САМО за фенове на Стивън Кинг! - 6 част

Откъс от шестия разказ в сборника "Books of Blood"  




"В хълмовете, градовете" от Клайв Баркър

Подуйево пищеше – предсмъртен вик. Някой в слабия хълбок беше умрял от напрягане и беше предизвикал верижно разпадане в системата. Един човек развърза съседа си, а той развърза своя съсед, разпространявайки като рак хаос в тялото на града. Кохерентността на извисяващата се структура се разпадна с ужасяваща бързина, защото повредата в една част от анатомията стовари непоносима тежест друга нейна част.
Шедьовърът, който добрите жители на Подуйево бяха построили от собствената си плът и кръв, залитна и... започна да пада като взривен небостъргач.
От пострадалия хълбок се изсипаха граждани като пръски кръв от прерязана артерия. После, с грациозна мудност, която направи агонията на жителите още по-страшна, градът се наклони към земята и се срути сред разпадащи се крайници.
Гигантската глава, която доскоро бе докосвала облаците, се отметна назад върху дебелия си врат. Десет хиляди усти нададоха един-единствен писък вместо огромната уста – един лишен от думи, безкрайно жалостив апел към небето. Вой на загуба, вой на молба, вой на недоумение. Как, питаше този писък, как е възможно този ден на дните да завърши така, с хаос от падащи тела?

* * *

-   Чу ли това?
Писъкът несъмнено беше човешки, въпреки че беше почти оглушителен. Стомахът на Джъд се сви. Той погледна към Мик, който беше пребледнял като платно.
Джъд спря колата.
-   Не – каза Мик.
-   Чуй, за бога...
Въздухът се изпълни с предсмъртни стонове, молби и клетви. Врявата се разнасяше от място, съвсем близо до тях.
-   Хайде да тръгваме – примоли се Мик.
Джъд поклати глава. Той бе подготвен за някакъв военен спектакъл – цялата руска армия, струпана зад следващия хълм, - но звуците, които ехтяха в ушите му, бяха звуци от човешка плът – прекалено човешки. Те възкресиха в ума му детската му представа за ада – безкрайните, неописуеми мъчения, с които го бе заплашвала неговата майка, ако не прегърне Христовата вяра. Ужас, за който не се бе сещал от двадесет години. Но ето го отново, съвсем жив пред очите му. Може би самият пъкъл бе зейнал нейде наблизо, а майка му стоеше до ръба на бездната и го приканваше да вкуси от неговите наказания.
-   Ако не подкараш колата, аз ще го направя.
Мик излезе от фолксвагена и заобиколи предния капак, загледан нагоре по пътя. Поколеба се само за миг, за не повече от секунда, като примигна невярващо, после се обърна към предното стъкло, пребледнял още повече и каза „Исусе...” с глас, натежал от потиснато отвращение.
Любовникът му продължаваше да седи зад волана, беше стиснал главата си с две ръце и се мъчеше да прогони спомените.
-   Джъд...
Джъд вдигна бавно очи. Мик се взираше в него с налудничав поглед, а лицето му лъщеше от внезапно избила студена пот. Джъд погледна зад него. Няколко метра по-нататък пътят бе потъмнял мистериозно, а към колата прииждаше гъста, дълбока вълна от кръв. Разумът на Джъд се сгърчи и се опита да потърси друго обяснение на гледката, освен неизбежното. Но по-смислено обяснение нямаше. Това беше кръв, кръв в непоносими количества, безкрайно много кръв...
А сега въздухът се изпълни с мириса на прясно отворени трупове – миризма, излизаща от вътрешността на човешкото тяло, отчасти сладникава, отчасти апетитна.
Мик се върна с олюляване до вратата на пасажера и натисна вяло дръжката. Тя се отвори внезапно и той залитна навътре с изцъклени очи.
-   Карай.
Джъд посегна към стартера. Вълната от кръв вече се плискаше в предните гуми. А светът пред тях бе боядисан в червено.
-   Тръгвай, по дяволите, тръгвай!
Джъд не правеше никакви опити да запали колата.
-   Трябва да погледнем – каза той, без да звучи убедено. – Трябва.
-   Не трябва да правим нищо – рече Мик, - а да се разкараме оттук. Не е наша работа...
-   Самолетна катастрофа...
-   Няма дим.
-   Онова са човешки гласове.
Инстинктът подсказваше на Мик да не се меси. Можеше да прочете за трагедията във вестника – и да я види на снимки утре, когато щеше да изглежда сива и зърнеста. Днес всичко бе прекалено прясно, прекалено непредсказуемо...
Не се знаеше какво ги очаква в края на пътя, какво кървеше...
-   Трябва...
Джъд запали колата, а до него Мик започна да стене тихо. Фолксвагенът се понесе напред, като пореше реката от кръв, гумите му се въртяха в противната разпенена течност.
-   Не – каза Мик съвсем тихо, - моля те, недей...
-   Трябва – беше отговорът на Джъд. – Трябва. Трябва.

* * *

На броени метри от тях оцелелият град Пополач се съвземаше от първите си ковулсии. Той се взираше с хиляди очи в останките на ритуалния си враг, разпилян в хаос от въжета и тела върху сплесканата земя, разрушен завинаги. Пополач се отдръпна със залитане от гледката, огромните му крака смачкаха дърветата, които растяха около мястото на срещата, ръцете му се размахаха във въздуха. Но успя да запази равновесие, когато всеобща лудост, предизвикана от ужаса в нозете му, изпълни мускулите му и смрази мозъка му. Бе издадена заповед – тялото се люшна, извърна се от ужасяващия килим, в който се бе превърнал Подуйево и хукна между хълмовете.
Когато се втурна в самозабрава, високата му като кула фигура попадна между колата и слънцето, хвърляйки студена сянка върху кървавия път. Мик не видя нищо заради сълзите си, а Джъд, който бе присвил очи заради гледката, която се страхуваше, че ще види зад следващия завой, регистрира едва-едва факта, че нещо бе препречило за миг светлината. Навярно облак. Или ято птици.
Ако бе вдигнал поглед в този момент, ако бе погледнал на североизток, щеше да зърне как главата на Пополач, огромната, гъмжаща от хора глава на обезумелия град, изчезва под линията на зрителното му поле, докато гигантът навлиза сред хълмовете. И щеше да разбере, че е изправен пред нещо, която не е способен да проумее; че в този ъгъл на ада няма спасение за никого. Но той не видя града и двамата с Мик преминаха точката, от която нямаше връщане. От този момент нататък, също като Пополач и мъртвия му близнак, те изгубиха здравия си разум и всякаква надежда за живот.

Благодаря ти, започвам тогава отначало      

Да, голямо разочарование.
Но от този филм аз така или иначе не очаквам много. 
В момента не чета Кинг и затова ви поизоставих. Но като всеки наркоман пак започвам.
Имам редките и така търсени Отмъстители и ако някой иска мога да му я заема за четене. Не е лоша книгата, но не е от най-любимите ми.
Аз пък търся "Град Отчаяние" и възнамерявам да се сдобия най-сетне с "Под купола".

venush, аз имам "Град Отчаяние", но нямам "Отмъстителите", ако искаш може да си ги сменим за едно прочитане.

Добре. 
Аз нямах предвид точно еквивалентна размяна за прочит, т.е. можех да ти я дам и да нямаше Отчаянието. Но така сега стана перфектно.
Ще ти пиша в понеделник да се разберем нещо.   

Ако има и други желаещи след Няма ме - казвайте. 

Чудесно

И аз почивам малко от Кинг, последно четох сборник разкази на Хемингуей (включващ "Старецът и морето") и "Спасителят в ръжта" на Селинджър. Последната ме натъжи. В момента съм зачела "За любовта и сянката" на И. Алиенде. Прекрасна е! Ще трябва да си потърся и други нейни книжки, отдавна си го мисля, но сега вече е неизбежно, след като се запознахме.
След това не съм мислила какво ще чета. Любим момент ми е, когато трябва да си избера книга за четене. Заставам срещу библиотеката и си разглеждам бааавно книжките, а всичките които са там искам да ги прочета, та нали затова съм си ги купувала 
Последно си купих три книги на Клавел - Търговска къща, Вихрушка и Тай Пан. Отдавна чакам да се сдобия с тях, след като се влюбих в Клавел от Цар Плъх. Та може би ще почна Шогун, ще видим.

Някой да иска "Мъртвата зона"? 

Още по темата 

Е какво сега и филм ли въобще няма да имаме?  Не намирам нещо в официалния сайт на Стиви по темата. А че тази история ще има нужда от голям бюджет, би трябвало е било ясно от самото начало, а не изведнъж да възниква като проблем. Дано се окаже някакъв слух. Готова съм да преглътна дори Бардем,но да има филм.

Не означава непременно, че няма да има филм; означава, че филмът със сигурност ще се забави.

Така се почва. Но да видим. Дано е само забавяне.

А според мен означава, че някой не си е свършил работата  ! Не може една подготовка за нещо толкова голямо да стигне до кастинг на актьори и изведнъж ХОП! - това такова, онова онакова - смешни оправдания.
Предлагам да поверят проекта на HBO - те поне доказаха, че ги умеят тия неща (визирам "Игра на тронове") . А и по-добре сериал, отколкото два-три претупани филма.

Честит Рожден Ден Кали!!!

             

Бъди винаги така сладка, лъчезарна, усмихната и забавна! Прекрасна си! 
Весел празник!

Честит празник, Кали