47 пъти "Ура", в Канада дойде пролетта!

Нямам думи. Пак за едни може, за други неможе. Изглежда тъпото консулство е с по-голям авторитет от посолството. 

Denzul, и за мен няма логика едните да извършват услугата , а другите, но да не забравяме че става въпрос за българските институции. .
Винаги съм с едно на ум като трябва да свърша нещо с тях.
Вие само с посолството в Отава ли може да работите?

Толкова да ме е яд и да не е редно това, което правят, че чак ми иде да им пишна на Външно Министерство в БГ. Това си е безобразие. Взеха 30$ на дете за един печат само. А се оказва, че другите в Торонто извърсшат услугата. Конкуренция ли ще си правят, търговски обекти ли са?

 hifito, аз тези в Торонто не ги харесвам. Колко пъти съм се мъчела да се свържа с тях, те нищо. Правят се на важни и се държат като да са хванали Господ за шлифера. Отвратена съм от тях само след няколкото пъти комуникация.

За мен не е редно да има подобен двоен стандарт!!!! Ако общините в БГ неприемат преводите на посолството, как ще приемат на консулството? Или ако изникне проблем - ходи търси отговорност на консулството....

Не че аз ги харесвам, но нямам много голям избор.Всеки път когато ми се е налагало да ходя до там очаквам да се разправям с тях, първо щото има една лелка там където винаги е в опозиция с хората и им се кара като на малки деца.И другото е че за една услуга, която могат да свършат за 10-15 мин. ти съдират кожата.Ако не искаш ще трябва пак да се разкарваш.

Галче, тука $4000 не са много пари(поне за англ. провинция). Ако бащата изкарва тия пари, а майката гледа децата се пести от градини. Но при този вариант майката си остава в къщи поне няколко години докато децата тръгнат на училище. Какво да кажем за една жена на 30-35 години да стои 6 години в къщи и на 40 да започне наново на учи и после да търси работа... исках да кажа, че  нормално човек на 30-35 години трябва да е завършил унив/ колеж и да работи, това не е период да си стоиш с  много години в къщи. Ако и двамата изкарват по 2000$ са много малко пари също, защото се плащат градини, които знаем хич не са евтини. В тази връзка да спомена, че аз исках 2-ро дете още като пристигнахме в Канада, ама сметнах, че е по добре да стане първи клас и тогава, защото моят син беше много комуникативен и ходеше с желание на градина и ако трябваше да го затворя в къщи, защото съм с  бебе..не знам това дали беше добра идея.  Пари за ексурзии надали остават с този доход, да не говорим за Европа един билет е в порядъка на 1300-1500$ от Калгари. Тука един моргидж за една стара къща е около 1500$ без консумативите.  За един 3 стаен апартамент горе долу същото, ако искаш да не си в индиански квартал и да имаш малко повече спокойствие. Тука както навякъде по света има гета, тоест и лоши квартали.  Храната за едно 4-членно семейство е около $800-900-вкл. много зеленчуци и плодове. В Албърта няма развит транспорт и без 2 коли си загубен. Подръжка, застраховка на коли няма да казвам колко са. Познавам българи, които печелят по 10 хил$, програмисти са и имат само по едно дете, не могат да помислят за повече, защото и двамата работят и плащат големи суми по моргидж на къща и т.н. Трупат детето с много играчки, ел. игри, нямат време да го изкарат навън, защото много работят за тия пари... За всяко нещо се плаща определена цена, дали си готов да рискуваш всеки преценява дали иска или не И все пак за мен, като човек са по-важни неща, като природата, ексурзии, опознаване на нови места/ държави. Tова nи беше главната цел, като дойдохме в Канада... а не да стоим затворени i да се чудим какво да учим, колко заем да теглим, каква работа да си намерим, ще бъде ли достатъчна за всички, ама как е въпроса с малките деца и градините??? В Бг много повече обикаляхме с една кола...а тука за 3 години нищо не сме видяли..разстоянията са големи, няма време от работа и така....виждам смисъл в хора, които идват с език, намират работа по спец, развиват се....другото е само оцеляване ден за ден

Гери, аз това за парите го казах съвсем ориентировъчно Явно има и големи разлики от провинция до провинция.

Ще поживеем и ще видим. Хубавото е, че има винаги алтернатива, но пък лошото е, че обикновено винаги искаш, това, което нямаш

Не искам да съм опозиция на Гери, но всеки гледа от неговата си камбанария.
Гери, примерите които си дала не са общовалидни за цял Калгари, камоли за цяла Алберта  За сравнение, ние бяхме без кола много време с първото дете и можеше още да караме, Но преценихме, че с кола ще ни е по-лесно. А за заплати от 10 хил. и да не могат да си позволят второ дете - айде стига, това си е личен избор и не всеки иска да се занимава с малки деца в къщи. Работата е там, че хората имат различни приоритети и им се дигат акциите като са им по-голями заплатите, много забравят от къде са тръгнали, хвърлят се на големи къщи, скъпи коли и т.н. пък после не могат да си подържат този стандарт. Аз много пъти съм казвала "не е важно колко изкарваш, а колко харчиш" и може и с малко да си щастлив, но това всеки да се разпростира според  чергата си тук се забравя и всеки иска все повече. Както и да е, това е другата гледна точка. Та, искам да кажа, че навсякъде има бедни и богати, успели и не толкова успели, че дори и никак не успели. Причините са различни и не може да се слагат под един знаменател всички в дадена провинция.

Галче , благодаря за отговора за празниците 

Напълно съм съгласна с това - важното е как ще се разпредели бюджета  Като има желание, има и начин.

За празниците - ние го караме смесено. Примерно 1ви юни не го отпразнувахме - просто за мен няма начин да се пресъздаде същата атмосфера и чувство на този празник. Но подобен тук е fete des enfants, който обикновено не пропускаме. Друг местен обичай, който не изпускаме е Хелоуин, обаче пък примерно деня на благодарността нещо не мога да го почувствам като празник  Коледа винаги празнуваме, Нова Година обаче си я проспиваме  На 1ви Март връзвам мартенички, но не настоявам да се носят до първа пролет. Абе празници да иска човек.... 

mamamia, напълно съм съгласна с теб и не мисля, че си опозиция.  Аз малко се впуснах за обяснение в сметки, но си е самата истина. Истината за наемите и цените на детските градини и как майките спец. в англ.провинция си стоят в къщи, защото не могат да си позволят да плащат за 2 малки деца по 1000$ градини. Фактите са си факти.  А въпросът за качеството на работа няма да го коментирам. Не мога да се съглася как двама зрели хора, имигранти на по 30-35 години започват да учат и тепърва да изграждат живот и след това трябва да се конкурират с местните канадци за език и раб. място... всичко това е нерви, безсънни нощи..и много хора се питат заслужава ли си това или дали някога ще го постигнат???  Защото ние българите сме амбициозни хора и надали някой иска да "бърше пода" на местните и да тъпче на едно място. И все пак децата имат нужда от родители, които са спокойни, а не са стресирани от такива фактори.   А това колко  харчиш за глезотии, ако мога така да го нарека, като дрехи, ексурзии, активитета и т.н е въпрос за мен на приоритет. На семейства с малки деца е много трудно да оцелят и да се борят с местната система при условие, че в Бг са имали собствено жилище и работа по спец. Мечтите са по-добър живот са едно, а действителността е друга. Но аз съм на мнение, че трябва да се опита, защото едно нещо се оценява след като се загуби.

100% съм съгласна Ние сме в подобна ситуация, че сме и по-дърти
Който е дошъл млад, знаел е езика, учил е тук - има по-добри възможности за реализация. Мен за обикновена продавачка не ме вземат, защото нямам кан.опит, а си представям на 45-46 год. дори и с тукашно образование кой ще ме вземе. Въобще не си правя илюзии по въпроса
Да сме живи и здрави, децата ни да се реализират тук.

Аз вече дадох пример с интелигентни хора от българи как се завръщат в родината...тука също има много простотия, стига да не си стоиш в къщи и да гледаш през прозореца..няма да давам пример за сополивите местни деца с боси крачета, цапащи по асфалта(да не споменавам на кой приличат в БГ), млади момичета настъпващи си панталоните по локвите и с чехли и в сняг и в дъжд, с блузки с петна, да не говоря, че за гладене на дрехи не са и чували:)))неразчистването на снега през зимата, дори многото дупки по пътищата няма как да не ми прави впечатление..а какво да кажем за това, че децата в обедната почивка сядат в гимнастическия салон , който обикн. е без прозорци и ядат по земята...а лошото технич. оборудване, чинове например по училищата/ градините това няма как да не прави впечателние...че то в Бг са по-добри училищата/ градините...може би за сравнение с канадските са тези по  бг селата. Ами дрогите по центъра, парковете и училищата...Толкова много имигранти на едно място, толкова различни нации, култура...не е на добро..и това един ден ще стане проблем Не мога да приема, че Канада е една развита държава с много възможности и  може да се сравнява с Европейския дух и култура....идеално няма, но трябва всеки да намери своето място според неговите интереси и мирогледи. За нашето семейство определено критериите за живот нямат допирни точки с канадските и ние сме следващите в списъка за заминаващи....

Аууу, за американската мода ли заговорихме 
То фермани може да се изпишат 

Гери, всеки сам си избира къде да живее  Ти сама каза, че има и положителни и отрицателни страни в живеенето в дадена страна. Интересно ми е, кои са положителните за теб в Канада?

Описаните от теб неща ги има и в БГ /за дупките, за у-щата и т.н./, а хората които се завръщат в България обикновено се сблъскват с една нова действителност, която не са оставили там и не трябва да се заблуждават, че всичко ще си е по-  старому.

За късната реализация на емигрантите и неравния старт е точно така, затова и трябва да сме пробивни емигрантите. Има не един и два случая, в които емигрантите надминават местните за броени години, всичко е до умението да се пробие, знанията, стремежите. Има доста канадци живеещи по зле и от емигрантите /дори вярвам, че хората, които са най-зле в Канада са точно канадци, в смисъл не първо и второ поколение емигранти/.

А когато човек се мести в друга държава, в много случай започва от нулата и е до вътрешна нагласа да си щастлив и да не виждаш трагедия в това, че не си работиш по специалността или че изобщо не работиш. Проблема е, че никои не те подготвя как да емигрираш и как би трябвало да се чувстваш. За мен е обратното, виждам, че хора и с две-три деца учат, завършват, намират си работа. А хора над 45 дето не им се учи, би трябвало да се радват на експириънса /както се казва/ и на това, че децата им ще имат равен старт с местните и дори ще ги задминат. Всичко е избор "може да избереш да се жалваш, че си в друга държава и да си нещастен, а може и да си щастлив, че срещаш други хора, други нации и да гледаш от позитивната и весела страна на нещата"

Izma, без да претендирам, че те познавам или че ти знам ситуацията, а и не искам да те засегна в никакъв случай. Но имам съвет /непоискан/, ако знаеш езика на разговорно ниво, правиш си една автобиография с измислен стаж в магазин /от България/ и отиваш на място да я дадеш на шефа на магазина или там на които отговаря. Цялата работа е да не ти пука, че работиш в магазин или в хотел /т.е. "долнопробна" работа/, да покажеш ентусиазъм и готовност да работиш за тях и да те видят лично /всички тези он-лайн и остави си в оная кутия автобиографията са ала-бала/. Другото е, че трябва да заявиш, че си на разположение по-всяко време и всеки ден. Затова казвам пробивност - ако искаш да работиш, трябва настоятелност. Вярно е ходене по мъките, много магазини /хотели/ може да обиколиш, но работа ще намериш.
Въпроса е, че много хора предпочитат да не работят за малко пари и в неудобни дни и часове. А истината е, че веднъж като започнеш на работа и изкараш известно време, вече можеш по лесно да се преместиш в друг магазин или на друга позиция в същия, на по удобни работни часове и т.н. НЕ е кариера, но така си имаш нещо за себе си, не се чудиш какво да правиш и се чувстваш необходим.
Разбира се, горе написаното е строго за ниско квалифицирана работа, ако се вземе някакъв курс- занаят /хлебар, декоратор на торти, месар или там каквото има по магазините/ може да си се кандидатства за там направо. Пак не става въпрос за кариера, но става за запълване на времето, за помощ в семейството.

Това поради един въпрос.... винаги ли в името на децата родителите трябва да са изкупителната жертва? Че то гледаш го, гледаш го и незнаеш кога ще се обърне и ще те заплюе
Това немога да го разбера "в името на децата".... би трябвало" в името на всички"... ако родителят е нещастен, мизерен и изнервен не се ли влияе отрицателно на децата?
Ясно е че щом имаш деца, те са приоритет, но щастието на възстните няма ли значение? (било Канада, било България, било Антарктика?
 

denzul , живота е един и трябва да си го живееш тъй че да е добре за теб  Обаче, ей на, много хора "в името на децата" си правят разни неща, че и страдат на това отгоре. Майка ми и досега не се е развела с баща ми - едно време "заради децата", сега вече "какъв бил смисъла", след като децата са големи. Аз дори и виках, не чакай "благодаря" от мене, ама сега като имам мои деца донякъде я разбирам - главно заради времето, в което е живяла /пак е малко трудно да я разбера, де/.
Та хората трябва да си живеят собствения живот и да гледат уж да са щастливи всички, пък то накрая недоволни винаги има/може да има.
А цитата ми беше, че може да си избереш как да гледаш на нещата - положително или не.