Пролет пукна, ние не, Януарчето играе, на нас ни се плете

Работи.
Страхотна си  .

Честит празник на всчки малки и големи деца 
Следя ви редовно, но ми е трудно включването, тъй че карам нараво по последия пост на Ели. Каоза начало наистина си един прекрасен човек, който не заслужава да бъде сам. От друга трана, когато се появи мъж в живота ти, ти дали ще обсъдиш връзката сбившия ти съруг, дали ще се съобразиш с мнението му относно това как Ева ще възприеме нещата. Съжалявам, ако засягам някого, но просто медала винаги има две страни.
Все ми се струва, че трябва първо да поговориш с Ева, затова тя как се чувства, как тя приема другите хора в живота на баща си. Странно ми е, че тя самата не е споделила с теб от два месеца как двамата прекарват времето заедно, също така замисляш ли се дали той не се страхува, че споделяйки с теб, може да се окаже лишен от възможността да прекарва с Ева това време. Относно непомагането във материално и финансово изражеие оставам без коментар, защото не мога по никакъв начин да го оправдая.
Иначе ние сме добре. Нямам спомен дали съм споменала, че Весонски е с официалната диагноза "поленова алергия", но това се оказва голяма гад. Всяко посещение на въздух, сред треви, цветя и дървета е придружено от хрема  зачервени очи 
Днес етържеството в детската градина и ще видя двамата мъже как ще се представят. Обещала съм, че ще сме на първите редове и дано успеем да се класираме навреме.
Селма да попитам защо Юлийка черпеше вчера?
Друго не знам какво да споделя- намирам се все още в едно странно сътояние, усещам, че съм някакъв много важен кръстопът в живота си, но все още не зная накъде да поема. Непрекъснато се замислям какво правя, струва ли си, докъде ме води всичко това и същевременно все още не зная какво трябва да направя. Общо взето лудница 

  Стилияна,много си бляскава!    С тез' данни спокойно можеш да се пробваш на някое по-артистично поприще! 

  Ели,емоциите настрани....
  Наистина говори с мъжа ти.Не е хубаво Ева да го наблюдава с друга жена/дете....Според мед,де....
  Така,ми се струва,у момичето се изграждат не съвсем правилни представи за ролята на мъжете в този живот ,както и за семейството. Лично мнение. 

      Мананке,това беше малко на шега...Вчера е бил международен ден на блондинките.   

Ман, как ще се справяте с тази алергия 

Аз не че съм Ели, но доколкото разбрах тя няма против бившия да си има нова връзка, а как поставя  Ева в тази ситуация Не може тези неща да се случват зад гърба на майката! Също така все ми се струва, че детето е най-важно в случая и  трябва да бъде подготвено за новата връзка на баща и (ако изобщо излезе връзка)! Ами ако утре таткото започне нова връзка с друга жена? Пак ли ще запознае Ева с "новата".....Темата е деликатна!

 

Голям гуш от мен! Вясвай се по-често! 

  Манана,около Христовата възраст е така. 

Ман, определено тая нощ го мислих от всички възможни страни. Поуспокоих се дори, размислих разумно и колкото и да ми се искаше да се отдам на емоцията, устисках. Както Сту казва, аз нямам нищо против връзката на баща й, имам против начина, по който съм лишена от информация. Аз също имам приятел, баща й знае, но за мен важен фактор е, че не живеем заедно.
Обаче, тъй като 11 години съм била с този човек, знаех, че днес ще ми се обади. Така и стана, разбрахме се в петък да се видим да си поговорим, но това, което ми каза беше - "нали няма да ме лишиш сега от Ева". За Бога, той й е баща, как да ги лиша един от друг...
Ева приема нещата спокойно. Каза, че майката на Иванинка е добра, че тя е малко по-малка от нея и че у тях има много играчки, но няма книжки (щото Ева нали е луд фен на всеподобни книжки). Ще разкажа как е минал разговора в петък.
И така...благодаря ви за милите думи момичета, трогнахте ме много 

НИм, новата работа е интересна доста. Психичноболните са интересни хора. Наблюдавам ги и си мисля - в кой точно момент от живота им, от нормални хора, са се превърнали в шизофреници и болни. Най-странно ми е, че повечето са деца, затворени в големи тела.

Сту,ослепителна си, а роклята ееееее 
Ман, кръстопътят служебен ли е? Какъвто и да е, пожелавам ти да вземеш най-правилното решение!!! 

Ели 
Пожелавам ти успехи и много сила в новото начинание. Знам колко е трудно, да не кажа невъзможно да преодолее човек емоциите си и да не съпреживява това, което става пред очите му всеки ден с хора с "бъгната" психика. Ще ми бъде интересно да споделяш от време на време.

Аааа, не само. Аз така се бъгнах, откакто наближих и навърших 29, че не мога да се позная. Тормозят ме мисли, че скоро ще стана на 30, а нищо не постигнах в този живот. Нито работата ми е работа, нито доходите - доходи, каквото го имам е или наследство, или подарък, тоест нищо не сътворих и не спечелих. А все нямам време и все отлагам... Но това е необятна тема и не й е тук мястото. 


Радвам се, че си по-спокойна и че работата ти е интересна. А констатациите от наблюдението ти биха ми били доста интересни. Дали тези хора генетично са били предразположени към подобна болест и в даден момент неизбежно са я отключили, или от стрес, или ... просто понякога лошите неща се случват, въпреки усилията ни и за болните и близките им остава едничката утеха, че всяко зло има своята кармична обосновка и идва, за да ни научи на нещо (теза, която аз колкото подкрепям, толкова и отхвърлям според случая). Ама и на това не му е тук мястото де...

Извинете логореята ми!

Ним, извинявай но много малко жени на по 29 абсолютно сами са постигнали кой знае какво. Или са имали стабилен (разбирай И  финансово) мъж до себе си, или такива родители. Винаги има изключения, но като цяло е така. Цял живот е пред нас, за да се бъгваш за такива очевидни неща. 
Минах днес през салона, да ги предупреда, че си мой човек - да не вземат да се изложат. 
Аз пък нямам и наследство. Какво да кажа?
По казуса на Ели, тук всички сте адски спокойни! Аз не мога да реагирам така.  Прави сте, разбира се. Но някой така да ме "прескочи" и два месеца да не знам къде е ходило детето ми - жив ще го одера. После ще го излежавам.

Нимско, 30 години са толкова малко, имаш време за постигане на всичко.

Ман, аз давам идея да не го мислиш толкова, пък точният път сам ще си дойде пред теб.
(след една година размисли, година, която даже не помня как мина, толкова бях изкукала философски реших да гледам на нещата по този начин)

Ним чек да станеш на 30. Мен така ме пере кризата на 30-те, че се учудвам какво мога да направя

Очевидни за теб, ама аз рядко имам възможност да седна на маса с вас да си сверя часовника и - ей на, до нищо добро не води това.    Колкото на майтап, толкова и на сериозно го казвам това между другото!

Благодарско и за другото. 

Е, предполагам познаваш и други хора, освен нас. 
Аз нямам нито една приятелка или позната, която до 29 да е супяла да си купи САМА апартамент. Още повече пък в София.  Подчертавам за трети път - абсолютно сама. Защото с помощ, извинявай, всеки може. 
И аз отвреме навреме се сдухвам, че нямам половин керемида над главата си моя, ако ще да е наследствена съборетина в Долно Нанагорнище. Но и това ще стане, при това по най-добрия за мен  начин. (Това можеш ад си го повтаряш, подарявам ти го.  )

Добър ден, дами! (по Лилита!  )

Ели, добре си представям какво си изживяла, но също така знам, че знаеш отговорите на всички въпроси, които касят детето ти...     

Нимско, не се нацеждай в матрицата на "онова-което-се-очаква-да-съм-постигнал"! Търси си вътрешния покой и хармония! Другото е обикновена суета и храни временни еуфорични състояния...

К'во се вайкате, бе, алооооооооооу!  30 години е много рано да се вкиснеш!  Пускайте отминалото и погледите само напред (и нагоре! ако гледате надолу, то да е само в чаша с питие!)!!!