син също не му е хубаво да губи, но аз се опитвам да го оставям да си изживее неуспехите, както намери за добре.
Трудно ми е да не му оказвам подкрепа, но мисля, че като порастне няма да съм все до него, а и животът не се знае какво ще му поднесе, затова се опитвам да го оставя да се оправя сам.
Ако проблемът сериозно се задълбочи, се опитвам да го омаловажа и да му покажа, че не е първия нито последния път, в който ще губи.
За съжаление на млада възраст хората приемат нещата по-трагично и както се казва "от мухата слон правят". Опитвам се да му покажа, че го дразни муха, а не го гази слон.
Трудно ми е да не му оказвам подкрепа, но мисля, че като порастне няма да съм все до него, а и животът не се знае какво ще му поднесе, затова се опитвам да го оставя да се оправя сам.
Ако проблемът сериозно се задълбочи, се опитвам да го омаловажа и да му покажа, че не е първия нито последния път, в който ще губи.
За съжаление на млада възраст хората приемат нещата по-трагично и както се казва "от мухата слон правят". Опитвам се да му покажа, че го дразни муха, а не го гази слон.
Според мен е важна консултацията със специалист (било то педагог, психолог и т.н.) по всички тези теми, свързани с децата ни...При разговор именно с професионалист осъзнах, че неуспехът е в резултат на преодоляване на трудност в дадена ситуация и ако запазим активността на детето и променим ситуацията, съобразно неговите възможности, резултатът ще го удовлетвори...(май звуча точно като психоложката от центъра за работа с деца "Пано", при която ходя :Д :Д :Д)...С две думи, резултатът се прогнозира от възрастните, за да не стига до моменти на разочарования,стрес и неудовлетворение на детето...Успех на всички родители 
С две думи, резултатът се прогнозира от възрастните, за да не стига до моменти на разочарования,стрес и неудовлетворение на детето...Успех на всички родители
Аз не мисля, че е здравословно да предпазваме децата си от неуспехите и разочарованията. Освен всичко друго, това е практически невъзможно, особено в една по-късна възраст.
Най-лесно е навреме да ги научим да приемат неуспехите като нещо нормално, а не като края на света. Защото това оказва влияние върху изграждането на самочувствието им.
За мен най-лесно беше да обясня на дъщеря си, че живота е като игра - всеки ден ставаме и играта започва. И както в една игра - има победители и победени. Не е възможно всеки път да си победител. Което не означава, че си по-слаб играч от другия, просто има много обективни и субективни фактори, които влияят - умора, липса на кондиция и концентрация в дадения момент, недостатъчна подготовка, допусната грешка, субективна оценка на оценяващия и т.н., и т.н., причини много. Важното е да не се отказваш.
Най-общо казано, лично аз следвам следната философия - както в чисто физически, така и в най-общ житейски план:
Няма как да предпазя детето си от падане, мога само да го науча да се изправя и да продължава напред
/евнтуално да си извлича поука от случките/
И в немалка степен работи, честно да ви кажа, но... що е време, все е пред нас, дето се вика - животът ще покаже дали съм успяла в дългосрочен план
Няма как да предпазя детето си от падане, мога само да го науча да се изправя и да продължава напред
/евнтуално да си извлича поука от случките/
И в немалка степен работи, честно да ви кажа, но... що е време, все е пред нас, дето се вика - животът ще покаже дали съм успяла в дългосрочен план
А за по - чувствителните , чак специалист, не мисля... Ние , родителите сме тези , които трябва да им покажем, че и макар и загубили сме с тях. И при мен единия е много чувтвителен и дори когато е загубил го усещам как търси подкрепа , утеха... Това е нормално не само за децата , мисля.Не можем да ги предпазим, но можем да ги поощрим и да направим всичко по силите ни да не се отказват.
Против съм деленето на децата на по-чуствителни и по-нечуствителни, не при всички си личи и не всички деца изваждат на бял свят емоциите си и чуствата, но това не означава че ги нямат.
А психолог за такива неща не мисля че е добра идея, но е прекалено общо за да се каже категорично да или не.
А психолог за такива неща не мисля че е добра идея, но е прекалено общо за да се каже категорично да или не.
Не може все да печелим, децата ни също, но трябва да им показваме, че ние стоиме зад тях и ги подкрепяме както в моменти на победа, още повече в моменти на загуба. Много пъти децата са по-стресирани от нашата реакция, мислят, че са ни разочаровали когато не са успели да се справят. Така че подкрепата от наша страна е важна!