Съжалявам, че пускам темата тук ако не е за това място, но за последно съм разглеждала форума преди години и сега е напълно променен от тогава и нещо не мога да се оправя все още с него, но ми се стори, че тук е най-подходящо да я пусна... 
Темата е за моя близка приятелка, която на 4 декември миналата година направи аборт, причините бяха, че човекът, от когото забременя беше просто връзка за по една вечер в месеца примерно и нямаха намерение да се обвързват. Може би месец преди да направи аборта, тя се хвана уж сериозно вече с друг мъж, с който нещата се развиха ужасно. Тя хлътна толкова много по него, че почти си забрави контактите, свързваше се с приятелите си само когато се скараше с въпросния господин, но иначе беше уж голяма и луда любов... Както и да е...
Някъде около 10 февруари се видяхме и ми сподели, че е била бременна отново за кратко от втория мъж, който не знае за аборта от декември месец, и че предишния ден направила спонтанен аборт.
Очевидно и беше криво, защото явно искаше това дете. Само че мъжът до нея се държа по най-глупавия, селски начин, по който можа и всички се настроихме срещу него. Аз се бях отказала да и говоря, че само си съсипва живота с него и просто спрях и да я търся. Днес отново се видяхме и "голямата новина" е, че тя е бременна пак от него в някъде малко преди втория месец. Ударих и едно конско и тъй като бяхме в заведение нямаше как да и се накрещя... Въпросният господин я е разкарал след поредния си шизофреничен изблик и и е казал да се маха, не искал да я вижда повече и т.н., а според нейните думи миналата седмица и обяснявал как харесал кошара за бебето и дори име били измислили. Мацката е само на 24, не знам родителите и как ще реагират като научат "прекрасната" вест, а тя засега била решила да си го гледа сама. Яд ме е, че вместо да помисли за това какво му е на едно дете да живее с един родител и колко е трудно да се отгледа такова, тя предпочете чрез него да се опита да запази връзката си от провал...
Не знам тя как си представя живота си занапред, ядосвам се, че в момента толкова ме е грижа за нея, но ми е приятелка и искам да и помогна. Лошото е, че не намирам никакъв изход от цялата ситуация, а тя е толкова неадекватна, че не знае какви ги говори. Мислих за варианта аборт - на 6 май стават 6 месеца от първия (изкуствен) аборт, ако спонтанния не се "брои", тя пак може да махне детето (направо звучи ужасно), само че след това не съм наясно дали изобщо някога отново ще има деца... Самата мисъл за оставяне на детето в дом просто я пропускам, защото ако то се роди, едва ли някой ще направи тази крачка. Макар че не е моя работа и го осъзнавам - просто се притеснявам за приятелката си, моля, дайте някакъв съвет!
Темата е за моя близка приятелка, която на 4 декември миналата година направи аборт, причините бяха, че човекът, от когото забременя беше просто връзка за по една вечер в месеца примерно и нямаха намерение да се обвързват. Може би месец преди да направи аборта, тя се хвана уж сериозно вече с друг мъж, с който нещата се развиха ужасно. Тя хлътна толкова много по него, че почти си забрави контактите, свързваше се с приятелите си само когато се скараше с въпросния господин, но иначе беше уж голяма и луда любов... Както и да е...
Някъде около 10 февруари се видяхме и ми сподели, че е била бременна отново за кратко от втория мъж, който не знае за аборта от декември месец, и че предишния ден направила спонтанен аборт.
Очевидно и беше криво, защото явно искаше това дете. Само че мъжът до нея се държа по най-глупавия, селски начин, по който можа и всички се настроихме срещу него. Аз се бях отказала да и говоря, че само си съсипва живота с него и просто спрях и да я търся. Днес отново се видяхме и "голямата новина" е, че тя е бременна пак от него в някъде малко преди втория месец. Ударих и едно конско и тъй като бяхме в заведение нямаше как да и се накрещя... Въпросният господин я е разкарал след поредния си шизофреничен изблик и и е казал да се маха, не искал да я вижда повече и т.н., а според нейните думи миналата седмица и обяснявал как харесал кошара за бебето и дори име били измислили. Мацката е само на 24, не знам родителите и как ще реагират като научат "прекрасната" вест, а тя засега била решила да си го гледа сама. Яд ме е, че вместо да помисли за това какво му е на едно дете да живее с един родител и колко е трудно да се отгледа такова, тя предпочете чрез него да се опита да запази връзката си от провал... Не знам тя как си представя живота си занапред, ядосвам се, че в момента толкова ме е грижа за нея, но ми е приятелка и искам да и помогна. Лошото е, че не намирам никакъв изход от цялата ситуация, а тя е толкова неадекватна, че не знае какви ги говори. Мислих за варианта аборт - на 6 май стават 6 месеца от първия (изкуствен) аборт, ако спонтанния не се "брои", тя пак може да махне детето (направо звучи ужасно), само че след това не съм наясно дали изобщо някога отново ще има деца... Самата мисъл за оставяне на детето в дом просто я пропускам, защото ако то се роди, едва ли някой ще направи тази крачка. Макар че не е моя работа и го осъзнавам - просто се притеснявам за приятелката си, моля, дайте някакъв съвет!
). Първо, не е възможно да подредиш чужд живот и второ, на 24 години човек отдавна е възрастен, и по европейските, и по американските стандарти - няма нужда от това някой друг да мисли вместо него. Също така не е твоя работа да решаваш какво е по-добре за едно дете - да живее с един родител (а какво ти гарантира, че ще е така?) или изобщо да не се роди. Честно казано, от поста ти се усеща някакъв вид ревност (не бих искала да използвам друга дума).
